От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Информация за действията на министерство на вътрешните работи (МВР) при задържането и предаването на 7 турски граждани на Турция на 15 октомври 2016 не представлява защитени лични данни и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. До този извод стигна състав на Върховния административен съд (ВАС) като втора инстанция по дело на Генка Шикерова срещу отказ на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР. Информацията е поискана със заявление от края на 2016 и касае следните документи:

1. Копия от заповедите за задържането на 7-те турски граждани;

2. Копия от заповедите на началника на ГПУ-Русе за налагане на принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България /принудително отвеждане до границата/;

3. Копия от протоколите, които отразяват тяхното предаване на турските власти.

 

Отказът е с мотив, че тези документи съдържат лични данни и не представляват обществена информация. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда. В резултат, с Решение № 2932 от 30.04.2018 на АССГ отказът на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР е отменен и преписката му е върната за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че решението на директора е незаконосъобразно поради съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с материалния закон. Очевидно в случая се търси информация за издадени от МВР актове, тоест за дейност, свързана с изпълнение на предоставените на органа със закон правомощия. Ответникът е приел, че се търси достъп до лични данни, каквото искане обаче не е обективирано в заявлението за достъп. В случая, в заявлението изрично е посочено, че копията от заповедите се искат със заличени лични данни, т.е. иска се достъп до съдържанието на документите, без значение на лицата, по отношение на които са постановени, от което по-скоро следва изводът, че се иска информация за реда, по който е действала администрацията при изпълнение на възложени й със закон функции. Решението на АССГ е обжалвано от МВР пред ВАС.

С Решение № 153/07.01.2020 на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии намират за правилно приетото от първата инстанция, че в случая е поискано предоставянето на информация относно предприетите от органите на МВР действия, а не на личните данни на седемте турски граждани. Мотивирано е прието, че в случая не се касае за достъп до лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно спазват ли се от органите на МВР основните човешки права на екстрадираните. Правилно АССГ е приел, че се иска достъп до съдържанието на документите, а не до данните на конкретните лица, за които същите се отнасят, т. е. за начина на действие на администрацията и исканата информация е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на държавните органи. Решението е окончателно.

 

***

 

Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за ремонта на столичната ул. „Граф Игнатиев“.

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Светлозар Алексиев (София) срещу отказ на зам.-кмета на Столична община (СО) по Направление „Транспорт“. На 29.05.2019 в гр. София, на ул. „Граф Игнатиев“, пред журналисти кметът на СО обявява, че комисия от възложителя (Столична община) е прегледала обекта на 28.05.2019, установила е проблеми, но въпреки това е приела обекта за приключен. В същото време, кметът на общината обявява, че на изпълнителя на обекта /“Джи Пи Груп“ АД/ са наложени определени санкции. В тази връзка, Светлозар Алексиев подава заявление, с което иска следната информация:

 

1. Копие от всички протоколи от дейността на комисията, посочена от кмета, действала на 28.05.2019 г. във връзка с проверката и приемането на обекта;
2. Копие от всички протоколи и актове за приемане на дейностите по посочения обект от страна на СО;
3. Копие от всички документи, показващи и удостоверяващи налагането на посочените от кмета на СО санкции.

 

Заместник-кметът на СО отказва с мотив, че исканата информация има подготвителен характер и няма самостоятелно значение, тъй като същата била създадена и се съхранявала с оглед окончателния акт, който урежда съответното правоотношение, а това бил договорът за ремонта. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 30.12.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на зам.-кмета на СО за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдът посочва, че в мотивите на ответника по жалбата, за да откаже поискания достъп до информация, се твърди, че тя е създадена и се съхранява с оглед постановяване на окончателния акт, с който съответното правоотношение е уредено, именно договор с предмет изграждане, възстановяване и обновяване на публичното пространство в центъра на столицата. Съдът намира обаче, че търсената в случая информация е точно относно изпълнението на този договор, финансиран със средства от фондовете на ЕС, което обуславя връзката й с обществения живот в Република България и обуславя наличието на „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 ЗДОИ, като цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.

В този смисъл е и § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ , който въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице в изброените хипотези по т. "а" до "е", като настоящият случай попада в хипотезата на б. „е“, а именно, информацията е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3, извършващ дейност, финансирана със средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. При положение, че Столична община е страна по договор, финансиран със средства на ЕС, а законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, кметът на общината, съответно упълномощеният от него зам.-кмет, е бил длъжен да предостави информацията или да мотивира отказа си с конкретни съображения относно липсата на надделяващ обществен интерес. Решението е окончателно.

