Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

ПО СВЕТА

Най-важното събитие за застъпниците за свобода на информацията през 2020 година бе влизането в сила на Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, позната като Конвенцията от Тромсо.

„Всяка държава – страна по Конвенцията, трябва да гарантира правото на всеки да получи при поискване, без каквато и да е дискриминация, достъп до официални документи, съхранявани от публичните институции“.

Това гласи чл. 2, ал. 1 от Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, официално влязла в сила на 1 декември 2020 г. Това е първият международен правно задължителен инструмент, признаващ правото на достъп до информация, съхранявана от органите на публична власт в държавите-членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Конвенцията. 

Kонвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи е приета на 27 ноември 2008 от Комитета на министрите. Отворена е за подписване на срещата на министрите на правосъдието в Тромсо, Норвегия, на 18 юни 2009, откъдето се нарича накратко Конвенцията от Тромсо. Конвенцията за достъп до официални документи влиза в сила, когато 10 държави я ратифицират. Досега Конвенцията е ратифицирана от Босна и Херцеговина, Естония, Литва, Молдова, Норвегия, Унгария, Финландия, Черна гора, Швеция и Украйна.  

Важно е да се отбележи, че българският Закон за достъп до обществена информация е съответен на Конвенцията и България може да я ратифицира. Това бе констатирано от Програма Достъп до информация в изготвените от нея Анализ и Доклад за съответствието на българското законодателство за достъп до обществена информация и Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи.

Въпреки дългогодишните усилия на ПДИ и въпреки изразената преди десет години  готовност от страна на Парламента и на Министерството на външните работи да бъдат предприети стъпки в тази посока, до ден днешен България все още не е подписала Конвенцията.

За предисторията на Конвенцията от Тромсо, застъпничеството и инициативите на ПДИ и на гражданските организации, популяризиращи правото на достъп до информация, четете в секцията на сайта ни, посветена на Конвенцията и обществения дебат около нея.

***

През 2020 достъпът до информация стана жертва на коронавируса  в някои държави.  В същото време се родиха много инициативи в защита на гражданските права и свободи. 


Някои правителства изпратиха служителите си по домовете, като обявиха, че спират да отговарят на заявления. На 25 март 2020 Тоби Макинтош направи обзор на ситуацията в блога Eye on Global Transparency

***

На 19 март 2020 Дейвид Кайе (бивши специален докладчик на ООН за насърчаване и защита свободата на мнение и изразяване), Арлем Дезир (бивш представител за свобода на медиите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) и Едисон Ланца (бивш специален докладчик относно свободата на изразяване на Интерамериканската комисия за права на човека) направиха съвместно изявление, с което призовават за предоставяне на информация, достъп до интернет и защита на журналисти. На първо място те подчертават: „Важно е правителствата да предоставят достоверна информация за естеството на заплахата, която представлява коронавирусът. Правителствата навсякъде са задължени съгласно регламентите  за правата на човека да предоставят надеждна информация в достъпен формат за всички, с особен акцент върху осигуряването на достъп до информация за лицата с ограничен достъп до интернет или когато увреждането прави достъпа предизвикателство.»

***

Коронавирусът е сериозна заплаха за общественото здраве, но не трябва да е заплаха за гражданските свободи. Затова Международният център за нестопанско право (ICNL) и Европейският център за нестопанско право (ECNL) излизат със съвместна инициатива - The COVID-19 Civic Freedom Tracker, подкрепена от Специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи. The COVID-19 Civic Freedom Tracker наблюдава как мерките, които правителствата взимат срещу пандемията, се отразяват на гражданските свободи и правата на човека, като се спира най-вече върху законите за извънредните мерки. Базирана е на публично достъпна информация. Когато няма достъпни официални документи, се цитират данни от медии или граждански организации. Данните показват, че през 2020 година:
96 държави са обявили извънредно положение; 
50 държави имат мерки, рефлектиращи върху изразяването;
130 държави са приели мерки, ограничаващи събирането на хора;
53 държави са въвели мерки, които се отразяват на личната неприкосновеност. 

