Даниела Балабанова, координатор на ПДИ за област Ловеч
Павлин Иванов
Павлин Иванов, 28.09.2013 г.

Павлин Иванов по образование е икономист, по професия журналист. Собственик на сайта „Ловеч днес“, създаден през 2008 г. Откроява се със собствено мнение по актуални за региона и държавата въпроси. Негови коментари и разкрития, публикувани в  медията му, често предизвикват гореща дискусия в социалните мрежи. Иванов активно използва правото си на достъп до обществена информация с цел да покаже факти и нередности от действията на институциите. През 2013 г. получи грамота от Програма Достъп до Информация (ПДИ) за активното използване на Закона за достъп до обществена информация в журналистическата си работа по повод Международния ден на правото да знам – 28 септември.

 

Не сте спирали да търсите истината и да упражнявате правото си на достъп до информация. Промени ли се нещо през тези години?


Да, определено и категорично. В началото беше много трудно, защото ние – граждани и медии, не бяхме добре подготвени, институциите не разбираха смисъла на идеята за прозрачност и също не бяха подготвени юридически и административно, за да осъществяват диалог между власт от една страна и граждани и медии – от друга.

 

Искам да благодаря и да посоча огромната роля на ПДИ в процеса. С проактивните си действия, безбройните обучения, семинари, дори съдебни дела, които са водени с тяхното професионално съдействие, всички се променихме. Научихме много. Важната за всички ни информация започна да се обменя. А точно това е и смисълът на ЗДОИ – чрез достоверна информация да бъдат коригирани икономически, политически, административни процеси, така че всички заедно да живеем по-смислено, честно и добре.

 

Аз съм твърдо убеден, че чрез информацията, която изискваме, получаваме и предоставяме на обществото, много процеси в градовете, общините и страната вече са променени за по-добро.

Отговорът ми по този въпрос е, че промяната по отношение на достъпа до информация е факт.

 

Активно подавате заявления по ЗДОИ. Каква е причината и целта – търсите факти, които умишлено се крият от институциите или няма достатъчно публикувана информация от тяхна страна?


Заради всичко това. Доста често, независимо дали заради лоша преценка на институция или заради погрешно разбиране, важна информация бива неглижирана и в общ смисъл – трудна или невъзможнa за намиране. Следователно, ние, като медии и граждани, няма как да направим анализ и изводи за всичко онова, което се е случило. Особено ако това е свързано с видими за всички ни проблеми – лошо изпълнение на обществени поръчки и договори, зависимости при вземане на важни икономически решения на всяко ниво.

 

Мисля, че вече придобихме опит и се научихме да търсим не това, което някой от властта говори, а информация за реалните действия, които той е извършил. В този смисъл ЗДОИ е безценен инструмент, който все повече се използва.

 

Отговарят ли Ви в срок институциите?


Ако преди години доста често сроковете не се спазваха стриктно, напоследък този порок със забавянето, поне в моята сфера на дейност, не съществува. Институциите отговарят коректно в сроковете или в редки и особени случаи, по предвидения законов ред, удължават сроковете. И това е нормално и разбираемо, ако поисканият обем информация е сравнително голям.

 

Отказвана ли Ви е информация?


От много години – не. Все пак трябва да направя едно уточнение. Понякога институциите подхождат витиевато и не дават точно тази информация, която съм поискал. Предоставят законово издържан отговор, който е около конкретно поисканите документи или друга информация. Но все пак и те се научиха, че, ако не са точни в изпълнение на исканията за достъп до информация, следва ново искане, зададено много по-коректно и точно, а и насочват допълнително вниманието към проблема.

Коректността изисква да призная, че не винаги нашите искания са на необходимата висота, заложена в закона. Точно за това са полезни и семинарите и обученията, защото по-този начин и медии, и институции вървим заедно напред към по-добро.

 

Към коя институция най-вече са адресирани Вашите заявления?


Към Община Ловеч най-много, защото живеем тук и всички решения, заповеди и обществени поръчки пряко въздействат върху качеството на живота ни. В последната година съм искал и различна информация от РЗИ – Ловеч, заради местни проблеми, в които здравните инспектори би трябвало да са активна страна като упражняване на контрол.

 

Разкажете някои факти и нередности, които сте разкрили, използвайки ЗДОИ?


Примерите са много. По-стресиращите са свързани с вероятни измами от страна на фирми и местната власт. В Ловеч, както и в много градове на България, се изпълняват множество проекти с европейско финансиране. Те са от особен интерес за мен, а и за гражданите.

 

Например, използвайки инструментите на ЗДОИ, стана ясно, че строителните отпадъци от ремонтните дейности по европроекти отиват в незаконни сметища. Въпреки че във всеки проект има част за управление на отпадъците, начисляват се в СМР-тата суми за извозване и депониране, а това реално не се случва. Следователно има много обосновани съмнения за големи злоупотреби на публични средства и за унищожаване на нашата природа.

 

Примера, който ще дам, е следният: в отговор на мое искане за  информация за това къде се депонират строителните отпадъци в Ловеч, кметът на общината Корнелия Маринова отговаря писмено, че фирмите, изпълнящи дейностите, депонират в депа в Плевен, Севлиево и Габрово. В Ловеч няма законна площадка за строителни отпадъци и не се приемат такива.

