Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Основанията за отказ по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) са неприложими, когато се иска информация, свързана с околната среда. С този мотив Върховният административен съд (ВАС) потвърди решение на Административен съд София-град (АССГ) за отмяна на отказ на Столична община (СО) да предостави информация, свързана с проекта за „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък“. Информация за проекта бе поискана от Данита Заричинова (ЕС „За земята“) със заявление, подадено през март 2017 г. Бе поискана следната информация.
1.Актуализиран идеен проект „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък“;
2.Предпроектно проучване към проекта;
3.Анализ на разходи-ползи към проекта;
4.Анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата за проекта;
5.Анализ на осъществимостта (feasibility analysis) за проекта;
6.Анализ за наличието на държавни помощи при реализацията на проекта.

С решение от 27.03.2017 г. зам.-кметът на СО Йоана Христова отказва да предостави достъп до информацията по т. 1 от заявлението с мотив, че е налице ограничение по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ и уведомява заявителката, че общината не разполага с окончателни актуализирани анализи по отношение на информацията по т. 2–6 от заявлението. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 612 от 02.02.2018 г. по а.д. № 4474/2017 г. АССГ отменя отказа и връща преписката на зам.-кмета на СО за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. СО обжалва решението на АССГ пред ВАС.
В резултат, с  Решение № 14006/21.10.2019 г. на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа на зам.-кмета на СО е оставено в сила. Върховните съдии намират за правилни изводите на АССГ. По отношение на отказа по т. 1 от решението съдът е приел, че исканата информация не попада в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ. Съдът е посочил, че редът и условията на предоставяне на достъп по информация за околната среда е регламентиран в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който е специален спрямо общия ЗДОИ. В чл. 20 на ЗООС са визирани конкретни основания за отказ на достъп до търсената информация за околната среда, които изключват приложението на разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ, уреждаща хипотезите на отказ по този закон. ЗООС се явява специален спрямо ЗДОИ, поради което основанието за отказ за предоставяне на информация би могло да бъде само сред изброените в чл. 20 от ЗООС, а административното производство по подаденото заявление е следвало да протече по реда, предвиден в ЗООС, а не по ЗДОИ, както е протекло. Предвид липсата на постановен с решението изричен диспозитив относно т. 2-6 от заявлението, съдът е приел, че по тях е формиран мълчалив отказ за предоставяне на поисканата информация, който е незаконосъобразен, тъй като ЗДОИ изисква изрично произнасяне с решение, аналогично е и изискването на чл. 20, ал. 4 от ЗООС, в който текст също е предвидено, че отказът следва да има формата на решение. По тези съображения административният акт е приет за незаконосъобразен и е отменен, отменен е и мълчаливият отказ по т. 2-6 от заявлението, като преписката е върната на задължения субект за ново произнасяне.
Върховните съдии доразвиват тези доводи като отбелязват, че на основание чл. 17 от Закона за опазване на околната среда всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес. ЗООС се явява специален закон по отношение на ЗДОИ, тъй като в ЗООС изрично е предвидена глава II, озаглавена "Информация за околната среда". В чл. 19 от ЗООС се съдържа определение на "информация за околната среда", което в своя обхват включва както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничавано само в случаите на чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗООС. В случая, за да постанови обжалвания отказ по т. 1 от подаденото заявление, административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е счел, че са изпълнени предпоставките по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ. Както правилно е приел решаващият съд, отказът по т. 1 е незаконосъобразен, тъй като редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран в Закона за опазване на околната среда, който е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Решението е окончателно.

Заявлението за достъп до информация се счита за писмено и в случаите, когато е подадено по електронен път. В такъв случай не се изисква електронен подпис. До този извод стигна състав на ВАС, като втора инстанция, по дело на изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева срещу отказ на кмета на Благоевград да предостави акта, уреждащ организацията и движението на документооборота в общината. Тази информация бе поискана в началото на 2016 г., в рамките на ежегодното проучване на ПДИ на интернет страниците на институциите. Отказът на кмета бе с мотив, че по реда на ЗДОИ не може да се искат копия от документи, поради което заявлението се явявало общо и неконкретизирано. В отказа бе посочено също, че заявлението не е подписано. С Решение № 1160 от 01.08.2016 на Административен съд – Благоевград отказът бе обявен за нищожен и преписката бе върната за ново произнасяне с указания. Съдът прие, че след като заявлението не е било подписано, то кметът е следвало да го остави без движение и да укаже на заявителя да отстрани недостатъците. Срещу решението на съда бе подадена касационна жалба.