***

На 8 април 2020 Съветът на Европа разпространи информационен документ, съдържащ набор от правила във времето на COVID кризата, адресиран към правителствата.
Тези правила са насочени към зачитането на човешките права, демокрацията и върховенството на закона. Документът е издаден от Генералния секретар на европейската организация и е разпратен  до 47-те държави членки.

„Вирусът унищожава множество човешки животи и много други скъпи за нас неща. Не трябва да позволяваме обаче да унищожи нашите основни ценности и свободни общества“, заяви Генералният секретар Мария Бурич. Тя добавя още:

„Голямото социално, политическо и юридическо предизвикателство, пред което се изправят държавите членки, ще бъде тяхната способност да се справят ефективно с кризата, като същевременно гарантират, че предприетите мерки не влизат в противоречие с нашия изконен дългосрочен интерес да запазим основните европейски ценности на човешките права, демокрацията и върховенството на правото.“

***

На 16 април 2020 Европейската комисия публикува Насоки за гаранция на стандартите за пълна защита на данните при приложенията за борба с пандемията. 
Разработването на такива приложения и тяхното приемане от гражданите може да окаже значително влияние върху лечението на вируса и може да играе важна роля в стратегията за премахване на ограничителните мерки, допълвайки други мерки като увеличен капацитет за тестване. Важно е обаче да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да се доверят изцяло на такива иновативни цифрови решения и да ги приемат без страх. Необходимо е възможно най-голямо участие на граждани на ЕС, за да се използва пълният потенциал на проследяващите приложения. Това ръководство следва Препоръката на Комисията относно общ подход на ЕС за използване на мобилни приложения и мобилни данни и придружава набор от инструменти на ЕС за приложения за проследяване на контакти. Насоките се фокусират върху доброволните приложения с една или повече от следните функционалности:
• Точна информация за потрeбители относно коронавируса;
• Въпросници за самопроверка и насоки за лицата как да проверят дали са заразени (функционалност за проверка на симптомите);
• Сигнали за хора, които са били в близост до заразено лице, за да се тестват или да се самоизолират (контактна функция за проследяване и предупреждение).

Насоките дават и основните предпоставки за разработване на приложенията:
• Ролята на националните  здравни власти; 
• Потребителите да имат пълен контрол върху личните си данни;
• Ограничена употреба на лични данни;
• Стриктни ограничения при съхранението на данни;  
• Сигурност на  данните;
• Гарантиране на акуратност при обработка на данните; 
• Включване на националните власти за защита на данните.  

***

На 8 юни 2020 Liberties Network (Мрежа на гражданските свободи за Европа) започна кампания за анализ на въздействието на приложенията за проследяване на COVID-19 в 9 държави от Европейския съюз.
В инициативата се включиха България, Испания, Италия, Литва, Полша, Словения, Швеция, Унгария и Хърватия. Участниците в кампанията ще подадат заявления за достъп до информация до националните институции относно новите приложения за проследяване на контакти, на симптоми и налагане на карантина, въведени за контрол на разпространението на Covid-19. Целта е да се събере информация за тези приложения и да се сравнят различните подходи в Европа. От Liberties Network искат да се избегне прекомерното обработване на лични данни от властите и частните компании под претекст, че го правят за защита от корона вируса. От Мрежата настояват и за минимизиране на риска от изтичане на данни и други нарушения на личния живот. Инициативата обръща внимание на правителствата и широката общественост към факта, че правата на човека са важни гаранции по време на извънредни ситуации, като тази пандемия. Правата на човека гарантират обществено доверие - предпоставка за успешна социална координация - и в крайна сметка защитават общественото здраве.

***

На 28 септември 2020 година 19 неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до информация, се присъединиха към позицията на Световната мрежа Transparency International относно правото на гражданите на достъп до информация
в безпрецедентни условия на социална дистанция и ограничен достъп до публичните институции, които белязаха 2020 година. В позицията се казва, че правото да знаем е от съществено значение именно във времена на криза и че COVID-19 не е причина за ограничаване свободата на информация.  


ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Наръчник за изпълнение на Директивата на ЕС за защита на служителите, разкриващи нередности
(EU Whistleblower Protection Directive). На 22 януари 2020 водещи европейски организации, работещи в областта на прозрачността и антикорупцията, публикуваха Наръчник за Директивата на ЕС за защита на служителите, разкриващи нередности. Той разяснява структурата на Директивата и минималните стандарти за защита, които държавите трябва да включат в националното законодателство. Също така се дават препоръки как националните закони да гарантират по-всеобхватна защита за всеки, разкриващ корупция и неправомерни действия във всяка област на държавната дейност. Директивата защитава служители, разкриващи нередности във финансовите услуги, производство и транспорт на ядрена енергия, обществено здраве, защита на потребители, защита на данни и обществени поръчки.  Наръчникът е дело на Access Info Europe, Civio, ePanstwo Foundation, Funky Citizens и K-Monitor и е част от проекта RECORD (Reducing Corruption Risks with Data), чиято цел е да увеличи прозрачността на обществените поръчки и да помогне на местните активисти да откриват проблеми. 

*** 

19 години от приемането на Регламент 1049. На 30 май 2001 година бе приет Регламент 1049 на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Целта на Регламента бе да регулира правото на достъп до документи, да установи правилата, гарантиращи възможно най-лесно упражняване на това право и да насърчи добрите административни практики относно достъпа до документи.

***

Доклад на Европейския икономически и социален съвет.
През юни 2020 Европейският икономически и социален съвет публикува доклад „Основни права и върховенство на закона – национални развития от гледна точка на гражданското общество, 2018-2019“. През октомври 2019 делегация от Групата за основни права и върховенство на закона към Европейския икономически и социален комитет посети България и имаше среща в Дома на Европа с организации на гражданското общество, за да се информира за ситуацията в страната. От ПДИ в срещата участва адвокат Стефан Ангелов. Бяха обсъдени върховенството на закона, свободата на медиите и свободата на словото в България. Докладът извежда основните констатации от първите седем посещения в Румъния, Полша, Унгария, Австрия, Франция, България и Италия. 

Ден на правото да знам

25 години Европейски омбудсман. През 1992 г. е подписан Договора от Маастрихт, с който се определя и създаването на Европейския омбудсман. През 1994 г. ЕП приема правилата за работа на новата институция. През 1995 г. ЕП избира първия европейски омбудсман – Якоб Сьодерман (Финландия). Вторият омбудсман е Никофорос Диамандурос (Гърция, 2003-2013). През 1996 г. е създадена Мрежата на европейските омбудсмани, в която участват 95 национални и регионални омбудсмани от 36 държави. През 2013 г. Емили О`Райли (Ирландия) е избрана за трети омбудсман, а през 2019 г. е преизбрана за нов петгодишен мандат.   За изминалите 25 години Европейският омбудсман е разгледал над 57 000 жалби и е започнал над 7300 разследвания. 

Kaкво прави европейският омбудсман?
- Отговаря за зачитането на  основните и процесуални права;
- Следи за отчетност и обществено участие в процеса на взимане на решения;
- Разрешава проблеми с обществени поръчки и европейско финансиране;
- Отговаря за прозрачността, публичния достъп до информация и документи.

Годишнината беше отбелязана на 26 октомври с онлайн конференция и специална интернет страница

