Кирил Терзийски, ПДИ

В рамките на проучването на интернет страниците на институциите, проведено през 2020, екипът на ПДИ подаде заявления за достъп до информация до 562 институции. Заявленията бяха подадени по електронен път. С тях бе поискано предоставяне на копие от Актуализиран списък за 2019 г. на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет за сферата на дейност на съответната администрация, както и форматите, в които е достъпна. Това е информация, която ПДИ иска от институциите за втори път в последните години. Предишният път бе през 2017, година след въвеждането на това задължение с приемането на нова ал. 3 в чл. 15а от ЗДОИ (ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.).

 

Институциите, които през 2020 отговориха на заявлението в рамките на 14-дневния срок по закон са 428. За сравнение през 2019 в този срок отговориха 450 институции, а през 2018 - 424 институции. Тоест, броят на институциите, които отговарят в срок на заявлението остава сравнително постоянен и не зависи особено от това дали ПДИ иска годишен отчет за постъпилите заявления (както в предходните 2 години) или списък с категории информация за публикуване (при настоящото проучване).

 

Институциите, които отговориха след изтичане на срока за отговор са 68. За сравнение през 2019 със закъснение отговориха 70, а през 2018 – 69. Очевидно броят на институции, които отговарят с няколко дни закъснение е константа в последните 3 години. През 2020 най-дълго просрочените отговори са на Областна дирекция на вътрешните работи – Бургас (55 дни), Национална агенция за оценяване и акредитация (40 дни), Регионално управление на образованието – Пловдив (39 дни), КПКОНПИ и Община Габрово (22 дни), Община Мездра (21 дни) и т.н.

 

Институциите, които не отговориха на заявлението, са 66. За сравнение през 2019 не отговориха 44 институции, а през  2018 - 74. Ръстът в броя на неотговорилите спрямо миналата година би могъл да се обясни не само с това, че списъкът на категории информация за публикуване е една идея по-труден за предоставяне (като по-ново задължение) от отчета по ЗДОИ (задължение още от приемането на закона през 2000), но и с извънредното положение, което промени приоритетите на някои институции.

 

Справката как отговориха централните органи на изпълнителната власт (Министерски съвет и министерствата) показва следното.

 

Министерствата, които през 2020 отговориха в срок до 5 дни са 3 (два пъти по-малко от миналата година): Министерски съвет (МС), Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Министерство на труда и социалната политика (МТСП). Прави впечатление, че МС и МЗХ и миналата година са отговорили в срок до 5 дни.

 

Министерствата, които отговориха не толкова бързо, но в рамките на 14-дневния срок по закон са 9: Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на енергетиката (МЕ), Министерство на здравеопазването (МЗ), Министерство на образованието и науката (МОН), Министерство на отбраната (МО), Министерство на правосъдието (МП), Министрество на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерство на туризма (МТ) и Министерство на финансите (МФ).

 

Министерства, отговорили след изтичане на срока са 5 (миналата година бяха 3): Министерство на икономиката (МИ) – 2 дни след срока, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТСП) – 8 дни след срока, Министерство на младежта и спорта (ММС) – 9 дни след срока, Министерство на външните работи (МВнР) – 10 дни след срока и Министерство на културата (МК) – 14 дни след срока. Единственото министерство, в чието поведение се открива рецидив е МК, тъй като и миналата година са отговорили на заявлението след срока (7 дни).

 

Институциите, които през 2020 с отговорите на заявлението осигуриха пълен достъп до исканата информация са 448. За сравнение през 2019 пълен достъп осигуриха 510 институции, а през 2018 – 475 институции. Тоест, нарушена е тенденцията за увеличение на броя институции, осигурили пълен достъп до исканата информация от последните две години.

 

Институциите, които през 2020 отказаха да предоставят исканата информация са 3 - Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), община Баните и община Радомир.

 

ДАБЧ  отговориха, че агенцията подготвя ежегоден доклад за дейността по ЗДОИ, който се изпраща на МС и се публикува като част от ежегодния доклад за дейността на администрацията. Това обаче може да бъде отговор по заявлението на ПДИ от миналата година, когато се искаше отчет по ЗДОИ, но не и по заявлението от тази година, когато се иска списък с категории информация за публикуване. След като в телефонен разговор е обърнато внимание на ДАБЧ за това разминаване, те продължават да твърдят, че това е коректният отговор по заявлението на ПДИ, поради което отговорът им е отразен като отказ.

 

От община Баните първоначално изпращат като отговор на заявлението отчета си по ЗДОИ за 2019. Тоест, и те като ДАБЧ отговарят на заявлението от миналата година. След като това недоразумение е изчистено общината изпраща втори отговор, с който уведомява, че няма актуализиран списък с категории информация за публикуване през 2019. Това, което е премълчано в отговора на кмета е, че общината изобщо няма такъв списък. Обстоятелство, което се потвърждава както от липста на публикуван списък на страницата на общината, така и от липсата на отговор по заявлението на ПДИ от 2017, когато обърнахме внимание на институциите, че с изменение в ЗДОИ е въведено задължение за създаване на такъв и поискахме копие от него.

