 Кирил Терзийски |
Бизнес-планът на конкретна Топлоелектрическа централа (ТЕЦ) представлява обществена информация. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) дължи произнасяне по заявление, с което е поискано копие от бизнес-планa на ТЕЦ „Варна“. До този извод стигна състав на Административен съд - София (АССГ) по дело на Политическа партия Движение „Да, България!“ срещу мълчалив отказ на КЕВР. Информацията (бизнес-планът на ТЕЦ „Варна“) е поискана от „Да, България!“ със заявление от септември 2020. В законоустановения 14-дневен срок отговор не е получен, поради което с подкрепата на ПДИ е подадена жалба срещу мълчалив отказ.
С Решение № 3373/25.05.2021 на АССГ мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на КЕВР за произнасяне по заявлението.
Съдът приема, че КЕВР е сезирана за достъп до обществена информация, ясно описана в заявлението по ЗДОИ, подадено по надлежния ред, в писмена форма, чрез Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от ДАЕУ и съдържащо изискуемите от закона реквизити, на което ответният орган не е отговорил в законоустановения срок.
Мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Следователно, за да се приеме, че такъв отказ е налице, е необходимо компетентният административен орган да не изпълни задължението си за произнасяне, въпреки сезирането му.
Разпоредбата на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на исканата обществена информация и уведомят писмено заявителя за своето решение. Следователно единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Неспазването на формата, в която следва да се произнесе задълженият субект е достатъчно основание за отмяната на оспорения акт. Органите са длъжни винаги да се произнесат по подадените до тях заявления.
Съдът не споделя и доводите на ответника, развити в писмени бележки, че изисканата информация не се отнася до обществения живот в Република България, тъй като касае дейността на ТЕЦ „Варна“, а не на КЕВР. Обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предвид факта, че административният орган именно на база предоставения от ТЕЦ „Варна“ бизнес план издава решение за неговото одобряване, съответно подновяване на лиценза, то същият неминуемо има отношение към дейността на регулатора. При всички положения, задълженият субект е следвало в нарочен акт да обсъди въпроса обществена ли е търсената информация и касае ли се до търговска тайна по смисъла на закона, каквито твърдения навежда дружеството производител на електрическа енергия.
Решението е окончателно.
***
„Автомагистрали“ ЕАД е задължен субект по ЗДОИ в качеството на публичноправна организация и дължи отговор по заявление, с което се иска информация за строежа на Автомагистрала „Хемус“. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу мълчалив отказ на „Автомагистрали“ ЕАД да предостави информация за фирмите-подизпълнители, сключените договори с тях и изплатените суми за изграждане на Автомагистрала „Хемус“.
Информацията е поискана със заявление от 3 декември 2020. В законоустановения 14-дневен срок отговор не е получен, поради което с помощта на ПДИ е подадена жалба срещу мълчалив отказ.
С Решение № 3963/16.06.2021 на АССГ мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на изпълнителния директор на „Автомагистрали“ ЕАД за изрично произнасяне по заявлението.
Съдът приема, че „Автомагистрали“ ЕАД е задължен субект по ЗДОИ в качеството на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. „в“ от ЗДОИ, тъй като едноличен собственик на капитала на дружеството е държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството.
След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от закона. Разпоредбата на чл. 38 ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ, а именно задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на търсената информация.
Налице е императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за достъп до обществена информация. При направено искане за достъп до информация, задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. В този смисъл мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което същият само на това основание подлежи на отмяна.
Решението е окончателно.
***
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) дължи предоставяне на информация за всички дела относно измами с т.нар. „къщи за тъщи“ и за материалния интерес по всяко дело. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на ДФЗ да предостави информация за всички дела относно измами с т.нар. „къщи за тъщи“ и за материалния интерес по всяко дело. Заявлението е подадено през януари 2021 и с него е поискана следната информация:
1. Колко съдебни дела към днешна дата са заведени срещу ДФЗ относно измами с т.нар. „къщи за тъщи“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), финансирана от европейски фондове? Иначе казано, колко дела са заведени срещу наложените от вас финансови корекции по Програмата „Къщи за гости“?;
2. Моля за пълен и изчерпателен списък на номера/години на всички такива дела и пред кои съдилища са заведени;
3. Моля да посочите материалния интерес по всяко едно дело.
