 |
Отказът с мотив класифицирана информация, представляваща „държавна тайна“, е незаконосъобразен, когато институцията не може да докаже, че информацията е била маркирана с гриф за сигурност към дата на постановяване на отказа. До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на началника на Националната служба за охрана (НСО) да предостави информация за безвъзмездно ползваните автомобили на НСО от трети лица.Информацията е поискана със заявление от януари 2020 и конкретно касае:
1. Всички договори за безвъзмездно временно ползване на автомобили, предоставени от субекти, външни за НСО;
2. Моделът автомобил, дата на сключване на договора, срок на договора и конкретния субект по т. 1.
Началникът на НСО отказва достъп до исканата информация с неясни мотиви за защита на класифицирана информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 2687/21.04.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на НСО за ново произнасяне по заявлението с указания да се предостави информацията от заявлението, която не е класифицирана (ако касае трети лица, да се търси съгласието им); а по отношение на класифицираната информация – да се направи преценка за предоставяне на частичен достъп.
Съдът приема, че страни по договорите за ползване на автомобили следва да са НСО и трети лица. При липса на каквито и да е данни по преписката или по делото, че самите договори са класифицирана информация, за предоставянето на тези договори е следвало да се поиска съгласието на тези трети лица. Съдът посочва, че по отношение на информацията за модел автомобил, дата на договора и лицето, на което е предоставен автомобил, НСО представят по делото списък с гриф за сигурност от октомври 2020, който не доказва, че информацията е била класифицирана към момента на поискването ѝ. Съдът отбелязва, че двукратно е указано на НСО да представи доказателства, че информацията е била класифицирана към датата на решението за отказ. Това не е направено от НСО, поради което отказът с мотив „държавна тайна“ се явява недоказан.
Решението е окончателно.
* * *
Когато административният орган поиска от заявителя да уточни предмета на исканата информация и заявителят направи това, органът не може да иска повторно уточняване, а е длъжен да се произнесе по заявлението. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Марта Георгиева (София) срещу мълчалив отказ на Столична община (СО) да предостави информация за дейността на Общинско предприятие (ОП) „Екоравновесие“.
Със заявление от септември 2020 Марта Георгиева иска от СО да ѝ бъде предоставена (подробно описана в 20 точки) информация за общото ръководство и дейност на ОП „Екоравновесие“ и в частност дейността, свързана с настаняването на бездомните животни в приюти.
Заместник-кметът на СО изпраща на заявителката уведомление, че следва да уточни предмета на исканата информация, което тя прави. След това обаче получава ново уведомление, че следва да уточни предмета на исканата информация. По съвет на ПДИ, след второто уведомление е подадена жалба срещу мълчалив отказ до АССГ.
С Решение № 2663/20.04.2021 на АССГ мълчаливият отказ е отменен и заявлението е върнато на СО за изрично произнасяне по него.
Съдът отбелязва, че с повторно писмо заместник-кметът на СО, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, е указал на заявителя, че има право да направи допълнително уточнение на предмета на исканата информация. Това второ писмо на заместник-кмета представлява искане за уточняване на исканата информация, а не е отказ от предоставянето ѝ. Същото обаче е недопустимо, доколкото след подаване на редовно уточнение на предмета на исканата информация за задължения субект се поражда задължение да постанови изричен акт по заявлението, а не повторно да дава указания за уточняване на предмета на искането.
С оглед изложеното, съдът приема, че е налице мълчалив отказ, който е недопустим по ЗДОИ, тъй като единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта.
Решението е окончателно.
* * *
Информацията, свързана със застрояване по черноморското крайбрежие, не само попада в приложното поле на ЗДОИ, но е налице и надделяващ обществен интерес за предоставянето ѝ. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Марта Георгиева (София) срещу отказ на кмета на Община Царево да предостави копия от няколко свои заповеди и справка за издадените разрешения за строеж в местността „Поляните“, с. Синеморец.
Информацията е поискана със заявление от октомври 2020, а отказът на кмета е с мотив, че информацията не е обществена по ЗДОИ, не засяга обществен интерес и е издадена в интерес на трети частни лица.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 2795/26.04.2021 на АССГ отказът е отменен и заявлението е върнато на кмета на Царево за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че поисканата информация касае застрояване по черноморското крайбрежие и попада в приложното поле на ЗДОИ. Съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, което винаги следва да бъде съобразено и обсъдено от органа. В този смисъл твърдението на административния орган, че следвало заявителят да го обоснове, е неоснователно. Чрез предоставянето на исканите сведения се цели разкриване на информация, която може да съдържа данни за корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, който извод следва и от разпоредбата на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ, която въвежда презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани със стопанската дейност и засягат условията, правата, задълженията, санкциите, сроковете, определени в договор, по които едната страна, както в случая, е задължен субект по чл. 3 от закона.
Решението е окончателно.
* * *
Излагането на нови доводи за отказ да бъде предоставена определена информация едва на етап съдебна фаза е недопустимо. До този извод стигна състав на АССГ по дело на ПП „Да, България“ срещу отказ на директора на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в Министерство на финансите (МФ) да предостави информация за предмета на арбитражното дело, заведено от ЧЕЗ срещу България за продажбата на ТЕЦ-Варна пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон, САЩ.Информацията е поискана от „Да, България“ със заявление от октомври 2020 и конкретно касае следните данни:
1. Предмет ли е ТЕЦ-Варна на арбитражни претенции от страна на ЧЕЗ и защо?;
2. Ако да, какъв е размерът на тази претенция досежно ТЕЦ-а?;
3. Предмет на иск ли е самата сделка между ЧЕЗ и Доган/Папазов през 2017?;
4. Предмет на иск/претенция ли са твърденията от чешка страна, че в сделката от българска страна е имало елементи на престъпления?
С решение от 11 ноември 2020 директорът на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МФ отказва исканата информация с мотив, че същата е конфиденциална.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 2819/27.04.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на МФ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът приема, че директорът на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МФ се е позовал само на правилата, уреждащи воденото арбитражно производство с твърдението, че изискват конфиденциалност. Този аргумент би бил относим, ако жалбоподателят бе поискал достъп до информацията от самия арбитраж. В случая обаче той иска информацията от МФ, което е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, и няма друг ред, по който да я получи. Всички възражения относно приложението на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, са изложени за първи път в съдебното производство. Същите не фигурират в оспорения отказ, а излагането на мотиви едва пред съда е недопустимо.
Решението е окончателно.
_______________________________________
|
|
Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.