Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Обстоятелството че определени сведения и данни не съществуват в обобщен вид, а трябва да бъдат синтезирани с оглед заявлението, не може да обоснове законосъобразен отказ, когато исканата информация е налична при сезирания орган. С този мотив състав на Административен съд София-град (АССГ) отмени отказ на зам-кмета на Столична община (СО) да предостави информация за възложените от СО за събиране от частни съдебни изпълнители (ЧСИ) публични вземания на общината за периода 01.09.2015 – 01.09.2018. Информацията е поискана от Албена Белянова (София) със заявление от септември 2019, а отказът на зам-кмета на СО е с мотив, че исканата информация не попада в дефиницията на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като правото на достъп до информация било ограничено единствено до съществуваща налична информация и за да бъде предоставен достъп до посочена информация трябва тя да е вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане за това. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 2302 от 03.04.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на кмета на СО за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдията приема, че в случая поисканата информация касае публични вземания от СО, т.е. такива, които са свързани с общинския бюджет и по конкретно тяхното събиране, която информация съдът намира, че представлява обществена служебна информация по смисъла на чл. 2 и чл. 11 от ЗДОИ. Що се касае до мотивите на административния орган, че информацията следва да бъде налична, а не да се създава по повод направено искане, съдът намира същите за неоснователни. Нелогично е общината, която е взискател по вземанията, да не разполага с информация кои от тях са възложени за събиране от ЧСИ. Това че исканите сведения и данни не съществуват в обобщен вид, а предстои да бъдат синтезирани с оглед заявлението, в конкретния случай не обосновава постановения отказ, тъй като исканата информация, е налична при сезирания орган, поради факта, че тези разходи за ЧСИ следва да бъдат отразени в бюджета на общината. Решението подлежи на обжалване.

 

 

Информацията за регистрираните сигнали за нередности от управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 е обществена по смисъла на ЗДОИ и не попада в обхвата на ограничението за подготвителните документи, които нямат самостоятелно значение. С този мотив състав на АССГ отмени отказ на главния секретар на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) да предостави информация за всички регистрирани сигнали за нередност до 18.12.2018 включително, която включва дата на сигнала, описание на нарушението, етап на проверката, предприети действия (ако има такива) и резултат (ако е приключила процедурата по администриране на нередността). Информацията е поискана от Елена Христова (София) със заявление от декември 2018, а отказът на главния секретар на МТСП е с мотив, че информацията в регистъра е предназначена единствено за служебно ползване, тъй като е свързана с оперативна подготовка на актовете на органа при осъществяване на процеса по администриране на нередностите и няма самостоятелно значение. Посочено е, че информацията от регистъра не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като съдържа данни за дейността на други субекти, а не на министъра на труда и социалната политика. На последно място в отказа е посочено, че за предоставяне на информация за администрирането на нередности е налице специален ред по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИЕФ) и Наредбата за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ), който ред изключва приложението на ЗДОИ. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 2864 от 25.04.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния секретар на МТСП за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът не споделя тезата на министерството, че се касае до информация, касаеща оперативна подготовка на актове на администрацията, която няма самостоятелно значение. Подготвителният характер на актовете, вписвани в регистъра има самостоятелно значение. Поискана е информация, която органът е длъжен да създава и съхранява по повод дейността си по управление на средства от ЕСИФ и която не съдържа мнения, препоръки, становище и консултации, при което същата не попада в категорията на посочените в разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, поради което достъпът до нея е свободен съгласно приложимото общо правило по чл. 13, ал. 1 ЗДОИ. Не се споделя и вторият мотив на органа. Изрично в заявлението е посочено, че лицето иска предоставяне на информация при заличаване на данните, които касаят трети лица, като следва да се отбележи, че няма данни органът да е търсил тяхното съгласие. Това, че дейността по процедиране на нередности касае трети лица, не означава, че последната не представлява административна дейност, предоставена именно в правомощията на сезирания орган. Противно на възприетото от административния орган становище в разпоредбите на чл. 9 и чл. 15 НАНЕСИФ не се съдържа уредба, съгласно която достъпът до информацията в регистъра е ограничен до определени органи и служители, при което следва извод, че в случая са приложими както разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ, така и тази на чл. 2 ЗУСЕСИФ, предвиждаща управлението на средствата от ЕСИФ да се осъществява при осигуряване на публичност и прозрачност. Наредбата за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове предписва правила за органите по управление на средствата, респ. за задълженията на техните служители, на които са възложени съответни функции, включително относно конфиденциалност и пр. Последното по никакъв начин не се отразява на правото на достъп по ЗДОИ, тъй като гражданите и организациите с право на достъп не са адресат на ЗУСЕСИФ и Наредбата, следователно за тях не е налице специален ред за достъп. Ето защо в случая не са налице предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ за отказ да се предостави исканата информация. Решението е окончателно.