С отговор на заявлението от 9 февруари 2021 на заявителя е предоставена информация по т. 1 – 210 дела са заведени по жалби на бенефициенти и е отказана информация по т. 2 и 3 с мотив, че ДФЗ не разполага с информацията, която да е систематизирана по критериите, посочени от заявителя. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 4268/30.06.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за предоставяне на исканата информация.
Съдът приема, че търсената информация в случая е служебна обществена информация по своя характер и дава възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на ответника по разходване на средства от европейски фондове в процедури, по които са констатирани нередности, и защитата на актовете на ДФЗ пред съда. Задълженият субект следва да предостави исканата информация във вида, в който е създадена и се съхранява при него, като систематизирането на информацията, с която разполага, не представлява съставяне на нов документ. Следователно спорния по делото въпрос е дали ответникът разполага с исканата информация, систематизирана по критериите, посочени в заявлението за достъп до обществена информация.
Първият посочен в заявлението критерий е номер/година и съд, пред който се води делото. Видно от молба на ответника, представена по делото, същият води общ регистър на всички дела, който съдържа исканата от жалбоподателя обществена информация, включително номер на оспорвания акт. Очевидно ответникът може да направи извадка от този регистър само на делата, образувани по жалби на бенефициенти по проекти, по които са подпомагани къщи за гости, срещу издадени актове за възстановяване на изплатени средства. Този извод се подкрепя от неоспореното от ответника твърдение в заявлението за достъп до обществена информация, че същият е предоставил информация на жалбоподателя, че тези дела са 210 броя. Следователно ответникът може да ги индивидуализира по номер/година и съд, пред който се води делото, както и по номер на оспорвания акт.
Вторият посочен в заявлението критерий е материален интерес по всяко дело. Съгласно чл. 69, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) управляващите органи поддържат регистър, в който вписват постъпилите сигнали и установените от тях нередности, засягащи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). По тези нередности управляващите органи, какъвто в случая е ДФЗ, издават мотивирани решения за финансови корекции, определени по основание и размер. Именно тези решения подлежат на съдебен контрол, включитилно и тези, по които бенефициенти са собственици на къщи за гости. С чл. 1, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове се определят обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на постъпилите сигнали и установени нередности, засягащи средства от ЕСИФ. Същата се прилага спрямо ДФЗ съгласно чл. 2, т. 3 от нея. Видно от приложение № 1 към чл. 9, ал. 1 от тази наредба регистърът съдържа информация за име на проекта, замесени лица, предприети действия, рег. № и дата на акта за установяване на нередност, номер на установена нередност, сума на разходите, сума на нередния разход, платена част от нередния разход, статус на дълга, предприети административни и наказателни процедури, състояние на случая, рег. № и дата на акта за приключване на нередността. От изложеното следва, че всеки акт за финансова корекция е вписан в регистър, в който фигурира нейния размер и задълженото лице. Дори в този регистър да не се вписват данни за номер, година и съд, пред който този акт се обжалва, то няма пречка по номера на издадения акт или по името на задълженото лице, ответникът да направи сечение между двата регистъра – този на делата и този по чл. 69, ал.5 от ЗУСЕСИФ. По този начин вместо в един списък, задълженият по ЗДОИ субект може да предостави исканата информация под формата на два списъка – представляващи извадка от посочените два регистъра.
От изложеното следва, че ответникът разполага с исканата информация, систематизирана по критериите, посочени от заявителя, като няма пречка същата да бъде предоставена не под формата на един, а на два списъка, в случай, че се съдържа в два отделни регистъра.
Решението е окончателно.
***
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) дължи предоставяне на информация за състоянието и поддръжката на мост над река Владайска, в участъка между Княжево и Владая. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Драгомир Гелев (София) срещу отказ на АПИ. Информацията за състоянието и поддръжката на мост над река Владайска, в участъка между Княжево и Владая е поискана със заявление от февруари 2021. С отговора по заявлението председателят на Управителния съвет (УС) на АПИ предоставя частичен достъп – информация за действията по поддръжка на съоръжението и отказва последния доклад от проверка на състоянието на същото с посочване на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 3952/16.06.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на УС на АПИ за ново произнасяне по заявлението.
