Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Проучване на институциите по ЗДОИ 2018
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

В рамките на проучването на интернет страниците на институциите, проведено през 2018, екипът на ПДИ подаде заявления за достъп до информация до 567 институции. Заявленията подадохме по електронен път. С тях поискахме копие от отчета за постъпилите заявления за достъп до обществена информация в съответната администрация през 2017, който включва и данни за направените откази и причините за това.

 

Институциите, отговорили на заявлението в рамките на 14-дневния срок по закон са 424. За сравнение - през 2017 отговориха 353 институции.

Институциите, отговорили след изтичане на срока за отговор, са 69. За сравнение - през 2017 със закъснение отговориха 95.

Институциите, които не отговориха са 74. За сравнение - през 2017 не отговориха 118.

 

Как отговориха министерствата?

 

Отговорили в срок – Министерски съвет; Министерство за българското председателство на Съвета на ЕС 2018; Министерство на външните работи; Министерство на вътрешните работи; Министерство на енергетиката; Министерство на икономиката[1]; Министерство на здравеопазването; Министерство на образованието и науката; Министерство на околната среда и водите; Министерство на отбраната; Министерство на правосъдието[2]; Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Министерство на труда и социалната политика, Министерство на туризма и Министерство на финансите.

 

Отговорили след изтичане на срока за отговор – Министерство на културата (2 дни след срока), Министерство на земеделието и храните (3 дни след срока) и Министерство на младежта и спорта (4 дни след срока).

 

Институциите, които през 2018 осигуриха пълен достъп до исканата информация са 475. За сравнение - през 2017 достъп до исканата информация предоставиха 377 институции. Голямото увеличение на броя институции, осигурили информацията се дължи на обстоятелството, че тази година ПДИ поиска безобидна информация, тъй като институциите имат задължение да изготвят годишни отчети по ЗДОИ още от приемането на закона през 2000, а от 2008 имат и задължение да публикуват тези отчети в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците си.

 

През 2018 отчитаме само една институция, предоставила частичен достъп – Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

 

Институциите, отказали да предоставят исканата информация са 3. От Министерство на правосъдието уведомиха заявителя, че ЗДОИ е неприложим за достъп до тази информация, тъй като е налице специален ред за получаване на същата по Закона за администрацията и Наредбата за административния регистър. От Областна администрация – Кюстендил уведомиха заявителя, че към момента отчетът по ЗДОИ е в процес на утвърждаване, тъй като не е изтекъл нормативно регламентирания срок за неговото представяне в МС и същият може да бъде получен само, ако след 1 март бъде подадено ново заявление за достъп до него. От Областна дирекция „Земеделие“ – София област отказаха достъп с мотив, че исканата информация не е обществена по ЗДОИ, тъй като не съдържала сведения за обществения живот в страната, а касаела частно-правен интерес на заявителя.

 

360 институции предоставиха информацията с решение за достъп до информация. Това означава, че в над 100 случая информацията е предоставена без решение. Формата, в която през 2018  поискахме да ни предоставят отчета по ЗДОИ бе копие по електронен път или чрез посочване на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните.

В тази връзка следва да се отбележи, че практиките по предоставяне на информация по електронен път биват най-разнообразни. В едни случаи информацията се изпраща със съпроводително писмо и решение за достъп. Това е коректният начин, но пък в този вариант съпроводителното писмо, решението за достъп и самата информация са често в един PDF файл, което затруднява заявителя при последващото използване на информацията. В някои от тези случаи от институцията се сещат да посочат линк към отчета като активна връзка в изпратения имейл (община Главиница).

 

Позитивна практика е когато от институцията изпращат решение/ отговор в PDF с посочен линк към отчета, който не е активен, нито може да се копира, но се сещат да копират линка като активна връзка в изпратения имейл (Министерство на финансите, Област Хасково, община Мездра, община Троян, община Хитрино).

Позитивна практика е и когато от институцията изпращат решение/отговор в word с посочен линк, който е активен и може да се копира (ОДМВР Смолян[3]).

Позитивна практика е и когато от институцията изпращат решение/ отговор в PDF с посочен линк към отчета, който не е активен, нито може да се копира, но изпращат по електронен път и самият отчет (община Никола Козлево).

