Фондация Програма Достъп до Информация
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Информацията за изпълнението на договор за сметосъбиране е обществена и подлежи на предоставяне по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). До този извод стигна състав на Административен съд – Варна по делото на Марин Николов (НОВА TV) срещу отказ на секретаря на община Аксаково. Със заявление от юни 2018 журналистът иска от кмета на общината информация има ли и колко отпадъци /измерени в тонове, курсове на извозване, платени при разтоварването и/или по друг начин/ е извозила конкретна варненска фирма до регламентираното сметище на територията на с. Въглен, община Аксаково, съответно за 2016, 2017 и 2018 година. Секретарят на общината отказва достъп с мотив, че информацията няма характер на обществена информация, не се отнася до обществения живот и не е предпоставка за формиране на мнение за същинската дейност на общинската администрация. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван. С Решение № 2423/13.12018 Административен съд – Варна отменя отказа и задължава секретарят на общината да предостави исканата информация. Съдът приема, че в основата на правния спор стои характера на информацията – обществена според жалбоподателя и нямаща такъв характер според ответника. Услугите по договора за сметосъбиране във връзка с който се иска информацията са регламентирани от закона като подлежащи на извършване от съответните общини – в този смисъл е и разпоредбата на чл. 62 от З-на за местните данъци и такси. Конкретното извършване на услугите става чрез сключването на договори, по които възложител е винаги орган имащ качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. С оглед последното, исканата със заявлението информация е такава - създадена и съхранявана от задължен субект и тъй като услугата по договора е от категорията на т.нар. „обществени услуги” /предоставяни в обществен интерес на територията на съответната община/, то същата се явява свързана с обществения живот по начин даващ възможност на гражданите да си съставят собствено мнение как задълженият по закон субект извършва дейността, критерии за което са поисканите със заявлението данни за количество събрани отпадъци, извършени курсове за извозването им, платени при разтоварването такси. В този смисъл, исканата информация не касае само и единствено страните по облигационните отношения, както неправилно е изложено в обжалваното писмо, тъй като ползватели на услугата предмет на договора са всички граждани, в чиито интерес тя е извършвана, поради което органът дължи отчет пред тях. По тези съображения съдът намира, че след като процесното заявление е подадено до задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и има за предмет обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, то за жалбоподателя е било налице правото на достъп до поисканата от него информация.

Срещу решенето е подадена касационна жалба от секретаря на община Аксаково.

 

Информацията за количеството български цигари изнесени за Обединените арабски емирства (ОАЕ) не представлява нито статистическа, нито данъчна, нито търговска тайна. До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на разследващият сайт „Биволь“ срещу отказ на Агенция „Митници“. След като миналата година спечелиха окончателно дело срещу отказ на Агенция „Митници“ да предостави идентична информация, но за друг времеви период, то през май 2018 от „Биволь“ подават ново заявление до агенцията, с което искат да им бъде предоставена следната информация.

1. Общо количество цигари на български производители, изнесени за ОАЕ в периода 13.04.2016 - 28.05.2018;

2. Количество цигари на български производители, изнесени за ОАЕ от конкретна фирма, регистрирана в Дубай в периода 13.04.2016 - 28.05.2018;

3. През кои митнически пунктове и с какъв транспорт са изнасяни цигарите.

Директорът на Агенция „Митници“ се произнася по заявлението с решение от 11.06.2018, с което предоставя информация по т. 1 и 3 от заявлението и отказва да предостави информацията по т. 2 с мотив, че същата е защитена информация като статистическа, данъчна и търговска тайна. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван. С Решение № 498/23.01.2019 на АССГ отказът е отменен и директорът на Агенция „Митници“ е задължен да предостави исканата информация. Съдът приема за несъмнено, че информацията изнасяни ли са от България цигари на български производители за ОАЕ с контрагент конкретна фирма регистрирана в Дубай, ОАЕ, е налична и създадена по повод дейността на задължения субект и като такава е служебна обществена информация, предоставянето, на която е регламентирано в чл. 13 от ЗДОИ. Чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ ограничава достъпа до служебна информация, само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, както и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, включително сведения, свързани с тях. Настоящият случай не попада в тези изключения, тъй като има самостоятелно значение като служебна информация. Няма данни исканата информация да е класифицирана или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, според разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Според настоящия съдебен състав, позоваването от директора на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ като основание за отказа е неправилно. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. Както се посочи вече, мотиви за наличието на ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ липсват. В решението се посочва, че поисканите за предоставяне данни попадат под защитата на специални закони като защитена тайна - представляват статистическа и данъчна информация, както и служебна и търговска тайна, т. е. позоваването е на чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДОИ. Чрез предоставяне на информация дали за дадена фирма регистрирана в Дубай са изнасяни цигари на български производители, не може да се приеме, че разкрива данни от търговска дейност на дадено дружество, доколкото не се иска информация коя е конкретно фирмата износител, кой е българският производител и т. н., която конкретна информация може да се приеме, че е защитена тайна по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Закона за статистиката (ЗСт). Информацията, която е поискана е обобщена, а не конкретна – иска се информация дали са изнасяни български цигари за определен контрагент, т. е не се иска индивидуализация на конкретни субекти износители на български цигари. Така поисканата информация, настоящият състав счита, че не е статистическа по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗСт, а е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като представлява сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с възложените му със закон правомощия. Търсената от заявителите обществена информация не е статистическа тайна, тъй като не се касае за информация получена вследствие статистическо изследване. Отделно от гореизложеното, в случая е налице и хипотезата на „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Именно такъв е и конкретният случай.

