Фондация Програма Достъп до Информация
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Административен съд София-град (АССГ) отмени отказ на Министерство на отбраната (МО) да предостави списък на всички заявки, направени от МО и подчинените му структури за доставка на хранителни продукти и напитки в периода 01.08.2015 – 31.10.2018 с включен доставчик, дата на заявката, дата на доставката и стойност на доставените продукти. Информацията е поискана от Петър Нанев (bTV) със заявление от декември 2018. Първоначално от МО уведомяват заявителя, че удължават срока за отговор, тъй като исканата информация била в голямо количество, съхранявала се в различни структури и било необходимо допълнително време за нейната подготовка и обобщаване на данните. Впоследствие зам. министърът на отбраната отказва информацията с мотив, че същата не е налична в МО във вида, в който е поискана, а администрацията няма задължение да изготвя справка за удовлетворяване на конкретно заявление. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 3860/07.06.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на МО за ново произнасяне по заявлението съобразно задължителните мотиви на съдебното решение. Съдът приема, че от оспореното решение не може да се разбере действителната воля на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ. От една страна се сочи, че за периода 01.08.2015 – 31.10.2018 са сключвани множество договори за доставка на хранителни продукти за осигуряване и функциониране на разкритите в структурите на МО столове за хранене. От друга страна, последното по неизвестни за съда причини се обвързва с Закона за обществените поръчки и се прави извод, че не може да бъде предоставена информация. Съдът счита, че органът не е определил каква е търсената информация. Във връзка с последното задълженият по ЗДОИ административен орган е следвало да определи какъв е характерът на търсената информация по критериите на чл. 9 – 13 от ЗДОИ и да съобрази налице ли са основания за отказ за предоставяне на достъп до същата по смисъла на чл. 37 от ЗДОИ. Следва още, доколкото търсената информация касае трети лица, да изпълни процедурата по чл. 31 от ЗДОИ, като в случай на отказ по чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, то да изложи съображения за наличие или липса на „преобладаващ обществен интерес” по чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ. С оглед изложеното, съдът стига до извод, че зам. министърът е издал незаконосъобразен акт, при липса на форма, допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви. Решението е окончателно.

 

АССГ отмени отказ на главния архитект на Столична община (СО) да предостави информация за изпълнението на наказателно постановление, издадено от СО на юридическо лице за поставяне без разрешение на преместваем обект върху публична общинска собственост в столицата. Информацията е поискана от Светлозар Алексиев (София) със заявление от  януари 2019. С решение от 14 януари главният архитект на СО отказва достъп с мотив, че исканата информация не е обществена. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 3726/03.06.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния архитект за предоставяне на информация. Съдът приема, че търсената от жалбоподателя информация, свързана с връчване на наказателни постановления (НП), издадени от административно-наказващи органи на СО, оспорването на тези актове, влизането им в сила и последващо изпълнение, несъмнено е информация, която се събира и съхранява във връзка с официалната информация, съдържаща се в административно-наказателния акт и следователно има характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗДОИ. В случая не се твърди и не са ангажирани доказателства за наличие на някоя от предпоставките, изчерпателно установени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до търсената информация, нито на тези за отказ, регламентирани в чл. 37, ал.1 от ЗДОИ. Чрез получаване на исканата информация жалбоподателят е в състояние да си състави мнение за дейността на задължения субект (какъвто безспорно е СО) във връзка с осъществяване на административно-наказателната й дейност и още повече във връзка със събиране на вземанията, произтичащи от влезли в сила НП, които са публични вземания на общината и са в полза на общинския бюджет. По изложените доводи съдът приема, че решението за отказ е незаконосъобразен административен акт и следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне и предоставяне без ограничения на информацията, поискана със заявлението. Решението на съда е окончателно. С решение от 14 юни главният архитект предоставя пълен достъп до исканата информация.

