 |
Когато с влязъл в сила съдебен акт е отменен отказ за предоставяне на информация и съдът е задължил административния орган да предостави достъп, то последният не може отново да откаже, като излага нови мотиви и съображения за отказ. Налице е единствено задължение за безусловно изпълнение на постановения съдебен акт и предоставяне на цялата информация.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по второ дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на вече разформированата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
През месец август 2022 г. Доротея Дачкова подава заявление до КПКОНПИ, с което иска следната информация:
1. Кога за Станислав Т. Трифонов е възникнало задължение да декларира имуществото си пред КПКОНПИ? Колко пъти същият не е изпълнил задължението си по закон да подаде декларация за имущество. За всяко отделно недодаване на декларация ли КПКОНПИ извършва проверка за несъответствие?
2. Самият Трифонов обяви публично, че във връзка с недодаването е глобен от КПКОНПИ. В тази връзка – кога се е случило това и какъв е размерът на глобата, наложена на Трифонов? Събрана ли е въпросната глоба?
3. Потвърждавате ли, че Трифонов е проверен от КПКОНПИ и не са открити несъответствия между доходи и разходи? Има ли висящи процедури срещу Трифонов в КПКОНПИ?
С Решение № ДОИ-22#3/02.09.2022 г. КПКОНПИ отказват исканата информация с мотив, че представлява защитени лични данни и че предоставянето на подобна информация ще затрудни контролната дейност на КПКОНПИ и ще даде възможност за злоупотреба чрез разпореждане с имущество, което може да се окаже незаконно придобито.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 1165/23.02.2023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката върната на КПКОНПИ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдебното решение е отразено в Информационния бюлетин на ПДИ – брой 2 (230), 2023, както и в статия на Доротея Дачкова във в. „Сега“ от 1 март 2023 „КПКОНПИ е осъдена да каже дали е глобила Слави Трифонов“.
При новото произнасяне по заявлението, с решение от 16 март 2023 г., КПКОНПИ предоставя информация по т. 1 и 2 от заявлението, но не и по т. 3.
С подкрепата на ПДИ отказът по т. 3 от заявлението е обжалван пред АССГ.
С Решение № 14787/29.04.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 33 състав, по а.д. № 3444/2023 г., съдия Галин Несторов отменя отказа по т. 3 от заявлението и връща преписката на КОНПИ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът отбелязва, че следва да се има предвид, че административният орган при издаване на процесното решение е безусловно обвързан от задължителните указания относно прилагането на закона, дадени с Решение № 1165/23.02.2023 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 40 състав, постановено по а. д. № 8766/2022 г.
Съдът посочва, че поисканата от заявителя информация с процесното заявление касае обстоятелствата дали от Слави Трифонов е подадена дължимата декларация в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност, извършена ли е проверка по нея от инспекторите в КПКОНПИ, установени ли са несъответствия и какви мерки са предприети в случай на установено несъответствие, което не е отстранено по предвидения в закона ред. В горепосоченото решение на АССГ се приема недвусмислено, че тази информация по естеството си представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), от вида служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като пряко касае дейността на задължения субект. Достъпът до нея е свободен, според чл.13 от ЗДОИ и се предоставя по реда на този закон. В случая ограничението по ал. 2 от посочената разпоредба е неприложимо, тъй като не се касае за информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите, която няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации – т. 1), нито пък касае мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи (т. 2 на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ). В решението на АССГ категорично се сочи, че според разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Такъв в случая е налице, доколкото посредством исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. Както се посочи по-горе, в закона (§ 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ) е установена оборима презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата информация, като в тежест на административния орган – задължен субект по смисъла на чл. 3, е да докаже липсата на такъв във всеки конкретен случай.
В процесното и в предходното решение на член на КПКОНПИ са посочени законовите разпоредби, регламентиращи задължението на лицата по чл. 6 за подаване на съответните декларации, сроковете за това и правомощията на Комисията. Доколкото декларациите по чл. 38 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) са публични – чл. 40, ал. 2 от ЗПКОНПИ, както е публичен и списъкът на лицата, неизпълнили задължението за подаване на декларация в срок, то не може да намери приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, установяваща неприложимост на неговите разпоредби по отношение предоставянето на лични данни. „Лични данни“, според дефиницията по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, е понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 – всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В случая такива не се търсят от заявителя, а се иска информация за изпълнението на законово вменено задължение от страна на задължения субект.
