Интервю с Мартин Атанасов, носител на наградата „Златен ключ“ в категорията „Гражданин, използвал най-активно правото си на информация“
 Мартин Атанасов |
Какво означава наградата „Златен ключ“ за Вас?
Чест е – но и отговорност, особено когато я дават на толкова млад човек. Приемам я като аванс на доверие към идеята, че достъпът до информация е стандарт, а не изключение. Моята задача оттук нататък е да затвърдя, че решението е било правилно: да продължа последователно, да отстоявам правото да знаем и да показвам с резултати как отворените данни движат промяната.
Как Ви хрумна идеята да онагледите пътнотранспортните произшествия (ПТП) с интерактивна карта?
Идеята се роди от натрупването на трагедии и от усещането, че статистиката остава абстрактна, докато хора умират на едни и същи места. Реших да превърна данните във видима карта, за да покажем, че това не са „случайности", а системен проблем, който може да се види, анализира и адресира.
Картата „Черна писта" обхваща ПТП от 2021 г. насам и визуализира над 177 хиляди инцидента, за да даде пълната картина.
Как научихте за Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и как се насочихте да го използвате?
Като гражданин, който търси решение, естествената стъпка беше да използвам ЗДОИ, за да стигна до данните. Имам богат опит с използването му, интерес в публично-административната, а и в юридическата сфера, но и не на последно място ПДИ има достъпни ръководства как се иска информация и от кого, което също помага.
Лесно ли е да формулираш заявление?
Да – ако знаеш какво търсиш, от кого го търсиш и в какъв формат ще ти върши работа. 80% от успеха е предварителното проучване: уточнявам конкретния набор/документ, компетентния орган, периода и предпочитаната форма (електронно, машинно четима). В заявлението посочвам основанието (ЗДОИ), формата на достъп (линк/копие), стеснявам обхвата и избягвам „стрелба наслуки". Проверявам и дали информацията вече не е публикувана.
До кои институции изпратихте заявления и какви отговори получихте?
Подадох заявления до Министерство на вътрешните работи (МВР) за пълните данни за ПТП и до Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за състоянието и ремонтите по Републиканската пътна мрежа. От АПИ получих отказ с мотив „прекомерно време и ресурс", който обжалвах в Административен съд София-град. Междувременно МВР представиха данните, но отказаха последващо съдействие и отказаха искането по второто заявление по ЗДОИ. Направиха го с аргумента, че вече са публикували своя карта на ПТП-та (12 юли 2025 г.), което е така, и считам за един от най-големите успехи на проекта.
Какво научихте за обществото, институциите и средата, в която живеем, в хода на проекта?
Научих, че обществото ни наистина реагира, когато фактите са видими и подредени. След старта на „Черна писта" интересът беше огромен и темата излезе от абстрактната статистика – данните се превърнаха в инструмент за разговор, а и натиск. Само за първите два месеца платформата беше посетена от над 300 000 души, с пикова дневна аудитория беше 70–80 хиляди.
Същевременно видях и системни бариери, които споменах по-горе – формализъм, забавяния и отбранително поведение. Когато извън институциите се появи работещ граждански проект, често рефлексът е да бъде неглижиран, вместо да се търси партньорство. Точно това усещане за „отблъскване" е част от по-големия проблем на овладени институции и липса на реална отчетност – тема, за която у нас се говори активно и сега.
От страна на гражданите пък има готовност да действат, стига да им дадеш смисъл, инструмент и ясен път как да се включат. Това е и моята мотивация – да превръщаме проблемите във видими и лесни за разбиране, а след това – в действия и решения.
Интересуват ли се младите хора от актуалните теми?
Да – когато ги каниш да участват, а не само да слушат. Собственият ми опит показва, че младите се ангажират, ако видят, че техният глас има тежест и че усилията им водят до промяна. Доброволчеството, клубовете и ученическото самоуправление са отлични „входове" – те изграждат емпатия и активност, а не апатия.
И когато дадеш на младите конкретен инструмент – като карта, която прави проблемът осезаем – ангажиментът се увеличава многократно. Реакцията към „Черна писта" го показа много ясно.
Как да събудим активно гражданско съзнание у младите? Какво ги подтиква?
Бих посочил три практически лоста:
- Прозрачност по подразбиране. Данните да са публични и машинночетими, а достъпът – улеснен. Когато информацията е на светло, идват и идеите, и решенията. Именно затова настоявам за последователна политика на отворени данни и смислено прилагане на ЗДОИ.
- Инструменти и контекст. Не стига „сух" PDF – трябва визуализация, сравнения, карта. Така младите виждат проблема и стъпват върху факти, а не върху субективизъм. „Черна писта" е точно такъв инструмент – данни, превърнати в действие.
- Истинско включване. Младите да не са декор, а партньори – в съвети, обсъждания и решения по темите, които ги засягат (образование, градска среда, безопасност, дигитални услуги). Когато присъствието е реално, апатията намалява.
Има ли друга наболяла тема, която привлича вниманието Ви и бихте искали да разработите проект?
Да – има и то много важни теми, в които бих искал да се включа. Вече работя по едно нещо, което стъпва върху почти същия принцип: данни + визуализация + практични решения за публични услуги, които в момента се намират в ужасно състояние и имат проблеми. Причината да избирам този подход е проста: отворените данни подкрепят по-добри решения и по-високо гражданско участие. Когато съм готов, ще споделя повече.
Какво бихте си пожелали? И какво не Ви попитахме, а бихте искали да споделите?
Пожелавам си по-активно гражданско общество, което заедно с институциите гради по-добра страна: прозрачност диалог и реално партньорство между всички ни, в което младите имат място на масата на решенията. Ще се радвам достъпът до информация у нас да се нормализира – от законова гаранция към ежедневна практика, поддържана с ясни правила и редовно публикуване на приоритетни набори в портала за отворени данни (което в момента не се случва).
==============================================
Кампанията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от фондация "Америка за България"