 

Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за закриването на Фонда за лечение на деца. С този мотив състав на АССГ отмени отказ на главния секретар на Министерство на здравеопазването (МЗ) да предостави информация за разгласеното от медиите в края на 2018 закриване на Центъра „Фонд за лечение на деца“ и преминаването му в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Информацията е поискана от Сдружение „Национална мрежа за децата” със заявление от ноември 2018. Отказът на главния секретар е с мотив, че информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на министъра на здравеопазването и няма самостоятелно значение. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 2317 от 03.04.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния секретар на МЗ за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че видно от съдържанието на писмото, в което е обективиран отказ, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, макар че изрично не е посочено правното основание за отказа. Съдебният състав приема, че в случая не е приложима посочената разпоредба. Приложимо е изключението, предвидено в чл. 13, ал. 4 ЗДОИ за надделяващ обществен интерес от предоставянето на поисканата информация. Със заявлението заявителят е поискал от министерството да му предостави информация във връзка със закриването на Център „Фонд за лечение на деца“ и преминаването му към НЗОК. Въпросът с преструктурирането на органа, отговарящ за финансирането на лечение на деца с тежки заболявания, е от съществено социално значение. Въпросите свързани с причините довели до вземането на това решение, са от важен обществен интерес. Още повече, че взетото решение за закриването на Център „Фонд за лечение на деца“ и преминаването му към НЗОК е извършено с постановление на МС, което подлежи на задължително обсъждане. А за да участва жалбоподателят, като сдружение с основен предмет на дейност защита на децата и сътрудничество между институциите и заинтересованите страни, то следва да се запознае с поисканата информация. Финансирането на лечението на деца е важен, обществено значим и социален въпрос и всичко свързано с този въпрос е от надделяващ обществен интерес и не следва да информацията, свързана с него да бъде ограничавана по никакъв начин. Непредоставянето на поисканата информация създава усещане у обществото за нещо прикрито и тайно. Това усещане противоречи на принципа за прозрачност, залегнал в основата на ЗДОИ. Решението е окончателно.

 

Отказът да бъде представена информация с мотив липса на съгласие на трето засегнато лице е незаконосъобразен в случаите, когато самото трето лице е задължен субект по ЗДОИ. С този мотив състав на АССГ отмени отказ на комисия по ЗДОИ към Министерство на младежта и спорта (ММС) да предостави информация, свързана с финансирането на Българския футболен съюз (БФС) за провеждане на състезания и лагери на национални отбори. Информацията е поискана от Петър Нанев (bTV) със заявление от октомври 2018, а отказът на ММС е с мотив, че е налице изрично несъгласие на трето засегнато лице - БФС, което е основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Отказът е обжалван от заявителя пред АССГ, а правният екип на ПДИ поема защитата му по делото. С Решение № 2496 от 10.04.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът намира за безспорно, че търсената информация има характера на обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната – касае се за разходване на обществени средства, както е обществено значима и целта за тяхното разходване – поддържане и развитие на спорта и в частност на футбола в страната. Според съда от мотивите на отказа не може да се направи извода, че са налице основания за законосъобразност на същия. Ответникът е изложил мотиви за отказ, поради наличие на обстоятелства по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ - достъп до информацията да засяга интересите на трето лице и да няма негово изрично писмено съгласие. Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че в качеството си на юридическо лице, което извършвана дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми, БФС се явява също задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ относно посочените средства, информация за каквито е поискана в случая. Предвид това незаконосъобразно е позоваването от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, доколкото съгласно чл. 31, ал. 5 ЗДОИ, не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Решението е окончателно.

 

