Ралица Кацарска, ПДИ

СЪВЕТ НА ЕВРОПА

40 години Конвенция 108

През 2021 година се навършиха 40 години от приемането на Конвенция 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Конвенцията, приета на 28 януари 1981, е първият правно обвързващ международен акт в областта на защитата на данните. Финалният текст на Конвенцията е резултат на четиригодишни преговори. Затова 28 януари се отбелязва като Ден за защита на личните данни.

Към момента 55 държави са страни по Конвенцията. България е ратифицирала конвенцията със закон, приет от 39-то Народно събрание на 29 май 2002.


КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ДОСТЪП ДО ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ

ИСПАНИЯ ПОДПИСА КОНВЕНЦИЯТА ОТ ТРОМСО

На 23 ноември 2021 испанският представител в Съвета на Европа Мануел Монтобио  подписа Конвенцията за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсо).

Към момента Конвенцията е подписана от 19 държави, от които 11 са я ратифицирали.

Конвенцията за достъп до официални документи е в сила от 1 декември 2020.

* * *

На 29 ноември 2021 в Страсбург Консултативният орган на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсо) проведе първата си среща. 


Съгласно Член 12 от Конвенцията, Консултативният орган се свиква от Генералния секретар на Съвета на Европа една година след влизането й в сила. Целта е да се изберат членове на Групата от специалисти.

Какви решения са взети на тази първа среща:

• Приети са процедурни правила за работата на Консултативния съвет;
• За председател е избран посланик Расмус Луми (Естония), а за заместник-председател – Ганна Красноступ (Украйна). Мандатът им е за една година, считано от 29 ноември 2021 и може да се поднови за още една.


ДЕСЕТ ГОДИНИ ПАРТНьОРСТВО ЗА ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

На 20 септември 2011 се постави началото на международната инициатива „Партньорство за открито управление” (Open Government Partnership).

На среща в Ню Йорк 46 държави (включително и България, представена от министъра на външните работи Николай Младенов и началника на Кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова) обявиха присъединяването си, като приеха декларация. ПДИ изготви превод на Декларацията за Открито управление на български език.

Решението за присъединяването на България към инициативата е взето на заседанието на Министерски съвет от 24 август 2011.

Десет години по-късно правителства и хиляди членове на граждански организации от 78 държави са подготвили 300 плана за действие с 4500 ангажимента за изпълнение.

По повод десетата годишнина на страницата на инициативата е публикуван доклада “OGP at Ten: Toward Democratic Renewal” (Партньорство за открито управление на 10: към демократично обновление). 

* * * 

През ноември 2021 Дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерския съвет на Република България организира няколко работни срещи за обсъждане  на предложените мерки за включване в Четвъртия национален план за действие на България в рамките на глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“. Благодарение на активното участие на Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ и Становището, представено от Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, като мярка в Четвъртия национален план беше включено предложението за присъединяване на България към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (CETS 205). 

* * *

На 14 декември 2021 по време на съпътстващо събитие на Глобалната среща на върха на инициативата „Партньорството за открито управление“ -  „Измерване на прилагането законите за достъп до информация на практика“ В обсъжданията се включиха Гергана Жулева и Александър Кашъмов. Беше представена и Декларация за правото да знам - 2021. Декларацията може да бъде подкрепена както от организации,  и чески лица. Към момента към Декларацията са се присъединили над 70 организации от цял свят, сред които и Програма Достъп до Информация.

Декларацията изброява основните принципи на правото на достъп до информация и призовава правителствата, междуправителствените организации, информационните комисари и организациите на гражданското общество да действат за укрепване на законите за достъп до информация и за повишаване на прозрачността на практика.

БОРБА С  КОРУПЦИЯТА

Разследванията OpenLux.
OpenLux е поредица от истории, които разкриват как пари от цял свят се изливат в тайни компании в Люксембург, позволявайки на глобалните елити да работят в сянка. В проекта участват 12 партньори от 5 континента. От България участва независимият сайт Биволъ. През март 2019 Люксембург публикува публично достъпен корпоративен регистър, но в него може да се търси само по име на фирма, а не по собственик. Екипът на Le Mоnde успява да качи базата данни в OCCRP Aleph – глобален архив с материали от разследвания и така дава възможност за разкриване на корумпирани политици, финансови престъпления, фигури от организираната престъпност.  

