 |
Информацията относно установени нарушения и наложени наказания по проведени процедури за възлагане на обществени поръчки представлява обществена информация, която подлежи на предоставяне по реда на Закона за достъп до обществена информация.
До този извод стигна състав на Административен съд - Пазарджик по дело на Синдиката на служителите на затворите в България срещу отказ на директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).
Със заявление от края на месец септември 2023 г. Синдикатът на служителите в затворите в България искат от ГДИН информация, детайлизирана в пет точки, относно наложените глоби по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на директора на ГДИН и служители по ЗОП, както и информация за разноските по дела за защита срещу наказателни постановления за налагане на глоби. С решение от 6 октомври 2023 г. директорът на ГДИН отказва предоставяне на достъп с мотиви, че административнонаказателната отговорност е лична. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 383/30.01.2024 г. на Административен съд – Пазарджик, IX състав по а.д. № 1071/2023 г., съдия Мария Колева отменя отказа и връща преписката на директора на ГДИН за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
На първо място съдът посочва, че директорът на ГДИН е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за предоставяне на обществена информация.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) главният директор на ГДИН възлага обществени поръчки при условията и по реда на ЗОП, подписва необходимата документация и сключва договори. Негово е и задължението да планира, разпределя и контролира използването на бюджетните средства на главната дирекция и териториалните й служби (чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС). При така регламентираните правомощия на главния директор на ГДИН по ръководство, координация и контрол на цялостната дейност на ГДИН, информацията във връзка с изпълнението на функциите му по определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е обществена по своя характер. Ето защо информацията относно установени нарушения и наложени наказания по проведени процедури за възлагане на обществени поръчки представлява обществена информация, съхранявана от ГДИН в качеството й на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Според определението на чл. 11 от ЗДОИ по своя характер тя е служебна. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като може да бъде ограничен само при изброените в ал. 2 хипотези или в случаите по чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДОИ.
Основателно в случая е твърдението на жалбоподателя, че процесното решение не отговаря на изискването за форма съгласно чл. 38 от ЗДОИ, според който трябва да бъдат посочени фактическите и правни основания за отказа. Решението на практика не съдържа конкретизация коя от изрично посочените хипотези за постановяване на отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ има предвид издателят на акта. Напротив, налице са твърде общо изложени мотиви, от които не става ясно какво точно е имал предвид органът, за да постанови отказа си. В тази насока следва да се посочи, че съобразно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, основание за отказ от достъп до обществена информация е налице когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. В случая, от съдържанието на решението за отказ не би могло еднозначно да се направи извод към коя от посочените различни хипотези съотнася отказа си издателят на акта.
От друга страна, в решението си главният директор на ГДИН се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, според която законът не се прилага за достъпа до лични данни, без да са изложени конкретни съображения. В случая заявителят е поискал достъп до информация по отношение на издадени наказателни постановления във връзка с констатирани нарушения по възлагане на обществени поръчки (брой, наложени глоби и др.), а не се прави искане за предоставяне на достъп до лични данни. Иначе казано, иска се достъп до обобщена от органа информация, а не до данните на конкретни лица, на които са издадени наказателните постановления, съответно са наложени административни наказания. Тази информация би дала възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на ГДИН и по-конкретно правомерното разходване на публични средства чрез възлагане на обществени поръчки, съответно констатации за извършени административни нарушения и определяне на административни наказания, което е свързано с обществената оценка за това дали администрацията действа добросъвестно и справедливо. След като при издаване на отказа органът е приел, че в исканата информация са налице лични данни и се е позовал на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, то е следвало да проведе процедурата по чл. 31 от ЗДОИ, като иска съгласие от третите лица, за които се отнася обществената информация, за нейното предоставяне, съответно при изразено несъгласие, извършване на преценка на обстоятелствата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. В процесното решение не е посочено нито чии интереси са засегнати от евентуалния достъп до информация, нито дали органът е спазил процедурата по чл. 31 от ЗДОИ и какъв е бил изходът от същата, като от представената административна преписка липсват данни за изискано изрично писмено съгласие от което и да било трето лице.
Решението е окончателно.
***
Достъп до информация за околната среда може да бъде отказан само на основанията, посочени в Закона за опазване на околната среда, който в това отношение е специален спрямо ЗДОИ.
До този извод стигна състав на Административен съд - Разград по дело на сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград срещу отказ на директора на Регионална инспекция по околна среда и води - Русе (РИОСВ - Русе).