Отказът да бъде представена информация с мотив, че е класифицирана е незаконосъобразен в случаите, когато не е проведена процедура за маркиране с гриф за сигурност. С този мотив АССГ отмени отказ на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да предостави копие от Указания за работа по прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, приети от комисията на 25.01.2013. Информацията е поискана от Росен Босев (в. „Капитал“) със заявление от ноември 2018, а отказът на председателя на КПКОНПИ е с мотив, че исканите указания са вътрешно-служебни правила за подпомагане на пряката дейност на комисията и служат за издаване на актове, чието съдържание представлява класифицирана информация. Като основание за отказ е посочен чл. 13, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 2923 от 30.04.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на председателя на КПКОНПИ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че според чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ основание за отказ на обществена информация е налице, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. Липсва обаче в оспорения акт прецизиране чрез конкретно посочване на приложимата хипотеза. Не става ясно на кое от двете и/или и на двете основания ответникът е отказал поискания достъп - дали като е приел, че исканата информация е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение /чл. 13, ал. 2 т. 1/ или по съображения, че е квалифицирана /чл. 37 ал. 1, т. 1 от ЗДОИ/. Въз основа на съществуващата позитивна правна уредба съдът намира, че за да се приеме, че отказът да се предостави обществена информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ е законосъобразен, ответникът трябва да докаже, че исканата информация е класифицирана. Не е достатъчно същата да попада в приложното поле на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Необходимо е провеждането на процедурата по маркиране на информацията с гриф за сигурност. Ответникът не е представил доказателства, че документът, съдържащ посочената информация, е маркиран с гриф за сигурност, нещо повече, той не твърди, че исканите указания представляват класифицирана информация, а излага доводи, че въз основа на прилагането им биха могли да се издадат актове, чието съдържание представлява класифицирана информация. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ може да бъде отказан достъп до обществена служебна информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Смисълът на тази разпоредба е, че тя ограничава достъпа до служебна обществена информация, само когато е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадения акт от органа. С оглед характера и предназначението на Указания за работа по прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, съдът намира, че тези Указания не са свързани с оперативната подготовка на краен /конкретен/ акт и са със самостоятелно значение. Указанията са вътрешен акт, регламентиращ правила за работа, не подготвят издаването единствено на конкретен/и акт/ове и следователно имат самостоятелен характер. Ето защо, съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ за отказ за предоставяне на достъп до поисканата обществена информация. Решението подлежи на обжалване.

 

Налице е императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по ЗДОИ да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. С този мотив състав на АССГ отмени мълчалив отказ на кмета на район „Триадица“ да предостави информация за контролните действия на общината относно конкретен обект в „Южния парк“ срещу който са подавани редица сигнали за нарушения. Информацията е поискана от Светлозар Алексиев (София) със заявление от септември 2018. Заявлението е препратено от СО до Столичния инспекторат и до кмета на район „Триадица“. Столичният инспекторат предоставя на заявителя информацията в обема, за който те отговарят. Кметът на района не се произнася по заявлението в 14-дневния срок по закон. Мълчаливият отказ е обжалван от заявителя пред АССГ, а правният екип на ПДИ поема защитата му по делото. С Решение № 2868 от 25.04.2019 на АССГ мълчаливият отказ е отменен и преписката е изпратена на кмета на района за изрично произнасяне по заявлението. Съдът приема, че търсената от заявителя информация е обществена по дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот и ще му даде възможност да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, свързани с контрола от страна на районната администрация спрямо търговските обекти, разположени на територия – публична общинска собственост и предприетите мерки при подадени сигнали за извършени нарушения от страна на последните. Налице е императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по ЗДОИ да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Ирелевантно за настоящия казус е произнасянето на друг административен орган по същото заявление, а именно Инспекторатът към Столична община. Това е самостоятелна административна структура, която разполага със собствени правомощия по ЗДОИ като задължен субект и нейните произнасяния по никакъв начин не отменят задължението на кмета на района да прояви активно поведение и да отговори на подаденото заявление. Решението подлежи на обжалване.

 

Копието от декларацията за конфликт на интереси на служител в държавна агенция представлява обществена информация, която подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. С този мотив ВАС остави в сила решение на АССГ за отмяна на отказ на директора на Агенцията за социално подпомагане (АСП) да предостави копие от декларацията за конфликт на интереси на бивш служител на агенцията, който към момента на подаване на заявлението е бил номиниран и е участвал като единствен кандидат в процедура по избор за управител на Националния осигурителен институт (НОИ). Информацията е поискана от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) със заявление от септември 2017. Отказът на директора на АСП е с мотив, че тази информация не е обществена по ЗДОИ, а има единствено вътрешно административен характер. В отказа е посочено още, че заявлението не съдържа описание на исканата информация, тъй като с него се иска копие от документ. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда. С Решение № 3021 от 04.05.2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на изпълнителния директор на АСП за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът намира за неоснователен довода на АСП, че исканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ. Според съда исканата информация безспорно е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като същата се събира, създава и съхранява от задължения субект по повод дейността му. Съдът намира за неоснователен и другия довод на АСП, че когато се иска достъп до документ, а не се претендира информация като описание на сведение или знание за някого или нещо, то информация не се дължи. Според съда предоставянето на информация под формата на копие от документ на електронен носител е легална форма за достъп до информация, изрично уредена в ЗДОИ. Решението на АССГ е обжалвано пред ВАС от директора на АСП. В резултат, с Решение № 4479 от 26.03.2019  на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии споделят изложеното от АССГ, че в поисканата декларация се съдържа служебна обществена информация и предвид характера на информацията с нея се цели повишаване на прозрачността на задължения субект по ЗДОИ, поради което няма ограничение за предоставяне на съдържаща се в декларацията обществена информация, като задълженият субект не е изпълнил законовото си задължение да я публикува на интернет страницата си. Решението е окончателно. Информацията е предоставена.

 



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.