Съдът намира, че информацията, съдържаща се в доклада, изготвен от Института по пътища и мостове към АПИ, няма характера на мнения и препоръки, изготвени от или за органа. Безспорно е, че докладът, сам по себе си дава информация за дейността на агенцията и нейните структурни звена, касаеща работата им по подобряване експлоатационното състояние на съоръжението и същата не представлява мнения, становища или препоръки на органа, а е конкретно установена. Търсената със заявлението информация напълно отговаря на целта на ЗДОИ, а именно да се осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публично-правните субекти във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност. В допълнение, правното основание, на което се е позовал председателят на УС на АПИ, изисква кумулативното наличие и на двата елемента от фактическия състав на нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ - информацията да е свързана с оперативната подготовка на актовете и да няма самостоятелно значение. Нито едно от двете условия не е осъществено, за да се подкрепи извода на ответната страна.
Колкото до липсата на надделяващ обществен интерес, на която се позовава председателят на УС на АПИ, то § 6 от ДР на ЗДОИ въвежда оборима презумпция за наличието на такъв, когато чрез предоставянето на информацията се дава възможност на гражданите да си съставят мнение, да участват в текущи дискусии и се гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от задължените субекти. Изрично в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ се предвижда, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на органа е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая не е направено. Следователно, ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва липсата или съществуването му. В този смисъл липсата на мотиви в обжалвания отказ, защо не е налице надделяващ обществен интерес, също води до неговата незаконосъобразност. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Недопустимо е без надлежна обосновка, органът да изключва действието на оборимата законова презумпция, както е в случая.
Решението е окончателно.
***
Издадените актове от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) за спиране на строежа на „Алепу Вилидж“ и за налагане на санкции на строителя не могат да бъдат отказвани с мотив, че имат подготвителен характер и нямат самостоятелно значение. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на ДНСК. Информацията е поискана със заявление от септември 2020. Отказът на главния секретар на ДНСК е с мотиви, че исканата информация няма самостоятелно значение и съдържа лични данни на трети лица, които според Общия регламент относно защитата на личните данни (ОРЗЛД) и Закона за защита наличните данни (ЗЗЛД) ДНСК няма право да предоставя. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 4377/02.07.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния секретар на ДНСК за предоставяне на исканата информация.
Съдът намира аргумента на ответника, че информацията има подготвителен характер и несамостоятелно значение, за изцяло неправилен и изведен в противоречие с нормата на материалния закон.
Исканата обществена информация се отнася до издадени индивидуални административни актове от началника на РДНСК - Бургас по чл. 224 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които е спряно изпълнението и е забранен достъпа до строеж „Алепу Вилидж“. Касае се за административни актове със самостоятелно значение, които пряко и непосредствено създават правни задължения за изпълнителя на строежа. Издадени наказателни актове и постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които на строителя и инвеститора са наложени имуществени санкции, също представляват актове със самостоятелно правно значение и под никаква форма не могат да се определят като мнения, становища, анализи, доклади, справки и т.н. Напротив, касае се за актове, които се постановяват при изпълнение на нормативно установени правомощия на органите на държавно управление. Издаването на този вид административни актове по ЗУТ и ЗАНН е регламентирана от законодателя дейност, свързана с контрола относно законността на строителството, поради което всеки гражданин има право да се информира относно взетите управленски решения и да си състави мнение за тяхната обоснованост и законосъобразност.
На последно място, съдът отбелязва, че неправилно ответникът се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, като е посочил, че в актовете се съдържат лични данни на трети лица, които не могат да се предоставят поради ограниченията по ЗЗЛД и ОРЗЛД. В нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ не се съдържа такава хипотеза, а се имат предвид случаите, в които информацията засяга интересите на трети лица и те са формирали изричен отказ за предоставянето й. Ако в актовете се съдържат лични данни на трети лица, то те се предоставят след като тези лични данни се заличат. В конкретния случай, от ответника не са изложени никакви фактически съображения, че се засягат интересите на строителя или възложителя на обекта „Алепу Вилидж“ и не са били извършени процесуални действия по реда на чл. 31 от ЗДОИ за търсене на съгласие от трети засегнати лица.
