Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Обзор 2018
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕС

Специален доклад на Европейския омбудсман до ЕП във връзка с липсата на прозрачност на законодателната дейност на Съвета. След едногодишно разследване през февруари 2018 омбудсманът Емили О’Райли отправи няколко препоръки към Съвета на ЕС, сред които систематично да се записват позициите на държавите-членки по време на подготвителните им заседания и на заседанията на КОРЕПЕР (Комитет на постоянните представители, помощен комитет към Съвета на ЕС); както и да се съставят ясни и подходящи критерии за класифициране на документите на Съвета, тъй като настоящата практика строго ограничава тяхната навременна достъпност.
Съветът на ЕС не успява да изпълни препоръките на омбудсмана в рамките на тримесечния законоустановен срок (до 9 май). Затова омбудсманът се обърна към ЕП с призив за подкрепа.
Това е едва вторият специален доклад на O‘Райли, тъй като институциите на Европейския съюз добре си сътрудничат с нейния офис.
Съветът и Парламентът са равностойни законодатели в голяма част от законите на ЕС, но е налице несъответствие по отношение на прозрачността на двете институции, смята O‘Райли. Докато лесно може да се проследи изготвянето на проектозакони в Парламента, същото не може да се каже за Съвета, където са представени националните правителства.

Процедура за бързо обжалване при европейския омбудсман. На 20 февруари 2018 европейският омбудсман О`Райли представи нова бърза процедура за справяне с жалби за достъп до документи. В какво се състои процедурата:
1.    Институцията на ЕС потвърждава, че не ви е предоставила достъп до документи.
2.    Внасяте жалба при европейския омбудсман.
3.    В рамките на 5 дни омбудсманът решава дали да проведе разследване по случая в зависимост от това дали жалбата е допустима (например дали жалбоподателят е изчерпил процедурата за търсене на документи от органите на ЕС).
4.    Омбудсманът взима решение в рамките на 40 работни дни.
Във връзка с новата процедура Емили О`Райли казва, че „гражданите имат нужда да имат достъп до документи, докато те са актуални. Закъснялата информация е отказана информация”.

„Прозрачността е новият стандарт“: 50 агенции на ЕС публикуват пътните си разходи. За първи път 50 агенции на Европейския съюз публикуваха пътните разходи на председателите и директорите си. Данните, които обхващат всички разходи на всички мисии за цялата 2016, са предоставени в отговор на серия заявления за достъп до информация, подадени от неправителствената организация Access Info Europe.
Агенциите на ЕС са децентрализирани, изпълнителни и независими органи на власт. Те са създадени, за да изпълняват специфични задачи като надзор на банковия сектор, насърчаване на равенството между половете, контрол и наблюдение на външните граници на ЕС, правоприлагане.
В публикация от май 2018 белгийският вестник Knack анализира получените данни - най-големи са пътните разходи на Марио Драги, директор на Европейската централна банка – над 20 000 евро за четири пътувания. Само една агенция (Евратом) отказва достъп с аргумента, че исканите данни „се отнасят до лична информация за длъжностни лица на Комисията, разкриването на които би засегнало защитата на неприкосновеността на личния живот и неприкосновеността на личността“.
Предоставените документи показват също така големи различия и липса на еднакъв стандарт за събиране и съхраняване на тази информация на ниво Европейски съюз.
Пътните разходи на всяка агенция може да видите тук.

17 години от приемането на Регламент 1049/2001. На 30 май 2001 е приет Регламент 1049 на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Регламентът е приет в изпълнение на член 255 от Амстердамския договор, който дава право на гражданите на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и ЕК.
Приемането на Регламент 1049 бележи изключителен напредък по отношение откритостта в работата на институциите на ЕС:
•    От юни 2001 Официалният вестник е достъпен в портала EUR-lex на сървъра EUROPA.
•    Протоколите от заседанията на ЕК са на разположение в Интернет от януари 2002.
•    От юни 2002 общественият регистър с документи на Комисията е достъпен онлайн.
•    ЕП приема редица вътрешни мерки и прави достъпен за обществеността официалния регистър от 2002.
•    Онлайн регистърът на Съвета препраща към документи, създадени след 1999.

Двадесет години Орхуска конвенция. На 25 юни 1998 в Орхус, Дания, на Четвъртата министерска конференция „Околна среда за Европа“ се приема Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси. Тя се опира на три основни принципа – достъп до информация, обществено участие и достъп до правосъдие. България ратифицира конвенцията със закон, приет от Народното събрание на 2 октомври 2003.

ЗАКОНИ ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ

Законът за свобода на информацията на САЩ  навърши 52 години на 4 юли 2018. Приет през 1966 в разгара на Студената война и при изключителна секретност на правителството, Законът за свобода на информацията в САЩ е сред първите закони, които осветляват работата на федералните власти и служи за модел при приемането на десетки закони за достъп до информация след това.


