Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Прегледът на съдебните дела е направен в рамките на проект Форум „Достъп до информация“*


Центърът за градска мобилност (ЦГМ) е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) при повторно разглеждане на дело на Росен Босев (в. „Капитал“) срещу отказ на ЦГМ да предостави копие от протоколите от заседанията на Съвета на директорите на ЦГМ за 2015, 2016 и 2017. Информацията е поискана със заявление от края на 2017, а отказът на изпълнителния директор на ЦГМ е с мотив, че дружеството не е задължен субект по ЗДОИ. 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 2623 от 19.04.2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на ЦМГ за произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът счита, че ЦГМ, независимо от търговския си характер, е създаден за задоволяване на обществен интерес в областта на обществения транспорт съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Данните от Търговския регистър (ТР) сочат Столична община  (СО) като едноличен собственик на капитала на дружеството. Освен това, видно от устава на дружеството, общото събрание се състои от Столичен общински съвет (СОС), а правомощията на СОС са свързани с назначаване и освобождаване на членовете на съвета на директорите на дружеството. Също така, от Годишния финансов отчет (ГФО) за 2016, публикуван в ТР, е видно че приходите от дейността като агент на СО са повече от 50 %. Поради това следва да се приеме, че е изпълнено и кумулативно изискуемото условие по § 1, т. 4, б. „а“ от ЗДОИ. Съдът намира, че заявлението за достъп съдържа достатъчно точно и недвусмислено описание на исканата информация – протоколите от заседанията на Съвета на директорите на ЦМГ за 2015, 2016 и 2017, която има обществен характер и е свързана с дейността на дружеството в сферата на обществения транспорт. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от ЦГМ. 

С Решение № 7492 от 20.05.2019 на ВАС, Пето отделение решението на първата инстанция е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Съдът приема, че липсват мотиви и установени от съда конкретни факти, от които да може да се изведе извод дали "ЦГМ" ЕАД е задължен субект по ЗДОИ. Според върховните съдии АССГ следва да посочи в мотивите на съдебния акт какви са приходите за 2016 на "ЦГМ" ЕАД и дали повече от половината от приходите за бюджетната 2016 са финансирани от държавата и Столична общината. Като не е изложил обосновани мотиви защо приема, че "ЦГМ" ЕАД е задължен субект по ЗДОИ и като не е обсъдил направеното възражение, че повече от 70% от бюджета на дружеството са негови собствени приходи, а не субсидии от общината и държавата, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При новото разглеждане на делото съдът трябва да изследва налице ли е хипотеза повече от половината от приходите за 2016 да са финансирани от Столична община и държавата, като за целта при необходимост следва да се ползва експертно заключение.

При новото разглеждане на делото АССГ възлага изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси, свързани с финансирането на дружеството. С Решение № 741 от 07.02.2020 на АССГ отказът отново е отменен и заявлението е върнато на ЦГМ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Според съда, по-голямата част от съдебната практика приема, че ЦГМ, чийто акции са 100% собственост на Столична община (СО), представлява задължен субект по ЗДОИ. Съдът посочва, че дружеството ЦГМ, независимо от търговския си характер, е създадено за задоволяване на обществен интерес, съгласно § 1, т. 4 ЗДОИ в областта на обществения транспорт. Данните от търговския регистър (ТР) сочат Столична община като едноличен собственик на капитала на дружеството. Видно от годишния финансов отчет (ГФО) за 2016, публикуван в ТР, е че приходите от дейността като агент на Столична община са повече от 50 %. Съгласно приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) огромният размер на приходите на дружеството са комисиона от договорна дейност на СО и не са облагаем приход, т.е. касае се за субсидия от страна на същата. Поради това, следва да се приеме, че е изпълнено и кумулативно изискуемото условие по § 1, т. 4, б. "а" ЗДОИ. Следователно ЦГМ е задължен субект по чл. 3, ал. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

Съдът намира, че заявлението за достъп до обществена информация съдържа достатъчно точно и недвусмислено описание на исканата информация – протоколите от заседанията на Съвета на директорите на ЦГМ за 2015, 2016 и 2017, която има обществен характер и е свързана с дейността на дружеството в сферата на обществения транспорт. Заседанията на съвета на директорите не са тайни, а за тяхното провеждане се води протокол, който следва да се подпише от всички присъствали членове. Тоест, исканата информация се създава от дружеството, на провежданите от неговия управителен орган заседания. Същевременно гражданите, респективно жалбоподателя, биха могли да си съставят мнение за работата и дейността на дружеството, предвид това, че съветът на директорите разполага с предписани в Устава правомощия за взимане на управленски за дружеството решения.

