Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Достъпът до информация от регистъра за нередности, поддържан от Министерство на икономиката (МИ) като управляващ орган по Оперативна програма (ОП) „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, е свободен и не са налице основания за ограничаване на правото на достъп. До този извод стигна състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело на Елена Христова (София) срещу отказ на заместник-министъра на икономиката. Със заявление от 9 септември 2016 Елена Христова иска от министъра достъп до следната информация от Регистъра за нередности, поддържан от управляващия орган по ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, регистрирани през 2016 - дата на сигнала, описание на нарушението, етап на проверката, предприети действия (ако има такива) и заключение (ако има такова).

С решение от 30.09.2016 заместник-министърът на икономиката отказва достъп до исканата информация. В отказа е отбелязано, че системата (част, от която е регистърът) е разработена по начин, който не позволява извършване на справка от външен потребител. Посочено е, че по силата на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове информацията в регистъра се ползва само от определени длъжностни лица във всеки управляващ орган и от органите, осъществяващи проверки и контрол. На последно място в отказа е посочено, че информацията от регистъра е с ограничен достъп, тъй като същата представлява служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на управляващия орган.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред ВАС. В жалбата са изложени аргументи, че заявителката не иска директен достъп до информационната система на МИ като външен потребител, а справка като извлечение от регистъра. Обстоятелството, че определени длъжностни лица имат право на директен достъп до информацията в регистъра по силата на нормативната уредба по никакъв начин не означава, че информацията в регистъра е ограничена за достъп при поискване по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ограничението на правото на достъп по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ относно информация, която има подготвителен характер и няма самостоятелно значение е неприложимо, тъй като дори да се приеме, че исканата в случая информация представлява такава (свързана с оперативна подготовка на актовете на органа), то не е налице второто изискване на правната норма – информацията да няма самостоятелно значение. Исканата информация касае единствено и само конкретни факти, които имат самостоятелно значение.

С Решение № 318 от 9 януари 2018 ВАС отменя отказа и връща преписката на министъра на икономиката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният състав приема, че в случая не се касае до информация, свързана с оперативна подготовка на актове на администрацията, а се иска информация, която органът е длъжен да създава и съхранява по повод дейността си по управление на средства от Европейските структурни и информационни фондове (ЕСИФ), което управление следва да се осъществява при осигуряване на публичност и прозрачност по силата на чл. 2 от ЗУСЕСИФ. Основанието за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е неприложимо, тъй като исканата информация не съдържа мнения, препоръки, становища и консултации, при което същата не попада в категорията на посочените в цитираната разпоредба от ЗДОИ. Магистратите приемат, че и другият довод, с който е отказана информацията (информацията в регистъра за нередности се ползва само от определени длъжностни лица във всеки управляващ орган и от органите, осъществяващи проверки и контрол) също е неоснователен, тъй като в Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и информационни фондове не се съдържа забрана за предоставяне на информацията от регистъра на лица извън управляващите и контролни органи. Следователно достъпът до тази информация е свободен и се осъществява по реда на ЗДОИ.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.

 

Изразеното несъгласие от трето лице за предоставяне на информацията е ирелевантно, когато е мотивирано единствено с довода, че лицето не е задължен субекти по ЗДОИ, без да е посочен конкретен интерес и начинът, по който този интерес евентуално би бил засегнат от предоставяне на исканата информация. До този извод стигна състав на ВАС по дело на Зорница Маркова (в. „Капитал“) срещу отказ на министъра на енергетиката. Със заявление от 5 април 2016 Зорница Маркова иска от министъра достъп до цялата преписка от кореспонденцията на Министерство на енергетиката (МЕ) с Министерство на финансите (МФ), осъществена през 2009 и 2010 по повод заявлението на 11 главни редактора на печатни медии относно това какви парични средства и в кои банки са депозирали държавните органи и държавните предприятия към 31.12.2009 и съответно към 31.03.2010.

Първоначално, министърът не отговаря на заявлението, поради което с подкрепата на ПДИ е подадена жалба срещу мълчалив отказ.

Впоследствие, с решение от 25 май 2016 министърът на енергетиката предоставя частичен достъп, а не цялата информация, отнасяща се до „Булгаргаз“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД, с аргумент, че двете дружества са изразили изрично несъгласие, мотивирано с твърдението, че не са задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.

В съдебното заседание по делото адвокатът от ПДИ, който представлява журналистката, заявява, че поддържа жалбата само по отношение на тази част от решението на органа, с която не е предоставена цялата искана информация.

С Решение № 206 от 08 януари 2018 ВАС отменя частичния отказ и връща преписката на министъра на енергетиката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ допуска отказ до обществена информация, когато „достъпът засяга интересите на третото лице“ и „няма неговото изрично съгласие за предоставяне на исканата обществена информация“. Тези два юридически факта трябва да са налице кумулативно. В случая не е спорно, че „Булгаргаз“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД  са надлежно уведомени от ответника и писмено са изразили несъгласието си за предоставяне на свързаната с тях информация. Обстоятелството обаче, че като трети лица двете търговски дружества фигурират в предмета на исканата обществена информация, само по себе си не означава автоматично засягане на техните интереси. Вярно е, че законодателят не е поставил изрично изискване към третото лице да обосновава интереса си и неговото засягане, но щом органът се позовава на засягане на интерес на трето лице, той е длъжен да идентифицира този интерес и възможната прогноза за неговото засягане. Немотивираното посочване на засегнат интерес, без да може да се установи какъв е този интерес, за да се прецени риска достъпът до исканата информация да го засегне, прави процесното решение в оспорената му част необосновано.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.