Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Обзор 2014
Стефан Ангелов, ПДИ
Стефан Ангелов
Стефан Ангелов

2014 бе година, в която международната инициатива „Партньорство за открито управление” (ПОУ) продължи да се утвърждава, развива и претърпя промени. ПОУ продължи разрастването си като участващите държавите достигнаха 65. Трите нови са Тунис, Франция и Босна и Херцеговина.

 

През 2014 ПОУ навърши три години. Не се състоя световна конференция на инициативата, но в такава почти се превърна събитието, организирано в Ню Йорк на сесията на Общото събрание на ООН през септември (повече тук, тук и тук). В началото на май 2014 се състояха Регионалната среща на ПОУ за Азия в Бали, Индонезия, както и Регионалната среща за Европа в Дъблин, Ирландия (повече тук и тук). Другата регионална среща на ПОУ за годината бе тази за Америките в Сан Хосе, Коста Рика (за нея повече тук).

 

Все пак, основните развития в инициативата, които често са и резултати от договореното на тези срещи, се изразяват в документираните действия. На няколко пъти през годината ПОУ внесе подобрения или конкретизира някои от правилата си. Бяха публикувани голямо количество данни от дейността на правителствата и оценките по изпълнението на националните планове за действие. Това даде основа и на първите анализи и надежда за по-голяма активност на работните групи към ПОУ. А поглед в бъдещето на инициативата хвърли стратегията за развитието й от последните месеци на годината.

 

I. Новото в правилата на ПОУ

 

През 2014 доста време бе отделено на процедурите за избор на нови членове на Управителния съвет. Съпътстваха ги обсъжданията по проблемите, които среща процесът на ПОУ в някои държави, като решения бяха потърсени с промени в отчетността и в конкретните мерки по преразглеждане на статуса на участващите.

 

Промени в Управителния съвет

 

След дълъг период на обсъждане през март 2014 бе публикувана новата версия на „Разпоредбите за управление“. Сред промените е и новият начин на избор на членовете на Управителния съвет (УС). Целта бе да бъдат привлечени нови хора, които да заменят някои от дотогавашните – всички, от които бяха „учредители“. Също така с новите избори за членове се въведе равенство в броя на представителите на неправителствени организации и на държавите, участващи в ПОУ – по 11 от всяка група. Така новият брой на членовете на УС стана 22.

 

От гражданските организации през лятото бяха определени 5 нови члена на УС :

 

Сугенг Бахагиджо,  индонезиец, изпълнителен директор на International NGO Forum on Indonesian Development (INFID) и член на Asia Democracy Network;

Сесилия Блонде, перуанка, изпълнителен директор на Proética, перуанското представителство на Transparency International, бивш министър за напредъка на жените и човешкото развитие;

Алвин Мосиома, кениец, основател и директор на Tax Justice Network-Africa;

Мукелани Димба, южноафриканец, изпълнителен директор на Open Democracy Advice Centre;

Маниш Бапна, американец, изпълнителен вицепрезидент и управляващ директор на World Resources Institute.

От страна на държавите новите членове на УС, избрани през лятото, са Франция, Грузия и Хърватия. Единствено Норвегия отстъпи от мястото си в ръководния орган. Останалите членове са непроменени.

 

От 1 октомври 2014 бяха променени на ротационен принцип и съпредседателите на Управителния съвет. От страната на държавите Мексико става водещ съпредседател на мястото на Индонезия, а от страна на гражданските организации – Сунита Каимал заменя Ракеш Раджани. През октомври 2015 водещи съпредседатели ще станат правителството на Република Южна Африка и Алехандро Гонзалес, изпълнителен директор на мексиканската НПО GESOC. Дотогава те ще имат статут на подкрепящи съпредседатели, какъвто доскоро имаха Мексико и Сунита Каимал.

 

Повече подробности относно процедурите за избор, резултатите, както и пълният списък на членовете на УС с респективните им мандати може да намерите тук.

 

От 2015 Независимият отчетен механизъм ще изготвя и „Заключителен доклад“

 

На срещата на подкомисията по „Критерии и стандарти“ през февурари 2014 бе решено, че от 2015 Независимият отчетен механизъм (НОМ) в края на двугодишния период на националните планове за действие ще изготвя и още един – заключителен – доклад по изпълнението им. Той ще бъде по-кратък и ще допълва основния „доклад по напредъка“, като се съсредоточава върху ангажиментите, по които правителствата са взели мерки след оформянето на първия доклад. Това означава, че заключителният доклад ще обхваща периода от последните 10 – 12 месеца. В същото време основната роля на „доклада по напредъка“ се запазва, тъй като в него ще бъдат правени препоръките за подобряване на следващия план за действие (точка 6).