 

Върховният административен съд (ВАС), като втора инстанция, потвърди отмяната на отказ на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да предостави информация за разходите, направени от комисията при проверката на имуществото на Цветан Василев и семейството му. Информацията е поискана от Доротея Дачкова (в. „Сега“) със заявление от септември 2017. Председателят на КПКОНПИ отказва информация с мотив, че е класифицирана като служебна тайна. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с решение от март 2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на председателя на КПКОНПИ с указания да предостави искания достъп. Съдът приема, че информацията е обществена по дефиниция – касае извършени разходи от комисията във връзка с производството по отнемане на придобитото от Цветан Василев имущество. Тези разходи представляват публични бюджетни средства и комисията дължи прозрачност при разходването им, съответно предоставяне на информация на гражданите по реда на ЗДОИ относно тях, поради което не може да се сподели виждането, че ЗДОИ не намира приложение по отношение дейността на комисията. Търсената информация не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), тъй като простото позоваване на чл. 26, ал 1 от ЗЗКИ не обосновава наличие на основание за отказ. В случая не става ясно защо ответникът приема, че информацията за направените разходи по конкретния случай представлява служебна тайна, нито по какъв начин предоставянето на тази информация би увредило интересите на държавата или трети лица, още повече че предоставянето по реда на ЗДОИ не представлява „нерегламентиран достъп“, а точно обратното. Направените разходи не могат да бъдат окачествени и като търговска тайна. Не е направен анализ от задължения субект налице ли е надделяващ обществен интерес, при наличие на който той дължи предоставяне на информацията, въпреки наличие на основание за отказ /което не се констатира/ и оборването на която презумпция е възложено от закона в негова тежест. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от КПКОНПИ. В резултат, с Решение № 8457/05.06.2019 г. на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии намират за правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми извода на първоинстанционния съд, че търсената от заявителя информация е обществена по дефинитивното определение на закона – касае се за разходвани от комисията публични парични средства, свързани с основната й дейност – извършвана проверка, свързана с производство по отнемане имущество на физическо лице; касае се не самото имущество на това лице, а единствено изразходваните от комисията публични средства, свързани с осъществяваната проверка. Обосновано е прието, че тези разходи не могат да бъдат окачествени като „търговска тайна“/по смисъла на § 1 , т. 5 от ЗДОИ /- действията на КПКОНПИ в обхвата на извършваната проверка на имуществото на проверяваното лице не са производствена или стопанска дейност. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че липсата на анализ от задължения субект налице ли е надделяващ обществен интерес, при чието наличие, търсената информация е дължима, също опорочава отказа му. Решението е окончателно.

 

Ограничението за подготвителни документи с несамостоятелно значение по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е неприложимо в случаите, когато се търси информация, свързана с промяна на нормативен акт. С този мотив състав на ВАС потвърди решение за отмяна на отказ на Министерство на правосъдието (МП) да предостави информация за проекта на закон за изменение на Закона за българското гражданство (ЗБГ), с който (по идея на президента Радев) е предложено изменение в Изборния кодекс, което въвежда 3-месечна уседналост за гласуване на парламентарни и президентски избори. Информацията е поискана от Красен Николов (Mediapool) със заявление от април 2017. Директорът на Дирекция "Правни дейности" в МП предоставя 13 страници информация и отказва останалата информация (без изрично да посочва достъп до какви документи точно) с мотив, че няма самостоятелно значение и е свързана с оперативна подготовка на актовете на органа (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с решение от октомври 2017 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на Дирекция "Правни дейности" в МП с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая следва да се отчете високата степен на обществена значимост на подготовката на нормативни актове. Процедурата по изработване на проекти на нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове /ЗНА/, в който законодателят е заложил принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност още в началния етап на нормотворческия процес. Според съдебния състав, в настоящия казус следва да се приеме, че тъй като чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение дали при изготвянето на законопроекта са спазени разпоредбите на ЗНА, то е налице надделяващ обществен интерес, който преодолява ограничението на достъп до подготвителна информация, която няма самостоятелно значение. Решението на АССГ е обжалвано от МП пред ВАС. В резултат, с Решение № 9088/14.06.2019 на ВАС е оставено в сила решението на първата инстанция за отмяна на отказа. Върховните съдии приемат, че ограничението за подготвителни документи с несамостоятелно значение по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е неприложимо в случая, тъй като е отказана информация, свързана с промяна на нормативен акт. В рамките на законодателния процес, в съгласувателната процедура, всяко становище, обосновка, оценка на въздействието и финансова обосновка имат свое самостоятелно значение, доколкото съдържат крайно заключение/произнасяне на съответния овластен орган по разглеждания въпрос, независимо че са част от процедурата по съгласуване или обсъждане. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че търсената информация е служебна обществена, но не е без самостоятелно значение. Освен това, правилно са възприети възраженията на жалбоподателя, че само тогава, когато има краен акт, от който гражданите могат да се информират, може да се приеме, че информацията е без самостоятелно значение. Във всички други случаи информацията, дори когато е подготвителна, има самостоятелно значение, ако такъв краен акт не е издаден, няма мотиви, от които заявителят може да се информира и да състави свое мнение, както е в настоящия случай. Магистратите приемат за правилно прието от първоинстанционния съд, че в случая административният орган дължи и преценка за наличие на надделяващ обществен интерес, защото при наличие на такъв достъпът до информация не може да бъде ограничаван. На последно място съдиите отбелязват, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение дали при изготвянето на законопроекта са спазени разпоредбите на ЗНА, а установяването на тези факти е насочено към повишаване на прозрачността и отчетността на органа. Решението е окончателно.

