Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ

Протоколът от проведен конкурс за длъжността директор на институция, финансирана от държавният бюджет е обществена информация по ЗДОИ и следва да бъде предоставен при поискване. До този извод стигна състав на ВАС като втора инстанция по дело на Тодор Мадолев срещу отказ на главния секретар на Министерство на културата (МК) да предостави копие от протокола от последния проведен конкурс за директор на Драматично-куклен театър – Плевен. Отказът бе с мотив, че на заявителя било отговорено по отношение на исканата информация в рамките на предходните 6 месеца (основание за отказ по чл. 37, ал. 3 от ЗДОИ). С Решение № 3048 от 04.05.2016 на АССГ отказът е отменен и главният секретар на МК е задължен да предостави протокола от конкурса за директор. В мотивите си съдът посочва, че отказът на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ е неоснователен, тъй като тази разпоредба дава възможност да се откаже информация, когато тя действително е била предоставена на заявителя по предходно искане, но не и когато му е била отказана и по предходно заявление, какъвто е настоящият случай. Съдът отбелязва, че протоколът без съмнение представлява обществена информация, тъй като съдържа информация за процедура за назначаване на директор на институция, финансирана от държавния бюджет. Решението на съда е обжалвано от МК пред ВАС. В резултат, с Решение № 1961 от 13.02.2018 на ВАС решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдът споделя заключението на първоинстанционния съд, че поисканата информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Предвид дадената от законодателя легална дефиниция на понятието обществена информация, налице в процесния случай са двете кумулативно дадени изисквания в посочената правната норма - информацията да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти. Понятието обществен живот е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора, т.е. всяка информация, свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. За да е налице обществена информация е необходимо тя да е свързана с живота на група хора, както и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Следователно информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканият протокол по чл. 14 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти съдържа информация, не само свързана с живота на обществото като група хора, но с предоставянето й молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като обективираната в него информация се отнася пряко до дейността на министъра на културата, свързана в конкретния случай с провеждане на конкурс за директор на държавен културен институт и съответно класиране на кандидатите, между които е бил и заявителят. Решението е окончателно. През февруари информацията е предоставена на заявителя.

 

Отказът да се предостави информация с мотив, че същата засяга интересите на трето лице е незаконосъобразен, когато в него не са изложени съображения с какво, по какъв начин и как ще се засегнат интересите на третите лица при предоставяне на поисканата информация. До този извод стигна петчленен състав на ВАС като втора инстанция по дело на Зорница Маркова (в. „Капитал“) срещу частичен отказ на министъра на енергетиката да предостави достъп до цялата преписка от кореспонденцията на Министерство на енергетиката (МЕ) с Министерство на финансите (МФ) през 2009 и 2010 по повод заявлението на 11 главни редактори на печатни медии за това какви парични средства и в кои банки са депозирали държавните органи и държавните предприятия към 31.12.2009 и съответно към 31.03.2010. Министърът на енергетиката предоставя частичен достъп като не предоставя цялата информацията, отнасяща се до „Булгаргаз“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД, с аргумент, че двете дружества са изразили изрично несъгласие, мотивирано с твърдението, че не са задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. С Решение № 206 от 8 януари 2018 ВАС отменя частичния отказ и връща преписката на министъра на енергетиката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ допуска отказ до обществена информация, когато "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". Тези два юридически факта трябва да са налице кумулативно. В случая не е спорно, че „Булгаргаз“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД  са надлежно уведомени от ответника и писмено са изразили несъгласието си за предоставяне на свързаната с тях информация. Обстоятелството обаче, че като трети лица търговските дружества фигурират в предмета на исканата обществена информация, само по себе си не означава автоматично засягане на техните интереси. Вярно е, че законодателят не е поставил изрично изискване към третото лице да обосновава интереса си и неговото засягане, но щом органът се позовава на засягане на интерес на трето лице, той е длъжен да идентифицира този интерес и възможната прогноза за неговото засягане. Немотивираното посочване на засегнат интерес, без да може да се установи какъв е той, за да се прецени риска достъпът до исканата информация да го засегне, прави процесното решение в оспорената му част необосновано. Решението е обжалвано от министъра пред петчленен състав на ВАС. В резултат, с Решение № 4398 от 03.04.2018 на ВАС, Петчленен състав - II колегия, решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдът намира, че обосновано първоинстанционният съд е приел, че позоваването на засягане на правата на трети лица за непредоставяне на достъп до поисканата информация не е мотивирано, тъй като в оспорения административен акт не са изложени съображения с какво, по какъв начин и как ще се засегнат интересите на третите лица при предоставяне на поисканата информация. Липсата на мотиви за приложението на чл. 31, ал. 4 ЗДОИ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С обжалваното съдебно решение тричленният състав на ВАС обосновано и законосъобразно е приел, че министърът на енергетиката не е изпълнил и задължението си по чл. 38 ЗДОИ и не е изложил мотиви за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, касаещ приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Неизлагането на съображения за приложението на посочената разпоредба е самостоятелно основание за отмяна на отказа за предоставяне на исканата обществена информация. Решението е окончателно.