* * *

ПЕТ РЕШЕНИЯ КАК ПРАВИТЕЛСТВАТА ДА СЕ ПРЕДПАЗЯТ И БОРЯТ С КОРУПЦИЯТА. 


На 24 март 2021 Access Info Europe и партньорите й в проекта pan-European project ACT! представиха различни технически решения, които ще дадат възможност на властите да увеличат прозрачността и предотвратят риска от корупция. Решенията включват:

Платформа за защита на служителите, разкриващи нередности - използва се програмата Globaleaks, която запазва анонимността на докладващите за нередности.
• Инструменти за самооценка: онлайн проучвания, които оценяват правилата за достъп до информация и тяхното прилагане, препоръки за подобряване както на правилата, така и на тяхното прилагане и вътрешна система за анализ на риска от корупция.
• Инструменти за публикуване: платформа за публикуване на данни за обществени поръчки и информация за имуществените декларации  на депутатите

* * *
СПЕЦИАЛНА СЕСИЯ НА ГЕНЕРАЛНАТА АСАМБЛЕЯ НА ООН СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА.
На 2 юни 2021 г. във Виена световните лидери се събраха на първата специална сесия на генералната асамблея на ООН, посветена на борбата срещу  корупцията. Участниците в тази сесия приеха декларация, с която заявяват ангажираност с мерки за борба с корупцията, включително подобряване на достъпа до информация; прозрачни обществени поръчки; защита на лицата, подаващи сигнали за нередности; защита на журналисти и организации на гражданското общество, които разкриват корупция; подобряване на разкриването на публични активи на длъжностни лица.

В изготвянето на текста на декларацията през последната година активна роля имаше UNCAC (глобална мрежа от над 350 организации на гражданското общество в над 100 държави, ангажирани с насърчаване ратификацията, прилагането и наблюдението на Конвенцията на ООН срещу корупцията). 

Текстът на политическата декларация на английски може да намерите ТУК


ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

На 15 ноември 2021 Европейският омбудсман Емили О`Райли беше домакин на онлайн конференция: „Достъп до документи на ЕС: какво следва?“.

В обръщение към участниците О`Райли каза, че Регламент 1049 от 2001, законът на ЕС за достъп до документи, който вече е на 20 години, трябва да се модернизира. С цел подобряване достъпа до документи, институциите на ЕС трябва да предприемат проактивен подход, да гарантират навременна обработка на заявленията за достъп и да вземат предвид новите форми на комуникация. 

Вера Йоурова (заместник председател на ЕК, Ценности и прозрачност)  заяви, че е дошло време за надграждане на Регламент 1049 и Европейската комисия би искала да предложи преразглеждане възможно най-скоро.

* * *

ПОБЕДА ЗА ПРОЗРАЧНОСТТА: ЕП ПОДКРЕПИ ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЧЛЕН 113 ОТ РЕГЛАМЕНТА ЗА КОНТРОЛ НА РИБОЛОВА.
На 11 март Access Info Europe съобщи, че Европейският парламент е гласувал за премахване на ограниченията върху достъпа до информация в противоречивия член 113 на Регламента на ЕС за контрол на риболова.    

Мнозинство от 400 депутати са гласували за отпадането на текста, който забраняваше на ЕК да обменя данни относно контрола на риболова с други лица, освен ако има изричното съгласие на засегнатата държава членка. Това е резултат от шестмесечна кампания на Аccess Info Europe, ClientEarth, Environmental Justice Foundation и  Oceana. Част от кампанията е писмо-призив до Европейския парламент, подкрепено от 72 организации на гражданското общество, сред които и Програма Достъп до Информация. 

* * *

НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПРИЗОВАХА ЕП ДА ОТХВЪРЛИ ПРАВИЛАТА ЗА ОНЛАЙН СЪДЪРЖАНИЕ.
Над 60 организации за защита правата на човека и свободната журналистика, в това число и STATEWATCH, изпратиха на 25 март 2021 отворено писмо до Европейския парламент с призив да не приема Регламента за справяне с разпространението на терористично съдържание онлайн. Регламентът е внесен в ЕП през 2018 и оттогава тече кампания срещу него. 

