Фондация Програма Достъп до Информация
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Когато административен орган е поискал уточнение на предмета на заявлението и заявителят го е подал, то органът не може да остави заявлението без разглеждане, а е длъжен да се произнесе по съществото на искането за информация. С този мотив Административен съд – Бургас отмени мълчалив отказ на зам.-кмета на община Бургас да предостави на Чавдар Генов (гр. Бургас) информация, свързана с договори по обществени поръчки за ремонт и поддържане на пътищата на територията на общината.

В Решение № 1955 от 02.11.2018 на Административен съд – Бургас се приема, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ изисква достъпът до обществена информация да се предостави въз основа на писмено или устно запитване. Когато достъпът е поискан в писмена форма, според чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп трябва да съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и 4. адрес за кореспонденция със заявителя. Законодателят изрично е предвидил в ал. 2, че ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане. При съобразяване на съдържанието на заявлението, подадено от жалбоподателя, се вижда, че то напълно отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, както е посочил и самият административен орган в писмо от 04.06.2018 г., с оглед на което липсват отрицателните предпоставки, предвидени в чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, които биха позволили на задължения субект да остави заявлението без разглеждане.

На следващо място, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в изпълнение на дадените от органа указания, от жалбоподателя е постъпило заявление на 06.06.2018, в което е направено исканото уточнение, като е посочено, че договорите, до които се търси достъп, са за територията на община Бургас за периода 01.01.1998  – 01.01.2018. В конкретния случай, жалбоподателят Г. не е бездействал, а с подаденото допълнително заявлениее конкретизирал предмета на исканата обществена информация в законоустановения срок, т.е. и в този случай не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ заявлението му да бъде оставено без разглеждане.

При тази законова уредба, двете възможни хипотези на оставяне на искането без разглеждане, в случая не са налице.

След първите дадени указания с писмо от 04.06.2018 и последвалото въз основа на тях допълнителното заявление от 06.06.2018 от жалбоподателя, не е налице правна уредба, при която административният орган да продължава да дава указания. Той или приема, че указанията са изпълнени и пристъпва към действията по предоставяне на информация, или приема, че указанията не са изпълнени и оставя искането без разглеждане. В този смисъл, всички последващи от негова страна действия по изпращане на следващо писмо на 19.06.2018 с указания и писмо от 05.07.2018, с което искането е оставено без разглеждане, нямат правен ефект, а това второ писмо няма характер на изричен отказ. В този смисъл, срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ за произнасяне на органа следва да се брои от датата на уточняващото заявление, подадено на 06.06.2018, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 29, ал. 1, изр. второ от ЗДОИ, поради което 14-дневният срок е изтекъл на 21 юни 2018. Предвид обстоятелството, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и сезираният административен орган е субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ., след тази дата органът е формирал мълчалив отказ да се произнесе по депозираното пред него заявление за достъп до обществена информация, тъй като липсва нарочен писмен акт, с който се предоставя достъп или писмен акт, с който се отказва информацията на някое от основанията, предвидени в закона, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване.

 

В ЗДОИ е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от ЗДОИ да се произнасят писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Липсата на отговор формира мълчалив отказ, който представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С този мотив Административен съд София-град (АССГ) отмени  мълчалив отказ на кмета на столичния район „Триадица“. Със заявление от март 2018 Светлозар Алексиев (гр. София) иска от Столична община да му бъде предоставена информация, описана в 9 точки и свързана с „Южния парк“ и схемите за поставяне на преместваеми търговски съоръжения. С Решение от 28.03.2018 главният архитект на СО предоставя част от исканата информация и препраща заявлението по т. 5 (извършвани ли са проверки за спазване на схемите) и т. 9 (административните актове за възлагане на контролни функции на длъжностни лица) до кмета на район „Триадица“. С Решение от 03.05.2018 кметът на район „Триадица“ предоставил информацията по т. 5 от заявлението, а по т. 9 единствено уведомил заявителя, че съгласно Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО проверки се извършват от служители в общинската администрация, упълномощени със заповед на кмета на СО, респективно на кметовете на райони. С електронно писмо от 03.05.2018 заявителят обърнал внимание на кмета, че не са му предоставени копия от заповедите за определяне на длъжностни лица за контрол и поискал да му ги изпратят. Не последвал отговор, поради което на 04.06.2018 заявителят подал ново заявление до кмета на СО, с което поискал копия от административните актове за определяне на длъжностни лица за контрол над мобилните търговски съоръжения в Южния парк. С писмо от 6.06.2018 кмета на СО отново препратил заявлението до кмета на „Триадица“, който не отговоря в 14- дневния срок, поради което е подадена жалба срещу мълчалив отказ до АССГ. В резултат, с Решение № 6362 от 2.11.2018 АССГ отменя мълчаливия отказ на кмета на район „Триадица“ и му връща преписката за произнасяне с изричен акт по заявлението.

Решението на съда подлежи на обжалване.

 

Разрешението за строеж представлява обществена информация, за чието получаване не е налице специален ред по Закона за устройство на територията (ЗУТ), който да изключва приложението на ЗДОИ. С този мотив състав на ВАС отмени решение на първата съдебна инстанция, както и отказ на кмета на община Сливен. През септември 2016 Димитър Христов (гр. Сливен) подава заявление за достъп до информация до кмета на Сливен, с което иска копия от следните документи:

1. Разрешение за строеж №313/2012, издадено на конкретна фирма за реконструкция на сграда в Сливен;

2. Комплексен доклад на инвестиционен проект за промяна по време на строителството;

3. Акт обр.14;

4. Удостоверение за търпимост от 15.12.2015, издадено от гл. архитект на Сливен.

Заявлението е регистрирано и е получило вх.№9400 - 19469/29.09.2016. На 18.10.2016 Димитър Христов е получил решение за отказ №РД-15-1360/14.10.2016. Кметът на Сливен посочва като основание за отказ неприложимост на ЗДОИ, тъй като исканата със заявлението информация касае предоставянето на административна услуга на юридическо лице.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Сливен, който отхвърля жалбата и потвърждава мотивите на кмета. Решението на Административен съд – Сливен е атакувано от ПДИ с касационна жалба до ВАС. В резултат, с Решение № 13740/09.11.2018 на ВАС е отменено решението на първата инстанция, отменен е и отказа, а преписката е върната на кмета за предоставяне на достъп. Съдиите приемат за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че в ЗУТ, се съдържа друг ред за достъп до информация и това изключва приложението на ЗДОИ. Само за тези, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, органите по ЗУТ имат задължението да предоставят съответната информация. По делото се установява, че жалбоподателят няма качеството на заинтересована страна. С оглед на това ЗУТ е неприложим и не е налице друг ред за достъп до искана информация, ако тя е обществена. А според магистратите от ВАС със заявлението са поискани четири документа, които са различни по своя характер и съдържание, но са обществени, респективно официални по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, съответно диспозитивни или свидетелстващи документи, и те се ползват с материална и формална доказателствена сила. Същите са издадени по повод развилото се административно производство между общината и третото лице. Част от тях отговарят на изискванията на чл. 11 от ЗДОИ, а именно имат характер на документи, съдържащи служебна обществена информация, т.е. такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Решението е окончателно.

© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.