 |
Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация, свързана с договора по обществена поръчка за реконструкцията на улични водопроводи в централната част на град Севлиево.
До този извод стигна състав на Административен съд - Габрово по дело на Емилия Димитрова („За истината“) срещу отказ на секретаря на Община Севлиево.
На 16 август 2024 г. Емилия Димитрова подава заявление до кмета на Община Севлиево, с което иска да й бъде предоставена информация за линейния график за изпълнение на строително-монтажните работи (СМР) по инвестиционен проект за обект: „Реконструкция на улични водопроводи в централната част на гр. Севлиево” – обособени в дванадесет самостоятелни етапа", включващ реконструкция и подмяна на уличните водопроводи и сградни водопроводни отклонения в централната градска част на Севлиево.
С решение от 30.08.2024 г. секретаря на общината отказва предоставянето на исканата информация, тъй като същата представлявала търговска тайна по смисъла на чл. 102, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).
След консултация с ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Габрово.
С Решение № 1419/11.11.2024 г. на Административен съд - Габрово, IV състав, по а.д. № 359/2024 г., съдия Галин Косев отменя отказа и връща заявлението на секретаря на общината за ново произнасяне по същото.
Съдията посочва, че особено съществено в случая е разпоредбата на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), според която не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Цитираната разпоредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, налага да се приеме, че за да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, първо, трябва да е налице търговска тайна, но правопрекратяващото действие на този юридически факт по отношение на правото на достъп до обществена информация ще се прояви само ако не е налице вторият юридически факт, а именно надделяващ обществен интерес.
В оспореното решение е посочено, че желаната информация от заявителката е конфиденциална по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗОП. В посочената разпоредба на ЗОП е предвидена възможност всеки участник в процедура по ЗОП да посочи в заявлението си за участие или в офертата си информация, която счита за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна. В ал. 2 от чл. 102 от ЗОП е предвидено, че участниците не могат до се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка. В случая, както твърди заявителят, срокът за изпълнение на обществената поръчка по проекта „Реконструкция на улични водопроводи в централната част на гр. Севлиево“ – обособени в дванадесет самостоятелни етапа“, е посочен от възложителя Община Севлиево като един от двата показателя с равна тежест при крайната оценка на подадените оферти, респективно – избора на изпълнител. Този факт не се оспорва или опровергава от ответника по делото.
Линейният график включва последователността и продължителността на всяка от дейностите в изпълнение на договора за строително-монтажни работи и като такъв е неразделна част от срока за изпълнение на обществената поръчка, като по този начин той не може да е търговска тайна по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗОП, тъй като е пряко свързан със срока за изпълнение на обществената поръчка, който подлежи на оценка.
Отказвайки достъп до обществена информация по подадено заявление, административният орган следва да изложи мотиви на какво основание се отказва предоставянето на информацията на заявителя. Изложените в оспореното решение мотиви не се споделят от настоящия съдебен състав на Административен съд - Габрово по изложените по-горе доводи. Не са налице основания за постановяване на отказ за достъп до търсената информация.
Решението е окончателно.
***
Административните органи са длъжни да се съобразяват с предпочитаната от заявителя форма на достъп до информация.
До този извод стигна състав на Административен съд - Перник по дело на Елица Симеонова („Свободна Европа“) срещу отказ на директора на Регионалната инспекция по околната среда и води - Бургас (РИОСВ - Бургас).
На 22 юли 2024 г. Елица Симеонова подава заявление до РИОСВ - Бургас, с което иска информация за констатирани нарушения и наложени санкции при заустване на отпадъчни води в Черно море в периода 1 януари 2022 – 15 юли 2024 година. В заявлението е посочено, че предпочитана от заявителя формата на предоставяне на исканата информация е: копия, предоставени по електронен път, или на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните.
С решение от 5 август 2024 г. директорът на РИОСВ - Бургас отказва копия от издадените актове с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се получава само информация, но не и копия от документи, и предоставя информация за констатирани нарушения и наложени санкции под формата на справка.
