Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване – не заявителят е длъжен да докаже наличието на надделяващ обществен интерес, а задълженият субект е длъжен да докаже липсата на такъв, когато отказва информация с мотив, че не е налице надделяващ обществен интерес. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Васил Николов срещу отказ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД да предостави информация за броя аварирали автобуси по определени линии на градския транспорт. Отказът е с мотив, че дружеството не е задължен субект по ЗДОИ и не е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до исканата информация. Първоначално АССГ оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото като приема, че „Столичен автотранспорт“ ЕАД не е задължен субект по ЗДОИ. С подкрепата на ПДИ срещу определението на АССГ е подадена частна жалба до ВАС. В резултат с Определение № 9922 от 26.07.2017 на ВАС определението за прекратяване на делото е отменено и същото е върнато на АССГ за продължаване на действията по него. Върховните съдии приемат, че „Столичен автотранспорт“ ЕАД е задължен субект по ЗДОИ, тъй като представлява търговско дружество, което независимо от търговския си характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и повече от половината от приходите му за предходната година се финансират от общинския бюджет (§ 1 ,т. 4, б. "а" от ДР на ЗДОИ). След връщането на делото на първата инстанция, с Решение № 6764 от 17.11.2017  АССГ отменя отказа и връща преписката на директора на „Столичен автотранспорт“ ЕАД за ново произнасяне по заявлението. Съдът приема, че отказът е незаконосъобразен след като дружеството е задължен субект по ЗДОИ и не е доказало липса на надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация. Решението подлежи на обжалване.

 

Информацията за получените възнаграждения от заместник-ректор, главен счетоводител и главен финансист в Софийския университет не засяга защитени лични данни. До този извод стигна състав на ВАС като втора инстанция по дело срещу отказ на ректора на Софийския университет (СУ) да предостави на студента Симеон Георгиев информация за всички финансови възнаграждения за 2013, 2014 и първото полугодие на 2015 по трудови договори, граждански договори, проектна и научна дейност, както и за разходите за социално, здравно и друго осигуряване на заместник-ректора, главния счетоводител и главния финансист. Отказът бе с мотив, че тази информация представлява защитени лични данни и Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е неприложим. С решение от 4 април 2016 АССГ отменя отказа и връща преписката на ректора за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че със заявлението не се цели достъп до лични данни, а достъп до информация за разходването на публични средства от държавния бюджет. В решението е посочено, че ректорът не е изложил съображения коя част от исканата информация съдържа лични данни, нито е провел процедура за търсене на съгласие на трето лице, нито е направил преценка дали не се касае за информация с надделяващ обществен интерес. Решението на АССГ е атакувано от ректора с касационна жалба до ВАС. С Решение № 15137/11.12.2017  на ВАС решението на първата инстанция е оставено в сила. Върховните съдии посочват, че правилно е прието от АССГ, че се касае за обществена информация, свързана с обществения живот на страната, даваща възможност на гражданите и в частност на студентите да си съставят собствено мнение за дейността на университета, който е задължения по закона субект. Исканата информация касае изпълнението на служебни задължения от посочените в искането лица, заемащи съответните длъжности - заместник-ректор, главен счетоводител и главен финансист и не засяга защитени лични данни. Информацията не е свързана с неприкосновеността на личността и личния им живот, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Информацията за получените възнаграждения, включително и от проектна дейност, финансирана със средства от Европейския съюз, не представлява защитени лични данни. Независимо от посоченото, дори и да става дума за лични данни, правилно е прието от съда, че е налице изключението за надделяващ обществен интерес, тъй като чрез исканата информация се цели изграждане на преценка за разходването на публични по своя характер средства, т. е. повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съдържащ легалната дефиниция на надделяващ обществен интерес. Решението е окончателно.

 

Имената на длъжностни лица, които осъществяват властнически правомощия, не представляват техни защитени лични данни. До този извод стигна състава на ВАС като втора инстанция по дело срещу отказ на директора на МВР – Стара Загора да предостави на журналиста от в. „Капитал“ – Йово Николов информация за трите имена на лицата, заемали длъжността – началник на сектор/отдел “Пътна полиция” в периода 2000 – 2015. Отказът на директора на МВР – Стара Загора бе с мотив, че тази информация представлява лични данни. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред Административен съд – Стара Загора, който го отмени като прие, че имената на държавните служители се съдържат в публичните актове на компетентния държавен орган по назначаването, които представляват обществена информация по смисъла на ЗДОИ и не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Срещу решението на съда бе подадена касационна жалба от директора на МВР – Стара Загора. С Решение № 13977 от 17.11.2017 на ВАС решението на първата инстанция бе оставено в сила. Върховните съдии приеха, че имената на лицата, които упражняват властнически правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, представлява официална обществена информация, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на държавните органите и на техните администрации и достъпа до тази информация е свободен. Исканата информация не представлява защитени лични данни, тъй като информацията, свързана с упражняване на властнически правомощия от конкретно лице, не е свързана с личния му живот, а с обществения. Не е допустимо овластени държавни служители да бъдат анонимни и оповестяването на имената им не води до нарушаване на техни законни права и интереси. Решението на съда е окончателно.

 

До същите изводи стигна и друг състав на ВАС отново по дело на Йово Николов срещу отказ на директора на МВР – Варна да предостави идентична информация - трите имена на лицата, заемали длъжността – началник на сектор/отдел “Пътна полиция” в периода 2000 – 2015. Отказът отново бе с мотив „лични данни“ и бе потвърден на първа инстанция от Административен съд – Варна, чието решение бе атакувано с касационна жалба от ПДИ. В резултат с Решение № 142 от 5.01.2018 на ВАС решението на първата инстанция бе отменено. Отменен бе и отказът на директора на МВР - Варна и преписката му бе върната за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховните съдии приеха, че исканата информация не касае предоставяне на лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, а предоставяне на информация за лицата, които са били публични личности по силата на заеманата от тях длъжност – ръководители на звено „Пътна полиция“ в съответната областна дирекция на МВР и в частност в ОДМВР - Варна за периода 2000 -2015. Имената на лицата, които упражняват властнически правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, каквито са и лицата, оглавявали структурите на „Пътна полиция“ в ОДМВР, включително и тази във Варна, представлява официална обществена информация, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на държавните органите и на техните администрации и достъпът до тази информация е свободен. Решението е окончателно.

 

 

 



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.