***


Европейският съюз трябва да има закон за защита на свободната преса. Над 60 неправителствени организации и медии са подписали призив за европейски закон, който да спре богатите и властимащите от заглушаване на критиките със злонамерени съдебни спорове. Практиката, известна като стратегически дела срещу публично участие (Slapp – strategic lawsuit against public participation), се разраства в Европа. В Хърватия през 2019 има повече от 1100 висящи дела срещу журналисти, заведени от политици, обществени фигури и корпорации. Във Франция милиардерът и индустриалец Венсан Болоре има около 20 дела срещу журналисти и неправителствени организации, които са се опитвали да разследват бизнеса му в Африка. В Белгия, където са институциите на ЕС и офисите на едни от най-големите международни медии, в резултат на увеличаващия се брой дела застрахователните компании отказват да предоставят колективна защита на журналистическите синдикати. Призивът е подписан от водещи организации, работещи за свобода на медиите – Репортери без граница, фондацията „Дафне Каруана Галиция”, Комитетът за защита на журналисти, Грийнпийс, Прозрачност без граници, медийната група „Гардиън”, международния Пен клуб.В призива се казва, че „приемането на общи европейски правила, предвиждащи силна и последователна защита срещу Slapp делата ще е важна стъпка в посока прекратяване на тази порочна практика“. В призива се казва още, че „тъй като демокрацията и върховенството на закона са под все по-голям натиск, европейска анти-Slapp директива би защитила сигнализиращите за нередности, които държат сметка на силните на деня“. Призивът се отправя два дни преди комисар Вера Йоурова да публикува план за действие, който да подпомогне защитата на демокрацията в Европа. 

***

На Международния ден за борба с корупцията (10 декември), Access Info Europe заедно с над 100 неправителствени организации, посветени на прозрачността, отворените данни и борбата с корупцията, както и разследващи журналисти от цяла Европа, изпратиха писмо до Европейската комисия (ЕК).
С него те призоваха ЕК и националните правителства да гарантират, че фирмените регистри, включително данните за собствеността и корпоративната структура, са свободно достъпни и публикувани в отворен формат.

ПДИ се присъедини към отвореното писмо до Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар и услугите, и Вера Йоурова, заместник-председател на ЕК с ресор ценности и прозрачност. С него организациите реагират на опасността от ограничаване на достъпа до данни от фирмените регистри само до основни данни, без имената на собствениците, в момент, когато ЕС решава относно подробностите по прилагането на Директивата за отворените данни от 2019 г.В писмото се посочва, че ангажиментът за отваряне на фирмените регистри, включително на данни за собствеността и корпоративната структура, е най-критичната мярка за прозрачност и антикорупция, която ЕС ще приеме през 2020 г.

Подписалите писмото призовават следната информация за собствеността и структурата на компаниите да бъде абсолютният минимум, който да се оповестява публично съгласно Директивата за отворените данни:
- Име на собственика на компанията;
- Месец и година на раждане;
- Националност;
- Идентификатор на собственика;
- Имена на акционери;
- Държава на пребиваване на акционери / собственици;
- Статус на несъстоятелност на дружеството;- Всички актуализации на подадената информация, включително датата на последната актуализация.

В края на писмото се казва: „Всичко по-малко от пълното публикуване в крайна сметка ще създаде среда, която позволява корупцията да продължава да се случва. Сега е моментът не за по-малко, а за повече прозрачност и отчетност."


МЕЖДУНАРОДНИ ИНИЦИАТИВИ

Индекс за прозрачност на международните помощи 2020/ 2020 Aid Transparency Index. На 24 юни 2020 Publish What You Fund публикува Индекс за прозрачност на помощите  – единственото независимо измерване на прозрачността на финансовите помощи, предоставени от големите световни донори. Оценката  се прави на базата на 35 индикатора, групирани в категориите финанси и бюджет, присъединяване на данни за развитие (joining-up development data), организационно планиране и ангажименти, качество на проектите, изпълнение. Според резултатите, има 5 нива на прозрачност на донорите: „много добро”, „добро”, „слабо”, „лошо” и „много лошо”. В допълнение към традиционните двустранни донори, Индексът включва хуманитарни организации, междуправителствени организации, благотворителни фондации, многостранни институции за финансово развитие (DFIs).

Като много добро е оценено представянето на Global Affairs Canada, УНИЦЕФ, Глобалния фонд, Азиатската банка за развитие, Африканската банка за развитие, Световна банка – IDA, Интер-американската банка за развитие, Отдела за международно развитие на Великобритания.Пълния текст на доклада на английски четете тук.  