 

Поисках от кметовете на посочените от г-жа Маринова общини информация за приетите в техните депа строителни отпадъци. Отговорът е, че в нито една от тези общини не е постъпил и килограм ловешки строителен отпадък.

 

Следователно стотици тонове отпадъци просто са се изпарили. Истината обаче е по-различна и по-рано я установихме с колегите от БТА и БНР. А именно, че на незаконно сметище край града и в близост до нашето депо се изхвърля безогледно и неконтролирано на терен от десетки декари бетон, прозорци и всякакви други строителни отпадъци. Всичко това сме го описали и предоставили на обществото, а и на компетентните органи.

 

Друг пример е за една силно опорочена обществена поръчка за изграждане на спортна зала в ОУ „Проф. Димитър Димов“ в Ловеч. Парите са взети, обектът е незавършен, фирмата удобно е фалирала. На база изисканата от мен и получена от Община Ловеч информация подадох и сигнал до ОЛАФ.

 

Има ли ефект?


И да, и не. За по-дребните неща ефект има. Реагира се в повечето случаи бързо. За всичко свързано със съмнения за корупция, кражби и злоупотреби категорично ефект няма. Там е една огромна черна дупка.

 

Независимо какви факти и документи предоставям като медия и гражданин, те просто потъват. Аз отчитам пълна загуба в тези битки. Корупцията и злоупотребите винаги побеждават истината и фактите.

Остава единствено смисълът да информирам обществеността за истината, аргументирано.

 

Станаха ли институциите по-отворени към гражданите и медиите или напротив?


Някои да, други се затвориха изцяло. Тези институции и власти, които работят професионално, коректно и по закон, имам чувството, че няма никакво притеснение да предоставят всяка една поискана от нас информация. Дори понякога не се налага да се използва ЗДОИ.

 

Други обаче, в които очевидно има много тъмни сделки, лоши управленски решения, зависимости при обществени поръчки и тяхното изпълнение, са буквално затворени. Една такава е местната власт в Ловеч – кмет, общинска администрация и общински съвет – черна дупка, макар за втори път да използвам това понятие.

 

Повече от две години кметът на Община Ловеч не е давала пресконференция. Как си обяснявате това?


Едва ли трябва да се търси надълбоко, още повече, че познавам госпожа Маринова – кметът на община Ловеч, изключително добре. Пресконференции спряха да бъдат давани след поредица наши настоявания за оповестяване на различна информация, искания за конкретни отговори по различни тъмни сделки и изключително съмнителни обществени поръчки, които касаят публични средства, изразходвани от местната власт.

 

Разбирам, че не е приятно да ти търсят сметка защо подписваш неизгодни договори, ощетяващи ловешките, българските и европейските данъкоплатци. Не е приятно и да те питат защо използваш дадената ти власт за прокарване на различни лобистки и нездрави интереси. Разбирам и че няма как един кмет да отговори на нашите въпроси от обществен интерес по тези теми, без да е застрашен от среща с репресивните власти.

 

Ние не сме за това да се харесваме с някой кмет. Искаме да си свършим работата, като предоставяме на обществото достоверна, навременна и изчерпателна информация. А това в Ловеч е огромно предизвикателство, най-меко казано.

 

Коя е най-откритата и най-затворена институция?


Зависи какво точно се има предвид в контекста на въпроса. Най-затворени по основателни, но често и неоснователни причини, са прокуратура, МВР, съд, РУО, здравни власти.

 

Най-отворени ми е трудно да определя.

 

Бихте ли си търсили правото в съда?


Разбира се, правил съм го и винаги ще го правя.

 

Какво трябва да се случи, за да станат институциите по-открити?


Отговорът е едновременно много прост и много сложен. Прост е, защото, ако в институциите работят професионалисти, спазващи законодателството на страната, не би имало абсолютно никакъв проблем за откритост.

 

Но тъй като това в общия случай е химера, се сблъскваме със сложността. Тя се изразява, първо, в самото разбиране и компетентност на кметовете, директорите, въобще ръководителите на съответната институция. Има доста голяма група бюрократи, които знаят колко неуместно са сложени на съответната висока позиция. Те се притесняват да бъдат открити, защото много бързо и лесно се вижда тяхната нелепост начело на властта. Следователно тези иначе добри хора не искат да се срещат с граждани и медии, не искат да дават пресконференции, избягват всячески, понякога панически, срещи с нашите въпроси.

 

Не искат да бъдат разкрити, че не стават, че не отговорят на изискванията за позицията, която заемат. И това е съвсем основателен страх. Никой не иска да се излага пред обществото, роднините, приятелите.

 

Много съм мислил върху всичко това – дали трябва да се променя законодателство, какво изобщо трябва да се случи, за да бъдат принудени да работят открито. Моят извод е, че промяната в законодателството може да даде някакъв тип помощ по отношение на откритостта. Но какъвто и закон да бъде приет, както и да бъде променен, ако човекът не става, нищо не може да се направи.

 

За съжаление примерите за това са прекалено много, видими и доста често шокиращо драматични.

 

Но все пак, искам да завърша позитивно. Законът за достъп до обществена информация, ПДИ, медии и граждани, всички заедно вървим по пътя към устойчивата нормалност с изискванията си за прозрачност към различните власти. И рано или късно, всичко ще си дойде на мястото, като резултат от усилията на всички ни. Убеден съм в това.

 

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.