Решението подлежи на обжалване.

 

Информацията за цените на всички творби, откупени от Националната галерия за последните 10 г. е обществена и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ, тъй като е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, която не е оборена в отказа на административния орган. До този извод стигна АССГ по дело на Мария Каравланова (Пловдив) срещу отказ на директора на Националната галерия (НГ). Със заявление от май 2018 Каравланова иска от Националната галерия да й бъде представен пълен списък на откупените от галерията творби в последните 10 години, с конкретни данни по години, по инвентарна книга /раздел, инвентарен номер, наименование, автор, година на приемане, цена на закупуване/. Директорът на Националната галерия предоставя исканата информация, като отказва информация само за цените на откупените творби с мотив, че трети лица-продавачи не дават съгласие за предоставяне на информация относно цената на произведенията. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван. С Решение № 7209/03.12.2018 на АССГ отказът да бъде предоставена информация за цената на откупените и постъпили във фонда на НГ творби за периода 2007 - 2017 е отменен,  а преписката - върната на директора на НГ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая потърсената и отказана информация има характер на обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната. В частност информацията е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Достъпът до служебна обществена информация е свободен и може да бъде ограничаван само в изрично изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези. Административният орган е изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, включително засегнати ли са интересите на трети лица и дали те са изразили изричен отказ от предоставянето на информацията, но в обжалвания отказ няма аргументи относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, касаещ приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Не са изложени обосновани съображение и относно приложението на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Немотивираното посочване на засегнат личен /имуществен/ интерес на трети лица, без да може да се установи какъв конкретно е този интерес, за да се прецени възможността достъп до исканата информация да го засегне, прави оспореният отказ фактически немотивиран. Съдията завършва изводите си с това, че презумпцията за съществуване на обществен интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес (чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗДОИ). Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено от директора на НГ.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила. През януари 2019 НГ предоставя пълен достъп до исканата информация.

 

АССГ отмени немотивиран отказ на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) да предостави информация за първичните данни от замърсяването на въздуха в столицата с фини прахови частици (ФПЧ). Със заявление от май 2018 ЕС „За земята – достъп до правосъдие“ искат от РИОСВ – София достъп до средночасовите данни от Автоматичните измервателни станции (АИС) за замърсяването на атмосферния въздух с различни вредни вещества в периода 01.12.2017 - 31.03.2018. РИОСВ препраща заявлението на ИАОС. Главният секретар на ИОАС предоставя голяма част от информацията, но не и достъп до средночасовите стойности (24 броя за всеки ден) за ФПЧ10 и ФПЧ2,5, а предоставя единствено средноденонощни данни за замърсяването с ФПЧ. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван. С Решение № 7746/18.12.2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния секретар за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че при съпоставка с вида и обема на информацията, заявена за достъп, с тази, предоставянето на която е разпоредено с решението на главния секретар на ИАОС, е видно че на заявителя е предоставен достъп до средноденонощните стойности ФПЧ10 и ФПЧ2,5 от пунктовете, в които се мери, вместо заявения достъп до средночасовите стойности (24 броя за всеки ден) за ФПЧ10 и отделно за ФПЧ2,5 (където се мери). В тази си част оспореното решение обективира отказ. В настоящия случай искането за достъп до информация се отнася до числови данни, които се съхраняват от измервателните станции на територията на РИОСВ - София за периода 01.12.2017 до 31.03.2018, като в три точки са изброени конкретните данни, за които се търси достъп и те са средночасови стойности (24 броя за всеки ден) за конкретните изброени елементи. Така формулираната информация попада в обхвата на глава втора от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и изпълва понятието „информация за околната среда“ по чл. 18 и 19 от ЗООС. Липсва изрично произнасяне на административния орган по отношение на търсената информация за средночасовите стойности (24 броя за всеки ден) на ФПЧ10 и ФПЧ2,5. Не са изложени каквито и да е фактически основания за непредоставяне на тази информация. Налице е както пълна липса на мотиви, така и липса на разпоредителна част, в която административният орган ясно и категорично да е формулирал волеизявление за отказ. В тази връзка, съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно нормата на чл. 18, т. 1 от ЗООС, наличната първична информация е информация за околната среда, поради което и достъпът до нея може да бъде отказан единствено на основанията, посочени в чл. 20 от ЗООС. На последно място съдът отбелязва, че по делото не са налични данни административният орган да е извършил преценка за наличие на надделяващ обществен интерес.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