В резултат, с Решение № 5306 от 24.04.2018 на ВАС решението на първата инстанция бе отменено и делото бе върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. ВАС прие, че изводите на съда, че заявлението за достъп до обществена информация следва задължително да е подписано от подателя не намира опора в специалния и приложим в настоящото производство ЗДОИ. За да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ от заявителя, но подписът му не е сред въведените конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, при което липсата му не води до нередовно искане за обществена информация. В първоинстанционното решение обаче не бяха изложени мотиви по съществото на спора, поради което ВАС върна делото на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който да изложи мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения акт, установявайки налице ли са предпоставките по ЗДОИ за предоставяне на исканата информация. 
При новото разглеждане на делото от друг съдебен състав на първа инстанция отказът на кмета на Благоевград бе отменен и по същество. С Решение № 1230/03.07.2018 г. на АС Благоевград отказът е отменен и преписката е върната на кмета за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема за неоснователен изводът на административния орган, че заявлението за достъп до обществена информация следва задължително да е подписано от подателя, тъй като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. В процесния случай, заявлението е подадено именно по електронен път, което е една от възможните форми предвидени в закона, като с оглед посочената редакция на нормата, не е необходимо за това наличие дори и на притежаван електронен подпис. В този смисъл доводът за липса на подпис в оспореният отказ е несъстоятелен.В решението е посочено още, че неоснователно е прието от адм. орган, издал оспореното решение, че не било ясно кой точно акт /като наименование/ се иска от заявителя. Основателни се явяват оплакванията в тази насока на оспорващия, че при липса на публичност в община Благоевград на актовете относно регулирането на документооборота, няма как да се изисква от външни на администрацията лица, какъвто безспорно е фондацията – заявител, да знае и посочи с точно наименование актът, който желае да й се предостави. Подобна тежест не е възложена на заявителите, видно от съдържанието на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, където са уредени реквизитите за заявлението за достъп до информация по този закон. Недопустимо е да се предявяват от който и да е административен орган, други изисквания за съдържанието на заявлението, освен изчерпателно посочените, още повече и предвид наличието на нормативно установено задължение за създаването от страна на ответника на акт за регламентиране на посочения документооборот.Мотивите на съдебното решение завършват с извод, че е неправилна интерпретацията на административния орган и за това, че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, тъй като материалният носител на информацията не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, съдържаща се в него. В този смисъл достъпът до обществената информация е равносилен и на получаване на документа, в който се съдържа тази информация. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба от кмета на Благоевград.
В резултат, с Решение № 13818/16.10.2019 г. на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии намират, че правилно съдът е приел за неверен извода на административния орган, че заявлението за достъп до обществена информация следва задължително да е подписано от подателя, като се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ, в действащата към датата на подаване на заявлението редакция. Правилно съдът е приел, че заявлението по повод, на което е издадено процесното заявление, съдържа всички изискуеми от ЗДОИ изисквания за редовност, включително е посочена достатъчно ясно и описателно исканата информация и предпочитаната форма за предоставянето й. Заявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ. Правилно за основателни са приети твърденията на жалбоподателя (ответник по касация), че при липса на публичност в община Благоевград на актовете относно регулирането на документооборота, няма как да се изисква от външни на администрацията лица, каквото безспорно е фондацията – заявител, да знае и посочи с точно наименование актът, който желае да й се предостави. В случая заявлението ясно конкретизира достъп до каква информация се иска. Със заявлението е поискана информация, обективирана в посочения документ, който е материалният носител на информацията, поради което правилно съдът е приел, за неправилна интерпретацията на административния орган, за това че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Правилни са и изводите, че информацията, достъп до която се иска, е служебна по своя характер, тъй като е създадена във връзка с дейността на служителите на община Благоевград и че не са налице предпоставките на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ за ограничаване достъпа до информация, както и тези на чл. 7, ал. 1 ЗДОИ. Исканата информация се отнася до дейност на администрацията, за която заявителят ще си състави лично мнение. Решението е окончателно. С Решение № 11-00-812/30.10.2019 на временно изпълняващия длъжността кмет на община Благоевград исканата информация е предоставена. Към решението са приложени както действащият към момента на подаване на заявлението правилник за документооборота на общината, така и приетият три месеца по-късно правилник, който е действащ към настоящия момент.

