Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Прегледът на съдебните дела е направен в рамките на проект Форум „Достъп до информация“*


Ограниченията на достъпа до информация, предвидени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) са поначало неприложими за информацията, свързана с околната среда. До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Росен Босев (в. „Капитал“) срещу отказ на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) да предостави информация за всички формуляри за внос на отпадъци в България, подадени към агенцията през 2017 и 2018. Заявлението е подадено в началото на август 2019 и с него е поискана информация за „Всички попълнени Приложения VII, съдържащи информацията, придружаваща превозите на отпадъци съгласно чл. 3, § 2 и 4 от Регламент 1013/2006 за внос на отпадъци в България през 2017 и 2018“. Директорът на ИАОС отказва предоставяне на информацията с мотив, че същата има само подготвителен характер и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 7891/12.12.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е изпратена на директора на ИАОС за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдът приема, че исканата и отказана информация (всички формуляри за внос на отпадъци в България, подадени към агенцията през 2017 и 2018) безспорно представлява информация за околната среда по смисъла на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), тъй като вносът на отпадъци е един от факторите по чл. 5 от ЗООС, който може да окаже съществено въздействие върху повечето от компонентите на околната среда. След като отказана информация представлява информация за околната среда, то отказът да бъде предоставена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е незаконосъобразен, тъй като ограничения на достъпа до информация по ЗДОИ са поначало неприложими за информацията, която е свързана с околната среда, защото нито има препращане към тях, нито са предвидени аналогични текстове в чл. 20 от ЗООС. ЗООС е специален спрямо общия ЗДОИ и последният следва да се приложи само за процедурата, но не и по отношение на основанията за отказ. Съдът посочва, че характерът на обществените отношения, регламентирани със ЗООС, предполага максимална прозрачност на всяка дейност, която би могла да се отрази на околната среда. Решението е окончателно.

 

***

 

Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничавано само в случаите на чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). До този извод стигна състав на АССГ по дело на Росен Босев (в. „Капитал“) срещу отказ на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) да предостави доклад от юни 2018, изготвен от междуведомствената работна група за проверка и анализ на техническата и/или спортна инфраструктура на територията на природен парк „Витоша“. Заявлението е подадено през юни 2019. Главният секретар на МОСВ отказва исканата информация с мотив, че по отношение на същата е приложимо ограничението на правото на достъп до информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ относно информация, която е свързана с оперативна подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 7602/04.12.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на гл. секретар на МОСВ за ново произнасяне по заявлението при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес. ЗООС се явява специален закон по отношение на ЗДОИ, тъй като в ЗООС изрично е предвидена Глава II, озаглавена "Информация за околната среда". В чл. 19 от ЗООС се съдържа определение на „информация за околната среда“, което в своя обхват включва както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничавано само в случаите на чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗООС. В случая, за да постанови обжалвания отказ по подаденото заявление, административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е счел, че са изпълнени предпоставките по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ. Поради това настоящият състав приема, че отказът е незаконосъобразен, тъй като редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран в ЗООС, който е специален спрямо общия ЗДОИ. Решението е окончателно.

 

***

 

АССГ отмени отказ на МВР да предостави информация за броя часове извънреден труд, положен от служители на МВР в периода 01.01.2019 – 30.04.2019 и изплатените суми за него. Информацията е поискана от Фондация „Общество и сигурност“ със заявление от май 2019 и касае не само конкретно положения извънреден труд, но и начините, по които тази информация се отчита и събира в МВР. Директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР (ДПНД) предоставя на заявителя две писма от директорите на дирекция „Човешки ресурси“ (ДЧР) и дирекция „Планиране и управление на бюджета“ (ДПУБ) на МВР, с които предоставя частичен достъп до исканата информация, но без да излага каквито и да е мотиви не предоставя информация за конкретния брой часове извънреден труд, положен от служители на МВР в периода 01.01.2019 – 30.04.2019 и изплатените суми за него. С подкрепата на ПДИ отговорът на директора на ДПНД е обжалван пред АССГ.

С Решение № 7922/12.12.2019 на АССГ решението на директора на ДПНД в МВР е отменено и преписката му е върната за ново произнасяне по заявлението. Съдът приема, че решението на директора на ДПНД е постановено при съществено нарушение на изискванията за форма на акта, тъй като липсват мотиви, съответни на постановения диспозитив.

