ISSN 1313-6496

От съдебната зала

Кирил Терзийски

Прокурорските постановления за отказ за образуване на досъдебно производство не попадат в обхвата на следствената тайна и подлежат на предоставяне по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по второ дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на Софийска районна прокуратура (СРП).

Със заявление от м. септември 2021 г. е поискан достъп до следната информация за разследване на спирането на програма „Хоризонт“ на БНР и упражняването на натиск върху изпълнителния директор на БНР:

1. Кой е номерът/годината на прокурорската преписка и в коя прокуратура е заведена?
2. Какво е движението по преписката, с какъв акт е приключила и на коя дата?
3. Да се предостави копие от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство и
4. Предмет ли е било това постановление на инстанционен контрол?.

Административният ръководител на СРП отказва с мотив, че поставените въпроси се отнасят до конкретно досъдебно производство/преписка, редът за запознаване с което/която е специфичен и не се осъществява по правилата на ЗДОИ. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 477/28.01.2022 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на СРП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

При новото произнасяне по заявлението СРП предоставя достъп до информация по три от точки в същото (справка за това образувано ли е производство и на какъв етап е то), но отказва да предостави копие от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство (ДП). Мотивите за отказ са, че исканата информация не може да бъде определена като обществена, тъй като преписките на прокуратурата не попадат в кръга на обществената информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и са изключени от приложното поле на ЗДОИ. В конкретния случай, процедурата по ЗДОИ не била приложима, тъй като информацията, която се иска, е постановление, с което е отказано образуване на ДП и е прекратена прокурорска преписка. Редът за предоставяне на информация, която е събрана, създадена и съхранена при разследването и проверката по едно наказателно производство и достъпът му до документи и материали, и съдържащи се в тях информация и данни, независимо от етапа в който се намира производството, е регламентиран в чл. 198, ал. 1, респ. чл. 213, ал. 1 от НПК. Изведен е извод, че нормативно е препятствана възможността всеки български гражданин да получи свободен достъп по реда на ЗДОИ до преписките на прокуратурата, като се снабди с копие от конкретни документи по тях, а в настоящия случай с постановление за отказ от образуване на ДП, без регламентираното в чл. 198, ал. 1 от НПК разрешение за това.

С подкрепата на ПДИ и вторият отказ е обжалван пред АССГ.

С Решение № 5113/27.07.2022 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е изпратена на СРП за предоставяне на достъп до копие от постановлението за отказ за образуване на ДП.

Съдът приема, че за безспорно, че търсената информация има характер на обществена такава, тъй като има отношение към обществения живот в страната и по-конкретно е относима към начина, по който се предоставя достъп до преписки и досъдебни производства, които са свързани със събиране на данни и извършване на разследване за извършени престъпления. Информацията дали е образувано досъдебно производство и произтичащите от това последващи правни действия е от естество да формира мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява правомощията си.

Съдът приема, че разпоредбата на чл. 198 от НПК е неприложима в случая, тъй като на първо място, както е посочил в Решение от 28.01.2022 г. по адм. дело № 11056/2021 г. по описа на Административен съд София-град, II отделение, 22 състав в тази разпоредба се отнася за образуваните досъдебни наказателни производства, като не включва проверките, които се извършват по реда на чл. 145 от ЗСВ. На второ място, с нея по никакъв начин не са регламентирани условията и редът, по който може да се поиска информация за образуваните в СРП преписки и досъдебни производства по конкретен казус.

