Дарина Палова, ПДИ
Дарина Палова
Дарина Палова

Информацията за това дали главният прокурор Сотир Цацаров е награждаван от МВР в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив не представлява лични данни. Това реши окончателно петчленен състав на Върховен административен съд с решение №16380 от 10.12.2013, оставяйки в сила решението на ВАС – тричленен състав. Делото по случая бе заведено от Българският институт за правни инициативи след отказ на министъра на вътрешните работи да предостави информация по подадено от организацията заявление. С него от института поискаха да узнаят награждаван ли е по реда на чл. 216 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Сотир Цацаров като председател на Окръжния съд в Пловдив за  съдействие и конкретна помощ на МВР, и ако е награждаван, какви са мотивите, вида на наградата, кога и за какви заслуги. Конкретният повод за заявлението беше изготвянето на профил на Сотир Цацаров в качеството му на кандидат за главен прокурор, в рамките на проект „Инициатива за прозрачни съдебни назначения". За целта, за кандидатите за назначения на ключови позиции в съдебната власт се изготвят стандартизирани профили, обобщаващи цялата достъпна информация за тях, на основата на която да бъде взето обективно и мотивирано решение. Министърът отказа информация, мотивирайки се, че тя е извън приложното поле на ЗДОИ и не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от закона, тъй като представлява лични данни.
Първата инстанция по делото прецени, че тази информация не е лични данни, както приема МВР. В решението си съдът посочи, че "с данните за получената награда не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД)", както и че "размерът на получаваните награди не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт". Според съда се касае за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на министерството по  разходване на бюджетни средства за награждаване на български и чуждестранни граждани. Последва касационно обжалване пред Върховен административен съд – 5-членен състав. В решението си втората инстанция приема изцяло становището, изложено в първоинстанционното решение за характера на исканата информация – става въпрос за обществена информация, а не за лични данни по смисъла на ЗЗЛД.  В допълнение съдът посочва, че съгласно законодателството на РБългария, магистратите са лица, изпълняващи публична, висша държавна длъжност по силата на чл. 228 от Закона за съдебната власт. Съгласно практиката на Конституционния съд (решение № 4/26.03.2012 по к. д. № 14/2011) защитата на личните данни за т.нар публични личности е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани.  

 

Председателят на Софийски градски съд /СГС/ да предостави исканата от журналистката Доротея Дачкова информация, реши окончателно съдът. С решение №132 от 07.01.2014 Върховен административен съд остави в сила решението на АССГ от 14.06.2013, с което бе отменен отказ на председателя на СГС да предостави информация по заявление на Доротея Дачкова от в. „Сега“. С него тя поиска информация за забавените дела на отделни наказателни и граждански състави. Председателят на СГС отказа на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ – информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Впоследствие АССГ отмени отказа, посочвайки, че доводът за приложението на чл. 13, ал. 2, т.1 от ЗДОИ е неоснователен, тъй като информацията нито е свързана с оперативната подготовка на актове, както изисква правната норма, нито е с несамостоятелно значение. Тези предвидени в закона условия, за да се приеме приложимост на това ограничение на правото на информация, в случая не са налице, тъй като не са посочени конкретни актове, които да се подготвят от поисканата информация. Както СГС, така и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет /ВСС/ нямат правомощия да издават краен акт по повод забавянето на дела. Такъв във връзка със санкциониране на съдия за забавени дела може да издаде само от ВСС, а исканата информация по естеството си има „фактически и статистически характер”. В решението си ВАС също посочва, че исканата  информация освен че не е свързана с подготовката на акт на органа, има и самостоятелно значение. Тя отразява изпълнението на задълженията на съдията по постановяването на съдебните актове в разумен срок, което, заедно с постановяването на правилни актове, е гаранция за добро правосъдие, т.е. за качествено изпълнение на предоставената му от държавата правораздавателна власт. В решението си съдът обръща внимание и на факта, че информацията е поискана от заявителя като журналист от национален всекидневник. Този факт установява значението на исканата информация за обществения живот в страната, част от който е дейността на съдебната власт и конкретно Софийски градски съд, тъй като „събирането на информация от журналистите е съществен, неотменим етап от изпълнението на професионалните им задължения и с оглед на това от изпълнението на тяхната „необходима обществена функция да предоставят информация на обществото като цяло“ и „да служат като фактор, който се грижи за неговите интереси“ (решение №7 от 04.06.1996 по конституционно дело №1/1996).“ 

 

МВР да се произнесе по същество по заявлението за разрешителното за оръжие на лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Това  реши с определение №219/ 15.01.2014 състав на Административен съд София – град. Заявлението по случая бе подадено през юли от журналиста от OFFNEWS Юлиан Христов, който попита министъра на вътрешните работи има ли Волен Сидеров издадено разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, кога е издадено, коя институция е издала необходимото за целта медицинското свидетелство, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства. Повод за журналистическия интерес бе появата на Сидеров с пистолет в парламента на 28 юни т.г. От МВР отказаха информацията, като посочиха, че заявлението е недопустимо и не следва да бъде разглеждано. Според министерството поисканата информация не е обществена, не е свързана с работата на МВР по ЗДОИ и представлява лични данни на Волен Сидеров.