 

Негативна практика е от институцията да изпращат решение/ отговор в PDF или jpg с посочен линк към отчета, който не е активен, нито може да се копира, но не се сещат да копират линка като активна връзка в изпратения имейл (Министерство на младежта и спорта, АДФИ, ИА „ППД“, ОДЗ Добрич, РУО Ямбол, СДВР, Област Разград, община Русе, община Тервел, община Тунджа и др.).

Негативна практика е и когато институции предоставят информацията с посочване на линк в решение за достъп, което изпращат само на хартия (АГКК).

 

Неутрална практика е, когато институции, които изпращат отговора и исканата информация както по електронен път, така и на хартия, но след измененията в ЗДОИ относно предоставянето на информация по електронен път това дублиране е излишно (Област Ямбол, община Тополовград).

 

Значителен брой институции продължават да изпращат исканата информация с празен имейл. Това също е негативна практика, защото в комбинация с обстоятелството, че често прикаченият в празния имейл файл е с автоматично генерирано име, то става доста трудно да се различи писмо от институция от spam поща. Рядко изпратените файлове имат нормални имена като „решение“ и „отчет“.

Някои институции просто посочват, че отчетът е публикуван на страницата им без дори да уточняват къде точно (ОДМВР Габрово и др.).

Други институции в самото решение/ отговор по заявлението просто посочват броя на получените заявления (БАБХ, община Хасково, община Хисар, РДГ Ловеч и др.). Т.е. в тези случаи отчетът е изготвен ad hoc, за да се удовлетвори заявлението.

 

В 10 случая съответната институция е удължила срока за предоставяне на исканата информация. В тази категория отчитаме разнообразни варианти. Някои институции първоначално са подвели заявителя, че отчетът е публикуван на страницата им, но впоследствие действително са го качили (община Мизия и др.). Други институции са уведомили заявителя, че срокът за изготвяне на отчета още не е изтекъл, но скоро той ще бъде готов и публикуван и ще уведомят за това (АДФИ). Действително след изготвяне и публикуване на отчета заявителят е уведомен своевременно. Трети институции са изпратили решение за достъп, в което посочват, че ще предоставят информацията в срок от 30 дни (РИОСВ Хасково). 18 дни по-късно на заявителя е изпратен имейл с линк към отчета. Има институции, изпратили решение за достъп, според което ще предоставят информацията, но без да уточняват кога (РДГ Шумен). Информацията е предоставена на следващия ден. И институции, изпратили решение, според което отчетът ще бъде изготвен до два дни от двама поименно посочени служители и достъп до него ще бъде осигурен чрез публикуване на интернет страницата им (РУО Шумен). Действително, два дни по-късно отчетът е качен.

 

Някои институции са изпратили решение за достъп, а няколко часа по-късно са изпратили и исканата информация (община Хисар).

 

Формално погледнато, всички институции, които не са изпратили едновременно решение за достъп и исканата информация на практика са в нарушение на чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ, според който при предоставяне на информация по електронен път, решението за достъп се изпраща заедно с предоставената информация.

Някои институции са изпратили отчет, в който липсва информация за отказите и причините за тях, но тази информация е предоставена в самия отговор по заявлението (СДВР).

 

В рубриката „Мистерии“ отчитаме няколко случая, в които институцията е уведомила заявителя, че миналата година не са получавали заявления за достъп, а със сигурност им е било изпратено такова в рамките на проучването на ПДИ и то на същия имейл като тази година (община Хайредин, община Угърчин и др.).

 

В рубриката „Шах с пешката“ отчитаме случая с областния управител на Област София, който с празен имейл на 63-ия ден от получаване на заявлението, изпрати на заявителя решение за пълен достъп, без да предоставя исканата информация, а уведоми, че отчетите се публикуват на сайта на институцията и предстои там да бъде публикуван този за 2017. Кога ще се случи това обаче никой не знае.

 



[1] При официалното представяне на резултатите от проучването на 18.04.2018 г. в БТА бе оповестено, че Министерство на икономиката не е отговорило на заявлението, но се оказа, че по технически причини отговорът им е попаднал в spam пощата на заявителя.

[2] Министерство на правосъдието отговаря на заявлението в срок, но отказва да предостави исканата информация.

[3] Посоченият линк обаче не работеше, но отчетът по ЗДОИ действително бе публикуван на страницата на институцията.



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.