 

ВАС, като втора инстанция, потвърди отмяната на отказ на секретаря на СО да предостави достъп до текстовете на всички заповеди на кмета, издадени през септември 2017. Информацията е поискана от Светлозар Алексиев (София) със заявление от октомври 2017. Секретарят на СО предоставя уж пълен достъп като посочва, че информацията е публикувана на страницата на общината. Тъй като на страницата на СО не са публикувани исканите заповеди, заявителят обжалва отговора на секретаря пред АССГ. В резултат, с решение от  януари 2018 решението на секретаря на СО за предоставяне на уж пълен достъп е отменено и преписката му е върната за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че както оспорващият сочи, на страницата на СО е публикуван регистър с наименование „Издадени административни актове в изпълнение на правомощията на кмета на СО“, но той не съдържа текста на нито една заповед. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от секретаря на СО, а правният екип на ПДИ поема защитата на заявителя пред втората съдебна инстанция. В резултат, с Решение № 9100/14.06.2019 на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Съдиите приемат, че макар привидно с позитивно за заявителя съдържание, оспореният акт не предоставя искания достъп. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ една от възможните форми за предоставяне на обществена информация е посочване на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните, но на посочения в оспорения акт интернет адрес към датата на издаването им не са били налични търсените от заявителя данни. След като не са налице на основанията по ЗДОИ за предоставяне изцяло на търсената информация, и не се установява същата да е била предоставена на заявителя в изрично изброените в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ форми за предоставяне на достъп до обществена информация, АССГ правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби като краен резултат е приел, че е формиран незаконосъобразен отказ в обжалвания акт за предоставяне на исканата обществена информация, който отказ подлежи на отмяна. Решението е окончателно.

 

ВАС, като втора инстанция, потвърди отмяната на частичен отказ на директора на Агенция „Митници“ да предостави копие от договора за наем на имота, в който е преместен митническият терминал в Пазарджик. Информацията е поискана от Тодор Гроздев (в. „Знаме“) със заявление от декември 2017. Директорът на агенцията провежда процедура за търсене на съгласие на трето лице – фирмата наемодател, след което предоставя копие от договора, но със заличени данни за предмета, цената и срока на договора. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред съда с мотив, че по отношение на основните елементи на договорите, сключени от задължените по закона субекти, е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, която не може да бъде преодоляна от несъгласието на трето лице. С решение от април 2018 на Административен съд – Пазарджик частичният отказ е отменен и преписката е върната на директора на Агенция „Митници“ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че предоставянето на копие от договор за наем със заличаване на предмета, цената и срока на договора е неоснователно, тъй като по отношение на тези елементи на договора е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, която презумпция не е оборена от директора на агенцията. Срещу решението на съда е подадена касационна жалба от директора на Агенция „Митници“. В резултат, с Решение № 7253/15.05.2019 на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии намират за обосновани правните изводи на първата инстанция за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само, ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на исканата обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт не е било налице тяхното изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи прекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. В случая фактите касаят наемен договор, по който едната страна е публична институция, с оглед на което предметът, цената и срокът на този договор са обстоятелства, установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, поради което задълженият субект следва да предостави поисканата информация. Решението е окончателно.



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.