 Кирил Терзийски |
Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за проверката, извършена от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) по т.нар. казус „ЦУМ-гейт“. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на главния инспектор при ИВСС. Информацията е поискана със заявление от септември 2019 и конкретно касае акта на ИВСС, с който е приключила проверката по казуса „ЦУМ-гейт“ и стенографския протокол от заседанието на ИВСС, на което конкретният казус е бил дискутиран и обсъждан.
Припомняме, че казусът „ЦУМ-гейт“ касае среща, проведена през пролетта на 2017 между три лица - главния прокурор Сотир Цацаров, бизнесмена Сашо Дончев и бившия член на ръководството на БСП Георги Гергов. Проверката на ИВСС е образувана по сигнал на Гражданско сдружение „Боец“ и приключва с решение на ИВСС от 10 юли 2017 за прекратяване на проверката.
След получаване на заявлението, ИВСС провежда процедура за търсене на съгласие на трети лица – подателя на сигнала и участниците в срещата. Получава съгласие от Гражданско сдружение „Боец“ и от Сашо Дончев. Главният прокурор изразява изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация, а получаването на писмото за търсене на съгласие от Георги Гергов в срещата така и не е потвърдено.
С решение от 18 октомври 2019 главният инспектор при ИВСС отказва да предостави информацията с мотиви, че от нея, и в частност от доклада по проверката, заявителят не би могъл да си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект – ИВСС; както и че търсената информация се отнася до трети лица, част от които са изразили изрично писмено несъгласие за предоставянето й; и че доколкото заседанието на ИВСС не е публично, то и воденият за него протокол също няма характер на обществена информация.
С Решение № 3941 от 16 юли 2020 АССГ отменя отказа и задължава главния инспектор при ИВСС да предостави достъп до исканата информация.
В решението си по делото съдът посочва, че редът, условията и основанията за извършване от ИВСС на проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, са регламентирани в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно приложимата норма от ЗСВ проверките по този раздел започват със заповед на главния инспектор. В хода на проверките се събират данни, относими към предмета на проверката, и се изслушва проверяваното лице. Всяка проверка завършва с изготвянето на мотивиран доклад, в който се посочват извършените действия по проверката, установените факти и обстоятелства. Докладът съдържа конкретно становище относно липсата или наличието на достатъчно данни за конфликт на интереси, съответно за действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаването на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Докладът се внася за обсъждане в ИВСС, който приема решение за прекратяване на проверката при липсата на достатъчно данни или за отправяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание или за установяване на конфликт на интереси до съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), когато са налице достатъчно данни.
От анализа на цитираните разпоредби съдът прави извод, че решението на ИВСС с което приключва образувана проверка за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, съдържа официална обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничаван.
Съдът намира, че в случая не са налице и предвидените в закона – чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ – предпоставки за отказ да се предостави и служебната информация, съдържаща се в доклада от проверката и стенографския протокол от обсъждането му, въз основа на които е прието решението от 10 юли 2017 за прекратяване на проверката, поради наличие на надделяващ обществен интерес.
Съдът посочва, че по отношение на информацията, която се получава, създава и съхранява по повод извършвани проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на магистратите, винаги е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно тази норма „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая проверката е била извършена по отношение на главния прокурор, в качеството му на орган на съдебната власт, а не в лично качество. От търсената информация обществото, и в частност жалбоподателят, могат да си съставят мнение относно дейността, както на задължения субект – Инспекторат към ВСС, така и за работата на Прокуратурата в лицето на нейния ръководител – главния прокурор. Предоставянето на достъп до информация, свързана с констатации относно действия на главния прокурор на Република България, в това му качество, и на Инспектората по отношение на осъществявания от него контрол безспорно е предпоставка за повишаване на публичността и отчетността на задължените субекти – ИВСС и Прокуратурата на Република България.