 

По този начин Независимият отчетен механизъм ще изготвя два доклада, успоредни на двата доклада за самооценка от правителствата. Междинните доклади ще имат повече тежест, тъй като ще поставят ударението върху протичането на процеса на консултации и по изграждането на плановете за действие. Заключителните доклади ще допълват картината с крайния отчет за изпълнението на конкретните ангажименти. Новост при докладите за самооценка е, че правителствата ще трябва да включат секция за това как са били взети предвид препоръките на НОМ (точка 3, преп. 3).

 

ПОУ прие по-ясни политики спрямо проблемните държави

 

Основно притеснение, свързано с дейността на „Партньорство за открито управление” е, че някои правителства могат да се възползват външнополитически от участието си в инициативата, но без реално да стават по-открити за гражданите си. В някои случаи правителствата не спазват ангажимените си, поети в процеса на ПОУ, а в други влошават общата среда за действие на гражданското общество.

 

В края на лятото бяха публикувани писмата до 11 държави, пратени по-рано, информиращи ги за неспазване от тяхна страна на задълженията им по ПОУ. Повечето взеха мерки по справяне с проблемите си. През декември нови 12 писма бяха изпратени до държавите, закъсняващи с приемането на своите планове за действие. Единствените правителства част и от първата, и от втората група, са тези на Малта и Турция, при които процесът по ПОУ изглежда спрял. Те все още нямат нови планове за действие. Второто предупреждение според новите стандарти (приети от подкомисията по Критерии и стандарти през февруари 2014) води до задължително разглеждане и обсъждане на продължаването на тяхното членство. Възможно е участието на Малта и Турция в ПОУ да бъде замразено или прекъснато. Това разискване ще бъде първият такъв случай, пред който се изправя подкомисията по критерии и стандарти. Повече за новите правила тук.

 

Другата нова политика на ПОУ се отнася по-широко до проблемите по „Отстояване на ценностите и принципите на ПОУ”, както са записани в Декларацията за открито управление. Тя е насочена към разглеждането на проблеми извън националните планове за действие, но които могат да имат сериозно влияние върху участието в инициативата. Подобни проблеми могат да бъдат ограничаването на основни свободи като достъпа до информация или цялостното влошаване на средата за действие на гражданското общество. Конкретни подобни примери от доста време дава Азербайджан и е вероятно новата политика да бъде приложена към тази държава (за повече виж тук). За да се задейства процедурата, подкомисията по критерии и стандарти трябва да бъде сезирана или от член на Управителния съвет, или от партньорска организация, или от водещ на работна група в ПОУ, или от практически всяка национална или международна НПО или медиа чрез писмо до Управителния съвет или до Звеното за подкрепа (Support Unit). Както и при предишната политика, ако съмненията се окажат основателни, подкомисията по критерии и стандарти трябва да оформи препоръка до Управителния съвет за мерки, които да бъдат взети. С предимство ще бъдат предприемани позитивни мерки за подкрепа на държавата при реформирането на политиките, така че да бъдат съобразени със стандартите на ПОУ. Но може да се стигне и до замразяване на участието на държавата в инициативата.

 

II. ПОУ публикува бета версии на три бази данни с информация от националните планове за действие и докладите от НОМ, както и първия анализ на докладите

 

Независимият отчетен механизъм на ПОУ публикува бета версия на данните от първите си 43 доклада в навечерието на срещата на Управителния съвет (в Бали, Индонезия) на Регионалната среща на ПОУ за Азия (също в Бали) и на Регионалната среща за Европа (в Дъблин, Ирландия) – всички в началото на май 2014. Идеята е всеки интересуващ се от ПОУ да използва данните, за да отправи нов поглед към участващите държави, да види какви са тенденциите и дали има какво да се научи.

 

Данните са разделени в две бази данни. Първата база данни съдържа всичките събрани 958 ангажимента или мерки, анализирани като част от процеса на НОМ. Втората базата данни се състои от информация колко добре всяко от правителствата, участвали в процеса на ПОУ, се справя с неговите стандарти, както и какви национални институции са ангажирани с ПОУ към момента на публикуването. Подробен Гид на данните с обяснения на променливите, произхода и потенциала може да бъде открит тук. Данните са взети направо от версията за обществено обсъждане на докладите без редакция.