 

Подписът на заявителя не е сред въведените конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, при което липсата му не води до нередовно искане за достъп до обществена информация. До този извод стигна състав на ВАС по дело на изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева срещу отказ на кмета на Благоевград да предостави акта, уреждащ организацията и движението на документооборота в общината. Отказът на кмета бе с мотив, че по реда на ЗДОИ не може да се искат копия от документи, поради което заявлението се явявало общо и неконкретизирано. В отказа бе посочено също, че заявлението не е подписано. С Решение № 1160 от 01.08.2016 на Административен съд – Благоевград отказът е обявен за нищожен и преписката му е върната за ново произнасяне с указания. Съдът приема, че след като заявлението не е било подписано, то кметът е следвало да го остави без движение и да укаже на заявителя да отстрани недостатъците. Срещу решението на съда е подадена касационна жалба. В резултат, с Решение № 5306 от 24.04.2018 на ВАС решението на първата инстанция е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. ВАС приема, че изводите на съда, че заявлението за достъп до обществена информация следва задължително да е подписано от подателя не намира опора в специалния и приложим в настоящото производство Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ). За да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ от заявителя, но подписът му не е сред въведените конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, при което липсата му не води до нередовно искане за обществена информация. В първоинстанционното решение обаче не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който изложи мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения акт, установявайки налице ли са предпоставките по ЗДОИ за предоставяне на исканата информация. Решението е окончателно. Предстои да бъде образувано ново дело в АС - Благоевград.

 

Центърът за градска мобилност – София е задължен субект по ЗДОИ и дължи предоставяне на достъп до информация за дейността си. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Росен Босев (в. „Капитал“) срещу отказ на изпълнителния директор на Центъра за градска мобилност (ЦМГ) да предостави достъп до протоколите от заседанията на Съвета на директорите на ЦГМ за 2015, 2016 и 2017. Отказът бе с мотив, че ЦГМ не е задължен субект по ЗДОИ. С Решение № 2623 от 19.04.2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на ЦМГ за произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът счита, че ЦГМ, независимо от търговския си характер, е създаден за задоволяване на обществен интерес в областта на обществения транспорт съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Данните от Търговския регистър (ТР) сочат СО като едноличен собственик на капитала на дружеството. Освен това, видно от устава на дружеството, общото събрание се състои от Столичен общински съвет (СОС), а правомощията му са свързани с назначаване и освобождаване на членовете на съвета на директорите на дружеството. Също така, от Годишния финансов отчет (ГФО) за 2016, публикуван в ТР, е видно, че приходите от дейността като агент на СО са повече от 50 %. Поради това следва да се приеме, че е изпълнено и кумулативно изискуемото условие по § 1, т. 4, б. „а“ от ЗДОИ. Съдът намира, че заявлението за достъп съдържа достатъчно точно и недвусмислено описание на исканата информация – протоколите от заседанията на Съвета на директорите на ЦМГ за 2015, 2016 и 2017, която има обществен характер и е свързана с дейността на дружеството в сферата на обществения транспорт. Решението подлежи на обжалване.

 

Информацията за размера на дължимите суми по задължения на физически и юридически лица, които ползват общински имоти или концесионни договори, е обществена информация. До този извод стигна състав на Административен съд – Благоевград по дело на Мариета Димитрова (гл. редактор на ИА Blagoevgrad news) срещу отказ на кмета на Благоевград да й предостави информация за  дължимите суми по задължения на физически и юридически лица, ползващи общински имоти или концесионни договори от община Благоевград към декември 2017. Отказът бе с мотив, че информацията не е обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като от същата не може да бъде съставено мнение за дейността на задължения субект. В отказа бе отбелязано още, че в заявлението не било посочено във връзка с каква конкретна дейност се искат данните, за кой конкретно период и за кои физически или юридически лица. В отказа бе посочено още, че искането не е конкретизирано и обхваща неясен времеви период. С Решение № 554 от 27.03.2018 на Административен съд - Благоевград отказът е отменен и преписката е върната на кмета за ново произнасяне с указания. Съдът приема, че информацията за дължимите суми по задължения на физически и юридически лица, ползващи общински имоти или концесионни договори, е обществена информация, защото е свързана със събиране на задължения от общината относно дължими наеми и такси, което събиране е във връзка с изпълнение на бюджета на общината и с живота на хората в нея. От изпълнението на бюджета на общината зависи животът на жителите в самата община, а от друга страна създава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти. Съдът обаче стига и до извод, че не е ясно каква точно информация се иска. Посочено е, че се иска размера на дължимите суми от физически и юридически лица, които ползват общински имоти и е употребен съюза „или“ концесионни договори. Този съюз означава алтернативно или от ползватели на общински имоти, или от концесионери. Освен това не е посочено за кой период точно се отнася исканата информация. Съдът счита, че в посоченото - към декември 2017,  няма начален момент от кога тече този период. С оглед на тази неяснота, точно от кои субекти се иска и за кой период обществената информация, органът е следвало да уведоми заявителя и той има право да уточни предмета на исканата обществена информация и ако заявителят не го уточни до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. При тези факти съдът приема, че решението е постановено при неспазване на процесуалните правила. Срещу решението на съда е подадена касационна жалба от кмета на Благоевград.

 

© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.