адв. Кирил Терзийски, ПДИ

Рекорд в 23-тата година от приемането на Закона за достъп до обществена информация и съдебната практика по неговото прилагане. Съдебно решение в полза на заявителя в деня на съдебното заседание.

 

На 18 май 2023 г. Административен съд – Смолян разгледа в открито съдебно заседание дело, образувано по жалба на Анита Чолакова (Actualno.com). Жалбата е срещу отказ на Регионална здравна инспекция – Враца (РЗИ-Враца) да предостави копие от констативен протокол от извършена на 19.12.2022 г. проверка в АЕЦ „Козлодуй“ за лечебно осигуряващо лечение на служителите на АЕЦ, включително и по линия на трудовата медицина.

 

Отказът на директора на инспекцията бе на основание, че констативният протокол от проверката е подготвителен документ, който е част от текущо административно производство.

 

ПДИ оказа дистанционна подкрепа по делото, като юридическият екип изготви и подаде жалба, а в последствие нарочна молба до съда за даване ход на делото без присъствие на заявителя. РЗИ-Враца също не изпратиха представител по делото.

 

С решение от същия ден съдия Игнат Колчев отмени отказа и записа името си в историята по прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като първият съдия решил спор за достъп до информация в деня на заседанието.

 

Според съдия Колчев е очевидно, че установените в един констативен протокол от проверка факти и обстоятелства, нарушения на законодателството или констатацията, че такива не са налице, не е нито мнение, нито консултация. Тази информация има самостоятелен характер и тя позволява на правните субекти да си съставят мнение относно дейността на задължения по този закон субект, в случая за ефективността от извършваната от него контролна дейност, респективно за предприетите от него последващи действия, а оттам за ефективността при осъществяване на правомощията му.

 

На 26 май РЗИ-Враца предостави копие от протокола от проверката на Анита Чолакова, която отрази развитието на случая в публикация.

 

***


Административен съд София-град отмени отказ на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен да предостави достъп до информация, свързана с разходването на бюджета на болницата.

 

Със заявление от 5 януари 2023 г. Десислава Николова (в. „Капитал“) иска от Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен да й бъде предоставен достъп до следната информация:

 

1. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори?

2. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), е участвал ректорът на Медицински университет – Плевен?

3. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС през 2021 година и в момента в лечебното заведение на лекарите и

4. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен ДМС и без с включен ДМС) през 2021 година и в момента в лечебното заведение на медицинските сестри.

 

С Решение № РД-16-54/19.01.2023 година Изпълнителният директор на УМБАЛ е отказал да предостави информация по точки 1, 3 и 4 от заявлението, тъй като същата представлява лични данни, третите лица били изразили изрично несъгласие и не бил налице надделяващ обществен интерес.

 

С подкрепата на адв. Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, частичният отказ е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ). В заседанието по делото на заявителката е осигурено процесуално представителство от юридическия екип на ПДИ.

 

С Решение № 3177/12.05.2023 г. на АССГ (Второ отделение, 72 състав по административно дело № 1476/2023 г., съдия Мария Стоева) отказът е отменен и заявлението е върнато на ответника за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдът посочва, че независимо от посоченото по точка 1 от оспореното решение, че се предоставя информация при спазване разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, поради постъпил изричен отказ от третите лица, като са предоставени линкове към подадени от членовете на Съвета на директорите декларации по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в действителност поисканата информация е различна – направено е искане за предоставяне на информация по месеци в колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори, поради което се налага изводът, че по същество е налице постановен отказ по точка 1 от заявлението. В оспореното решение не е посочено правното основание, което е послужило за отказа, поради което направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя се явява основателно. Фактическите основания, послужили за отказа, сочат на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, която предвижда като основание за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация случаите, при които достъпът засяга интересите на трето лице и лицето изрично е отказало предоставянето на информацията, като изключение е предвидено при наличието на надделяващ обществен интерес. В случая административният орган е поискал съгласието на членовете на Борда на директорите, които са отказали достъпа, съответно в оспореното решение са изложени мотиви относно това, че търсената информация засяга интересите на трети лица. Същевременно обаче не е обсъдил налице ли е законовото изключение, съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Когато е налице надделяващ обществен интерес, двете кумулативни предпоставки за ограничаване правото на достъп – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, не се прилагат и за органа е налице задължение да предостави исканата обществена информация. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия случай следва да се приеме, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на лечебното дружество, което, макар и да е търговско дружество, разходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК. С разкриване на исканата информация ще се осигури прозрачност в разходването на публичните средства. В тази връзка съдът счита, че не е налице пречка да бъде предоставена информация по точка 1 от заявлението по отношение членовете на Съвета на директорите, доколкото законът цели да улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения от същите субекти.