С подкрепата на ПДИ решението на директорът на РИОСВ - Бургас е обжалвано пред Административен съд - Перник.
С Решение № 2084/28.11.2024 г. на Административен съд - Перник, II състав, по а.д. № 542/2024 г., съдия Слава Георгиева отменя решението в частта, в която е определена форма на достъп – писмена справка – и връща преписката на РИОСВ - Бургас за предоставяне на достъп в исканата от заявителя форма.
Съдът намира, че исканата информация представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 2 и т. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), а именно – информация за състоянието на компонентите на околната среда, за факторите по чл. 5 от ЗООС, които биха могли да замърсят или увредят околната среда, и за предприетите административни мерки за ограничаването им и по своята същност е обществена информация. В случая конкретно се касае за информация, свързана с компонент води, и за предприетия контрол и административни мерки, произтичащи от спазване/неспазване на издадени разрешителни за заустване на отпадъчни води в Черно море.
Поискана е информация относно издадените актове за установяване на нарушения (АУАН) и наказателни постановления (НП), констативни протоколи за текущи санкции, заповеди за налагане, спиране, възобновяване, отмяна или намаление на санкции, издадени във връзка с нарушения за заустване на отпадъчни води в Черно море. Директорите на РИОСВ съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления, т.е. по смисъла на закона дейностите на директора на РИОСВ са контролна и административнонаказателна. Съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол – чл. 157 от ЗООС. Не е спорно, че производствата по прилагане на текущи санкции и налагане на административни наказания са различни, но и в двата случая се касае за упражняване на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване.
Следователно търсената информация попада изцяло в понятието „административни мерки“, по смисъла на чл. 19, т. 2 от ЗООС и чл. 2, т. 3, б. "б" от Конвенцията за достъп до информация. Съжденията на административния орган, че не се дължи представянето на документ влиза в пълно противоречие с цитираните разпоредби. Влиза в противоречие и с чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според която една от формите за предоставяне на достъп до обществена информация са копия на хартиен носител, както и с ал. 4 на чл. 26 от ЗДОИ, съгласно който административният орган е задължен да се съобрази с предпочитаната форма на достъп, която в случая е копие от посочените актове.
Решението е окончателно.
***
Заявителите не са длъжни да доказват правен интерес като условие за допустимост на искането за предоставяне на достъп до обществена информация.
До този извод стигна състав на Административен съд - Велико Търново по дело на Весела Николаева (гр. Велико Търново) срещу отказ на кмета на Община Свищов.
Със заявление от 7 август 2024 г. Весела Николаева иска от кмета на Свищов информация, свързана с бюджета на Община Свищов за културни прояви, подробно индивидуализирани в осем точки:
- Какъв е актуалният бюджет, който Община Свищов е заплатила за културни прояви през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
- Какъв е бил планираният бюджет за култура на общината за всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
- Какви средства е отделила Община Свищов за културни събития с международно значение за всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
- Какви средства е отделила Община Свищов за подкрепа на фестивала „Фолклорен извор“ в с. Царевец за всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
- Какви са приходите от нощувки в Община Свищов за времето на провеждане на фестивала „Фолклорен извор“ през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
- Колко български групи и изпълнители на автентичен фолклор са взели участие във фестивала „Фолклорен извор“ през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
- Колко групи и изпълнители са участвали общо на фестивала „Фолклорен извор“ през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?„
- Какви са разходите за хонорари на изпълнителите на фестивала „Фолклорен извор“ през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
С решение от 14.08.2024 г. кметът на Община Свищов отказва достъп до исканата обществена информация. Съображенията на органа са, че след като заявителят е с постоянен адрес извън Община Свищов и няма имущество в тази община, то той няма правен интерес от искането.
С Решение № 3684/27.11.2024 г. на Административен съд - Велико Търново, X състав, по а.д. № 711/2024 г., съдия Ивелина Янева потвърждава отказа по т. 1, 2 и 5 от заявлението и го отменя по т. 3, 4, 6, 7 и 8.
Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателката за липсата на основание за отказ от обществена информация. За разлика от оспорването на индивидуални и общи административни актове, където наличието на правен интерес е основание за допустимост на съдебното обжалване, достъпът до обществена информация не е обусловен от пряк и личен интерес на молителя. В ЗДОИ липсва изричен текст, който да предвижда изискване за правен или друг интерес на молителя като условие за допустимост на искането и за предоставяне на обществената информация. Напротив. Общият принцип е, че всеки обществен орган работи прозрачно и при спазване на закона. Всеки обществен орган публикува част от създадената информация. Всеки обществен орган е длъжен при поискване да предостави създадена или налична при него обществена информация. Ограниченията на това задължение на административния орган са изрично посочени и те са свързани със защита на личните данни на трети лица. След като в закона не е предвидено ограничаване на правото на гражданите до достъп до обществена информация съобразно тяхното местоживеене, право на собственост или най-общо – правен интерес, то в нарушение на материалния закон административният орган приема за необходимо условие за предоставяне на исканата обществена информация наличието на правен интерес. Както цитира и процесуалния представител на жалбоподателката, въпросът за необходимостта или липсата на правен интерес у молителя е разрешен от Конституционния съд в Решение № 7/1996 г. Трайната съдебна практика по въпросите за достъпа до обществена информация приема, че всеки има правен интерес да се запознае с работата на публичните органи и този правен интерес се презюмира.
В конкретния случай в нарушение на материалния закон е отказано предоставянето на обществена информация.
При извършена служебна проверка от съда на обхвата на исканата от жалбоподателката информация, съдебният състав установява, че част от тази информация не съществува към момента на подаване на искането и произнасянето на съда, а друга част не се намира в този орган на власт.
По т. 1 и т. 2 се иска предоставянето на информация за разходвани средства за 2024 г. по различни показатели. Към настоящия момент 2024 г. не е приключила, поради което и исканата информация не съществува и не може да бъде предоставена от кмета на Община Свищов.
По т. 5 – общинската администрация не събира и съхранява данни за приходи от нощувки – събира се туристическа такса, но не и данни за цени на нощувки, поради което и исканата информация относно приходи от нощувки през годините не съществува и не може да бъде предоставена.
В тези две части постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а в останалите части оспореното решение следва да бъде отменено и преписката – върната на органа за ново произнасяне.
Решението е окончателно.
***
Констатации в доклади от проверки, макар и свързани с оперативна подготовка на евентуални актове на административните органи, имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на извършване на проверката, не зависят от становищата, мненията и препоръките на други лица при издаването на евентуални крайни актове и не могат да бъдат изменяни с последващи актове.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Атанас Чобанов (BIRD) срещу отказ на Министерство на финансите (МФ).
На 24 май 2024 г. Атанас Чобанов подава заявление до министъра на финансите, с което иска информация, описана в 6 точки, относно решение по арбитражно дело ARB/18/1 по описа на ICSID.
С решение на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МФ от 6 юни 2024 г. е отказан достъп по т. 4 и 6. По т. 4 в решението е направен коментар каква информация се отразява в програмния бюджет на МФ за 2023 г., но не е предоставена информация заведен ли е иск от адвоката на Лакшми Митал срещу Република България. По т. 6 е отказан достъп до доклад от одит на дирекция „Съдебна защита“ през 2023 г. с мотив, че информацията не е обществена.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 25216/28.11.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав, по а.д. № 6427/2024 г. , съдия Веселина Женаварова отменя отказа по т. 4 и 6 от заявлението и връща преписката на органа за ново произнасяне.
Съдът намира, че поисканата информация в заявлението по т. 4 и т. 6 на жалбоподателя следва да се квалифицира като служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на МФ.
Оспореният акт е в противоречие на приложимия материален закон в частта му, с която е отказан достъп до информацията, поискана в т. 6 от заявлението – копие от доклада по одитен ангажимент за консултиране № ОА-2317/К относно работата на дирекция „Съдебна защита“.