Столична община (СО) следва да разполага с информация за размера на сумата, получена от общината за предоставянето на общински терен за организиране на изложба „Живите динозаври“ в столицата. До този извод стигна състав на ВАС, като втора инстанция, по дело на Ралица Кацарска (ПДИ) срещу отказ на директора на Дирекция „Сигурност“ на СО. През септември 2017 г. Кацарска подава заявление до кмета на СО, с което иска следната информация, свързана с изложбата „Живите динозаври“ в парка на Военната академия „Г.С. Раковски“.1. По чие предложение и решение са инсталирани динозаврите в парка на Военната академия?2. Има ли сключен договор за инсталирането на динозаврите? Ако има такъв, моля да ми го предоставите по електронен път.СО провежда процедура по търсене на съгласие на трето лице, след което с решение от 20.10.107 г. на кмета на СО е предоставена информация, че изложбата е разрешена след постъпило заявление от „Пуко Енд Пука Ейджънси“ ООД, а договор не е сключван. Предоставено е копие от заявлението на дружеството - организатор на изложбата както и от издаденото от СО разрешение за провеждане на изложбата.
В началото на ноември е подадено второ заявление до кмета на СО, с което се иска достъп до следната информация за изложбата.
1. Какъв е размерът на сумата, заплатена на СО от организатора на изложбата за такса /цена/ за ползване на общински имот /чл. 23, ал. 6 от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Столична голяма община във вр. с чл. 30 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община/;
2. Получава ли СО процент от печалбата от продадените билети за вход и в какъв размер?
Директорът на Дирекция „Сигурност“ на СО отказва достъп до исканата информация с мотив, че същата не е налична в общината, а органът няма задължение да я създаде по повод конкретно искане. Отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 1618 от 12.03.2018 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на Дирекция "Сигурност" за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че исканата информация е обществена, тъй като може да послужи за съставяне на мнение относно управлението на общински имоти и приходите, които се получават от предоставянето им за ползване на трети лица. Съдът намира за неоснователен довода на ответника, че информацията не е налична и трябва да се създаде специално за удовлетворяване на заявлението, тъй като СО следва да разполага с изходните данни и съответно да има информация за размера на сумата получена от общината за предоставения общински терен за организиране на изложба "Живите динозаври", както и да е наясно дали получава процент от продадените билети за вход и ако получава какъв е той. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от СО. В резултат, с Решение № 13655/15.10.2019 г. на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии намират за правилно, че търсената от заявителката информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно управлението на общински имоти и приходите, които се получават от предоставянето им за ползване от трети лица. Съдът основателно е приел, че Столична община следва да има данни за размера на сумата, която е получила за предоставения общински терен за организиране на изложба „Живите динозаври“, както и информация за процента върху сумата от продадените билети за вход. Решението е окончателно.

