Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Форуми
Изказването на изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева на срещата по „Партньорство за открито управление” на 6 юни 2017 г. в Гранитна зала на Министерски съвет
Гергана Жулева
Гергана Жулева

Бях помолена да кажа няколко думи за приоритетите на инициативата партньорство за откритото управление в България и за важността на взаимодействието на правителството и гражданското общество в тази област.

 

Достижения:

Работата по Закона за нормативните актове (ЗНА) и Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) с участието на заинтересовани, с плодотворни дискусии и резултати. 


Проблеми:

От моя скромен опит бих извела два основни проблема:

1. Ако обсъжданията със заинтересовани групи по конкретни мерки, главно свързани със законодателство са отдавна факт, то партньорството по прилагането на законодателството и мерките с широк кръг заинтересовани не е факт.

2.  И третият план е насочен главно към отворените данни, но това едва ли ще има търсения ефект за повече прозрачност  без развитието на цялата инфраструктура, капацитет, коодинация и контрол свързани с правото на достъп до информация. 

 

По отношение на приоритетите в третия план, бих казала, че той трябва да е един:

Работно, а не формално  взаимодействие  по повод политиките на откритост между всички заинтересовани от откритостта  на управлението, независимо от сферата.

Това означава създаването на постоянен работен механизъм за обсъждане на изпълнението и стартиране на партньорства между държавата, бизнеса и заинтересовани неправителствени организации по различните приоритети.    


Как вървяха нещата досега?

Приоритетите на правителството очевидно зависят от възможностите и капацитета за изпълнение на определени желани политики.

Гражданското общество и бизнесът формулират приоритети на основата на това, с което те се сблъскват в своята всекидневна дейност като проблеми за решаване.

 

Пространството за дискусии за възможните приоритети не беше създадено.

Не е достатъчно просто да се съберат становищата на всички заинтересовани и след това да се подредят в национален план за действие.

Не случайно в  доклада на НМО за България се отбелязва няколко пъти „Изследователят на НМО не успя да определи от изследователската работата и проведените интервютата с правителствени и неправителствени експерти кой е предложил ангажимента. Политическото решение за включване на този допълнителен ангажимент в плана за действие остана необяснено за изследователя на НМО и обществеността.”

 

Няколко примера от опита на ПДИ, които се отнасят и до изпълнението на втория план и за приоритетите в третия план

Ако предложената от ПДИ мярка от втория план „Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи” е неприемлива или неизпълнима за някои от участниците, мястото и времето за обсъждане и аргументиране на позицията беше преди приемането на плана, а не просто неизпълнение и отпадане без никакви публично заявени аргументи.

Ще дам още един пример и с новия трети план за действие. Тъй като познавам бележките и предложенията, които ПДИ даде в хода на обсъжданията на проекта за план с учудване забелязах как мерките свързани с прилагането на ЗДОИ са сведени до обучения свързани с платформата за подаване на заявления. Като се има предвид, че подаването на заявления чрез платформата ще бъде пожелание на заявителите, които имат много други пътища да подават заявления, то моя въпрос е как беше приета окончателната формулировка. И стана така, че обученията за служителите по ЗДОИ  ще се сведат до обучения как да се работи с платформата ли? Мога да кажа, че макар тази мярка да беше предложена от нас, ние не  разпознаваме в нея своето предложение. Ето защо са необходими постоянни, а не формални  обсъждания.  

 

Проблемите с работата по заявленията са много:

 

Според проучването на ПДИ проведено през март 2017 г.  на 566 органа на власт в отговор на електронно заявления  62% са отговорили в срок, 17% след срока и 22% изобщо не са отговорили на заявлението, което от правна гледна точка е недопустимо и което в сравнение с миналата година е с 8% повече.

 

 

Най-голямата част от случаите, които постъпват при нас за правен съвет и консултация са същите тези „мълчаливи откази”.      

 

ЗИД на ЗДОИ въведе контролираща и координираща институция по повод отворените данни, но не и за достъпа до информация.

 

Макар 428 органа на власт да са обособили секция”Достъп до информация”, т.е. 76%, но само 17, т.е 4%, от тези секции отговарят по съдържание на изискванията на закона, включително и разяснителната информация за повторното използване на информация от обществения сектор. 

        

Мога да продължа с примерите. Проблемите на откритото управление в България, а и навсякъде, не се свеждат до публикуването на набори от данни в отворен формат. 

 

„Проактивното публикуване е една важна част от откритото управление, но само по себе си не би могло да осигури прозрачност в широкия смисъл.”

 

Цитат от доклада на последния Шотландския информационен комисар, госпожа Розмари Агню  публикуван преди оттеглянето и през април 2017.

 



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.