Предвид изложеното, съдът намира, че в процесния случай не е налице основание за отказ на предоставяне на обществена информация на основание липса на задълженост от страна на ЦГМ по смисъла на чл. 3 ЗДОИ. Освен това, заявлението отговаря на изискванията, ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, а поисканата информация - публична и подлежи на предоставяне от страна на ответника, който я създава и съхранява. По тази причина ответникът не е следвало да отказва на посоченото основание, а да предостави достъп до поисканата информация, в случай, че не са налице някои от предпоставките за отказ по чл. 37 от ЗДОИ, която преценка следва да се извърши от ответника при новото произнасяне по заявлението.

Решението е окончателно.

***

Паметните бележки от срещите, проведени от членове на ВСС, председателя на ВКС, председателя на ВАС, главния прокурор и неговите заместници, както и от всички други представители на съдебната власт, КОНПИ и КПКОНПИ, с представители на Европейската комисия (ЕК) в рамките на експертните мисии в България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), проведени в периода 2007 – 2018, представляват обществена информация и подлежат на предоставяне по реда на ЗДОИ. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на Министерство на правосъдието (МП). Информацията е поискана със заявление от май 2019, а отказът на директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП е с мотив, че исканата информация няма самостоятелно значение, тъй като отразява мнения, позиции и препоръки, изготвени от или за министерството във връзка с настоящи или предстоящи преговори. Поради това се твърди, че достъпът е ограничен по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. От друга страна е посочено, че информацията не представлява „обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ в чист вид“. Това е така, защото осъществяваните в този период срещи на представители на мисиите на ЕК по МСП имат характер на затворени, които не се провеждат при открити врата.С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 588 от 03.02.2020 на АССГ отказът на директора на Дирекция „Правни дейности“ при МП е отменен и преписката му е върната за предоставяне на достъп.

Съдът приема, че поисканата от заявителя информация представлява обществена такава по дефиниция – касае се за мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации във връзка с обсъждане на въпроси, свързани с темите правосъдие и обществен ред, резултатите и напредъкът по които е от значение за оформянето и съдържанието на периодичните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка. Тези резултати са безспорно от обществен интерес и МП дължи прозрачност при отчитането им, съответно предоставяне на информация на гражданите по реда на ЗДОИ относно тях, поради което не може да бъде споделено виждането, че ЗДОИ не намира приложение по отношение на тях.

Доколкото е поискана информация относно паметни бележки от проведени срещи в периода 01.01.2007 до 19.03.2018, към момента на постановяването на оспорения отказ, двегодишният срок за защита на подготвителни документи по чл. 13 от ЗДОИ е изтекъл по отношение на създадената до 03.06.2017 информация.Независимо от горното, съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. В случая не е направен анализ от задължения субект налице ли е надделяващ обществен интерес, при наличие на който той дължи предоставяне на информацията, оборването на която презумпция е възложено от закона в негова тежест. Съгласно § 1, т. 6 ДР ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, и когато чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респективно липсата на мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т. 6 от ДР ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ.

Решението е окончателно. 

Казусът е отразен в статия във в. „Сега“ от 26.02.2020 със заглавие "Министерството на правосъдието отказва да изпълни съдебно решение".

***

Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до информация, която е свързана с трети лица, когато тези трети лица са страни по договори със задължени субекти по ЗДОИ. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на Столична община (СО) да предостави информация за планираните и извършени ремонти на вътрешни квартални улици в столицата. Информацията е поискана със заявление от септември 2019, а отказът на зам.-кмета на СО по Направление „Транспорт и транспортни комуникации“ е с мотив, че исканата информация засяга интересите на трети лица, които са изразили изрично несъгласие за предоставянето ѝ.

С подкрепата на ПДИ отказът е ожалван пред АССГ. С Решение № 964 от 14.02.2020 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на СО за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Съдът приема, че процесният отказ на информация е постановен в противоречие с материално-правните норми и с целта на закона, и при съществени нарушения на административнопроцесуални правила.

Доколкото касае ремонти на публична собственост – вътрешни квартални улици и разходването на обществени средства в тази връзка, съдът приема, че поисканата информация представлява обществена служебна, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на Столична община и нейната администрация.

Едно от основанията за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация е предвидено в чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, на която разпоредба се позовава ответникът, съгласно която, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В оспореният акт не са изложени мотиви за липса на надделяващ обществен интерес. В тази връзка, § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице в изброените хипотези по т. "а" до "е", като настоящият случай попада в хипотезата на „е“, а именно, свързана е със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. Ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, тъкмо той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. При положение, че Столична община е страна по договори, съконтрагентите по които отказват да дадат съгласие за предоставяне на касаеща ги информация, а законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, кметът на общината, съответно упълномощеният от него зам.-кмет, е бил длъжен да предостави информацията или да мотивира отказа си с конкретни съображения относно липсата на надделяващ обществен интерес.

Решението е окончателно.

Казусът е отразен в статия във в. „Капитал“ от 24.02.2020 със заглавие "Съдът: София не трябва да крие как е похарчила 38 млн. лв. за улични ремонти".



 






Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.