Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От съдебната зала
Дарина Палова, ПДИ
Дарина Палова
Дарина Палова

На втора съдебна инстанция бе спечелено делото на Гергана Богданова срещу отказ на министъра на околната среда и водите да предостави достъп до доклади за проверки по Договор за безвъзмездна финансова помощ №DIR-5112122-С008, финансиран от Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 за проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол”. С решение №8570/11.07.2016  Петчленен състав на Върховния административен съд остави в сила решението на първата инстанция по делото от февруари т.г. Със заявлението си по случая Гергана Богданова поиска както доклади за извършвани проверки по договора, така и информация за наложени финансови корекции на същия договор, данни за промяна графика за изпълнение на проекта и информация за възложените обществени поръчки. В отговор Министърът на околната среда и водите отказа информацията на основание чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ. Решението на министъра беше обжалвано пред Върховния административен съд, който отсъди в полза на заявителката. В решението си №1841/18.02.2016 Тричленен състав на ВАС прие, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. Според съда в случая, с оглед характера на исканата информация, следва да се приеме, че независимо от липсата на съгласие на кмета на Ямбол, информацията по заявлението трябва да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. В допълнение съдът посочи, че органът, който не е изразил изрично съгласие да се предостави достъп до исканите сведения и данни, а именно кметът на Община Ямбол, също е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ и дължи предоставяне на обществена информация, при отправено до него искане. Поради това не може да се приеме, че този орган има качеството на трето лице по смисъла на чл. 37 от ЗДОИ и следователно негово изрично съгласие не е необходимо. С касационна жалба министърът на околната среда и водите оспори така постановеното решение на първата инстанция. Втората инстанция по делото приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. В решението се приема за неоснователен наведеният в касационната жалба довод, че в случая не е отчетено обстоятелството, че искането за предоставяне на обществена информация е относно договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между Община Ямбол и договарящият орган, с който страните са се задължили да запазят поверителността на всички предоставени документи, информация и други материали по договора. Правилно в обжалваното решение е посочено, че в случая и третото лице – кметът на Ямбол, е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, при което при поискване същият също дължи предоставяне на исканата информация при наличие на надделяващ обществен интерес. В случая се касае до договор сключен между орган на местната власт с такъв от централната, при което тези доводи не могат да бъдат споделени, доколкото не се касае до търговска тайна, а се касае до разходване на обществени средства.

Решението на съда е окончателно.

 

БНБ да предостави информация за брутния и нетен размер на възнаграждението на управителя на банката за периода октомври 2003 - юни 2014 включително, реши Върховният административен съд. С решение №9592/29.08.2016 състав на Върховен административен съд отмени отказ на БНБ да предостави информация на журналистката от OFFNEWS Александра Маркарян какви са били годишният брутен и нетен размер на възнаграждението на бившия управител на банката Иван Искров за всяка календарна година, през която е бил управител. В отказа се посочва, че Иван Искров не е декларирал съгласие за оповестяване на получените от него доходи преди юли 2014 до началото на първия му мандат през октомври 2003. Поради това предоставянето на тази информация ще доведе до разкриване на лични данни за лицето, т.е. тя попада в хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ. Освен на основание лични данни, исканата информация е отказана и на основание неприложимост на ЗДОИ, тъй като по отношение на БНБ е установен специфичен ред, уреден в специален закон /Закон за БНБ/ - по който именно банката се отчита, оповестява и разпространява обществена информация за своята дейност и за разходите, извършени при изпълнение на възложените й функции, в това число и за разходите за издръжка на персонал. В решението си съдебният състав отхвърля наведените в отказа доводи за наличие на лични данни като приема за безспорно, че управителят на БНБ е личност, изпълняваща публична висша държавна длъжност. Според съда защитата на личните данни за тези личности, е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси. Сам по себе си фактът, че посочените лица са задължени да декларират посочените обстоятелства в публичен регистър сочи, че там изнесените данни не са защитени лични данни. По посочените причини незаконосъобразен се явява изводът на БНБ, че възнаграждението на управителя на банката не е обществена, а касаеща икономическата му идентичност. Възнаграждението на лица, заемащи висши държавни длъжности, не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. В конкретния случай се касае за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно спазват ли се правилата за формиране възнаграждението на ръководните органи на БНБ, приема съдът.

С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на административния орган като го задължава да предостави достъп до поисканата със заявлението информация.

 

С решение №9591/29.08.2016  Върховният административен съд отмени отказ на министъра на околната среда и водите да предостави достъп до правен анализ, възложен и приет от МОСВ, който касае уреждане на взаимоотношенията на държавата със собственици на обекти, разположени и въздействащи върху околната среда в националните паркове. Заявлението по случая беше подадено преди близо две години от еколога Александър Дунчев. Тогава, вместо да се произнесат по заявлението, от министерството го оставиха без разглеждане, посочвайки в решението си, че същото не представлява искане за достъп до информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ или информация за околната среда съгласно чл. 19 от ЗООС. С определение на Върховния административен съд №5791 от 20.05.2015 решението на министъра на околната среда и водите, с което бе оставено без разглеждане заявлението за достъп до информация, беше отменено. Съдът прие жалбата за основателна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ сезираният задължен субект при редовно подадено заявление има две правни възможности - да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставянето му, като писмено уведоми за това заявителя. Следователно, законът императивно изисква постановяване на изрично решение, при което недопустим е както мълчаливият отказ от произнасяне, така и оставянето на заявлението без разглеждане, беше посочено още в съдебното определение. Впоследствие от министерството отказаха информацията с ново решение с мотиви, че по своето естество тя няма характер на обществена такава свързана с околната среда, т.е. информация за фактори по чл.5 от ЗООС или административни мерки, които могат да окажат въздействие върху компонентите на околната среда. Освен това в решението се посочва още, че достъпът до същата следва да бъде ограничен, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ - доколкото се касае до служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение. Извън тези основания, от министерството твърдят, че исканата информация се отнася до трето лице, което е изразило изрично своето несъгласие за предоставянето й. В оспорения отказ е посочено също, че търсената информация засяга интересите на изготвилото я адвокатско дружество, доколкото в правния анализ е вложен специализиран юридически труд на висококвалифицирани юристи и подготвеният от тях документ следва да се счита за авторски.