В оспореният акт ответникът е приел, че информацията в доклада представлява даване на съвет, мнение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това и не би следвало да се разглежда като искане за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а по-скоро за предоставяне на информация, касаеща вътрешната организация на дейността и работата на администрацията. От мотивите на оспорения акт става ясно, че констатациите, посочени в доклада, представляват преглед и изразяване на становище относно прилаганите от дирекция „Съдебна защита“ контролни дейности, във връзка с осъществяването на процесуално представителство на държавата, по международни арбитражни дела за периода 2019 - юни 2023 година, както и относно плащанията към страните по делата за съответния период.
Съдът намира, че тези констатации в доклада, макар и свързани с оперативна подготовка на евентуални актове на МФ, имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на извършване на одита, не зависят от становищата, мненията и препоръките на други лица при издаването на евентуални крайни актове и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е да се ограничи достъпа до служебна обществена информация само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и реално и съдържателно няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадените актове от органа. В противен случай, ако няма издаден краен акт, подготвен от такава информация и съдържащ я в себе си, а на лицата тя е отказана на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, заявителите фактически са лишени изцяло от достъп до тази информация. Предвид това, съдът приема, че информацията, съдържаща се в доклада по одитен ангажимент за консултиране № ОА-2317/К относно работата на дирекция „Съдебна защита“, достъпът до която е поискан, не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Като служебна обществена информация, достъпът до която е свободен, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, тази информация е следвало да бъде предоставена на заявителя. Същият отразява резултатите от извършен одит, касаещ дейността на дирекция „Съдебна защита“ относно прилаганите от дирекция „Съдебна защита“ контролни дейности във връзка с осъществяването на процесуално представителство на държавата по международни арбитражни дела за периода 2019 - юни 2023 година, както и относно плащанията към страните по делата за съответния период и от съдържанието му заявителят може да си състави мнение относно дейността й.
Съгласно константната съдебна практика, искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне. В случая, търсената с т. 6 от заявлението информация не е предоставена нито под формата на копие от документа, в който се съдържа, нито е описана в оспорения акт.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата в тази част е основателна, при което оспореното в настоящото производство решение следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразено с изложеното в мотивите на настоящото решение.
По отношение на жалбата, в частта й относно постановения отказ за предоставяне на достъп до информацията, поискана в т. 4 от заявлението, съдът съобрази следното:
„В обстоятелствената част на оспореното решение е разяснено на заявителя, че на 18.07.2023 г. в Министерството на финансите е постъпило Уведомление за наличие на инвестиционен спор от г-жа Е. Ф. (Amy Frey), в качеството й на адвокат на крайните собственици и бенефициенти на „П. Тръст“ (The Prasan Trust) - Р. Д. (Rajib Das), В. С. (Vijay Singh), С. Митал (Sangeeta Mittal), Вартика Митал (Vartika Mittal), Ш. Митал (Shristy Mittal), Дивеш Митал (Divyesh Mittal), П. Митал (Pramod Mittal) и Моуан Л. Митал (Mohan Lai Mittal). Заявителят е уведомен и, че посоченото в заявлението за достъп до обществена информация физическо лице Л. Митал (Lakshmi Mittal) не е сред изброените в постъпилото уведомление. Посочено е и, че Република България не е заплащала доброволно каквито и да било суми, свързани с посоченото уведомление. Твърди се и липса на Уведомление за наличие на инвестиционен спор от физическо лице Л. Митал (Lakshmi Mittal), поради което не се предоставя информация, свързана с него. Сочи се и, че уведомлението от 18.07.2023 г. не е включено в отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на финансите за 2023 г. Липсва изричен отговор на въпроса дали е бил заведен иск през лятото на 2023 г. срещу Република България и пред кой правораздавателен орган от страна на инвеститора Mittal – чрез адвокат Amy Frey.