 

Съдът приема, че исканата информация по точки 3 и 4 от заявлението също следва да се предостави, доколкото не се иска посочване на възнагражденията на конкретни физически лица. Действително лекарите и медицинските сестри не са лица, заемащи висши публични длъжности, но със заявлението не се иска информация за конкретни физически лица, а за най-високото и най-ниското получавано от тях възнаграждение като размер. Размерът на трудовите възнаграждения в лечебните заведения, финансирани от бюджета на НЗОК, безспорно има отношение към обществения живот на страната. Следователно в случая не се касае до лични данни, а исканата информация е единствено относно разходването на бюджетни средства и ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект.

 

Решението е окончателно.

 

Интервю с изп. директор на ПДИ – адв. Александър Кашъмов във в. „Капитал“ по темата с разходване на бюджетни средства от страна на болниците.

***

 

Административен съд София-град отмени отказ на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД – София да предостави достъп до информация, свързана с разходването на бюджета на болницата.

 

На 20.12.2022 Десислава Николова (в. „Капитал“) подава заявление до УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (Александровска болница), с което иска следната информация:

 

1. Информация за какво са получени месечни възнаграждения от членовете на Съвета на директорите през 2021 г.

2. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, са участвали всеки един от членовете на борда и заместник изпълнителните директори?

3. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, е участвал ректорът на Медицински университет и деканът на Медицинския факултет?

4. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС през 2021 година и в момента в лечебното заведение на лекарите и

5. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен ДМС и без с включен ДМС) през 2021 година и в момента в лечебното заведение на медицинските сестри.

 

С Решение с изх. № 02-197/17.01.2023 г. директорът на болницата предоставил частичен достъп до исканата информация – само като суми и брой лекари, но без имена, тъй като третите лица (изброени поименно) изразили изрично несъгласие.

 

С подкрепата на адв. Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, отказът е обжалван пред АССГ. По делото е осигурено процесуално представителство и защита от юридическия екип на ПДИ.

 

С Решение № 2986/03.05.2023 г. на АССГ (Второ отделение, 50 състав по административно дело № 1261/2023 г., съдия Мария Бойкинова) отказът е отменен и ответникът е задължен да предостави достъп до исканата информация.

 

Съдът намира, че при издаването на решението са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

 

„По отношение на поставения отказ за предоставяне на исканата информация по точки 1 и 2 от заявлението, касаеща останалите членове на Съвета на директорите на УМБАЛ “Александровска“ ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че органът дължи отговор на така поставените въпроси.“

 

Фактическите основания, послужили за постановения отказ по точки 1 и 2 от заявлението са, че информацията касае трети лица, които не са дали изрично съгласие за това. В оспореното решение не е посочено правното основание, което е послужило за отказа, като направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя се явява основателно. Фактическите основания, послужили за отказа, сочат на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, в която действително са предвидени като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация случаите, когато достъпът засяга интересите на трето лице и лицето изрично е отказало предоставянето на информацията, като изключение е предвидено само когато е налице надделяващ обществен интерес. В случая административният орган е поискал съгласието на членовете на Борда на директорите, които са отказали достъпа, без обаче да е изложил мотиви налице ли е „надделяващ обществен интерес“. В оспореното решение са изложени мотиви относно това, че търсената информация засяга интересите на трети лица, без обаче да се обсъди налице ли е законовото изключение съгласно принципите на чл. 17, ал. 2 и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ – за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция до доказване на противното, като тежестта за това е на задължения субект. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки за ограничаване на правото на достъп – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие за ограничаване на правото на достъп, не се прилагат и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия случай следва да се приеме, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на лечебното дружество, което макар и да е търговско дружество, изразходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК. С разкриване на исканата информация ще се осигури прозрачност в изразходването на публичните средства. В тази връзка съдът счита, че не е налице пречка да бъде предоставена информация за месечните възнаграждения на членовете на Съвета на директорите с цел прозрачност, предотвратяване на корупция и прочие, доколкото законът цели да улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от същите субекти.