Закон за достъп до информация в Мароко. На второ четене в Парламента на Мароко със 153 гласа ЗА, 43 ПРОТИВ и нито един въздържал се е приет Закона за достъп до информация.
Приемането му в Мароко е резултат от застъпническа кампания, продължила 13 години 3 месеца и 5 дни, включително с редица доклади и семинари по темата.

Камарата на депутатите на Великото херцогство Люксембург прие Закон за прозрачно и открито управление. Законът ще влезе в сила през януари 2019, след като бъде публикуван в Държавен вестник. Текстът на закона на френски език, публикуван на 14 септември 2018г. четете на: http://legilux.public.lu/eli/etat/leg/loi/2018/09/14/a883/jo

Предмет ли са на достъпа на информацията WhatsApp съобщенията? Темата за сигурността на услугите за съобщения като WhatsApp често се откроява в новините в контекста на тяхното потенциално използване от терористи. Парадоксално е, че те се използват все повече и от министри, и от високопоставени служители на Британската общност (Commonwealth). Това повдига важни въпроси за съхраняването на тези съобщения и дали те са достъпни чрез Закона за свобода на информация (FOI), които са предмет на статията, публикувана на 15 ноември в THE CONVERSATION. Публичната комуникация чрез лични технически устройства е предмет на дискусия и сред членовете на FOIAnet (Мрежа на застъпниците за свобода на информация).
Според Омбудсмана на Нова Зеландия е неуместно да се поставя разделителна линия между устройството и средството за комуникация. По-важно е да се знае дали информацията е създадена, изпратена или получена от дадено лице в служебно качество. Така например, комуникация на министър по официален канал по въпрос, свързан с управлението на политическа партия, не попада в обхвата на Закона за официална информация, но комуникацията за официален бизнес, осъществена по личен телефон или лична електронна поща вече е предмет на закона. Правният съвет към правителството на Израел е изготвил инструкции как служителите, отговорни за прилагането на Закона за свобода на информация, да процедират в случаите, когато се търси информация, намираща се на личните технически устройства на държавни служители. Съгласно инструкциите правителството може само да помоли служителя за информацията, но не може да го задължи да я предоставят.

ЮНЕСКО продължава планирането на усилията за наблюдение на националните закони за достъп до информация. ЮНЕСКО е водещата организация на ООН, която се занимава с измерване на националния напредък в изпълнението на Цел 16.10 за устойчиво развитие (SDG 16.10). Тази цел изисква от правителствата "гарантиране на публичен достъп до информация и защита на основните свободи в съответствие с националното законодателство и международните споразумения". Свързаната с нея подцел (SDG 16.10.2) гласи: "Брой страни, които приемат и прилагат конституционни, законови и/ или политически гаранции за публичен достъп до информация". SDG 16.10.2 е дискутирана на 21-22 ноември на срещата на 31 сесия на Съвета на Международната програма за развитие на комуникациите (IPDC). В протокола от срещата се казва, че Съветът:
•    насърчава IPDC да продължи да подкрепя проекти, които ще подпомогнат държавите членки при събирането на данни и отчитането на постигнатото по SDG 16.10.2.; 
•    приканва секретариата на IPDC да проучи възможността за публикуване в сътрудничество с Програмата "Информация за всички" на ЮНЕСКО на двугодишен доклад за напредъка в световен мащаб по отношение на индикатора 16.10.2 за достъпа до информация с цел да се осигури видимост на националните усилия за наблюдение и докладване относно достъпа до информация и по-нататъшното повишаване на информираността на съответните заинтересовани страни относно ролята на достъпа до информация за постигането на целите за развитие;
•    насърчава държавите членки да наблюдават и отчитат напредъка по SDG 16.10.2 в доброволни национални прегледи (Voluntary National Reviews).

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Унгария: полицията следва да предостави данни за назначените от нея адвокати. Унгарският гражданин Йожеф Данко е поискал подробности за назначените в съда адвокати, които работят в 19-ти полицейски район на Будапеща. Местната полиция отговаря, че събирането на тази информация е много трудоемко и иска такса от 38 000 евро за услугата. Съдът постановява, че полицията е задължена да предостави данните безплатно. В Унгария полицията, а не съдът назначава служебни адвокати, когато ответникът няма пари да си наеме частен адвокат. На тези адвокати плаща правителството. Системата поставя доста въпроси: доколко ответникът може да се довери на адвокат, назначен от полицията; може ли адвокатът да е безпристрастен, когато доходът му зависи от това колко пъти е нает от полицията; полицията кого би наела – адвокат, който прави всичко възможно да защити клиента си или този, който не усложнява работата на следователите. Според новия наказателен кодекс на Унгария полицията вече няма право да назначава адвокати. Йожеф Данко е поискал тази информация, защото се знаело, че полицията наема едни и същи адвокати. Той използва платформата за подаване на заявления, поддържана от неправителствената организация за разследваща журналистика Átlátszó. На съдебните заседания в началото на 2018 става ясно, че полицията не е въвеждала данни за назначените от нея адвокати в електронната база данни, наречена RoboCop. На 24 май съдът на район Пеща излиза с решение, че полицията трябва предостави безплатно информация на Данко и да плати съдебните такси в размер на 580 евро.