Предварителната проверка се провежда с цел събиране на достатъчно данни за извършено престъпление и с цел мотивиране на преценката дали да се образува досъдебно производство. Затова и след завършването на предварителната проверка и в зависимост от резултатите от нея, може да се образува или да не се образува досъдебно производство. В този смисъл предварителната проверка винаги е извън процесуална дейност, върху която не се разпростират правилото на чл. 198 от НПК, съгласно който „материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора“. Следователно, в случая не е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, изключващ приложимостта на нормите на ЗДОИ, поради което в нарушение на материалния закон административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 198 от НПК и е отказал предоставяне на достъп. Исканата информация не представлява и „материали по разследването" по смисъла на НПК, доколкото с издаването на постановление от наблюдаващия прокурор за отказ за образуване на досъдебното производство, отпада фигурата на „наблюдаващия прокурор“. Следователно от този момент – моментът на издаването на постановлението за отказ за образуване на досъдебното производство – няма и материали по разследването по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НПК. Постановлението не представлява защитена тайна, защото не е част от материалите по разследване по конкретно досъдебно производство – такова няма.

На последно място съдът посочва, че в случая е налице и хипотезата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, която не е обсъдена в оспорения акт. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респ. липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ. Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е изпълнено от ответната страна.

С тези мотиви съдът отменя отказа и връща преписката на СРП за предоставяне на копие от постановлението за отказ за образуван на ДП.

Решението е окончателно.

***

Информацията за провежданите търгове от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и извършените плащания за извънредно производство на електроенергия („студен резерв“) към девет енергийни дружества не представлява защитена тайна и следва да се предостави по реда на ЗДОИ.

До този извод стигна състав на АССГ по второ дело на сдружение „За Земята -достъп до правосъдие“ срещу отказ на изп. директор на „ЕСО“ ЕАД.

Информацията е поискана със заявление от 31 август 2021 г. и касае следните търговски дружества: „Брикел“ ЕАД, ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, „Топлофикация – Перник“ ЕАД, ТЕЦ „Варна“ ЕАД, „Топлофикация – Русе“ ЕАД, ТЕЦ „Бобовдол“ ЕАД, „Топлофикация Плевен“ ЕАД, Топлофикация Сливен ЕАД и НЕК ЕАД. Само НЕК изразили съгласие за предоставяне на исканата информация след получено запитване по чл. 31 от ЗДОИ. Останалите дружества изразили несъгласие, поради което ЕСО отказват предоставяне на исканата информация с мотив, че същата е поверителна по силата на Правилата за провеждане на тръжни процедури за закупуване на разполагаемост на резерви и т.н. и не може а бъде предоставена без съгласие на участниците в процедурите. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 2242/05.04.2022 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на ЕСО за ново произнасяне в 14-дневен срок с указания по тълкуване и прилагане на закона.

При новото произнасяне, директорът на ЕСО отново отказва да предостави достъп до исканата информация, защото тя имала характер на защитена тайна, предвидена със закон. Достъпът засягал интересите на трети лица, които изрично са отказали и не съществувал „надделяващ обществен интерес” по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.

С подкрепата на ПДИ и вторият отказ е обжалван пред АССГ.

С Решение № 5034/22.07.2022 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на ЕСО с указания за предоставяне на достъп до исканата информация.

На първо място, съдът приема, че исканата информация е обществена, тъй като преносът и трансформирането на електрическа енергия е услуга от обществен интерес (чл. 86, ал. 2 Закона за енергетиката). Съдът посочва, че търсената от заявителя информация е обществена такава по дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и по-специално от категорията на служебната обществена информация по см. на чл. 11 от ЗДОИ – информация, събирана и съхранявана от ЕСО във връзка с изпълнение на законовите му задължения, която има пряко отношение към обществения живот в страната и която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект – а именно изпълнение на задълженията му по чл. 87, ал. 2 от Закона за енергетиката.

На второ място, съдът приема, че ЕСО е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като дружеството представлява публично правна организация, защото е под контрола на възложител на обществени поръчки (принципал му е министърът на енергетиката) и повече от половината му управителни членове се избират от министъра.

На трето място, съдът приема за неправилен извода на ответника, че исканата информация има характер на защитена тайна, предвидена в закон.

На последно място, съдът приема отказът за незаконосъобразен като отбелязва, че не са изложени мотиви за липса или наличие на надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, а наличието на надделяващ обществен интерес може да преодолее изразеното несъгласие от трети лица.

Решението е окончателно.