 

По отношение на исканата информация по точки 4 и 5 от заявлението, съдът счита, че същата следва да се предостави, доколкото с нея не се иска посочване на възнагражденията на конкретни физически лица. Действително лекарите и медицинските сестри не са лица, заемащи висши публични длъжности, но както по-горе се посочи, със заявлението не се иска информация за конкретните физически лица, а за най-високото и най-ниското получавано от тях възнаграждение като размер. Размерът на трудовите възнаграждения в лечебните заведения, финансирани от бюджета на НЗОК, безспорно има отношение към обществения живот на страната. Следователно исканата информация касае единствено разходването на бюджетните средства и ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект.

 

Решението е окончателно.

***

Информацията за процедурите за подбор/конкурс и назначаване на директор на териториално звено (областна дирекция) на Държавен фонд „Земеделие“ е обществена и следва да бъде предоставена по реда на Закона за достъп до обществена информация.

 

На 7.12.2022 г. Българският институт за правни инициативи (БИПИ) подава заявление до Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което иска информация за процедурите за подбор/конкурс и назначаване на директор на ОД „Земеделие“ – Стара Загора в периода 2021 – 2022 г., както следва:

 

1. Обявленията за проведените конкурси;

2. Автобиографиите на кандидатите за заемане на длъжността, в частите им показващи професионалния опит и образованието на кандидата, при спазване изискванията на приложимото законодателство за защита на личните данни;

3. Документация, удостоверяваща сформирането и работата на комисиите, осъществили подбора (заповеди за сформиране, протоколи от срещите/заседанията, и т.н.);

4. Заповед за назначаване и освобождаване на лицето назначено/освободено на позицията директор на ОД на ДФЗ.

 

ОДФ „Земеделие“ не отговорят в срок, поради което с подкрепата на адв. Ангелов, ПДИ, е подадена жалба срещу мълчалив отказ до АССГ. По делото е осигурено процесуално представителство и защита от юридическия екип на ПДИ.

 

С Решение № 3003/04.05.2023 г. на АССГ (Второ отделение, 50 състав по административно дело № 1064/2023 г., съдия Мария Бойкинова) отказът е отменен и ответникът е задължен предостави достъп до исканата информация.

 

Съдът приема, че в оспореното решение не са изложени никакви мотиви за отказа по точки от 1 до 4 от заявлението. Посочено е единствено, че ДФЗ не разполага с исканата информация, систематизирана по критериите на заявителя. По отношение на изложеното в мотивите на решението, че не се съхранява информация, която да е систематизирана по критериите, посочени от заявителя, съдът намира, че въпросите са ясно формулирани, и органът е могъл да даде отговор без да е необходимо да изготвя допълнителни справки. Исканата информация във връзка със обявленията, и документация, свързана със сформирането на комисиите, протоколи от заседания и т.н., следва да се съхраняват в архиви и информацията по тях да бъде налична.

 

В мотивите съдът излага съображения защо счита, че информацията по всяка една от точките в заявлението следва да е налична в ДФЗ и в заключение отбелязва, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на държавните органи и по-конкретно за компетентността и квалификацията на лицата – кандидати за заемане на длъжността. В случай, че не разполага с информация в поисканата форма, описана от заявителя, ДФЗ следва да му предостави информацията така, както е налична, а не да постанови отказ единствено на това основание. Органът не следва да бъде обвързан с предоставянето й в определена форма, а с предоставянето й като съдържание.

 

Решението е окончателно.

 

Казусът е отразен в публикация в специален сайт, създаден от БИПИ, по „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление.

 

 

==============================================  

 

 

 

 

Публикацията е по проект "Правна помощ по случаи за достъп до информация", изпълняван от Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от the German Marshall Fund of the Unted States (GMF). Мненията, изразени тук, не представят непременно възгледите на German Marshal Fund или техните партньори.

© 2023 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.