Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Административен съд София-град (АССГ) отмени два отказа на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да предостави информация за свои проверки. И в двата случая мотивите за отказ бяха идентични – служебна тайна. Мотивите на съда по двете дела също са идентични и според тях отказ с мотив служебна тайна е незаконосъобразен, когато не са представени доказателства за класифициране на информацията по съответния ред и маркирането й с гриф за сигурност.

 

В първия случай фондация „Антикорупционен фонд“ поиска от КОНПИ да й бъде предоставена информация дали през 2015 комисията е постановявала решение за прекратяване на производството срещу конкретно лице, както и дали по случая са взети предвид становища на други държавни органи. Отказът на КОНПИ бе със следните мотиви: „Исканата информация представлява класифицирана такава и защитена по смисъла на закона. Съгласно чл. 16 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (ЗОПДНПИ) информацията, която е станала известна на членовете на комисията, на директорите и на инспекторите в териториалните дирекции, както и на служителите в администрацията при или по повод изпълнението на задълженията им, е служебна тайна. Към настоящия момент наказателното производство срещу въпросното лице пред Софийски градски съд (СГС) не е приключило с влязла в сила присъда, същото е класифицирано по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и издаването на такава информация представлява нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ“. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 2679 от 20 април 2018 АССГ отмени отказа и върна преписката на председателя на КОНПИ за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

 

Във втория случай Росен Босев (в. „Капитал“) поиска от КОНПИ информация по десет въпроса, касаещи проверки на единадесет лица, заемащи или заемали публични длъжности. Отказът на КОНПИ отново бе с мотив, че информацията представлява служебна тайна по смисъла на чл. 16 от ЗОПДНПИ (отм.). В отказа бе посочено още, че предоставянето на исканата информация ще затрудни извършваните проверки и ще създаде възможност за разпореждане с имущество, което може да бъде признато за незаконно придобито. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред АССГ. Впоследствие част от жалбата бе оттеглена, тъй като след преглед на представените по делото докладни записки, в които са обсъдени случаите на посочените в заявлението 11 лица, е констатирано, че част от исканата информация е предоставена. Делото продължи по отношение на информацията, която не е предоставена. В резултат, с Решение № 4405 от 28 юни 2018 АССГ отмени отказа и върна преписката на председателя на КОНПИ за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

 

И в двете съдебни решения съдът стига до следните изводи.

 

Исканата информация съответства на легалната дефиниция по чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като е пряко свързана с правомощията на орган на изпълнителната власт, възложени му с чл. 11 от ЗОПДНПИ (отм.). Редът и начинът, по който държавните органи упражняват предоставените им правомощия, безспорно засягат обществения живот в страната. Освен това, предоставянето на информация как КОНПИ е упражнила правомощията си по конкретни случаи ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект.

 

Съдът намира, че разпоредбата за служебната тайна на чл. 16 от ЗОПДНПИ (отм.) не следва да се цитира изолирано, а следва да се тълкува в контекста на чл. 26 от специалния закон – ЗЗКИ. Според чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп  до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес. Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със специални закони (чл. 26, ал. 2 от ЗЗКИ). Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица (чл. 26, ал. 3 от ЗЗКИ). От изложеното е видно, че е регламентиран специален ред, по който се обявява списък на категориите информация по чл. 26 от ЗЗКИ. В този смисъл, дори да се приеме, че ЗОПДНПИ (отм.) е специален закон, който определя в случая информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, то тази информация не е с неорганичен обем и обхват. Именно за тази цел в чл. 26, ал. 3 от ЗЗКИ е предвиден специален списък на категориите информация, представляващи служебна тайна, който следва да се обяви от ръководителя на съответната организационна единица, а конкретна процедура е разписана в Правилника за прилагане на ЗЗКИ. Да се приеме обратното, означава да се приеме за служебна тайна всяка информация, станала известна на лицата по чл. 16 от ЗОПДНПИ (отм.) при изпълнение на служебните им задължения, без да се държи сметка дали същата има характеристиките на „служебна тайна“ съобразно легалната дефиниция на чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ и дали е съобразен реда по ЗЗКИ за класифицирането й. Но не това е целта и смисълът на класифицирането на една информация като служебна тайна. Ето защо позоваването само на чл. 16 от ЗОПДНПИ (отм.) не може да обоснове отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ.

 

В случая органът нито е представил, нито се е позовал на списък на категориите информация, класифицирана като служебна тайна в организационната единица КОНПИ. Не са представени доказателства, че е изпълнен реда за маркиране на класифицираната информация чрез поставянето на гриф за сигурност със съответните реквизити – ниво на класификация, дата на изтичане на срока на класификация и правното основание за класифициране. При това положение не е ясно по какви съображения задълженият субект е приел, че информацията, предмет на заявлението по ЗДОИ, представлява защитена по закон информация (служебна тайна), както и срокът за защита, на която още не е изтекъл.

 

И в двете дела от КОНПИ представиха писмени защити, в които посочиха конкретни неприключени наказателни производства срещу лицата, за които се иска информация със заявленията и изложиха мотив, че в случая е налице специален ред за предоставяне на информация по НПК, изключващ приложението на ЗДОИ. В тази връзка съдът прие, че допълването и излагането на нови мотиви за отказ на етап съдебна фаза е недопустимо. Независимо от това, за съда отново остават неясни съображенията на органа, тъй като търсената информация касае дейността на орган на изпълнителната власт, а не правораздавателната дейност на съда. По делото не са налице каквито и да било доказателства, че документите, съдържащи исканата информация, са приобщени по наказателни дела в СГС.

 

И двете съдебни решения подлежат на обжалване.

 

 

 



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.