Три са основните аргументи срещу приемането на Регламента: 
1. Предложението продължава да насърчава онлайн платформите да използват автоматизирани инструменти за модериране на съдържание, като филтри за качване. 
2. Не е предвиден независим съдебен контрол. 
3. Държавите членки на ЕС ще издават заповеди за трансгранично премахване на съдържание без проверка.

* * *

ЕС ДА ОТВОРИ „ЧЕРНАТА КУТИЯ“ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕКЛАМИ

Европейската комисия (ЕК) иска компании като Facebook и Google да разкрият как и защо таргетират хора с политически реклами и кой им плаща.

На 25 ноември ЕК публикува предложение, което включва и забрана на политическото таргетиране и „техники за усилване“ (amplification techniques), за да достигнат до повече хора, ако те се основават на лични потребителски данни като религия, сексуална ориентация или етнос – освен, ако не е дадено изрично съгласие.

Проектозаконът иска компаниите – не само дигиталните платформи, но също и ПР фирмите, политическите партии, инфлуенсърите, брокерите на данни – да разкрият колко хора са таргетирали с политическа реклама, за колко дълго и метода, който са използвали, за да изберат кой гледа рекламата.

“Без предоставяне на тази информация, политическата реклама ще бъде незаконна“ смята Вера Йоурова.

Новите правила ще се обсъждат между правителствата на държавите членки на ЕС и Европейския парламент. Надеждата е новите правила да влязат в сила преди следващите избори за Европейски парламент през 2024 година.



ПАНДЕМИЯТА COVID-19

ARTICLE 19: ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ ЗАЩИТАТА НА ХОРАТА ОЗНАЧАВА ЗАЩИТА НА ИЗРАЗЯВАНЕТО.
На 29 юли неправителствената организация ARTICLE 19 публикува Глобален доклад за изразяването  (Global Expression Report – Gxr21), който базиран на данни, проследява свободата на изразяване по цял свят.
 
GxR21 разкрива, че вместо да се съсредоточат върху контролиране на вируса, защитата на общественото здраве и подобряване достъпа до информация, правителствата са използвали пандемията като извинение за: 
• Потискане на критична информация; 
• Прилагане на извънредни ситуации без поставяне на съответни граници; 
• Налагане на необосновани и ненужни ограничения спрямо медиите.  

Освен това, представяйки фалшив избор между права на човека и обществено здраве, правителствата са спрели обществени дискусии и какъвто и да е контрол върху решенията, които взимат. Въз основа на 25 индикатора в 162 държави е направена оценка на свободата на изразяване по скала от 1 до 100. Така държавите попадат в една от петте категории: в криза, силно ограничени, ограничени, слабо ограничени, открити. 

Кои елементи на изразяването са засегнати най-много? 
• През 2020 има значителен спад на протестите и общественото участие, които са ключови елементи на свободата на изразяване и демокрацията;  
• Много бързо разпространение на дезинформацията; 
• Най-често срещаното нарушение по време на пандемията е налагане на ограничения спрямо медиите; 
• Големите технологични компании продължават да контролират какво виждаме и споделяме онлайн.    

* * *

КАКВО НАУЧИ ЕВРОПА ЗА ПРИЛОЖЕНИЯТА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА КОНТАКТИТЕ НА ЛИЦА С COVID-19? 

COVID пандемията дойде като шок за всички и особено за правителствата, които трябваше да действат бързо и ефикасно, за да спасяват човешки животи.

За кратко време почти всички държави членки на Европейския съюз  (ЕС) решиха да използват приложения за проследяване на контакти, за да наблюдават веригите на инфекцията. 

Тази технология беше с потенциал да стане първият инструмент за масово следене в Европа, където в много държави демократичните права са в упадък. Въпреки че най-лошият сценарий за масово наблюдение не се случи, основните права все пак бяха нарушени.