Достъпът до информация относно емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове, не може да бъде ограничен. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“ срещу отказ на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) да предостави информация за средночасовите стойности (24 броя за всеки ден) на фини прахови частици в столицата (където се мери) за периода 01.12.2017 - 31.03.2018 г. Основният мотив за отказ на главния секретар на ИАОС бе, че исканата информация представлявала данни, които са в процес на изготвяне – недовършени данни и като такива часовите стойности за ФПЧ10 и ФПЧ2,5 от измерванията в автоматичните измервателни станции (АИС) били предварителни и представлявали информация, която не е окончателна. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалване пред АССГ. С Решение № 5867/10.10.2019 г. на АССГ отказът на ИАОС е отменен и преписката е върната на ИАОС за предоставяне на исканата информация в 14-дневен срок от получаване на съдебното решение.Съдът на първо място намира, че публично достъпната вече /след обжалвано решение/ информация на сайта на ИАОС най-малкото не е във вида, в който е поискана в заявлението, поради което наличието й на сайта не представлява изпълнение на заявеното /дори ако е достъпна цялата поискана информация, тя не е в заявения формат за електронна обработка/. Следователно не е налице оттегляне от ответника на обжалваното решение, чрез предоставяне впоследствие на публичен достъп до заявената информация /респ. жалбата е допустима все още и за жалбоподателя е налице правен интерес да обжалва все още/. На второ място, видно от доказателствата по делото/представени от ответника и от жалбоподателя/, ответникът разполага с търсената информация и то в заявения вид. На трето място, аргументирайки отказа формално с посочване на основание по чл. 20, ал. 1, т. 6 от ЗООС, ответникът развива тезата, че поисканите данни са налични, но от тях не се добивала реална представа за качеството на въздуха. Това са аргументи относно последващото използване на поисканите сурови данни, като аргументът, че те няма да бъдат използвани пълноценно след предоставянето им, не би могло да е основание за отказ. Как ще се ползват впоследствие предоставените данни и какви изводи ще си извежда от тях заявителя, не би могло да е относимо при преценката дали да се предостави информацията. Ответникът всъщност потвърждава, че е налична търсената информация. Как ще бъде ползвана впоследствие, не е релевантно при произнасянето на ответника.Съдът посочва, че съгласно разпоредбата на чл.20, ал.6 от ЗООС достъпът до информация относно емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове, не може да бъде ограничен.Съдът отбелязва, че няма разпоредба, която да забранява или да ограничава достъпа до първична информация с оглед защита на обществения интерес чрез избягване на възможността за погрешно интерпретиране на данните.На последно място, съдът приема, че в случая категорично е налице надделяващ обществен интерес по см. на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ - търсената информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на ИАОС, включително свързаната със задължението на РБ да докладва на ЕАОС данните за замърсяване на атмосферния въздух. На пето място, в резюме, не е спорно, че търсената информация е налична при ответника и то в заявения вид. Не е спорно и че представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ, както и че ответникът е задължен субект по ЗДОИ. Няма основания за отказ по спец. чл. 20 от ЗООС, налице е надделяващ общ. интерес по смисъла на ЗДОИ. Информацията следва да се предостави. Решението на съда е окончателно.

Неоснователен е мотивът за отказ, че по реда на ЗДОИ не можело да се иска информация под формата на писмена справка, тъй като за да се предоставел достъп до информация по реда на ЗДОИ, то същата следвало да е налична, а не да се създава по повод конкретно искане. До този извод стигна Административен съд – Смолян по дело на Стефан Сабрутев (Смолян) срещу отказ на кмета на община Смолян да предостави справка за публичните задължения на община Смолян по месеци, в периода 01.10.2018 г. – 01.06.2019 г. Информацията е поискана със заявление от 19 юни 2019 г., а отказът на кмета бе с мотив, че същата не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като законът не предвиждал задължение за събиране на данни и изготвяне на справка по повод удовлетворяване на конкретно заявление. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 348/10.10.2019 г. на Административен съд – Смолян отказът е отменен и преписката е върната на кмета за предоставяне на достъп до исканата информация при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая заявителят търси информация, свързана със задълженията на Община Смолян в периода от 01.10.2018 г. до 01.06.2019 г., като предоставянето й ще му даде възможност да си състави собствено мнение за дейността на община Смолян, като не се търси анализ на данни, а систематизирането им в писмен вид за период, който заявителят е конкретизирал. Основанията за отказ да се предостави информация са регламентирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ и в случая задълженият субект не се позовава на нито едно от тях. Обстоятелството, че исканите сведения и данни не съществуват в обобщен вид, а предстои да бъдат синтезирани с оглед заявлението, в конкретния случай не обосновава законосъобразността на постановения отказ, тъй като исканата информация е налична при сезирания орган, поради факта, че задълженията като разходи следва да бъдат отразени в бюджета на общината. След като информацията е обществена, създава се и се съхранява при задължения субект, съдът приема, че не са налице основания същата да не бъде предоставена при редовно направено искане. Решението е окончателно.

© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.