Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Събития
Диана Банчева, ПДИ

адв. Александър Кашъмов, д-р Гергана Жулева и адв. Кирил Терзийски на пресконференцията

На 4 юни 2019 в Пресклуба на Българската телеграфна агенция ПДИ представи деветнадесетия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България.

 

„Програма Достъп до информация подготвя доклада от приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) през 2000. Особеното тази година е, че почти едновременно, на 30 май, бе публикуван и първият одитен доклад на Сметната палата „Прозрачност и публичност в дейността на държавната администрация и достъп до обществена информация“ за периода 1 януари 2016 - 30 юни 2018. За пръв път се прави оценка и се дават препоръки по отношение на политиките по прилагане на законодателството. Голяма част от тези препоръки съвпадат с препоръките, които Програма Достъп до информация формулира в своите годишни доклади“, каза д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ, откривайки пресконференцията.

 

„Положителното е, че Сметната палата поставя и срок за изпълнение на тези препоръки – средата на 2020. Това дава основание да вярваме, че догодина и резултатите от наблюдението на ПДИ ще покажат подобрение на практиките“, допълни д-р Жулева.

 

Тя представи и препоръките на ПДИ по отношение на задълженията за публикуване:

  • Секциите „Достъп до информация“ да се поддържат според изискванията на ЗДОИ, така че да изпълняват основната си функция – да улесняват търсещите информация;
  • Да се създаде във всички институции система за работа с електронни заявления. Както показват данните от проучването на ПДИ през 2019 на 564 органа на власт, едва 56 имат система за уведомяване на заявителя за регистрация на електронното заявление, което е 9,9%  от изследваните институции. Системата да включва следните функционалности:

-  посочване на действащ електронен адрес, на който да се изпращат заявленията в разяснителната информация в секция „Достъп до информация“;

-  задължителна регистрация на електронните заявления;

-  уведомяване на заявителя за датата на регистрация на заявлението;

-  изпращане на решението за предоставяне и предоставената информация на посочения от заявителя електронен адрес;

-  изпращане на решение за отказ на пощенски адрес, посочен от заявителя.

  • Да се уеднакви моделът на интернет страниците. В голяма част от тях е публикувана търсената информация, но публикуването е формално и несъобразено с потребителя;
  • Да се актуализират Вътрешните правила по ЗДОИ. Макар 78% от институциите да са приели и публикували такива правила, само 59% от тях са ги актуализирали в съответствие с последните промени в закона;
  • Да се определи орган, координиращ работата по закона, който да задава общи модели, да подпомага органите в прилагането им, да наблюдава и  анализира практиките и осъществява контрол.
    Изводът за необходимостта от орган се налага от сравнението за активността на институциите в публикуване в Портала отворени данни, където органът за координация е определен със закон и това е Държавната агенция „Електронно управление“. 

Проблеми

  • Липсва независим орган, който да отговаря за прилагането на ЗДОИ, да наблюдава практиките, координира процеса, анализира резултатите, дава насоки за по-добро изпълнение;
  • Липсва възможност за административно обжалване и обжалване пред независима институция (информационен комисар/комисия);
  • След промените в Административнопроцесуалния кодекс от 01.01.2019 няма втора съдебна инстанция за защита на правото на информация;
  • Вече десета година българското правителство не предприема стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (CETS No.205).

„По отношение на законодателството, свързано с достъпа до информация, през 2018 бе нанесен един от най-големите удари върху ЗДОИ. С непрозрачна законодателна инициатива чрез промени в Административнопроцесуалния кодекс бе отменена втората инстанция по дела за достъп до информация. Така, заедно с липсата на висшестоящ административен орган, единственият ефективен механизъм за контрол на изпълнението и защита на правото на достъп до информация бе отслабен“, представи анализа на законодателството Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ.