За пълнота на мотивите си съдът отбелязва, че изричното несъгласие на третото лице, до което се отнася търсената информация, не е абсолютна и безусловна пречка за предоставяне на достъп до нея. Във всеки случай отказът следва да бъде мотивиран с наличие на такъв защитен от закона частен интерес, който би бил засегнат от предоставянето на поисканата информация и който е противопоставим на презумирания от закона обществен интерес. В хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задълженият за предоставяне на информацията субект следва да извърши преценка дали защитеният частен интерес, обоснован с конкретни факти, е по-значим от заложения в закона обществен интерес от предоставяне на търсената информация. В случая изричното несъгласие на третото засегнато лице (главният прокурор) не съдържа каквито и да е мотиви за отказа да бъде предоставена информацията, поискана със заявлението за достъп. Този факт, както и липсата на върната разписка от писмото, с което се иска съгласие за предоставянето на информацията от последния участник в срещата, обаче, е без значение за спора, доколкото по отношение на търсената обществена информация е налице надделяващ обществен интерес и последната не може да бъде ограничавана.
Решението на съда е окончателно.
* * *
След като ЗДОИ изисква изрично произнасяне на задължения субект при получено заявление за достъп до информация, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ. До този извод стигна АССГ по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавната консолидационна компания (ДКК).
Със заявление от януари 2020 Мила Чернева иска от ДКК да й бъде предоставен достъп до информация за разходването на сумата от 500 млн. лв., отпусната с ПМС № 142/13.07.2018, за ремонт на язовири. Конкретно е поискана следната информация:
1. Възлагала ли е ДКК ремонти на язовири в България на друга организация или дружество, дъщерно или не, и ако да, коя/кое?;
2. Документите, свързани с възложените по т. 1 - договори, протоколи и всякакви други, касаещи процеса;
3. Размерът на сумата, част от отпуснатите с Постановление № 142 от 13.07.2018 от Министерски съвет 500 млн. за ремонти на язовири, която е прехвърлена от ДКК на друго дружество и кое е това дружество;
4. Започнатите ремонти на язовири с име, населено място, изпълнител, сума и включени дейности по ремонта към 17 януари 2020;
5. Сключените договори с изпълнител по т. 4 към 17 януари 2020;
6. Изразходваната или разплатена към 17 януари 2020 сума от 500-те млн. лв., отпуснати с Постановление № 142 от 13.07. 2018 година от Министерски съвет.
В законоустановения 14-дневен срок отговор не е получен, поради което с подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ на директора на ДКК е обжалван пред АССГ.
С Решение № 3962 от 17 юли 2020 АССГ отменя мълчаливия отказ и връща преписката на директора на ДКК за изрично произнасяне по заявлението.
Съдът приема, че исканата информация за разходването на сумата от 500 млн. лв., отпусната с ПМС № 142/13.07.2018, за ремонт на язовири, е служебна обществена информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Съдът отбелязва, че е допустимо предоставянето на информация под формата на писмена справка, когато в същата са систематизирани конкретни данни, налични за определения период в администрацията на задълженият субект.
Съдът посочва, че според правилото на чл.38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на търсената информация.
Единствената призната от ЗДОИ възможност за процедиране при получено редовно заявление за достъп до информация е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като закона изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ.
Решението е окончателно.
Казусът е отразен в статията на Мила Чернева във в. „Капитал“ от 21.07.2020 „Съдът: ДКК трябва да каже как харчи 500-те млн. лв. за ремонти на язовирите“.
* * *
Мълчанието по получено редовно заявление за достъп до информация винаги е недопустимо. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу мълчалив отказ на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).
Със заявление от декември 2019 Доротея Дачкова иска от КПКОНПИ да й бъде предоставена информация, описана в три точки, касаеща броя дела и обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в периода 2018-2019, съдебно-деловодни разноски по граждански дела в периода 2015-2019 и размера на изплатените бонуси през 2018 и 2019.
С писмо от началото на януари 2020 КПКОНПИ уведомяват заявителката, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ срокът се удължава с още 10 дни, а именно – до 13.01.2020 включително, предвид обема на търсената информация.
След изтичане на удължения срок не е получен отговор по заявлението, поради което с подкрепата на ПДИ е подадена жалба до АССГ срещу мълчалив отказ.
С Решение № 3964 от 17 юли 2020 АССГ отменя мълчаливия отказ и връща преписката на КПКОНПИ за произнасяне по заявлението.
Съдът посочва, че съдебната практика е единодушна, че формирането на мълчалив отказ по заявление по реда на ЗДОИ е недопустимо и винаги е основание за отмяната му и връщане за произнасяне. Мотиви в тази насока са излагани многократно и като цяло се свеждат до това, че мълчанието по ЗДОИ е недопустимо. Органът дължи произнасяне, като при преценка, че не следва да предостави информацията, същият следва да се мотивира.