 

През септември на основата на тези данни Независимият отчетен механизъм публикува и първия си „Техически документ“ – анализ, изготвен от програмния директор Джоузеф Фоти. Той обобщава наблюдението на изграждането, приложението и резултатите от първата серия от 43 национални планове за действие. Основните изводи от документа са:

  1. Независимият отчетен механизъм може да служи като образователен инструмент, в допълнение на ролята си на инструмент за отчетност, особено по отношение на процеса на ПОУ, ангажиментите в националните планове за действие и институциите. Звеното за подпомагане на ПОУ, в сътрудничество с други органзации, ще трябва да осъществи или поръча допълнителни изследвания, за да оцени крайните резултати и въздействия.
  2. Завършените и „звездните“ ангажименти са два ключови индикатора за успех при националните планове за действие. С изпълниението на следващите си планове за действие страните, участващи в ПОУ, ще трябва да продължават да правят нововъведения и да надграждат върху усилията на страни, поели с ангажименти с високо потенциално въздействие и високи нива на изпълнение. В идеалния случай техният брой ще се увеличи при следващата серия доклади.
  3. Въпреки че някои постигат високи резултати в много от аспектите на ПОУ, голям брой страни показват недостатъци по отношение на основно им участие в ПОУ. Ще трябва да бъдат установени приоритети за определянето на страните, имащи нужда от допълнителна помощ.
  4. Изискванията на процеса на ПОУ не са следвани еднакво. Фактите показват, че спазването на изискванията на процеса може да бъде по-тясно свързано с други мерки за успех.
  5. Засега не е ясно (въз основа на данните от НОМ) кои институционални уредби са по-благоприятни за успешното разработване и прилагане на план за действие по ПОУ.
  6. Звеното за подпомагане на ПОУ се нуждае от продължителни усилия в прякото подпомагане на страните, партньорско обучение и подкрепа на гражданското общество. То вече е започнало тази работа и бъдещите доклади на НОМ ще могат да хвърлят повече светлина върху плодовете на този труд.

Представянето на този първи анализ бе във Вашингтон през октомври, където Джоузеф Фоти направи сравнение и с новите планове за действие. Броят на поетите задължения се увеличава, което отчасти е в следствие на неформалните съвети от ПОУ да бъдат вписвани не толкова общи ангажименти, колкото по-конкретни и измерими. Изглежда участващите държави обръщат по-серизно внимание на звездните ангажименти („starred commitments“). Това са ангажименти, които получават звезда от Независимия отчетен механизъм, защото са по-конкретни, относими към местната действителност и амбициозни. При оформянето на новите планове за действие личните консултации със заинтересовани страни извън правителствата също са нарастнали. Въпреки това, има какво още да се направи, защото в много държави на гражданското общество липсват възможности за изработване на алтернативни планове за действие и съответни доклади по напредъка. За повече виж тук.

 

Самата база данни с ангажиментите, поети по новите национални планове за действие (чието приложение започва от 2014) бе публикувана през ноември 2014, малко преди Регионалната среща за Америките ПОУ. Методологията на изграждане на базата данни е надградена и ангажиментите са маркирани с 42 нови тематични етикета (тагове) по ключови хоризонтални (напр. отворени данни, изграждане на капацитет и т.н.) и вертикални (напр. образование, оповестяване на имуществото и т.н.) въпроси на откритото управление. Идеята на тематичните етикети е да допълнят описанието на ангажиментите и да позволят на всички заинтересовани създаването на допълнителни анализи. За повече може да прочетете тук.

 

III. Акценти от работата на работните групи

 

Изследване на ангажиментите по ПОУ, свързани с развитието на достъпа до информация

 

През март 2014 бе публикувано изследването на мексиканския Федерален институт за достъп до информация и защита на данните (държавен орган), което обхваща свързаните с правото на информация ангажименти, поети от 27 държави-членки на ПОУ. Изследването има за цел да подпомогне дейността на Работната група по достъп до информация в ПОУ и да даде основа за бъдещи анализи. За повече и за самото изследване виж тук.

