Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

До възстановяване на нормалния ход на работа на административните съдилища вместо съдебни решения в рубриката от „От съдебната зала“ продължаваме да представяме жалби, изготвени от правния екип на ПДИ, по които са образувани или предстои да бъдат образувани съдебни дела.

Основателен ли е отказът на Министерство на вътрешните работи (МВР) да предостави копие от договора, сключен с фирмата „Веридос ГмбХ“ за изготвяне на нови паспорти и лични карти за българските граждани.

Този въпрос ще бъде поставен по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ (ПНД) в МВР да предостави четливо копие от договора, сключен на 21 септември 2018, между МВР и фирма „Веридос ГмбХ“ за изготвяне на паспорти и лични карти. Копие от договора е поискано със заявление, тъй като договорът, който е качен в секция „Профил на купувача“ на интернет страницата на министерството е нечетлив. Първоначално директорът на Дирекция ПНД удължава срока за отговор по заявлението, а след изтичане на удължения срок отказва да предостави достъп с мотив, че задълженията за публикуване на информация по Закона за обществените поръчки (ЗОП) представлявали „специален ред за публикуване на информация“ и изключвали приложението на ЗДОИ. 

С подкрепата на ПДИ срещу отказа е подадена жалба до Административен съд – София град (АССГ). В жалбата са изложени доводи, че законодателят е определил договорите за обществени поръчки като обществена информация, след като е създал законова презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес от предоставянето на всички договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ в § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДОИ и е създал задължения за нейното публикуване по чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗДОИ във връзка с чл. 36а, ал. 1 т. 1 и чл. 36, ал. 1, т. 12 от ЗОП. В жалбата е посочено още, че според практиката на Върховния административен съд (ВАС) съществуването на задължение за публикуване на определен вид информация не препречва правото и възможността достъп до същата информация да бъде търсен и получен чрез заявление по ЗДОИ.

***

Основателенен ли е отказът на началника на Национална служба за охрана (НСО) да предостави информация за безвъзмездното временно ползване на автомобили на НСО от външни лица.

Този въпрос ще бъде поставен по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на началника на НСО. Информацията е поискана със заявление от януари 2020 и конкретно касае:

1. Всички договори за безвъзмездно временно ползване на автомобили, предоставени от субекти, външни за НСО;
2. Моделът автомобил, дата на сключване на договора, срока на договора и конкретния субект по т. 1.

Началникът на НСО отказва да предостави достъп до цялата искана информация с неясни мотиви за защита на класифицираната информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В жалбата са изложени доводи, че според отказа само част от автомобилите, предоставени за безвъзмездно ползване от НСО, извършват „специализиран транспорт“ и съответно информацията за тях подлежи на класификация като държавна тайна. A contrario това означава, че договорите за останалата част от автомобилите не са обект на класификация, тоест са обществена информация, подлежаща на предоставяне по ЗДОИ. Изложени са и доводи, че от отказа не става ясно положени ли са грифове за сигурност, какви са нивата на класификация, какви са сроковете на защита за отделните документи, кои са датите на изтичане на срока за класификация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и т.н. С бланкетното си твърдение, че договорите за „част от тези автомобили“ подлежат на класификация, началникът на НСО не доказва наличието на фактическите и правните обстоятелства, налагащи приложението на ограничение. 

***

Основатeлен ли е отказът на изпълнителния директор на Държавната консолидационна компания (ДКК) да предостави информация относно дейноста на компанията по подръжката на язовири.

Този въпрос ще бъде поставен по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на директора на ДКК. Информацията е поискана със заявление от януари 2020 и конкретно касае следните въпроси:

1. Възлагала ли е ДКК ремонти на язовири в Република България на друга организация или дружество, дъщерно или не, и ако да, коя/ кое?;
2. Документите, свързани с договорите по т. 1, протоколи и всякакви други, касаещи процеса;
3. Размерът на сумата, част от отпуснатите с постановление № 142 от 13 юли 2018 година от Министерски съвет (МС) 500 млн. за ремонти на язовири, която е прехвърлена от ДКК на друго дружество и  кое е това дружество;
4. Започнатите ремонти на язовири с име, населено място, изпълнител, сума и включени дейности по ремонта към 17 януари 2020;
5. Сключените договори с изпълнител по т. 4 към 17 януари 2020;
6. Изразходваната или изплатена към 17 януари 2020 сума от 500-те млн. лв., отпуснати  с Постановление № 142 от 13 юли 2018 на Министерски съвет.

Директорът на ДКК не се произнася по подаденото заявление в законоустановения 14-дневен срок, поради което с покрепата на ПДИ е подадена жалба срещу мълчалив отказ до АССГ. В жалбата са развити доводи за наличието на трайна съдебна пракитика, според която мълчаливият отказ по ЗДОИ винаги е незаконосъобразен, тъй като законът изисква съответният орган да се произнася с мотивирано решение. В жалбата е отбелязано, че исканата информация е свързана с обществения живот в Република България и ако бъде предоставена, заявителката би могла да си състави мнение за дейността на ДКК по управлението на държавната собственост и конкретно по управлението на прехвърлените с Постановление 142 от 13 юли 2018 на МС средства от държавния бюджет, както и по свързаните с това дейности по ремонт на язовири. Информацията не попада в някое от предвидените в ЗДОИ ограничения и не съществува законова пречка да бъде предоставена.

По жалбата е обаразувано а.д. № 2376/2020 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав.


 






Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.