 |
Не може да се отказва достъп до обществена информация на основания за отказ, различни от тези по Закона за достъп до обществена информация.
До този извод стигна състав на Административен съд - Търговище по дело на гражданско обединение „Вода за Омуртаг“ срещу отказ на Омбудсмана на РБ да предостави копие от писмо на зам.-кмета на Община Омуртаг до омбудсмана, свързано с проблемите по водоснабдяването в град Омуртаг.
Информацията е поискана със заявление от м. януари 2024 г., а отказът на омбудсмана е с мотив, че по силата на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана кореспонденцията между омбудсмана и лицата, които се обръщат към него с жалби и сигнали, е неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Търговище.
С Решение № 635/13.05.2024 г. на Административен съд - Търговище, II състав по а.д. № 66/2024 г., съдия Анета Петрова отменя отказа и връща преписката на Омбудсмана за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че в оспореното решение за отказ са посочени датата на издаването му и реда за обжалването му като формално са спазени и общите изисквания на чл. 59, ал.1 и ал. 2 на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Същото съдържа посочено правно и фактическо основание за направения с него отказ, но същите не са по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а по Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. При положение, че разглеждането на заявлението се прави по реда на ЗДОИ, липсата на посочени правно и фактическо основание за отказ по този закон представлява отклонение от специалното изискване към формата и съдържанието на решението за отказ, заложено в чл. 38 на ЗДОИ. Това отклонение се отразява съществено върху законосъобразността на оспореното решение, тъй като без посочено правно и фактическо основание по смисъла на ЗДОИ не би могло да се извърши преценка за спазване на материалните разпоредби в този закон. В оспореното решение не е посочена нито една от хипотезите, визирани в специалната норма на чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗДОИ, които регламентират основанията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В този смисъл липсва обосноваване с наличие на основания по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, както и с доближаващата се смислово до посоченото фактическо основание, но не съвпадаща със същото хипотеза на чл. 37, ал. 1, т. 2 на ЗДОИ (когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес). В настоящия случай не са налице данни, сочещи такова трето лице, чиито интереси биха били засегнати с предоставяне на исканата информация, поради което и не са били предприети действия от органа по искане на съгласие от същото за предоставяне на достъп. Визираното в оспореното решение правно и фактическо основание категорично не е сред посочените в ЗДОИ основания за отказ. Същото произтича от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, който макар и да е одобрен с решение на Народното събрание, представлява нормативен акт от по-ниска степен в сравнение със ЗДОИ и съгласно правилата на Закона за нормативните актове нормативният акт от по-ниска степен трябва да съответства на другите нормативни актове от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Следователно, при положение, че ЗДОИ предвижда специални изчерпателно регламентирани основания за отказ за достъп до обществена информация, не може позоваването на норма от правилник да представлява достатъчно и самостоятелно основание, различно от тези по ЗДОИ, за такъв отказ. Ето защо съдът намира, че оспореното решение не съответства на специалните изисквания за форма и съдържание по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ, при което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Решението е окончателно.
***
Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата.
До този извод стигна състав на Административен съд - Пловдив по дело на Славчо Георгиев (Пловдив) срещу отказ на директора на Агенцията за хората с увреждания (АХУ) да предостави копия от постъпилите през 2021 и 2022 година проектни предложения по Програмата за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност от хора с увреждания.
Информацията е поискана със заявление от месец ноември 2023 г., а отказът на директора на АХУ е с мотив, че проектните предложения съдържат лични данни и засягат интересите на трети лица.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Пловдив.
С Решение № 4187/10.05.2024 г. на Административен съд - Пловдив, XXVIII състав по административно дело № 49/2024 г., съдия Владимир Вълчев отменя отказа и връща преписката на директора на Агенцията за хората с увреждания за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че съгласно действащата редакция на чл. 31 от ЗДОИ, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето ѝ, се иска съгласието на това лице. При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице (ал. 4).
Съдът посочва още, че по делото не се установява изобщо да е било направено подобно искане на съгласие от лицата, за които административният орган твърди, че не може да предостави информация, тъй като би засегнал техния интерес. Случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й са два: когато тя съдържа лични данни на лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице, органът, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Подобен анализ липсва в оспореното решение, както и в съпътстващите го документи. Едва след аргументация по посочените обстоятелства, исканата обществена информация може да се отказва, като изключението е единствено в случай на надделяващ обществен интерес от разкриването й. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. В оспорваното решение липсват каквито и да е мотиви налице ли е или не надделяващ обществен интерес. Съдът намира, че в случая е налице липса на мотиви, които да касаят обстоятелството относно посочените интереси на трети лица, както и липса на мотиви дали не е налице надделяващ обществен интерес, за да се прецени по отношение на исканата информация, касаеща третите лица, следва да бъде предоставена.
Решението е окончателно.
================================================
Публикацията е по проект "Правна помощ по стратегически дела за достъп до информация", който се осъществява с финансовата помощ на Американската агенцията за международно развитие и „Джърман Маршал Фонд – САЩ“. Тази публикация/събитие/проект е финансирана от Американската агенцията за международно развитие и „Джърман Маршал Фонд – САЩ“. Нейното съдържание е изцяло отговорност на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразява непременно вижданията на Американската агенцията за международно развитие и „Джърман Маршал Фонд – САЩ“.