 Кирил Терзийски |
Подготвителни документи, които не са свързани с приемането на окончателен акт, придобиват самостоятелно значение, тъй като единствено въз основа на тях заявителят може да си състави мнение. До този извод стигна състав на АСГГ по дело на Фондация „Последната клетка“ срещу отказ на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
На 3 февруари 2020 Снежанка Бонева – управител на Фондация „Последната клетка“, подава заявление до Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което иска информация коя наредба регламентира условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, съгласно чл. 26 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). С отговора по заявлението от МОСВ уведомяват Бонева, че към момента със Заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018 на министъра на земеделието, храните и горите е сформирана работна група, която да изготви проект на наредба.
В тази връзка, в началото на март 2020 „Последната клетка“ подават заявление за достъп до информация до министъра на земеделието, горите и храните, с което е поискана информация, описана както следва:
1. Копие от Заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018 на министъра на земеделието, храните и горите;
2. Копие от протоколите от проведените заседания на работната група, сформирана със заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018;
3. Информация за резултатите от дейността на работната група.
С решение от 11 юни 2020 министърът на земеделието, храните и горите отказва исканата информация с мотив, че същата има подготвителен характер и няма самостоятелно значение, поради което е налице основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 6980/07.12.2020 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът приема, че Заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018 на министъра на земеделието, храните и горите е издадена при упражняване на негово законово правомощие и представлява официална обществена информация по чл. 10 ЗДОИ, поради което и спрямо нея чл. 13, ал. 1 т. 2 ЗДОИ е неприложим.
По отношение на поисканата с т. 2 и т. 3 от заявлението информация, тя действително представлява служебна обществена информация. Обратно на приетото от органа обаче подготвителни документи, които не са свързани с приемането на окончателен акт, а такъв в случая несъмнено липсва, придобиват самостоятелно значение, тъй като единствено въз основа на тях заявителят може да си състави мнение дали реално е налице дейност по изработване на процесния проект за нормативен акт, и то при условие, че са изминали повече от 2 години от сформирането на работната група. След като безспорно няма издаден краен акт, подготвен въз основа на резултатите от дейността на работната група, а на заявителя е отказана поисканата информация по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, той фактически се лишава изцяло от достъп за неясно и неопределено отнапред време. Не това е логиката на законовото ограничение и на предпоставената от ЗДОИ отчетност на задължения публичноправен субект пред обществото. Отделно от това информацията за участниците в работната група и протоколите от нейната работа (ако такива са налични) имат самостоятелно значение, тъй като ще позволят на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността й по същество (по предмета на проекта) и степента на неговата завършеност.
Следва да бъде посочено и това, че съгласно чл. 13, ал. 4, вр. с чл. 2 ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, а такъв, съответно за законовата презумпция по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, е налице винаги, когато чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. За съда е несъмнено, че чрез поисканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на дейността на министъра на земеделието и храните пред обществото, а и в мотивите към оспореното решение не са изложени никакви съображения, които да опровергаят законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес.
В обобщение: Като цяло поисканата информация е свързана с изготвянето на проект за нормативен акт, а за да бъде дължимото (по чл. 26 от Закона за нормативните актове) обществено обсъждане пълноценно, то обществото следва да има възможност за информирано участие в процесите на вземане на решение. Поисканата информация по т. 1 от заявлението е официална, а информацията по т. 2 и т. 3 от същото е служебна и позволява да се установи кои са лицата, на които държавният орган е възложил изработването на проекта, каква е тяхната компетентност /какви длъжности заемат, каква е професионалната им експертиза (има ли представители на заинтересованите лица и т.н.), съответно какви са определените от министъра срокове за изработването на проекта, предвидени ли са и колко срещи на работната група, на какъв етап на завършеност е изготвянето на проекта.
Исканата информация като краен резултат е насочена към разкриване на отношението на българската държава към защитата на животните в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за тях. България е член на Европейския съюз, а той е с едни от най-високите стандарти в света за защита на животните.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна и отменя оспорения отказ.
Решението е окончателно.
***
Публикуването на информация не освобождава органа от задължението да я предостави при поискване, нито Законът за обществените поръчки (ЗОП) съдържа специален ред за достъп до информация, който изключва приложението на ЗДОИ. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ (ПНД) в Министерство на вътрешните работи (МВР) да предостави четливо копие от договора, сключен на 21 септември 2018, между МВР и фирма „Веридос ГмбХ“ за изготвяне на паспорти и лични карти на българските граждани. Копие от договора е поискано със заявление, тъй като договорът, който е качен в секция „Профил на купувача“ на интернет страницата на министерството, е нечетлив. Първоначално, директорът на Дирекция ПНД удължава срока за отговор по заявлението, а след изтичане на удължения срок отказва да предостави достъп с мотив, че задълженията за публикуване на информация по Закона за обществените поръчки (ЗОП) представлявали „специален ред за публикуване на информация“ и изключвали приложението на ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 7501/23.12.2020 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на МВР за ново произнасяне по заявлението с указани по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът приема за безспорно, че търсената и отказана информация има характера на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот в страната. Касае се за разходване на бюджетни средства, а безспорно разходването на публични средства е информация, която е свързана с обществения живот в страната. Налице е и вторият белег, определящ търсената информация като обществена – да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект, а именно изпълнението на задълженията по управление на бюджетните средства в интерес на гражданите и обществото.
Неоснователни са изложените от ответника доводи за публично оповестяване на търсената от жалбоподателя информация. Задължението на органа по чл. 15, ал. 1, т. 8 и чл. 15а, ал. 1 от ЗДОИ, във връзка с вр. чл. 42 от ЗОП да публикува информация за провежданите обществени поръчки, включително и на интернет страницата си, не го освобождава от задължението да предоставя тази информация, когато тя е поискана.
Действително чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ предвижда за улесняване на достъпа до обществена информация административните органи да публикуват на сайтовете си информацията, посочена в тази разпоредба. Самото публикуване обаче не освобождава органа от задължението да я предостави при поискване, включително на хартиен носител, както изрично е поискано от жалбоподателя в конкретния случай. Това е така и предвид на обстоятелството, че разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ, сред които липсва публичното оповестяване на информацията по чл. 15 от ЗДОИ.
На последно място, съдът отбелязва и факта, че в случая задължението за публикуване не е изпълнено коректно, тъй като договорът е публикуван на страницата на МВР в нечетлив вид.
Решението е окончателно.
|
|
Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.