Основните проблеми включват: 
-  сляпо доверие в технологиите без доказателства 
-  зависимост от големите технологии (Big Tech) 
-  липса на прозрачност

За да допринесат за по-добри бъдещи дигитални политики, Access Now и  Liberites публикуваха на 28 октомври 2021 кратко изложение с препоръки към ЕС и националните правителства. 

В много държави нямаше обществен дебат за приложенията, което подкопа доверието и доведе до ниско ниво на приемане, а това от своя страна намали ефикасността на приложението и доверието в бъдещото прилагане на технологиите от правителствата. Много държави не се консултираха с независими експерти за възможните ефекти от приложението. 

Повечето правителства не бяха достатъчно прозрачни за вида на приложенията, които искат да разработят/купят и защо. Много обезпокояваща е огромната власт на големите технологии – Google и Apple – над правителствата в този процес.  Сега правителствата трябва да си върнат доверието и да спазват стандартите за изграждане на отговорни технологии, за да бъдат подготвени за бъдещи извънредни ситуации. Прозрачността, надзорът и регулирането на големите технологии, както и реалистичността по отношение на ефикасността на технологичните решения, са ключът към това.


ЗАКОНОДАТЕЛСТВО


55 ГОДИНИ ЗАКОН ЗА СВОБОДА НА ИНФОРМАЦИЯТА В САЩ.
На 4 юли 2021 г. се навършиха 55 години от приемането на Закона за свобода на информацията (FOIA) в САЩ. Законът е гласуван от Конгреса през 1966 година. FOIA претърпява редица изменения и допълнения през 1974, 1976, 1986, 1996, 2002, 2007 и 2016 година. 

Повече за историята на приемането на закона – вж брой 7/2016 на бюлетина на ПДИ.

* * *

ДЕСЕТ ГОДИНИ ЗАКОН ЗА СВОБОДА НА ИНФОРМАЦИЯТА В БРАЗИЛИЯ

По повод десетата годишнина от приемането на Закон за свобода на информацията в Бразилия беше създаден WikiLAI – портал, разясняващ всичко, което трябва да се знае за прилагането и използването на бразилския закон.

Една от целите на WikiLAI е да бъде наръчник за журналисти и граждани за подаване на повече и по-добри заявления за достъп до информация до всички обществени институции. WikiLAI е вдъхновен от FOIA.Wiki и е финансиран от Посолството на САЩ в Бразилия.

* * *

ГАМБИЯ ПРИЕ ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ.
На 25 август 2021 г. президентът на Гамбия Адам Бъроу подписа Закона за правото на информация. Съгласно закона държавните служители не могат да изискват от заявителите лични данни и причини за подаване на заявление.   

* * *


На 18 юли 2021г. ARTICLE 19  публикува инфографика, която обобщава изпълнението на SDG 16.10.2 относно достъпа до информация и актуализирана карта. През последната година е налице слаб напредък: само една държава – Кувейт – е приела Закон за право на информация, а Саудитска Арабия е приела National Data Governance Interim Regulations - закони, които включват система за достъп до информация, защита на данните, отворени данни и класифициране.

Какво показват данните от инфографиката:
• 91% от населението на света живеят в държава със закон или политика, свързана с правото на информация
• 96 държави специално включват правото на информация в своите конституции
• 78 държави са се присъединили към инициативата „Партньорство за открито управление“
• 122 държави имат приети съвременни закони за право на информация

* * *

По повод Международния ден на всеобщия достъп до информация Дейвид Банисар, старши правен съветник от Article 19,  публикува актуална карта на държавите със закони и регулации на достъпа до информация и инициативи/проекти за приемане на такива закони. Според картата към септември 2021 година 124 държави членки на ООН имат приети закони за достъп до информация и други 8 имат национални разпоредби, свързани с достъпа до информация. Извън ООН, 26 държави (в това число Тайван и Косово) имат действащи закони или регулации, уреждащи това право. 

По материали от: Article 19Access Info Europe, Съвет на Европа, Statewatch, UNCAC Coalition, Liberties, LatAm Journalism Review, EUobserver, WAHTSON-GAMBIA.COM



© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.