 

***

 

Ограниченията на достъпа до информация, предвидени в ЗДОИ са поначало неприложими за информацията, свързана с околната среда. До този извод стигна състав на АССГ по второ[1] дело на Росен Босев (в. „Капитал“) срещу отказ на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) да предостави информация за вноса на отпадъци в България. Заявлението е подадено в края на август 2019 и с него е поискана следната информация за вносът на отпадъци в България в периода 2014 до 2019:

1. Имената на фирмите, внесли отпадъци в България (по смисъла на Регламент (ЕО) № 1013/2006);

2. Държава на произход;

3. Вида на отпадъка, който са внесли съгласно класификацията по списъка на отпадъците, утвърден с Решение 2000/532/ЕО на Комисията на 1 май 2000.

Директорът на ИАОС отказва да предостави исканата информация като се позовава на разпоредби от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), свързани с издаването на разрешения за внос на отпадъци. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 138/08.01.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на ИАОС за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдът приема, че в случая е подадено заявление за достъп до информация, която безспорно представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 1-6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Видно от съдържанието на подаденото заявление, същото се отнася до информация, свързана с вноса на отпадъци в България. Несъмнено вносът на отпадъци е един от факторите по чл. 5 от ЗООС, който оказва или е в състояние да окаже съществено въздействие върху повечето от компонентите на околната среда, подробно изброени в чл. 4 от ЗООС.

Ето защо приложим в настоящото производство е специалният ЗООС, а за неуредените в този закон въпроси, както и по силата на препращащите норми в него - нормите на ЗДОИ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗООС за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от ЗДОИ, но допустимите ограничения до такава информация са лимитативно определени в чл. 20 от ЗООС. Следователно, ЗООС е специален спрямо общия ЗДОИ и последният следва да се приложи само за процедурата, но не и по отношение на основанията за отказ /в т.ч. чл. 37 от ЗДОИ/. Това е така, тъй като в специалния закон липсва препращане към основанията за отказ, посочени в ЗДОИ. Решението е окончателно.

 

Казусът е отразен в статия във в. „Капитал“ от 14.12.2019 г със заглавие "Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци".

 

***

 

Община Севлиево следва да предостави подробна справка за всички плащания, извършени от общината за обезпечаване празниците на Севлиево през октомври 2019. До този извод стигна състав на Административен съд – Габрово по дело на Емилия Димитрова (координатор на ПДИ и журналист в електронните издания sevlievo-online.com и zaisinata.com) срещу частичен отказ на секретаря на община Севлиево. Заявлението е подадено в края на октомври 2019 и с него е поискана следната информация:

1. Подробна справка за всички плащания, извършени от Община Севлиево за обезпечаване празниците на Севлиево;

2. Справката да бъде за всички мероприятия, културни прояви, концерти, рекламни материали, медийни публикации и хонорари на ангажирани лица, по изява и платени публични средства;

3. Справка за сумата, която община Севлиево е получила като спонсорство или дарение за обезпечаване на празниците на Севлиево и начините за нейното разходване.

Секретарят на община Севлиево предоставя частичен достъп до исканата информация – общия размер на средствата, изразходвани за „Празниците на Севлиево“ и разбивка каква част от тази сума е получена от дарения/ платена от спонсори и каква част е за сметка на общината. Останалата информация – подробна справка за всички плащания, извършени от Община Севлиево за обезпечаване празниците на Севлиево, която включва всички мероприятия, културни прояви, концерти, рекламни материали, медийни публикации и хонорари на ангажирани лица, по изява и платени публични средства, не е предоставена. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван.