Както предходният, така и настоящият състав на съда, намират за неотносими изложените доводи относно приложимост на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно нея не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Излага се едва с процесното решение на член на КПКОНПИ, че исканата информация била класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация. Това твърдение обаче е изцяло в противоречие с изложените от съда мотиви Решение № 1165/23.02.2023 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 40 състав, постановено по административно дело № 8766/2022 г. За административния орган не е налице никаква законова възможност за оспорване мотивите на съда, дадени с решението на съда посредством излагане на правни мотиви и съображения от вида на тези по т. 3 от заявлението. Налице е единствено задължение за безусловно изпълнение на постановения съдебен акт и предоставяне в цялост на цялата информация по трите точки от заявлението. Като е предоставил информация само по т. 1 и т. 2 от заявлението и е отказал такава по т. 3, ответникът по делото е издал незаконосъобразен акт в тази му част. Същият подлежи на отмяна, като делото следва да се върне като преписка на административния орган – в случая Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), която следва да предостави изцяло и безусловно исканата информация по т. 3 от подаденото заявление.
Решението е окончателно.
***
Когато е поискан достъп до статистическа информация, фактът, че задълженият субект може да установи кои трети лица засяга информацията сам по себе си, не е предпоставка да се приеме, че искането за достъп до обществена информация засяга интересите на тези лица, което да налага искане на съгласие от тях за предоставяне на информацията.
До този извод стигна състав на Административен съд - Бургас по дело на Асен Йорданов (“Биволь“) срещу отказ на Агенция „Митници“.
В началото на месец декември 2024 г. Асен Йорданов подава заявление да Агенция „Митници“, с което иска информация за количествата суров петрол от Казахстан, които са обмитени от началото на 2024 г. като внос в България през пристанище „Росенец“, както и информация за държавите на произход на част от количествата внесен втечнен газ от началото на 2024 г. през Териториална дирекция „Митница“ Бургас.
След получаване на заявлението от Агенция „Митници“ провежда процедура за търсене на съгласие от трети лица. Получават съгласие от „Булмаркет ДМ“ ЕООД. „Топливо Газ“ ЕООД изразява съгласие за предоставяне на информацията, касаеща общото количество от внос на втечнен газ, но не предоставя съгласие да бъде споделяна конкретна информация относно произхода на внесените количества; тази, свързана с броя на разтоварените танкери; информация относно доставчиците и транспортните фирми, доставили количествата от внос. Посочената информация е квалифицирана като „търговска тайна“, която дружеството не желае да бъде разпространявана. „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД изразяват изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация. Като аргументи за несъгласието е посочено, че исканата информация не представлява „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ; че същата представлява търговска тайна съгласно чл. 3 от Закона за търговската тайна и като такава е „чувствителна“ за дружеството, тъй като би могло да нанесе значително увреждане на конкуренцията между търговците на пазара на производство, съхранение и продажба на горива в страната.
С решение от 27 декември 2024 г. заместник-директор на Агенция „Митници“ отказва достъп като приема, че конкретният случай попада в ограничението на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, която предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Бургас.
С Решение № 3520/15.04.2025 г. на Административен съд - Бургас, IV състав по административно дело № 48/2025 г., съдия Галина Радикова отменя отказа и връща преписката на Агенция „Митници“ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че заявителят е поискал предоставяне на информация относно общото количество суров петрол от Казахстан, което е обмитено като внос в България от началото на 2024 г. през пристанище „Росенец“, както и информация за количествата и произхода на внос на втечнен газ през Митница Бургас за същия период.
Няма искане за достъп до каквато и да е било информация, свързана с конкретни вносители.
Фактът, че органът може да установи кои са вносителите сам по себе си не е предпоставка да се приеме, че искането за достъп до обществена информация засяга интересите на тези лица, което да налага искане на съгласие от тях за предоставяне на информацията. Тъй като в случая последните са търговски дружества, следва да бъде доказано, че исканата информация представлява производствена или търговска тайна. Легална дефиниция за нея дава разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, според която "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите.
Данните за общите количества суров петрол и втечнен газ и произхода на последните не могат да бъдат свързани с конкретната стопанска дейност на определен търговски субект, така че да е възможно извършване на преценка за наличие на производствена или търговска тайна. Възможността за засягане на интересите на трето лице не следва да е предполагаема, тя следва да е реална. Като е приел обратното и е изискал съгласие от различни търговски дружества, административният орган неправилно е приложил материалния закон.
Решението е окончателно.