***

На 16 юли 2020 Съветът по права на човека към ООН прие с консенсус резолюция HRC44, която съдържа точки за промени по специфични въпроси, свързани с правото на свобода на изразяването, включително правото на информация.
Резолюцията е внесена от Бразилия, Канада, Фиджи, Намибия, Холандия и Швеция и е съвместно подкрепена от над 50 държави от всички региони. Текстът на резолюцията призовава държавите „да положат нужните усилия, за да се гарантира лесен, бърз, ефективен и практичен достъп до информация от обществен интерес, свързана с управлението (включително онлайн) и да се насърчи активното предоставяне на информация, съхранявана от публични институции във възможно най-широк смисъл, в това число информация относно сериозни нарушения и злоупотреби с правата на човека.“

***

В началото на юли 2020 Инициативата „Партньорство за открито управление“ (OGP) публикува годишния си доклад за 2019 година. Ето какво показват данните от доклада: 
• 31 членове в OGP са внесли планове за действие с 289 ангажимента;
• Най-популярните мерки, по които са поети ангажименти, са свързани с маргинализирани общности, правосъдие и равенство между половете;
• 30% от 513 събития в 52 държави са с фокус социално включване;
• От 2011 година насам в рамките на механизма за независимо отчитане  (IRM – Independent Reporting Mechanism) са подготвени 350 доклада, които съдържат безценна информация за отчетността;
• Бюджетът на OGP за 2019 възлиза на 12 023 050 щатски долара;
• През 2019 Инициативата „Партньорство за открито управление“ е получила финансиране от Департамента за международно развитие на Великобритания, Агенцията за международно развитие и сътрудничество на Швеция, Изследователския център за международно развитие в Канада;
• През 2019 Инициативата „Партньорство за открито управление“ е получила финансиране и от частни фондации – Фондацията Форд, Фондация Отворено общество, Фондацията на Уилям и Флора Хюлет, Фондация Luminate.

***

Свобода на изразяване – световен доклад за 2019/2020.
Докладът за глобалната свобода на изразяване (Global Expression Report – GxR) е най-изчерпателният доклад на Article 19, основаващ се на данни, които проследяват свободата на изразяване по цял свят. Разгледани са 25 показателя в 161 държави, за да се получи обща оценка за свобода на изразяване за всяка държава по скала от 1 до 100. Въз основа на резултата, държавите са разпределени в 5 категории: в криза – от 0 до 19; силно ограничени – от 20 до 39; ограничени – от 40 до 59; слабо ограничени – от 60 до 79; отворени – от 80 до 100.

Според данните на GxR в момента нивото на свобода на изразяване е най-ниско – 20 точки от възможни 100. Половината от населението на земята живее в държави, където свободата на словото е в криза.

На дъното в рейтинга на свобода на изразяването са Северна Корея, Еритрея, Туркменистан, Сирия, Бахрейн, Китай, Саудитска Арабия, Екваториална Гвинея, Таджикистан и Йемен. Държавите, в които няма пречки пред свободата на изразяване и са в челната десетица, са Дания, Швейцария, Норвегия, Канада, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Германия, Латвия. 

Докладът на английски е достъпен тук.

***

По повод Международния ден на правото да знам Центърът за право и демокрация (Centre for Law and Democracy) направи снимка на тенденциите въз основа на данните от Глобалния рейтинг на правото на информация (Global RTI Rating).
От 2011 година, когато Рейтингът е представен за първи път, законите, гарантиращи достъп до информация, от 89 са почти 130.  Законите са най-силни по отношение на обхвата и най-слаби по отношение на добросъвестното разкриване на информация. Източна и Централна Европа са регионът с най-добри закони за достъп до информация. 


Подготви Ралица Кацарска, ПДИпо материали от FOIAnet, EUobserver, Article 19, Access Info Europe, Open Government Partnership, European Commission, ICNL, Eye on Global Transparency.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.