Решението е окончателно.
***
Висшият съдебен съвет (ВСС) следва да се произнесе отново по заявление, с което се иска информация за изплатените възнаграждения на членове на ВСС по Проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система за съдилищата“. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Съюза на съдиите в България (ССБ) срещу ВСС. Със заявление от септември 2020 ССБ иска от ВСС достъп до следната информация, свързана с проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система за съдилищата“:
1. Как са били похарчени финансовите средства по този проект?;
2. В какъв размер са похарчените средства по проекта?;
3. Какви възнаграждения са изплатени на членове на ВСС за участие в проекта или са предвидени да се изплатят след бъдещото му приключване?;
4. Какви са причините за очевидните многобройни грешки и недостатъци на ЕИСС и кои са отговорните за тях лица? Има ли между тях членове на ВСС?
С отговора на заявлението заместващ главния секретар на Висшия съдебен съвет служител (директор на Дирекция „Конкурси за магистрати“) предоставя достъп по т. 1, 2 и 4 от заявлението. По т. 3 от заявлението е посочен общият одобрен размер на сумата за изплащане и процентния ѝ размер към одобрения размер на безвъзмездната помощ, както и е посочено, че екипът по проекта е 12-членен, като 4-ма от членовете са членове на ВСС. Не е посочено обаче какви възнаграждения са изплатени или са предвидени да бъдат изплатени на членовете на ВСС, които са членове на екипа по проекта. Тоест, в тази част отговорът на ВСС има характера на решение за отказ да бъде предоставена обществена информация. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 4285/30.06.2021 на АССГ отказът е обявен за нищожен и преписката е изпратена на ВСС за ново произнасяне по заявлението.
Съдът приема, че директорът на Дирекция „Конкурси за магистрати“ не е бил компетентен да подпише обжалваният отказ, тъй като съгласно Вътрешните правила за достъп до обществена информация решенията за достъп или за отказ се вземат от комисия или от главния секретар. При липсата на доказателства, че директорът на Дирекция „Конкурси за магистрати“ е бил упълномощен да замества главния секретар на ВСС към момента на постановяване на отказа, същият се явява издаден от лице без материална компетентност, което означава че е нищожен.
Решението е окончателно.
***
Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действия и решения на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. До този извод стигна състав на АССГ по дело на „Аванпост“ ЕООД срещу отказ на Национален фонд „Култура“ (НФК) да предостави информация за получените и одобрени проекти по „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата”.
Заявлението е подадено през декември 2020 и с него е поискана информация (описана в 8 точки) за конкурса, подадените проектните предложения/проекти по „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата”, оценките и мотивите на експертната комисия и приетите за финансиране проекти на редовно и извънредно заседание на Управителния съвет на НФК през 2020. С отговора на заявлението директорът на НФК предоставя информация по 4 точки от заявлението и отказва по останалите 4 точки с посочване, че информацията засяга интереси на трети лица и има подготвителен характер. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалване пред АССГ.
С Решение № 4006/17.06.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на НФК за ново произнасяне по заявлението.
Съдът намира, че в случая е налице надделяващ обществен интерес и исканата информация със заличени лични данни на третите лица следва да бъде предоставена. Под обществен интерес в случая на ЗДОИ следва да се разбира интересът на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Целта на закона е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действия и решения на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. С постановения отказ се нарушава целта на закона – да се осигури възможност на обществото да си състави мнение относно редовността, законосъобразността и целесъобразността на решенията на УС на НФК.
Съдът намира също, че решението на УС на НФК, с което е определен поименният състав на експертната комисия е акт на НФК и като такъв представлява официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ. Достъпът до нея не може да бъде ограничен на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, което се отнася до служебната, а не до официалната обществена информация. В настоящия случай не може да бъде приложено и ограничението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, дори и да се приеме, че информацията е служебна, тъй като решението на УС на НФК за финансиране на определени проекти, което се иска по т. 1 от заявлението, вече е прието. Същото се отнася и за достъпа до протоколите, поискани в т. 4 от заявлението, тъй като крайният акт е приет.
Решението е окончателно.
_______________________________________
|
|
Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.