ISSN 1313-6496

Подобриха ли свободата на словото промените в Наказателния кодекс?

адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ

През последните години у нас се наблюдава тенденция към засилено съдебно преследване на критичните публикации от страна на политици, държавни служители, представители на бизнеса и дори частни фирми. Вместо законът да защитава правото да се обсъждат свободно действията и бездействията на управляващите, се оказва, че критикът, разследващият журналист, гражданският активист са застрашени от по-тежка санкция, когато са коментирали политик или държавен служител. Това се дължи на разпоредба в Наказателния кодекс (НК) от 1968 г., чиято единствена съществена промяна през 2000 г. се изразява в замяната на наказанието „затвор“ с глоба.

Практиката на Европейския съд по правата на човека 

Съдът в Страсбург прие по няколко дела, че България е в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) с прилагането на наказания за критика спрямо държавни служители. През 2011 г. по делата Касабова срещу България и Божков срещу България бе прието за недопустимо от Конвенцията осъждането на журналисти за изнасяне на данни и съмнения за корупция. В Маринова срещу България през 2016 г. бе установено нарушение и по повод съдебното преследване на податели на сигнали за нередности от страна на „наклеветените“ служители. Подобни нарушение на ЕКПЧ са открити и в решенията по делата Здравко Станев № 2 срещу България, Бойканов срещу България и Сапунджиев срещу България[1].

Работната група в Министерството на правосъдието през 2018 г. 

След поредицата осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, през 2018 г. в Министерството на правосъдието бе създадена работна група за промяна на НК[2]. Дебатът бе труден и тежък, като въпреки доброто желание на експертите от министерството и твърдата подкрепа на ПДИ[3], общественият интерес от публикацията не бе включен като правно релевантно обстоятелство за преценката дали е налице престъпление и да се наложи ли наказание. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов така и не представи на Министерския съвет готовите текстове, които отразяваха съгласието на работната група да се премахне по-голямата глоба за критично слово спрямо държавници и политици.

Правителствата в периода 2022 – 2023 г. 

През 2022 г. министър Надежда Йорданова направи опит да извади от архива готовите изменения, като ги подложи на обществено обсъждане. Министерският съвет на четворната коалиция обаче не сформира мнозинство, за да ги внесе в парламента. Нейният наследник Крум Зарков продължи упорито инициативата, като след публичен призив на ПДИ и АЕЖ обяви и твърдо намерение да се промени законодателството с цел ефективна борба срещу делата-шамари. Министър Зарков последователно и упорито отстояваше този приоритет и в Съвета за върховенство на правото, съпредседателстван от министъра на правосъдието и представляващия Висшия съдебен съвет, член на който е и ПДИ. Новоизбраният министър Атанас Славов заяви воля за продължаване на усилията.

Обсъждане на промени в НК в парламента през лятото на 2023 г.

В края на мандата си през април 2023 г. служебният кабинет внесе изготвените още през 2018 г. текстове за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Промените предвиждаха да бъде премахната по-тежката наказателна отговорност за клевета и обида спрямо длъжностно лице, както и премахване на минималния размер на глоба за обида и клевета въобще. Текстовете са необходима стъпка към демократизацията на страната и основаването на управлението на свободен демократичен дебат. 

По съдържание обаче са скромни, като нито бе прието да се преценява общественият интерес от словото, нито цялостната декриминализация на клеветата и обидата, както е в много развити демокрации.

Резултат от работата на парламента по промените в НК относно обидата и клеветата 

След обсъждане през лятото на 2023 г. във водещата парламентарна правна комисия и в пленарна зала НК бе изменен и допълнен. За съжаление не бяха премахнати минималните размери на глобите за обида и клевета. Все пак бе отменена изрично квалифицираната клевета срещу длъжностно лице, която се наказваше по-тежко досега. Предвиди се също, че дори в квалифицираните случаи като обида, нанесена по расистки или ксенофобски подбуди или разпространена публично или чрез средствата за масова информация, наказанието започва от глоба в размер на 500 лв.  Ако обаче става въпрос за обида или клевета в тесен кръг, то минималната глоба е 1000 лв. за обида и 3000 лв. за клевета. Също така, макар формално да отпадна по-тежката отговорност за обида и клевета, нанесени на длъжностно лице, то ако журналист или гражданин критикува публично политик или държавен служител по медиите или в публичното пространство, пак ще носи по-тежката отговорност, която достига до глоба в размер на 10 000 лв. Тоест, ако някой е критикувал публично представител на управлението, той отново е заплашен от сериозна глоба. Ако в изказването си е включил твърдения за факти, санкцията може да достигне 15 000 лв.

Оценка на приетите промени в НК относно отговорността за обида и клевета 

Излиза, че опитът на Народното събрание за подобряване на НК и създаване на условия за свободна критика и дебат е неуспешен.  Подобно на някои от другите изменения, приети в края на юли и началото на август 2023 г., текстовете са недомислени и всъщност не посгигат целения резултат. Или поне този резултат, който бе обявено в общественото обсъждане, че се цели. Ще доведат обаче до нови дела от репресивен характер, опит за затваряне на устата на критиците и недоволните от управлението, разкриващите нередности, лоши практики, несправедливо или незаконно разходване на публични средства. И докато в Европейския съюз се договаря директива за борбата с делата-шамари, у нас промяната на три думи в закона с цел създаване на условия за обществен дебат не само отне 6 години, но стигна до задънена улица. В чий интерес е това, остава неясно, но със сигурност не е в интерес на борбата с корупцията, плурализма, премахването на политическия и икономически монопол върху властта, публичния финансов ресурс и живота на хората.