Във връзка с последния въпрос, в представеното по делото писмено становище от ответника, изрично е посочено, че липсва заведен иск от Л. Митал. Доколкото обаче, предвид начина на формулиране на въпрос по т. 4 от заявлението, не става ясно дали се търси информация относно предявен иск от Л. Митал или от лицата, посочени в Уведомлението за наличие на инвестиционен спор, част от които също са с фамилия Митал, съдът намира, че ответникът е следвало на основание чл. 29 от ЗДОИ да укаже на заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация. Като не е сторил това, ответникът е постановил решението си по т. 4 при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което то следва да бъде отменено, а преписката – върната на задължения субект за ново произнасяне, при което се има предвид дадените по-горе указания. Във връзка с твърдението на ответника, че търсената информация – относно образуваните срещу Република България международни инвестиционни спорове е публично достъпна на интернет страницата на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) към Инвестиционната банка, следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 26, т. 4 от ЗДОИ форма за предоставяне на достъп до обществена информация е посочването на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните, какъвто конкретен интернет адрес, в случая не е посочен. Поради горното, съдът намира, че жалбата е основателна и срещу решението в частта по т. 4.
Решението е окончателно.
***
Заявление за достъп до информация може за бъде оставено без разглеждане само в случаите, когато заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни от получаване на уведомлението за конкретизиране на искането.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (гр. София) срещу АЕЦ „Козлодуй“.
На 12 януари 2024 г. Николай Неделчев подава заявление до Министерство на енергетиката (МЕ), в което са поставени 5 въпроса, във връзка с информация в публичното пространство за нанесена бюджетна щета в размер на общо над 150 милиона лева чрез действия и бездействия на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД:
- Коя е адвокатската кантора/кантори, които са „посъветвали“ „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД да се откаже от заведените дела срещу фирми на Христо Ковачки?
- Имаше ли санкционирани и уволнени служители (независимо от нивото и структурата)? Ако да, посочете, моля, техните имена и заемани длъжности.
- При наличие на уволнения или други наказания, посочете оспорени ли са пред компетентния съд (кой точно) и влезли ли са в сила?
- Има ли проверки от други институции (Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата) и какъв е резултатът от тях?
- Има ли подаден сигнал до прокуратурата за безстопанственост в големи размери? Ако има, посочете номера на прокурорската преписка.
МЕ препраща заявлението за отговор на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като министерството не разполага с информацията по т. 2-5 от заявлението. Директорът на АЕЦ „Козлодуй“ уведомява заявителя, че следва да уточни предмета на исканата информация, което заявителят прави в срок, но въпреки това директорът на АЕЦ „Козлодуй“ оставя заявлението без разглеждане, като приема, че указанията за уточняване на предмета на заявлението не са изпълнени.
С подкрепата на ПДИ решението на директора на АЕЦ „Козлодуй“ за оставяне на заявлението без разглеждане е обжалвано пред АССГ.
С Решение № 25035/27.11.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 8918/2024 г., съдия Веселина Женаварова отменя решението на директора на АЕЦ „Козлодуй“ и му връща преписката за разглеждане на заявлението по същество.
Съдът приема, че не е налице хипотезата за оставяне на заявление без разглеждане по чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждащ такава възможност само в случаите, когато заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни от получаване на уведомлението за конкретизиране на искането. В настоящия казус, още с първоначалното заявление молителят е уточнил предмета на исканата информация – данни относно евентуално наказани служители; данни за проверки и ако са извършени такива от МЕ, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметна палата – резултатите от тях; данни за подаден сигнал до прокуратурата, ако има такъв, във връзка с извънсъдебна спогодба между АЕЦ "Козлодуй", от една страна, и фирми на Христо Ковачки, от друга.
От изложеното се налага категоричен извод, че отказът на изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да разгледа по същество отправеното до него заявление за достъп до обществена информация, е постановен в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен, а преписката – върната за постановяване на изричен акт по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ в 14-дневен срок от получаване на преписката.
Решението е окончателно.