С Решение № 8/17.01.2020 на Административен съд – Габрово отказът е отменен и преписката е върната на секретаря на община Севлиево за ново произнасяне по заявлението. Съдът приема, че исканата информация е свързана с дейността на органите на местно самоуправление и местна администрация, тъй като реализираните разходи и плащания, за които се търсят данни, са служебни и касаят конкретни дейности, свързани с реализирането на дейността на самата община, а тя касае гражданите и техните организации. Тези плащания и разходи се финансират от бюджета на общината, а тя ги набира от средства, заплащани от данъци на гражданите и юридическите лица. Последните имат право на такава информация, за да могат въз основа на нея да установят как работи администрацията на общината, как, за какво и къде, в крайна сметка, отиват индиректно техните пари.
С решението по заявлението ответната страна е предоставила частичен отказ за предоставяне на исканата от жалбоподателката обществена информация. Липсват мотиви в оспорения акт защо е налице частичен отказ по подаденото заявление. Мотиви се излагат в хода на съдебното обжалване, като същите се състоят в това, че „информацията следва да е налична, т.е. да е събрана или създадена от задължения субект, при и по повод на неговата дейност. Община Севлиево не е изработвала такава информация и тя не съществува в правния мир“. Съдът не споделя така изложените впоследствие мотиви на административния орган, като освен това липсата им в постановеното решение обуславя неговата незаконосъобразност. Отказвайки обществена информация по подадено заявление, административният орган следва да изложи мотиви на какво основание се отказва информацията на заявителя. В противен случай отказът е незаконосъобразен. Мотивите следва да се съдържат в постановеното решение, а не да се излагат впоследствие, едва в хода на съдебното оспорване на акта.
Исканата информация, която се търси от заявителката и която не й е предоставена от община Севлиево, е налична, тъй като извършвайки разходи за организация и провеждане на празниците на Севлиево, общинската администрация, спазвайки правилата на счетоводната отчетност съхранява документи отразяващи извършените разходи за посочените мероприятия. Решението е окончателно. Информацията е предоставена.

 

***

Съдържанието на дадена информация в конкретна преписка не я изключва задължително от предметния обхват на ЗДОИ. Обратното би изключило от обхвата на ЗДОИ по-голяма част от дейността на администрацията, доколкото същата се обективира в конкретни преписки. До този извод стигна АССГ по дело на Иван Петров (София) срещу отказ на главния архитект на София да предостави информация за обезопасяването на „Бронзовата къща“, инсталирана на мястото на бившия мавзолей в столицата. Заявлението е подадено в края на 2018, а отказът е с мотив, че информацията по конкретен казус не е обществена по смисъла на ЗДОИ и не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 1224/25.02.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния архитект с указания да предостави исканата информация. Съдът приема, че за процесния случай не се спори, че е търсена информация относно преместваемо съоръжение – „Монументално –декоративен елемент „Бронзова къща“ в центъра на София, поставена по инициатива на Столична община на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров върху имот – публична общинска собственост, както и всички съпътстващи дейности по поставяне на съоръжението. В тази връзка именно, органът е приел, че не се касае за обществена информация, доколкото искането се свежда до конкретна преписка. Според съдебния състав обаче, съдържанието на дадена информация в конкретна преписка не я изключва задължително от предметния обхват на ЗДОИ. Обратното би изключило от обхвата на ЗДОИ по-голяма част от дейността на администрацията, доколкото същата се обективира в конкретни преписки.

 

За установяване на това дали ЗДОИ е приложим, следва да бъде съобразена целта на искането. Доколкото в процесния случай, исканата информация касае безспорно публичен проект на Столична община, провеждан съвместно с Австрийското посолство в София и е свързан пряко с монтиране на монументално – декоративен елемент на централно място – публична общинска собственост, за който е отделен немалък публичен финансов ресурс, съдът приема, че безспорно е налице обществена информация, която е следвало да бъде предоставена на лицето.

Съдът споделя изложеното в жалбата, че хипотезата на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ не е налице, тъй като не се касае за административно обслужване на граждани, каквото би било, ако лицето сезира органа с конкретна преписка, която обаче да засяга негови лични права и интереси като адресат на акт по същата. В случая това не е налице, а искането е обусловено именно от публичността на съоръжението, чиято преписка е изискана, без непосредствено засягане на лични права на молителя, освен правото му да бъде информиран. Решението е окончателно. Информацията е предоставена на заявителя. Междувременно "Бронзовата къща" е демонтирана.