В оспореното решение е посочено, че се предоставя достъп на заявителя до исканата обществена информация под формата на приложение (2 писма от дирекции на МВР), неразделна част от решението. Указано е, че решението следва да се изпрати на заявителя на посочения в заявлението електронен адрес, т.е. от диспозитива на решението не остава съмнение, че се касае за положителен за заявителя акт, с който му се предоставя пълен достъп до търсената информация. Но не това следва от съдържанието на т.нар. приложения (писмата от двете дирекции). Писмото на директора на Дирекция „Човешки ресурси“ (ДЧР) не съдържа становище по заявлението, а препраща към Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ (ДУПБ). В писмото на ДУПБ пък е отбелязано, че дирекцията не разполага с исканата информация по поставените въпроси, тъй като тя не се обработва по зададените в писмото критерии. В допълнение е посочено, че дирекцията не събира, обработва и съхранява информация, която не е в рамките на дефинираните отчетни периоди съгласно чл. 133 от Закона за публичните финанси (ЗПФ).

В случая обаче с оспореното решение е предоставен пълен достъп до исканата информация съобразно поставените от заявителя въпроси. От съдържанието на двете писма, представляващи неразделна част от решението по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, не може да се установи каква точно информация е предоставена. Напротив, от изложеното в писмото на ДПУБ може да се направи извод, че органът не разполага с търсената информация в заявения вид, тъй като не я обработва по зададените от заявителя критерии. Ако задълженият субект счита, че не разполага с търсената информация, той дължи произнасяне с уведомление по реда на чл. 33 от ЗДОИ, а не с решение за предоставяне на достъп до обществена информация. Последното води до извод за привидно наличие на мотиви, като изложените не съответстват на разпоредените с акта правни последици. Волята на административния орган не може да се тълкува и допълва, тя трябва да е ясно изразена и да не поражда съмнения. Това е достатъчно основание за отмяна на акта, тъй като съдът не е в състояние да извърши контрол за неговата законосъобразност. Решението е окончателно.

 

***

 

Мълчаливият отказ е в противоречие с разпоредбите на ЗДОИ и само на това основание подлежи на отмяна. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Самуил Димитров (Mediapool) срещу отказ на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да предостави информация за случаите, в които КПКОНПИ е сезирала органи по назначаването със сигнали за лица, заемащи публични длъжности, които не попадат в правомощията й.

Заявлението е подадено през август 2019 и с него е поискана информация колко пъти от създаването си на 19.01.2018 до настоящия момент КПКОНПИ е сезирала органи по назначаването със сигнали за лица, заемащи публични длъжности, които не попадат в правомощията й, изброени в чл. 6 от ЗПКОНПИ, кои органи по назначаването са сигнализирани, кои са конкретните решения на КПКОНПИ за сезирането им, получава ли КПКОНПИ обратна информация от различните органи по назначаване за предприети действия след като преписките са им препратени, какви мерки са предприети по отношение на лицата от органите по назначаването, в колко случая органите по назначаване са открили нарушения по отношение на лицата, за които КПКОНПИ ги е сигнализирала, кои са имената и длъжностите на санкционираните от органи по назначаване лица, какви са наложените им санкции. В законоустановения 14-дневен срок не е получен отговор на заявлението, поради което с подкрепата на ПДИ е подадена жалба срещу мълчалив отказ до АССГ.

С Решение № 8073/17.12.2019 на АССГ мълчалият отказ е отменен и преписката е върната на КПКОНПИ за произнасяне по заявлението. Съдът приема, че при депозирано заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, органът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая липсва произнасяне от ръководителя на Комисията, което бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от закона и на това основание подлежи на отмяна. Решението е окончателно.

 

***

 

Постановяването на втори отказ със същите мотиви, след отмяната на първи такъв по съдебен ред, представлява грубо незачитане на влязъл в сила съдебен акт. До този извод стигна състав на ВАС, като втора инстанция, по дело на Мариета Сивкова (Ямбол) срещу отказ на секретаря на община Ямбол да предостави копие от конструктивно обследване на паметника на културата – „Безистена“.

Информацията е поискана от общинския съветник Мариета Сивкова в средата на 2016, а отказът на секретаря на общината е с мотив подготвителна информация, която е свързана с оперативната дейност на общината и няма самостоятелно значение. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван. С решение от ноември 2016 на Административен съд - Ямбол отказът на секретаря на общината е отменен и преписката му е върната за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че обследването има напълно самостоятелно значение, възложено е от общината и е заплатено със средства от общинския бюджет. В мотивите на съдебното решение е отбелязано, че въпросният безистен е паметник на културата с национално значение. Предвид статута му на културна ценност, информацията за неговото физическо състояние, отразена във въпросното конструктивно обследване, е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и се дължи на основание чл. 12, ал. 3 от закона на всяко лице, което иска да си състави собствено мнение за състоянието на този имот. Отделно от това, по делото няма спор, че  изготвянето на това обследване е възложено от общината и е заплатено със средства от общинския бюджет. Като се има предвид, че една от целите на ЗДОИ е повишаването на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона, то исканата информация е следвало да бъде предоставена. Секретарят на община Ямбол обжалва решението на първата инстанция пред ВАС.