ВАС отмени отказ на Столична община (СО) да бъдат предоставени копия от всички одобрени проекти за постоянна организация на движението, отнасящи се до пътната мрежа, отворена за обществено ползване, от комисията по транспорт, организация и безопасност на движението при СО в периода 01.01.2016 - 31.01. 2017. Информацията е поискана от Светлозар Алексиев (София) със заявление от февруари 2017. Зам.-кметът по транспорт на СО отказва информацията с мотив, че СО няма задължение да я съхранява, тъй като комисията била само един от органите, които се произнася с решение в процедурата за въвеждане в експлоатация на една постоянна организация на движението. Заявителят обжалва отказа пред АССГ, който го потвърждава, като приема, че исканата информация действително не се съхранява от комисията по транспорт. Заявителят обжалва решението на първата инстанция пред Върховния административен съд (ВАС), а ПДИ му поема представителството и защитата пред втората инстанция. С Решение № 565/14.01.2019  на ВАС решението на АССГ е отменено, отменен е и отказът на зам.-кмета на СО и преписката му е върната за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдиите приемат, че първоинстанционният съд не е възприел правилно съдържанието на оспорения пред него отказ. Мотив за отказ да бъде предоставена исканата информация не е обстоятелството, че тя не се съхранява в СО, а че не съществува задължение за това, защото Постоянната комисия по транспорта, организация и безопасност на движението (Постоянна комисия) е само един от компетентните органи по създаването й. АССГ е достигнал до извод, че Дирекция „Транспорт и инфраструктура“ при СО създава тази информация, но не я съхранява. Очевидно в оспореното решение на заместник кмета на СО е спомената Постоянна комисия, а в съдебното решение е обсъждана дирекция към СО. В оспореното решение за отказ липсва волеизявление, че в СО въобще липсва исканата информация, което с оглед нейния характер и предназначение е практически немислимо, а само че липсва задължение за Постоянната комисия да я съхранява. Организацията в СО по съхраняване на документи, съдържащи обществена информация, не съставлява законно основание за отказ да бъде предоставен достъп до тази информация. Изрично следва да бъде посочено, че субектите по чл. 3 от ЗДОИ са длъжни да изпратят постъпило при тях искане за достъп до обществена информация на лицата, за които имат данни, че разполагат с тази информация, ако тя не се съхранява при първия адресат на искането. Абсурдно е да се предположи, че заместник кметът на СО, отговарящ за направление „Транспорт и транспортни комуникации“ не разполага с данни за нейното местонахождение. Следователно в случая неизпълнението на задължението по чл. 32 от ЗДОИ и формалния подход към искането е довело до издаване на незаконосъобразен отказ да бъде предоставена информация, която безспорно е обществена по своя характер.

Решението е окончателно.

 

Разрешенията за строеж представляват обществена информация по смисъла на ЗДОИ за предоставянето, на която е приложим ЗДОИ и не е налице специален ред по Закона за устройство на територията (ЗУТ) в случаите, когато заявителят не е заинтересовано лице по ЗУТ. До този извод стигна състав на ВАС по дело на Яна Христова (Сливен) срещу отказ на кмета на Сливен. Със заявление от февруари 2017 Яна Христова иска от кмета на Сливен информация за броя издадените разрешения за строеж през септември 2012, както и копия от самите разрешения. Кметът предоставя информация за броя издадени разрешения и отказва копия от тях с мотив, че същите не представляват обществена информация по ЗДОИ и съответно ЗДОИ е неприложим за достъп до тях, а е налице специален ред по ЗУТ и само заинтересовани лица имат достъп до тази информация. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Сливен, който го потвърждава като приема, че в случая е налице специален ред за достъп до информация по реда на ЗУТ, който дава право само на заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ до подобна информация и изключва приложението на ЗДОИ. Решението на първата инстанция е обжалвано пред ВАС. С Решение № 15568/13.12.2018  на ВАС е отменено решението на първата инстанция, отменен е и отказът на кмета и преписката му е върната за ново произнасяне. Съдиите приемат за неправилно приетото от първата инстанция, че по отношение на заявителя в ЗУТ се съдържа друг ред за достъп до информация и това изключва приложението на ЗДОИ. Само на тези, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, компетентните органи имат задължението да предоставят съответната информация. Това е така, понеже те са участници в съответното административно производство и задължението за предоставяне на информация е проява на установения в чл. 12, ал. 2 АПК общ принцип на достъпност, публичност и прозрачност. По делото безспорно се установява, че жалбоподателката няма качеството на заинтересована страна по смисъла на посочената разпоредба по отношение на проведени между третите лица и компетентни органи на общината административни производства, свързани с издаването на необходими строителни книжа. С оглед на това ЗУТ е неприложим и не е налице друг ред за достъп до искана информация, ако тя е обществена. Магистратите завършват с извода, че със заявлението са поискани документи (разрешения за строеж), различни по своето съдържание, но са официални по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ и се ползват с материална и формална доказателствена сила. Същите са издадени по повод развилото се административно производство между общината и третите лица. Разрешенията за строеж отговарят на изискванията на чл. 11 от ЗДОИ, а именно имат характер на документи, съдържащи служебна обществена информация, т. е. такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Решението е окончателно.

 



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.