Според съда поисканата със заявлението информация е обществена. От една страна информацията относно разрешителното за оръжие е обективирана в акт на съответния орган от системата на МВР при осъществяване на правомощията му по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в същото време е обществена и информацията по втората точка от заявлението  - относно евентуално издаденото медицинско свидетелство за липсата на психически разстройства на титуляра на разрешението. В определението се посочва още, че противно на мотивите на отказа, със заявлението не е поискан достъп до лични данни, тъй като в него изрично е посочено, че не се търси достъп до конкретни документи, както и подробности за здравословното състояние на лицето. Нещо повече, според съда, в случая е налице „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на §1 т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като получаването на информацията би повишило прозрачността и отчетността на народния представител (с оглед и на възможността за обществена оценка на неговите действия), който е на собствено основание и субект по чл.3 от закона. Съдът отменя отказа и връща преписката на административния орган за произнасяне по същество. 

 

Изпълнителна Агенция „Железопътна администрация“ не е следвало да иска съгласието на БДЖ, за да предостави годишните си доклади, реши състав на АССГ. Със заявление, подадено през юни 2013 от неправителствената организация Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“ до Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ (ИАЖА), са поискани годишните доклади (анализи и отчети), изготвени от ИАЖА относно контрола на агенцията по изпълнението на задълженията за обществени услуги с железопътен транспорт в България (т.е. как ИАЖА контролира изпълнението на задълженията на БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД по договора). Поискана е информация и за извършените от изпълнителната агенция (в качеството й на национален орган за контрол на прилагането на Регламент 1371/2007) проверки за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012.

С решение на изпълнителния директор на ИАЖА е отказана информацията за докладите и предоставена тази за извършените проверки. Посоченото в решението основание за отказ по т.1 е засягане интересите на трето лице - БДЖ и липса на съгласие за предоставянето й. Отказът бе обжалван в съда.

С решение №396 от 22.01.2014 АССГ отменя така постановения отказ като посочва в мотивите си, че БДЖ – ПП е задължен субект по ЗДОИ в качеството си на публичноправна организация, от една страна, а от друга - дружеството е също юридическо лице, финансирано със средства от консолидирания държавен бюджет. Във връзка с това съдът намира, че в конкретния случай е била приложима разпоредбата на  чл.31 ал.5 от ЗДОИ – т.е. не било необходимо съгласието на БДЖ, тъй като то е задължен субект по ЗДОИ и информацията за докладите представлява обществена информация по смисъла на закона. Ето защо, неприлагайки въпросната разпоредба, изпълнителният директор на ИАЖА е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Съдът отменя решението и изпраща преписката на ИАЖА за произнасяне.   

 

На втора съдебна инстанция беше спечелено дело за непредоставяне на информация за депото за отпадъци в Суходол. Върховен административен съд потвърди решението на АССГ по дело, заведено от Ивайло Попов от неправителствената организация „За земята“, срещу мълчалив отказ на зам.-кмета на Столична община. Със заявлението си жалбоподателят иска от СО информация за управлението на депото за неопасни битови отпадъци /НБО/ в кв. Суходол. Първата инстанция отмени мълчаливия отказ с решение №2742/24.04.2013, а преписката е изпратена на зам.-кмета с указание да предостави информация в едномесечен срок. Решението на съда бе обжалвано от СО с мотивите, че информацията не е налична в Столична община, тъй като се намира в „Чистота Искър“ ЕООД.

В решението си № 257/09.01.2014 състав на Върховен административен съд потвърждава задължеността на СО да предостави информацията с оглед задълженията, възложени на кмета на общината по реда на Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управлението на отпадъците на територията на СО. В наредбата изрично е посочено, че кметът на СО отговаря за избора на площадка, изграждането, поддържането, експлоатацията, закриването и мониторинга на депата за НБО и/или на други инсталации или съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на НБО”. Освен това съгласно чл. 10 ал. 1 т. 6 от Наредбата "Чистота Искър" ЕООД има задължение да представя на общината екземпляр от годишния си отчет за дейността за предходната година. Конкретно задължен да предостави исканата информация е зам-кмета на СО, тъй като с оглед неговите правомощия именно той е органът, който събира и съхранява тази информация. 

Според ВАС правилно са приети за неоснователни възраженията на общината, че след като заявлението е подадено чрез виртуалното деловодство, то не отговаря на изискванията на чл.25 от ЗДОИ , т.е. органът не бил сезиран със заявление за достъп и за него не е възникнало задължение да отговори, поради което няма формиран мълчалив отказ. Административният орган е бил редовно сезиран и е следвало да представи отговор, тъй като съгласно ЗДОИ заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път. Решението на съда е окончателно.

 

Административен съд Велико Търново отмени мълчалив отказ на ректора на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий." Със заявление от 27.09.2013 Камелия Джанабетска иска информация от ректора за изпълнението на проект „Съвместен мониторинг на риска при извънредни ситуации в трансграничния регион на р. Дунав“  и по-конкретно протоколи от проведени процедури за възлагане на обществени поръчки, както и копие от сключените договори в резултат на тези поръчки. С решение № 688/27.12.2013  АС – Велико Търново отхвърля като неоснователно твърдяното от ответника по делото основание за недопустимост на жалбата, а именно липса на правен интерес от обжалване, тъй като жалбоподателката не е участник в обществените поръчки. Според съда този пряк интерес от оспорване на актове, свързани с процедурата по възлагане на обществени поръчки е уреден от ЗОП, който в случая е неприложим. Тук правният интерес на жалбоподателката от оспорване на мълчалив отказ е свързан с качеството й на член на гражданското общество, адресат на ЗДОИ, който има право на гарантиран достъп до обществена информация, за да си създаде собствено мнение за прозрачността на съответните институции при разходване на обществени средства. Съдът намира отказа на ректора на ВТУ за незаконосъобразен, поради неспазване на задължително установената форма и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по неговото издаване. Отменя и изпраща преписката на ректора на ВТУ за изрично произнасяне по заявлението.

 

 

 

 

 

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.