Със заявление от 11 август 2023 г, Георги Милков – председател на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград, иска от РИОСВ - Русе информация за проверките по компоненти вода и въздух в три търговски дружества от Разград и в Градската пречиствателна станция. С решение от 1 септември 2023 г. директорът на РИОСВ - Русе предоставя част от исканата информация – относно завършилите административно-наказателни преписки за Градската пречиствателна станция, и отказва останалата част на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, поради изразено изрично несъгласие от третите засегнати лица. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 97/02.02.2024 г. на Административен съд - Разград, I състав по а.д. № 172/2023 г., съдия Светла Робева отменя решението на директора на РИОСВ - Русе в частта, в която е отказана информация, и връща преписката за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че съгласно чл. 19, т. 1 и т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио, електронна или в друга материална форма относно състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях, и относно дейностите и/или мерките, включително административните мерки, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда. Атмосферният въздух и водите са компоненти на околната среда по смисъла на чл. 4 от ЗООС.
Поисканата от жалбоподателя информация е относно осъществена от ответника контролна дейност по компоненти атмосферен въздух и води, което я определя като информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 1 и т. 2 от ЗООС.
Съгласно чл. 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. В чл. 26, ал. 1 от ЗООС е указано, че за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от ЗДОИ. Но компетентните органи, техните правомощия, материалноправните основания и ограниченията за предоставяне на информация за околната среда са регламентирани в ЗООС, който е специален спрямо общия ЗДОИ. Съответно, специалната разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗООС урежда основанията, на които може да бъде отказан достъп до информация за околната среда. Административният орган не ги е обсъждал и не е изложил мотиви, обосноваващи наличието им. Неправилно се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, което е основание за отмяната на решението му в оспорената част.
Жалбоподателят е поискал достъп до конкретни носители на информация за околната среда и ответникът е длъжен да му ги предостави, ако не са налице основанията по чл. 20, ал. 1 от ЗООС. Препращането към други документи, съдържащи част от исканата информация, е неоснователно.
Решението е окончателно.
***
При депозирано заявление, което отговаря на изискванията на Закона за достъп до обществена информация, органът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането, така и когато отказва да предостави информация.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Анина Сантова (в. „Капитал“) срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на „Софекострой“ ЕАД.
Със заявление от 29 август 2023 г. до кмета на Столична община (СО), журналистката иска достъп до следната информация:
- Справка за изплатени суми за външни услуги от общинското дружество за 2022 г., съдържаща имената на фирмите и изплатените към тях суми и
- Договорите за наем на техника, които е сключвало дружеството през 2022 г.
СО препраща заявлението на „Софекострой“ ЕАД. С писмо от 19 септември 2023 г. изпълнителният директор на „Софекострой“ ЕАД информира заявителката, че предвид големия обем на исканата информация и необходимото допълнително време за нейната подготовка, срокът за отговор по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ се удължава с 10 дни. След изтичане на удължения срок за отговор, заявителката не получава такъв. С подкрепата на ПДИ е обжалван мълчалив отказ.
С Решение № 769/02.02.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 82 състав по а.д. № 10003/2023 г., съдия Вената Кабурова отменя мълчаливия отказ и връща преписката за поизнасяне по същество.
Съдът посочва, че с писмо от 19.09.2024 г. изпълнителният директор на „Софекострой“ ЕАД е информирал заявителката, че предвид големия обем на исканата информация и необходимото допълнително време за нейната подготовка, срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ се удължавал с 10 дни. Към административната преписка са приложени множество писма, изпратени до електронните пощи на различни дружества, с които във връзка с така подаденото заявление се искало писменото съгласие/несъгласие за предоставяне на сключените между „Софекострой“ ЕАД и други търговски дружества договори и анекси. В рамките на така удължения срок обаче органът не се произнесъл по заявлението. При тази фактическа обстановка съдът приема, че непроизнасянето на органа по така поисканата информация от заявителя, представлява незаконосъобразен мълчалив отказ.
При депозирано заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, органът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая липсва произнасяне от изпълнителния директор на „Софекострой“ ЕАД, което бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна.
Характерът на исканата информация и редът, по който следва да се предостави, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като в случай, че органът установи, че информацията не е обществена или редът по ЗДОИ е неприложим, следва да изложи мотиви в тази насока.
По ЗДОИ не е предвидена възможност за мълчалив отказ по направено искане за предоставяне достъп до обществена информация, доколкото нормата на чл. 38 от ЗДОИ предвижда като форма на отказ писмено решение с конкретно посочени реквизити.
Решението е окончателно.
***
Когато искана обществена информация се отнася до трето лице, задълженият субект не може само на това основание да откаже достъп, а следва да проведе процедура за търсене на съгласие от третото лице.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Марченко („Биволь“) срещу отказ на изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“.
Със заявление от 6 юли 2023 г. Николай Марченко иска да му бъде предоставена информация относно членовете на Съвета на директорите и на Одитния комитет на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, както и за тяхното средно възнаграждение и по-конкретно:
- За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., година по година, кои лица са заемали длъжността на членове на Съвета на директорите на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД?
- За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., кои са били членове на Одитен комитет на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД?