 

От община Радомир уведомяват заявителя, че на страницата им не е публикуван актуализиран за 2019 списък на категории информация за публикуване. Тук ситуацията е идентична с община Баните и отново става ясно, че общината изобщо няма такъв списък, тъй като и те не са отговори на заявлението на ПДИ от 2017.

 

В 26 случая институциите са предоставили частичен достъп до информация. Като такива в проучването са отбелязани предимно институции, които не са изпратили списък с категории информация за публикуване, а са обяснили, че информацията, която е публикувана на страницата им е тази, която подлежи на публикуване. Подобен отговор обаче прекалено много прилича на омагьосания кръг, в който попадаше героят на Дъстин Хофман във филма „Рейнман“ (1988) със скоропоговорката „Играчът на първа база е Кой. Кой е играчът на първа база?“.

 

В останалите случаи като предоставили частичен достъп са отбелязани институции, които са изпратили списък с категории информация за публикуване, но без форматите, в които същата е достъпна или пък са отговорили, че наборите от данни, които публикуват в Портала за отварени данни представляват списъка им с категории информация за публикуване.

 

Следва да се отбележи, че през 2019 ПДИ въведе в проучването си изследване на въпроса дали институциите уведомяват заявителя за регистрацията на заявлението, когато го получат. Резултатите от миналата година показваха, че от всички 520 институции, отговорили на заявлението, без значение дали в срок или след него, само 56 уведомиха заявителя за регистрацията на заявлението му. През 2020 тази тенденция се запазва, след като от всичките 496 институции, които отговориха на заявлението, без значение дали в срок или след него, отново само 50 уведомиха заявителя за регистрацията на заявлението му. Практиката да не се уведомява заявителя за регистрацията на заявлението му е негативна, тъй като създава проблеми по отношение следенето на сроковете в процедурата по ЗДОИ.

 

410 институции предоставиха исканата информация с решение за достъп до информация. За сравнение през миналата година 405 институции предоставиха исканата информация с решение. Това означава, че отново в почти 100 случая информацията е предоставена без решение, но пък е налице трайна тенденция за еднакъв брой институции, които предоставят исканата информация с решение и тези, които направо я изпращат.

 

Формата, в която през 2020 поискахме да ни предоставят списъка за публикуване по ЗДОИ, както и в последните няколко години, бе копие, предоставено по електронен път, или чрез посочване на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните. В тази връзка следва да се отбележи, че практиките по предоставяне на информация по електронен път продължават да бъдат най-разнообразни.

 

В едни случаи исканата информация се изпраща със съпроводително писмо и решение за достъп. Това е коректният начин, но пък в този вариант често съпроводителното писмо, решението за достъп и самата искана информация са в един PDF файл, а това затруднява заявителят при последващото използване на информацията.

 

Позитивна практика е тази, в която от институцията изпращат решение/ отговор в PDF с посочен неактивен линк към списък, но от институцията се сещат да копират линка като активна връзка в изпратения e-mail.

 

Позитивна практика е и тази, в която от институцията изпращат решение/ отговор в PDF с посочен неактивен линк към списъка, но едновременно с това изпращат по електронен път и самия списък.

 

Обратната страна на горните две позитивни практики е негативната практика от институцията да изпратят решение/ отговор в PDF или jpg формат с посочен неактивен линк към списъка и не си правят труда да копират линка като активна връзка в изпратения e-mail или направо да прикачат самия списък.

 

Значителен брой институции продължават да изпращат исканата информация с празен e-mail. Това също е негативна практика, защото в комбинация с обстоятелството, че често прикаченият в празния e-mail файл е с автоматично генерирано име, то често е трудно да се различи писмо на институция от spam поща.

 

И през 2020 имаше институции, които първо изпращат решение за предоставяне на достъп до информация, а самата информация изпращат няколко часа или дни по-късно. Следва да се отбележи, че строго формално погледнато, всички тези институции, които не са изпратили едновременно решението за достъп и исканата информация на практика са в нарушение на чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ, според който при предоставяне на информация по електронен път, решението за достъп се изпраща заедно с предоставената информация.

 

Вместо заключение, обръщаме внимание на обстоятелството, че много институции се оказаха отличници, които спазват задължението си за ежегодно актуализиране на списъка с категории информация за публикуване, тъй като изпратиха не само актуализиран списък за 2019, но и такъв за 2020.

 

 

 

 

 
Проучването на на институциите по ЗДОИ 2020 е в рамките на проект Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

 

Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.



© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.