 

Портал за публични данни – Open FOIL NY. На 26 юни 2018 Андрю Куомо, губернатор на Олбани, щата Ню Йорк, представи интернет страницата Open FOIL NY, която предоставя лесен достъп до публичните записи в Ню Йорк. Open FOIL NY е удобно и централизирано място за подаване на заявления за достъп до информация до 59 агенции и публични институции в щата Ню Йорк. Какви са възможностите на новата интернет страница?
•    Открит достъп до онлайн форма за подавана на заявления до 3 агенции едновременно;
•    Достъп до ресурси и контактна информация в 59 агенции и публични институции на щата съгласно Закона за свобода на информация;
•    Пряк достъп до онлайн информация и ресурси, включително до читалните на агенциите.


ЛИЧНИ ДАННИ

На 28 май 2018 влезе в сила Общият регламент за защита на данните (GDPR – General Data Protection Regulation). Регламентът засяга и компании извън ЕС, които обработват данни на европейски граждани. Основната му цел е да върне на гражданите контрола върху техните данни. Регламентът разширява обхвата на личните данни и въвежда задължения за обработващите, които ги обработват; изисквания за валидност на съгласието като основание за обработване; изисквания за прозрачност и отчетност и нови права на субектите на данни (преносимост, правото да бъдеш забравен).

 

Statewatch: Плановете на ЕС да включи пръстовите отпечатъци в документите за самоличност са излишни и необосновани. На 11 юни 2018 организацията за граждански свободи Statewatch излезе със съобщение до медиите, че предложенията на ЕС за задължително включване на пръстови отпечатъци в националните документи за самоличност, за да „се улесни свободното движение“ ще засегне 370 милиона души.
Европейската комисия публикува предложения за задължително включване на биометрични данни (2 пръстови отпечатъка и снимка) в документите за самоличност във всички държави членки на ЕС. Според  Statewatch тези искания са нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот на 85% от гражданите на ЕС. Въпреки че първоначалната цел на мярката е да се улесни свободното движение на хора на територията на Европейския съюз, предложението е публикувано като част от стъпки за борба с тероризма. До момента ЕК не е правила опит да покаже необходимостта от предложението, въпреки че това е изискване спрямо всяка мярка, нарушаваща основни права.

ГЛОБАЛНИ ИНИЦИАТИВИ

Наръчник показва дигитални решения за повече прозрачност във финансирането на политически партии и кампании. През януари 2018 Международният институт за демокрация и електорална подкрепа (IDEA), базиран в Стокхолм, Швеция, публикува практическия наръчник „Дигитални решения при предоставянето на информация за политическо финансиране“. Наръчникът съдържа сравнителен анализ на опита на държави, в които са въведени онлайн системи за предоставяне на информация за финансирането на политически партии и предизборни кампании. Изследвани са действащите системи в Австралия, САЩ, Канада, Великобритания, Финландия, Норвегия, Швеция, Бразилия, Аржентина, Мексико, Колумбия, Литва, Естония, Грузия. Наръчникът обхваща стъпките на подготовка и създаване на подобни системи  и показва значението им за лесното и бързо публикуване на данни в удобен за потребителите формат. Това дава по-ясна картина на гласоподавателите за финансовите потоци към политическите партии и техните кандидати, възможност за по-ефективен граждански контрол и увеличаване на прозрачността в политиката. Автор на наръчника е Самюел Джоунс. Наръчникът може да бъде изтеглен от страницата на IDEA: https://www.idea.int/sites/default/files/publications/digital-solutions-for-political-finance-reporting-and-disclosure-a-practical-guide.pdf.

Декларация от Атланта за насърчаване правото на достъп до информация на жените. На 3 май 2018 Картър център разпространи Декларация от Атланта за насърчаване правото на достъп до информация на жените. Декларацията бе приета на състоялата се на 14 – 15 февруари 2018 г. в Атланта, САЩ международна конференция „Информирай жените, промени животи“.  Конференцията бе организирана под егидата на президента Джими Картър и в нея взеха участие над 100 представители на правителства, информационни комисии, неправителствени организации, международни институции, донорски организации, медии, учени, частни компании от 30 държави. В конференцията взе участие и изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева.