 

Работната група по отворени данни в ПОУ предложи проект на нова Харта на отворените данни

 

(по публикацията http://www.freedominfo.org/2014/09/ogp-group-proposes-draft-open-data-charter/)

 

През септември 2014 Работната група по отворени данни в ПОУ предложи проект на нова Харта на отворените данни, изградена на основата на хартата на Г8, но с подобрен език и насочена повече към международната общност.

 

В проекта са разработени 5 основни принципа:

  1. Отворени данни по подразбиране
  2. Количество и качество
  3. Използваеми от всички
  4. Публикуване на данни за по-добро управление
  5. Публикуване на данни за иновации

IV. „Партньорство за открито управление” прие стратегия за развитието си през следващите 4 години

 

В средата на септември „Партньорство за открито управление” публикува своето виждане за дейността и целите си през следващите четири години (2015 – 2018).

 

Едно кратко представяне не може да отрази напълно идеите на документа и следващите редове не преследват тази цел. Вместо това, с желание за скициране на основните насоки в документа по-долу е приложен превод от обобщението на стратегическите цели и основната работна програма на ПОУ (стр. 5 от стратегията).

 

Първо, трябва да заздравим високото равнище на политическа подкрепа и ангажираност за ПОУ в участващите страни. Това налага засилването на функцията по външни комуникации на Звеното за подпомагане с цел повишаване на популярността на ПОУ, укрепване на нашата марка и мобилизиране на членовете на Управителния съвет да действат като външни посланици на ПОУ. Ще инвестираме повече и в изследване и изучаване с цел описване и показване на осезаемите резултати на терен. И накрая, стратегически ще обвързваме ПОУ с глобални дебати по политики от високо равнище, където ключови принципи на откритото управление са изложени на риск (напр. рамката за развитие след 2015).

 

Второ, трябва да правим повече, за да подкрепим и насърчим държавните служители, отговорни за изпълнението на реформи за открито управление. Политическият ангажимент на високо равнище е от решаващо значение, но много реформатори също се нуждаят от техническа и морална подкрепа. Държавни служители, подкрепящи на реформата, виждат ПОУ като ресурс за свързване със своите колеги от цял свят, за да търсят идеи и вдъхновение. През следващите четири години ПОУ ще работи за разширяване на своята общност от реформатори и увеличаване на възможностите за обмен, включително чрез регионални и тематични мрежи. Това не трябва да бъде централизиран модел, а наистина мрежов подход, където ПОУ предоставя платформа, но връзките се правят по множество децентрализирани начини.

 

Трето, трябва да укрепим ангажираността на гражданското общество в ПОУ, особено нивото на страната. Колкото повече гражданското общество участва и има истинска роля в процеса, толкова по-вероятно е ангажиментите по ПОУ да бъдат амбициозни, общи приоритети, както и да бъдат изпълнени. Съзнавайки мащабността на тази задача, ПОУ има специален Екип по участието на гражданското общество (Civil Society Engagement Team), отдаден на постигането на тази цел. Регионалните координатори ще помогнат да се гарантира, че местните лидери на гражданското общество в страните-членки имат информацията и инструментите, които са им необходими, за да се включат. На глобално ниво този екип ще работи с членовете на Управителния съвет от гражданското общество, за да разшири сътрудничеството между ПОУ и глобалните коалиции, които могат да използват рамката на ПОУ за прокарването на своите застъпнически цели. За да насърчи отчетността и постоянното подобряване на национално равнище, ПОУ предоставя различни стимули за всички три групи участници (политически лидери, държавни служители и представители на гражданското общество). Докато най-важните механизми на отчетността за укрепване са тези, които действат в рамките на дадена страна, ПОУ помага за укрепване на тези механизми посредством осигуряване на информация и стимули отвън.

 

С присъединяването към ПОУ правителствата се съгласяват да бъдат държани публично отговорни за напредъка при изпълнението на техните ангажименти. Независимият отчетен механизъм на ПОУ изготвя редовни, обективни доклади за напредъка и публикува своите данни и констатации, така че всеки да може да ги използва. Основната цел на тези доклади е да се насърчи диалога и обмислянето на наученото на национално равнище. Те също така затварят контура на отчетността чрез публичното описване на състоянието на изпълнението ангажиментите по ПОУ. В допълнение към докладите на НОМ, ПОУ използва други видове стимули, включително дипломатически контакти за поздравяване или „сръчкване“ на отделни страни, активизиращи глобални събития, където страните отчитат своите резултати, както и ежегодните Награди за открито управление (Open Government Awards), поощряващи успеха и иновациите.

 



 

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.