Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

След въвеждането на извънредно положение съдебните заседания по делата за достъп до информация, водени с подкрепата на ПДИ, бяха отменени. Поради това през изминалия месец март няма постановени съдебни решения. До възстановяване на нормалния ход на работа на административните съдилища вместо съдебни решения в рубриката „От съдебната зала“ ще представяме жалби, изготвени от правния екип на ПДИ, по които са образувани или предстои да бъдат образувани съдебни дела.

 


Основателен ли е отказът на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да предостави достъп до окончателните доклади за оценка на събитията, станали в Блок 5 и Блок 6 на АЕЦ „Козлодуй”, съответно на 16 ноември и на 26 ноември 2019?

 

Този въпрос ще бъде поставен по дело на д-р Петър Пламенов Кърджилов (експерт на Международната неправителствена организация за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch, член на Съюза на учените в България) срещу отказ на АЯР да предостави достъп до окончателните доклади за инцидента в ядрената централа. Информацията е поискана със заявление от декември 2019, а отказът на АЯР е с мотив, че третото засегнато лице – АЕЦ „Белене“, от което агенцията е поискала съгласие да предостави информацията, изрично е отказало. Като правно основание за отказа са посочени разпоредби от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).

С подкрепата на ПДИ срещу отказа е подадена жалба до Административен съд – София град (АССГ). В жалбата са изложени аргументи, че според самият ЗБИЯЕ ограниченията по него не се прилагат за достъп до информация, свързана с инциденти и аварии в ядрени съоръжения или обекти с източници на йонизиращи лъчения. В жалбата е посочено още, че по силата на ЗДОИ съгласие на третото лице не е необходимо, когато самото то е задължен субект по ЗДОИ, а АЕЦ „Белене“ е точно такъв субект. Изложени са и доводи за наличие на надделяващ общесетвен интерес за предоставяне на информацията.

 

***


Необходимо ли е да е налице надделяващ обществен интерес, за да бъде предоставен достъп до констатациите, съдържащи се в ревизионен акт на Националната агенция за приходите (НАП) от 06.06.2017, издаден на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“?

 

Този въпрос ще бъде поставен по дело на Политическа партия „Движение Да България“ срещу отказ на НАП да предостави констатациите от въпросния ревизионен акт. Информацията е поискана със заявление от февруари 2020. В заявлението изрично е посочено, че се иска предоставяне на достъп със заличени данни, отнасящи се до третото лице, и предоставяне на останалата част от информацията в обем и по начин, който не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Въпреки това НАП отказва с мотив, че разкриването на информация при надделяващ обществен интерес е право на заявителя, на което той може да се позове, но трябва да посочи наличието на това обстоятелство, както и да подкрепи твърдението си със съответните факти. Такива факти в случая не са посочени, което според агенцията мотивира решение за отказ.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В жалбата са изложени аргументи, че съгласно ЗДОИ проверката за наличието на надделяващ обществен интерес е задължение за администрацията, което следва пряко от закона и не възниква при инициатива на заявителя. Обърнато е особено внимание на обстоятелството, че в случаите на искане на частичен достъп до обществена информация, поначало не следва да се осъществява „баланс на интереси“. Такъв баланс и избор в полза на „надделяващия обществен интерес“ следва да се прави единствено, когато е налично законово ограничение, което се явява пречка да бъде предоставен достъп до искана обществена информация. Не е необходимо за предоставянето на информация, която не попада в категориите на законовата защита, да се прави баланс на интереси и да се отчита надделяващия обществен интерес. Информацията, която не попада в обхвата на законовата защита, подлежи на безусловно предоставяне.

 

***

Основателен ли е отказът на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) да предостави информация за вноса и износа на селскостопански животни през 2018?

 

Този въпрос ще бъде поставен по дело на Фондация „Четири лапи“ срещу отказ на БАБХ да предостави информация за регистрираните в системата TRACES (система за трансевропейска мрежа, която нотифицира, сертифицира и проследява вноса, износа и търговията с животни и животински продукти) продължителни превози на живи селскостопански животни през 2018. Информацията е поискана със заявление от януари т.г., а отказът на БАБХ е с неясни мотиви, сред които, че информацията не е обществена и, че подобна информация вече е била искана от зявителя.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В жалбата са изложени мотиви, че информацията безспорно е обществена, тъй като е свързана с извършвания от агенцията ветеринарно-медицински контрол. Посочено е, че според практиката на Върховния административен съд (ВАС) няма пречка за повторно искане на идентична информация от страна на същия заявител в рамките на 6 месеца, ако първоначалното не е удовлетворено.

По жалбата е образувано а.д. № 1933/2020 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав, което е насрочено за разглеждане в открито заседание на 13 май 2020.

 

***

Вярно ли е, че посочването само на документите, а не на самата информация, която се търси, се приравнява на пълна липса на описание на исканата информация и е основание за оставяне на заявление за достъп до информация без разглеждане?

 

Този въпрос ще бъде поставен по дело на Тенис Академия „Илиян Янков“ срещу отказ на кмета на Пазарджик да предостави информация, свързана с отдаването на общински терен на концесия за тенис кортове. Конкретно са поискани копия от три документа: заповед на кмета, становище на друг тенис клуб от Пазарджик (по чиято инициатива е започната процедура за предоставяне на концесия) и съгласувателно становище от Министерство на младежта и спорта. Информацията е поискана със заявление от края на декември 2019. С писмо  от 14 януари т.г. кметът на общината уведомява заявителя, че следва да уточни предмета на исканата информация, тъй като посочването само на документите, а не на самата информация, която се търси, се приравнявало на пълна липса на описание на исканата информация. С писмо от 28 януари заявителят уточнява, че желае да получи копия от исканите три документа така както са описани в заявлението за достъп. С уведомление от 11 февруари кметът на общината оставя заявлението без разглеждане на основание чл. 29 от ЗДОИ, защото заявителят не е конкретизирал достъп до каква информация иска.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Пазарджик. В жалбата са изложени аргументи, че въпросът за формулирането на заявлението за достъп до информация (т.нар. проблем „достъп до информация – достъп до документи“) към момента е решен с четири решения на петчленни състави ВАС, според които дали се иска конкретният материален носител на информация (документ) или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й.

Предстои образуване на дело в Административен съд – Пазарджик, след което жалбата ще бъде разгледана в закрито заседание и съдът ще се произнесе по нея с определение (бърза процедура по чл. 197-200 от АПК), тъй като в случая не се обжалва изричен отказ да бъде предоставена информацията, а отказ на администрацията да разгледа заявлението по същество.

 

 






Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.