 

За да илюстрира важността на съдебния контрол, Кашъмов представи данни от правителствените доклади „Състоянието на администрацията“, показващи нарастващия брой жалби срещу решения за предоставяне и решения за отказ на предоставяне на достъп до информация.

 

Александър Кашъмов представи препоръките от доклада на ПДИ по отношение на обжалването на решения по ЗДОИ:

  • Да бъде възстановена пълноценната защита на правото на достъп до обществена информация чрез предвиждането на най-малко две независими инстанции за разглеждане на жалби срещу откази и решения да се предостави достъп до обществена информация;
  • При възстановяване на двуинстанционното производство да се създаде бърз механизъм за съдебно разглеждане на дела по ЗДОИ;
  • При условие, че не се възстанови двуинстанционното съдебно производство, да се създаде независим орган /информационен комисар или комисия/, който да разглежда жалби като първа инстанция.

Препоръките, които ПДИ отправя по отношение на правото на достъп до информация и ограниченията е да бъдат предприети мерки за осигуряване при разглеждането на заявления от администрацията на точен баланс между правото на достъп до обществена информация и правото на защита на личните данни, както и между правото на достъп до обществена информация и защитата на търговската тайна.

 

Повтаряща се препоръка в докладите на ПДИ е правителството да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (CETS No.205).

 

„В доклада за състоянието на достъпа до информация за 2018 отправяме специална препоръка към Народното събрание да предприеме стъпки за осигуряване на реална прозрачност в законодателния процес чрез промяна в правилника за организацията и дейността му“, добави още Кашъмов.

 

Статистика и характеристика на постъпилите случаи за правна помощ в правния екип на ПДИ и анализ на съдебната практика по дела за достъп до информация представи Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ.

 

„Прегледът на постановените съдебни актове показва, че по ред спорни въпроси е налице трайна и последователна съдебната практика в полза на правото на информация и прозрачността", коментира Кирил Терзийски и представи тези трайни тенденции:

  • Писмената справка е легална форма за предоставяне на информация по ЗДОИ;
  • Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й;
  • Винаги е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация, свързана с проверки за почтеност и конфликт на интереси;
  • Когато органът се позовава на засягане на интерес на трето лице, той е длъжен да идентифицира този интерес и засягането му.
  • Когато заявителят не е заинтересовано лице по ЗУТ, той има право да търси и получава информация за устройството на територията по реда на ЗДОИ.
  • Презумпцията за съществуване на обществен интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес, а онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже.
  • Достъпът до служебна обществена информация е свободен. Ограничението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо, когато информацията няма подготвителен характер или има самостоятелно значение.
  • Позоваване на служебна тайна по чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ не обосновава наличие на основание за отказ, когато задълженият субект не е представил списък с категории „служебна тайна“, в които исканата информация да попада, нито е доказал маркиране на същата с гриф за сигурност.
  • В случаите, когато заявлението е подадено по електронен път, то се счита за писмено без да се изисква електронен подпис.
  • Мълчаливият отказ по ЗДОИ винаги е незаконосъобразен.

Диана Банчева, координатор комуникации в ПДИ оповести началото на процеса по събиране на номинации за Международния ден на правото да знам.

 

„Всеки може да изпрати своите предложения за награди и антинагради в шестте категории, като попълни онлайн формата на: http://www.righttoknowday.net/nominations/2019/.

Наградите ще бъдат връчени на специална церемония на 28 септември – Международния ден на правото да знам, обявен за такъв от основателите на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията през 2002 на конференция, организирана от ПДИ. 28 септември бе признат за Международен ден на всеобщия достъп до информация от ЮНЕСКО през 2015“, съобщи Диана Банчева.

 

Текст на доклада „Състоянието на достъпа до информация в България 2018“ и приложенията:

http://www.aip-bg.org/publications/Годишни_доклади_за_състоянието_на_достъпа/

 

Докладът се издава в рамките на проект Консултативен център за прозрачност”, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България". 




 


 




© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.