 

Индекс за прозрачност на помощите ‘2018. На 20 юни глобалната кампания Публикувай това, което финансираш (Publish What You Fund) публикува Индекс за прозрачност на помощите за 2018. Индикаторите, по които индексът измерва нивото на прозрачност са организационно планиране и ангажименти; финанси и бюджет; характеристики на проекта; данни за развитието; изпълнение. Азиатската банка за развитие е първа в Индекса за прозрачност на помощите за 2018. Индексът оценява 45 организации. Най-важното е, че се подобрява достъпността на информацията. Половината от всичките 45 донорски организации публикуват всеки месец информация. 93% от организациите в Индекса публикуват в IATI стандарта (платформа за публикуване на данни, позволяваща тяхното сравняване). В Европейския съюз, който продължава да бъде най-големият донор на финансова помощ и подкрепа за развитие, най-прозрачните организации са Департамент за международно развитие, Великобритания (DFID); Генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) и Генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (NEAR). Основната препоръка към европейските донори е да подобрят публикуването на информация относно изпълнението на финансираните дейности, да публикуват доказателства и данни, свързани с финансираните проекти. 

Международна декларация за демокрация и информация.
На 5 ноември 2018, седемдесет години след приемането в Париж на Всеобщата декларация за правата на човека, беше разпространена Международна декларация за информация и комуникация, която очертава демократични гаранции за глобално пространство за информация и комуникация. В преамбюла на Декларацията се казва, че управлението на това пространство „е изцяло отговорност но човечеството в неговата цялост, чрез демократичните институции“. Декларацията е приета единодушно от членовете (25 бележити личности от 18 националности) на Комисията по информация и демокрация към международната неправителствена организация „Репортери без граница“ с председател Кристоф Делоар.
Какъв е приносът на Декларацията към вече съществуващите правни и етични норми? Признавайки, че глобалното информационно и комуникационно пространство е общо благо на човечеството, Декларацията дава основание за установяване на демократични гаранции. Утвърждаването на „правото на информация“, разбирано като достоверна информация, е нововъведение, установяващо, че човешките същества имат основно право да получават информация, която е свободно събрана, обработвана и разпространявана, в съответствие с принципите на ангажираност с истината.
Декларацията потвърждава и социалната функция на журналистиката, ролята й на „доверена трета страна“ в обществото. Свободата и сигурността на журналистите, независимостта на новините и информацията и зачитането на журналистическата етика са все важни условия за журналистическата практика, независимо от статута на този, който я практикува.   
В своя призив в международните медии членовете на Комисията за информация и демокрация настояват глобалното информационно и комуникационно пространство (което е общо благо на човечеството) да бъде защитено, за да се улесни упражняването на свободата на изразяване и мнение, като се зачитат принципите на плурализма, свободата, достойнството и толерантността и идеала на разума и знанието.

 

Свободата на изразяване и на информация в света са достигнали най-ниското ниво от 10 години насам.  Това показва Докладът на ARTICLE 19 – Expression Agenda Report 2017/2018 – публикуван на 5 декември 2018. Цената на свободното говорене и защитата на правото на свобода на изразяване по целия свят е висока. С 78 журналисти и 312 защитници на правата на човека, убити през 2017, много повече затворници, протести, посрещнати с насилие и по-ограничено онлайн поведение, сме свидетели на глобална криза на свободата на изразяване. Властимащите по целия свят все повече очернят несъгласието като предателство и „фалшива новина“, като се опитват да заглушат онези, които ги предизвикват.
Докладът на ARTICLE 19 за 2017/18 за състоянието на свободата на изразяване проследява световните тенденции.
Показателят Expression Agenda (XpA) показва, че свободата на изразяване намалява значително през последните три години. Общият спад се дължи на унищожаването на свободата на медиите в световен мащаб и на все по-честото заплашване на журналисти, включително чрез вербални и физически атаки. Показателят XpA измерва свободата на изразяване и свободата на информация чрез изследване на 5 взаимосвързани елемента – гражданско пространство (online и offline), дигитално пространство, медии, защита и прозрачност. 
Влошаването на свободата на изразяване е съпроводено с възход на политиката на „силния“, характеризираща се с лидери като Реджеп Ердоган, Владимир Путин и Виктор Орбан.

 

В началото на декември 2018 ARTICLE 19 публикува онлайн брошура за хора в неравностойно положение: Disability and Information. What are your rights?
Хората с увреждания се нуждаят от информация, за да могат да участват в обществения дебат, да се включват в политическия живот, да преодоляват дългогодишни бариери, да защитават своите граждански и политически права.  Много от тях, обаче нямат достъп до необходимата информация и, за да им помогне ARTICLE 19 издава тази брошура, в която разяснява какви са задълженията на управляващите и какви са правата на хората с увреждания.

Публикацията подготви Ралица Кацарска, ПДИ
по материали от Article 19, Statewatch, Access Info Europe, Eye on Global Transparency.

© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.