В решението на съда се посочва, че несъмнено и безспорно информацията за националните паркове - „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан” е свързана с обществения живот в РБългария. Според съдебния състав изготвянето на „Правен анализ на сградите, съоръженията и други обекти на територията на националните паркове „Рила”, „Пирин“ и „Централен Балкан” от висококвалифицирани юристи, само по себе си не го превръща в обект на авторско право по смисъла на чл.3,ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ - необходимо е да е произведение на науката, което е в резултат на творческа дейност. Така например от обектите на авторското право са изключени идеите и концепциите. Непредставянето на сочения по-горе правен анализ, липсата на каквито и да било данни за обхвата и съдържанието му не позволява да се обоснове изводът, че се касае за творческа дейност на изготвилите го, превръщайки го в защитен авторски труд. Освен това от министерството не са предоставени каквито и да било доказателства, че е налице пречка анализ, изготвен по негова поръчка, да бъде публично оповестяван, респективно съдържащата се в него информация да бъде предоставяна на трети лица. Относно посоченото в отказа, че  правният анализ, е документ без самостоятелно значение и  има служебен характер, поради което на основание чл.13,ал. 2 достъпът до него следва да бъде ограничен, тъй като съдържа мнения, препоръки, изготвени за административния орган, във връзка с бъдещи негови актове, съдът прима, че това твърдение противоречи на твърдението, че търсената информация е авторски труд на адвокатското дружество.

С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на административния орган като го задължава да предостави достъп до поисканата със заявлението информация.

 

Българската национална телевизия в качеството си на задължен по ЗДОИ субект да предостави информация за дейността  на РТВЦ – Пловдив, поискана със заявление от журналистката Гергана Никленова, реши Върховен административен съд. Със заявление вх. № ВД-1798/21.10.2014 до БНТ журналистката Гергана Никленова иска информация относно количеството щатни и на граждански договори журналисти в РТВЦ - Пловдив; копия на протоколите от конкурсите за заеманите щатни журналистически бройки; информация за обема на работа на репортерите и режисьорите — колко минути ефир, колко време монтажна продукция за месец произвеждат всички /щатни и на граждански договори/ журналисти и какви са нормативните параметри на отношението работа - работна сила; информация за гледаемостта и рейтинга на продуктите от РТВЦ- Пловдив; критериите за оценка на работата на журналистите в центъра и др. С решение на генералния директор на БНБ информацията е отказана по съображения, че тя не попада в кръга от информация, очертан с разпоредбата на чл.18 ЗДОИ. Журналистката обжалва решението пред Административен съд София – град, който се произнася със съдебен акт по делото с №3197/11.05.2015. С него състав на АССГ приема за законосъобразно решението на генералния директор на БНТ и отхвърля жалбата. Мотивите на съда за това са, че жалбоподателката е поискала информация, която е изцяло извън обхвата на специалната норма на чл.18 от ЗДОИ, която определя обхвата на дължимата обществена информация - за задължените субекти по ЗДОИ, които заедно с това са и средства за масова информация. Впоследствие срещу първоинстанционното решение е подадена касационна жалба до Върховния административен съд. С решение №7785/27.06.2016  Върховният административен съд отменя решението на първата инстанция, както и решението на генералния директор на БНТ. Мотивите са, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според ВАС АССГ не е отчел, че БНТ като национален обществен доставчик на медийни услуги съществува по силата на закона /чл.42 Закона за радиото и телевизията/, дейността й се субсидира от държавния бюджет и се финансира от фонд "Радио и телевизия", като изрично законодателят, в ал.4 на чл.70 ЗРТ сочи, че субсидията от държавния бюджет е за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми; същата се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет. Съобразявайки изложеното, ВАС приема, че Българската национална телевизия е публичноправен субект и като такъв е задължено лице по смисъла на чл.3, ал. 2, т.1 ЗДОИ. В решението се посочва още, че не може да бъде споделен изводът на задълженото лице, потвърден и от АССГ, че търсената информация не е обществена, по смисъла на чл.18 ЗДОИ. Напротив, естеството и обемът на търсената от журналистката информация изцяло попада в законовите рамки на чл.18, ал.1, т.3 и 5 - лицата, които са непосредствено заети в средството за масова информация и участват във формирането на редакционната политика; финансовите резултати на собственика на средството за масова информация и разпространението на неговата продукция, е заключението на съда.

Решението на съда е окончателно.

 



© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.