С решение от май 2018 на ВАС решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдът приема за неоснователно основното възражение в касационната жалба, с което се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съгласно цитираната разпоредба е допустимо да бъде ограничен свободният достъп до обществена информация, която е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че търсената информация е обществена и има самостоятелно значение. По делото не е доказано, че информацията представлява част от административна процедура или е/ще бъде използвана за издаване на административен акт, респективно вземане на управленско решение. Решението на съда е окончателно.

През май 2018 е подадено искане за изпълнение на съдебно решение, с което секретарят на община Ямбол е поканен да се произнесе отново по заявлението съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила съдебно решение, за вида на исканата информация и нейната дължимост. С решение  от 06.06.2018 секретарят на община Ямбол отново отказва исканата информация. Мотивите - исканият документ не е със самостоятелно значение и не е послужил за издаване на последващ акт от общинската администрация. В отказа е посочено още, че съгласно утвърдената от кмета на общината номенклатура на делата, образувани от дейността на община Ямбол със срокове за съхранение, посоченото конструктивно обследване попада под определението на документ с временно-оперативно и текущо значение, за съхранението на който е определен кратък срок за запазване, а това обосновава липса на ангажимент от страна на общината да съхранява конструктивното обследване. С подкрепата на ПДИ и повторният отказ е обжалван пред Административен съд – Ямбол.  Впоследствие представителят на общината по делото прави твърдение, че конструктивното обследване  е било унищожено в края на 2017.

С Решение № 159 от 21.09.2018 Административен съд - Ямбол отново отменя отказа на секретаря на общината. Съдът констатира, че мотивите на решението са неясни, неконкретни и не обосновават изричен отказ по ЗДОИ. Съдът отбелязва, че с отмяна на първоначалния отказ, обективиран в решението на секретаря от 2016, и връщане на преписката за ново произнасяне, административното производство по заявлението не е приключило. В този смисъл от момента на депозиране на жалбата срещу постановения първоначален отказ е налице висящо административно производство по заявлението, поради което няма законово основание конструктивното обследване за „Безистена“ да бъде унищожено в края на 2017, тъй като решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на Административен съд Ямбол от 18 ноември 2016, е от 23.05.2018. Освен че няма законово основание за унищожаване на цитирания документ, следва да се посочи, че твърдяната липса на съхранение на документа в оспорения в настоящото производство отказ по никакъв начин не е доказана. Това влече незаконосъобразност на оспорения и в настоящото съдебно производство отказ. В заключение съдът констатира немотивираност и съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на процесното решение и обосновава правния си извод, че същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Секретарят на община Ямбол обжалва решението на първата инстанция пред ВАС.

 

С Решение № 17604/20.12.2019 на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии намират за правилни изводите на първата инстанция, че информацията, съдържаща се в искания документ има самостоятелно значение, същата по характера си е обществена, тъй като е относима към обект национална културна ценност и неговото физическо състояние и се дължи на основание чл. 12, ал. 3 от ЗДОИ, за да може всеки гражданин да си състави собствено мнение за състоянието на този имот. Обследването е възложено от общината и е заплатено със средства от общинския бюджет, т. е. информацията е във връзка с повишаването на прозрачността и отчетността на субект по чл. 3 от закона, каквато несъмнено е общината. Липсват категорични доказателства документът да е унищожен. Освен това общината няма право да го унищожава, тъй като същият е предмет на неприключило производство - след отмяната на предходния отказ на секретаря на общината да предостави достъп до информация, преписката е върната на органа за ново произнасяне, с което висящността на производството е възобновена. На последно място върховните магистрати посочват, че постановеният повторен отказ със същите доводи, както и възраженията в касационната жалба са израз на несъобразяване с влязло в сила съдебно решение, като следва да бъде споделено посоченото от представителя на Върховната административна прокуратура, че това е „грубо незачитане“ на влязъл в сила съдебен акт. Задълженият субект е длъжен да предостави исканата информация, като изпълни съдебното решение. Решението е окончателно.



 






Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.