- За последните 10 г. и към 31 юни 2023 г., какво е било средното възнаграждение на членовете на Съвета на директорите на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД година по година? и
- За последните 10 г. и към 31 юни 2023 г., какво е било средното възнаграждение на членовете на Одитен комитет на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД година по година?“
С писмо от 18 юли 2023 г. изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД изрично отказва достъп до исканата информация с мотив, че не е обществена. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 949/13.02.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а.д. № 7665/2023 г., съдия Димитър Петров отменя отказа и по т. 2 и 4 от заявлението и го потвърждава по т. 1 и 3.
На първо място съдията посочва, че АЕЦ „Козлодуй“ е задължен субект по ЗДОИ в качеството на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, буква „г“ от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като е собственост на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД, чийто капитал е 100% държавна собственост.
По отношение искането за предоставяне на достъп до информация за лицата, които са заемали длъжността на членове на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за последните 10 години и към 30 юни 2023 г., както и за средното възнаграждение за този период, съдът намира, че сезираният орган не е длъжен да предостави тази информация. Точно и ясно информацията за имената на членовете на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и за средното им възнаграждение е публикувана по партидата на дружеството в Търговски регистър, секция „Обявени актове“. Там се съдържат в цялост обявените годишни финансови отчети на дружеството, считано от 2008 г. насам. В самия документ – годишен финансов отчет, има отделни раздели, в които ясно са посочени кои лица са били членове на Съвета на директорите на дружеството и какви възнаграждения са получавали по договорите за управление. Документите са общодостъпни на електронната страница на Агенция по вписванията, с оглед на което и търсената информация от заявителя е общоизвестна и може да бъде получена от всеки, чрез обикновена справка по партидата на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в Търговския регистър. По тези съображения жалбата срещу тази част от решението – с което е отказано да се предостави достъп до информация по въпроси номер 1 и 3 от заявлението, е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение поискания достъп до информация, касаеща имената на членовете на Одитния комитет на дружеството за посочения период и средният размер на възнагражденията им, органът е постановил отказ по съображения, че тези данни не представляват обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а са лични данни, които не попадат в приложното поле на ЗДОИ, а и за дружеството няма задължение да обобщава и съхранява такава информация.
Съдът намира, че поисканата информация относно лицата-членове на Одитния комитет на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и за средното им възнаграждение за посочения период, е обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като касае обществените отношения, свързани с разходването на средства от публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ, както и за осъществявания контрол по разходване на тези средства. Правилно органът е посочил в обжалвания акт, че исканата информация за това кои лица са били членове на Одитния комитет, представлява искане за предоставяне на достъп до лични данни. Понятието е легално определено в §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, който препраща към чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Когато обаче исканата обществена информация се отнася до трето лице, сезираният субект не може само на това основание да постанови директен отказ, както е направено в обжалвания в настоящото производство акт, а следва да спази процедурата по чл. 31 от ЗДОИ. Преди да постанови крайни си акт, сезираният орган следва на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ да изиска изрично писмо съгласие от третите лица за предоставяне на информацията – за техните имена и получаваните възнаграждения. Ако третите лица не дадат такова съгласие, органът е длъжен да прецени на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ дали информацията не може да бъде предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Органът е длъжен и да направи преценката по чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ дали въпреки несъгласието е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията. Органът е длъжен да изложи мотиви и да обективира воля дали е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията, като съобрази легалните понятия в § 1, т. 5 и т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в това число и оборимата презумпция съгласно § 1, т. 5 от ЗДОИ. В тази връзка, дори и при наличие на изричен отказ от засегнатите лица, органът, осъществявайки общите си правомощия по чл. 30 от АПК служебно да съдейства на сезиралите го лица да попълнят и конкретизират искането си; по чл. 35 от АПК – преди постановяване на акта да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и при спазване на изричния принцип по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ – да осигурят законност при търсенето и получаването на информация, следва да даде възможност на заявителя да мотивира искането си и да изложи твърдения дали са налице обстоятелства, водещи до извод, че е налице надделяващ обществен интерес. В случая в нарушение на процесуалните правила, сезираният със заявлението орган е постановил отказ, без изобщо да проведе процедурата по чл. 31 от ЗДОИ – да изиска съгласие за предоставяне на информацията от засегнатите лица, при липса на съгласие – да прецени дали информацията не може да бъде предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице и дали не е налице надделяващ обществен интерес. Нарушението е съществено, тъй като ако процедурата беше спазена, можеше да се стигне до различен краен резултат при произнасяне по искането за достъп до тази информация. Това нарушение обуславя отмяната на обжалвания акт в тази част. Преписката по въпроси номер 2 и 4 от заявлението следва да е изпрати на сезирания орган за провеждане на процедурата по чл. 31 от ЗДОИ и ново произнасяне, съобразно дадените указания с настоящото решение.
Решението е окончателно.