 

***

ЗДОИ е приложим за достъп до информация, свързана с устройството на територията, когато заявителят не е заинтересовано лице по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). До този извод стигна състав на АССГ по дело на Иван Петров (София) срещу отказ на главния архитект на София да предостави информация относно обект публична собственост - училище и частта му столова (104 ОУ „Захари Стоянов“, район „Триадица“), а именно освидетелствана ли е сградата за премахване по реда на ЗУТ. Информацията е поискана със заявление от края на 2018, а отказът е с мотив, че в ЗДОИ е налице изрична разпоредба, която изключва приложението му в случаите, когато исканата информация е свързана с административното обслужване на граждани и юридически лица (чл. 8, т. 1 от ЗДОИ). С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 1153/25.02.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния архитект за ново произнасяне по заявлението при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдът приема, че жалбоподателят не е в кръга на заинтересованите лица по смисъла на ЗУТ, респективно не е страна в създаденото във връзка с него административно правоотношение. По тази причина гарантираното му с чл. 41 от Конституцията на Република България право на получаване на информация може да бъде реализирано в случая само по реда на ЗДОИ, в случай че става въпрос за обществена информация. Това е смисълът на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, а не възприетият от административния орган стеснителен начин. Няма данни, че заявителят (впоследствие жалбоподател) е заинтересовано по смисъла на ЗУТ лице и поради тази причина да му е отказано правото да се снабди с исканата от него информация по ЗДОИ. Неправилно е прието в обжалвания акт, че заявителят може да получи информацията по реда на административното обслужване на граждани и юридически лица по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 8, т. 1 ЗДОИ тази информация не може да бъде търсена по реда на този закон. Налице е правен интерес от достъп до информацията и не може да се приеме от съда, че същата се търси във връзка с административното обслужване на гражданите.

При това положение, като е отказал достъп на заявителя до поисканата информация с мотив, че е налице специален ред за достъп по реда на ЗУТ само за заинтересовани страни, административният орган е издал незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Решението е окончателно. Информацията е предоставена на заявителя.

 

***

Единствената призната от ЗДОИ възможност за процедиране на заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация, което се връчва лично на заявителя срещу подпис. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим. До този извод стигнаха два различни състава на Административен съд – Бургас по дела на Станислава Узунова (Средец) срещу мълчаливи откази на кмета на община Средец.

В първия случай заявителката иска да й бъде предоставена информация за отсичането на дълготрайни декоративни дървета по осем улици в град Средец, както и информация за проектирането и изпълнението на компенсаторно озеленяване.

Във втория случай заявителката иска да й бъде предоставена информация за проект „GREEN: Growth, Responsibility, Partnership, Ecology, Nature” по програма ИНТЕРРЕГ за трансгранично сътрудничество България – Турция, приоритетна ос 1 „Околна среда“, мярка 1.2. „Подобряване на капацитета за опазване на природата, устойчиво използване и управление на общите природни ресурси чрез съвместни инициативи в трансграничния район“, за период на изпълнение на дейностите от 22.03.2017 г. до 22.03.2019.

В 14-дневния срок по чл. 28 от ЗДОИ не са получени отговори по заявленията, поради което с подкрепата на ПДИ са подадени жалби срещу мълчаливи откази до Административен съд – Бургас.

С Решение № 1908/08.11.2019 на Административен съд – Бургас мълчаливият отказ на кмета на община Средец да предостави информация за отсичането на дълготрайни декоративни дървета, част от зелената система на гр. Средец е отменен и преписката му е върната за изрично произнасяне по заявлението.

С Решение № 1857/04.11.2019 на Административен съд – Бургас мълчаливият отказ на кмета на община Средец да предостави информация за дейностите по проект за опазване на околната среда по програмата за трансгранично сътрудничество с Турция е отменен и преписката му е върната за изрично произнасяне по заявлението.

И по двете дела съдебните състави стигат до извод, че единствената призната от ЗДОИ възможност за процедиране на заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация, което се връчва лично на заявителя срещу подпис. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта.

При положение, че е налице законово вменено задължение за предоставяне на исканата информация, мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим. Законът предвижда дори в случаите на изричен отказ, органът да се произнесе с мотивирано решение, което да бъде връчено на заявителя, съгласно чл. 38 и 39 ЗДОИ. В случая, процесният мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е нарушена именно указаната в закона процедура, т.е. нарушено е изискването кметът на общината да се произнесе с изричен акт.

Тъй като мълчалив отказ по този закон е недопустим, преписката следва да се изпрати на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ, в случай че органът реши да предостави достъп до поисканата информация, или алтернативно, съгласно чл. 38 ЗДОИ - при постановяване на отказ за предоставяне на информация. Решенията са окончателни.

 

 



[1] Вж. новина в рубриката „От съдебната зала“ на Информационен бюлетин на ПДИ > Брой 12 (192), Декември 2019 г.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.