Решението е окончателно.
Казусът е отразен в статията на Доротея Дачкова във в. „Сега“ от 25.07.2020 „КПКОНПИ е осъдена за отказани данни какви бонуси плаща“.
* * *
Информацията за дейността на приютите за безстопанствени кучета в столичните квартали „Горни Богров“, „Слатина“ и „Сеславци“ по време на първия месец от извънредното положение е обществена и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Марта Георгиева (общински съветник от Столичен общински съвет) срещу частичен отказ на зам.-кмета на Столична община (СО), отговарящ за Направление „Зелена система, екология и земеползване“.
Със заявление от април 2020 Марта Георгиева иска от СО да й бъде предоставена информация, описана в 15 точки, за дейността на приютите за безстопанствени кучета, стопанисвани от Общинското предприятие „Екоравновесие“ в столичните квартали „Горни Богров“, „Слатина“ и „Сеславци“ по време на първия месец от извънредното положение.
С решение от 15 април 2020 зам.-кметът на СО предоставя част от информацията – какви са промените в работата на приютите, с какъв акт са въведени и общия брой животни във всеки от трите приюта. Останалата информация – броя животни в единични и общи клетки, информация за разхождането на кучетата и броя служители, ангажирани с тази дейност – е отказана с мотив, че не представлява обществена информация по ЗДОИ.
С Решение № 4107 от 23 юли 2020 АССГ отменя частичния отказ и връща преписката на зам.-кмета на СО за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът посочва, че с оспореното решение, органът е решил да откаже достъп до обществена информация, мотивирайки се, че поисканата информация не е обществена и не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Съдът намира този извод на органа за неправилен. Информацията е служебна, тъй като е свързана с дейността на Общинското предприятие (ОП) „Екоравновесие“, т.е., свързана е с дейността на служители при този орган. Поисканата информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, свързана с живота на обществото като група хора, има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само тя да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Поисканата информация, като свързана с дейността на едно общинско предприятие, създадено с цел грижа за животните на територията на СО, безспорно е свързана, макар и непряко с дейността на СО, доколкото предприятието е част от структурата на СО. ОП „Екоравновесие“ е създадено, за да осъществява общинската политика по отношение на безстопанствените кучета, като основната му дейност е регулиране популацията им на територията на Столична община. Предприятието е второстепенен разпоредител на бюджетни средства, поради което бюджетът на общинското предприятие „Екоравновесие” се одобрява с решение на Столичен общински съвет, в рамките на одобрения цялостен бюджет на Столична община. Т.е., от изложеното категорично може да се направи извод, че общинското предприятие е част от структурата на СО и неговата дейност безспорно е свързана с дейността на задължения субект по регулиране популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община. Поради това и чрез информация за дейността на предприятието, свързана със стопанисването на трите приюта за безстопанствени кучета в кварталите „Горни Богров“, „Слатина“ и „Сеславци“, заинтересованите лица могат да си съставят мнение относно дейността на СО в областта на безстопанствените животни. В този смисъл, поисканата информация е обществена служебна информация, от която заявителят може да си състави мнение за дейността на СО в областта на овладяване популацията на безстопанствените кучета и грижата за тях. В този смисъл не са налице основания за ограничаване или отказ за предоставяне на поисканата информация.
В заключение, съдът намира за незаконосъобразно решението на зам.-кмета на СО и по т. 15 от заявлението относно предоставянето на конкретна заповед на кмета от месец март, за която зам.-кметът на СО посочва, че била публикувана на електронния портал на СО. Съдът приема, че това представлява отказ за предоставяне на поисканата информация. Няма спор, че ако търсената обществена информация се съдържа в интернет пространството, задълженият субект може да посочи къде да бъде намерена и съответно да не предоставя копия от нея. В случая е посочено, че информацията е публикувана в електронния портал на СО. Законът обаче има предвид, че посочването на място, където е публикувана информацията, следва да е конкретно и ясно, така че да не се налага на заявителя да го търси. Т.е. следва да се посочи конкретен интернет адрес.
Решението е окончателно.
_______________________________________________________
|
|
Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.