 |
Непроизнасянето по всички части на заявлението или предоставяне на неясна или частична информация, без да е мотивиран изричен отказ за предоставяне на информация в заявения обем, противоречи на принципа за откритост, достоверност и пълнота на информацията.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Атанас Чобанов (BIRD.bg) срещу отказ на изпълнителния директор на Националната агенция по приходи (НАП).
Със заявление от 19 юни 2023 г. Атанас Чобанов иска от НАП информация за номерата на контролните производства, етапите и сроковете за приключването им, за четири лица, свързани с казуса „Барселона-гейт“.
С решение от 3 юли 2023 изпълнителният директор на НАП отговаря, че една от проверките е приключила, а другите и към момента са текущи. Въпреки че в решението е посочено, че се предоставя пълен достъп до исканата информация, то от обстоятелствената част на същото става ясно, че не се предоставя исканата информация в пълен обем с мотив следствена тайна, данъчна тайна и защитени лични данни.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 6626/03.11.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 58 състав по а.д. № 7119/2023 г., съдия Снежанка Кьосева отменя отказа и връща преписката на директора на НАП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
На първо място съдът посочва, че процесното решение следва да се разгледа като отказ за предоставяне на достъп до поисканата със заявлението информация. Това е така, защото не е отговорено конкретно на нито един от поставените въпроси. Посоченото в решението, че НАП е образувала контролни производства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – ревизии – като част от тях са приключили, а по отношение на останалите действията продължават и към 22.06.2023 г., не представлява предоставяне на достъп до обществена информация по заявлението на жалбоподателя, защото не дава отговор на въпросите в заявлението.
Съдът приема, че при налично заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ следва да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2, във връзка с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В конкретния случай в срока по ЗДОИ задълженият административен орган се е произнесъл с изричен акт (оспореното решение), но не е предоставил на заявителя пълна и ясна информация по заявлението. Непроизнасянето по всички части на заявлението или предоставяне на неясна или частична информация, без да е мотивиран изричен отказ за предоставяне на информация в заявения обем, противоречи на принципа за откритост, достоверност и пълнота на информацията (чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ). По този начин се формира мълчалив отказ, който противоречи на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание.
Предвид изложеното оспореният отказ за предоставяне на обществена информация следва да бъде отменен. Тъй като издаването на решение по ЗДОИ изисква оценка от страна на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, включително и на обстоятелствата, представляващи основание за отказ за предоставяне на информация, делото следва да бъде върнато на ответника за произнасяне по същество. След преценка на вида и характера на исканата информация и на реда, по който тя може да се предостави, задълженият субект следва да постанови писмено мотивирано решение по заявлението, с което (поотделно за всяка точка от заявлението) да предостави или да откаже да предостави исканата информация, ако са налице законови пречки за това.
Решението е окончателно.
***
Отговорите по ЗДОИ, с които се създава привидност за предоставяне на информация, но всъщност не предоставят заявената информация, представляват незаконосъобразни откази.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Марченко („Биволъ“) срещу отказ на изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Със заявление за достъп до обществена информация от 7 юли 2023 г., адресирано до БЕХ, Николай Марченко иска достъп до следната обществена информация:
1. За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., година по година, кои лица са заемали длъжността на членове на Съвета на директорите на БЕХ?
2. За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., кои са били членове на Одитен Комитет на БЕХ?
3. За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., какво е било средното възнаграждение на членовете на Съвета на директорите година по година?
4. За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., какво е било средното възнаграждение на членовете на Одитен комитет на БЕХ година по година?
С Решение № 1 от 19.07.2023 изпълнителният директор на БЕХ предоставил достъп до информацията по т. 1 от заявлението като посочил, че имената на тези лица са публично известни в Търговския регистър (ТР). По т. 2 – членовете на одитния комитет се избирали от министъра на енергетиката, а имената им се публикували на интернет страницата на БЕХ. По т. 3 – възнаграждението на контролните органи се определяло по Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП), а финансовите отчети на БЕХ били публични в ТР. По т. 4 – възнаграждението на членовете на одитния комитет се определя от министъра на енергетиката.
С подкрепата на ПДИ отговорът е обжалван пред АССГ. По т. 2 – частично и по т. 3 и 4 – изцяло.
С Решение № 6625/03.11.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 7581/2023 г., съдия Миглена Николова отменя отказа по т. 2, 3 и 4 от заявлението и връща преписката на изпълнителния директор на БЕХ за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
На първо място съдът посочва, че търговското дружество „БЕХ“ е ЕАД и капиталът му е изцяло собственост на държавата (правата на собственика се упражняват от министъра на енергетиката), което означава, че БЕХ е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ като „публичноправна организация“ съгласно дефиницията по § 1, т. 4, буква “г“ от допълнителните на ЗДОИ.
По същество съдът споделя довода на жалбоподателя, че решението на изпълнителния директор на БЕХ създава привидност за предоставяне, но всъщност не предоставя заявената информация. Действително препратките, направени от ответника по т. 2-4, в никакъв случай не дават отговор на конкретно формулираните въпроси от заявлението. Препратката по т. 2 към страницата на дружеството не дава отговор на въпроса кои са членовете на Одитния комитет (ОК) в последните 10 години (при справка на страницата на дружеството съдът установи налична информация само за действащите членове на ОК). Следователно препратката представлява само частичен отговор на въпроса по т. 2 и правилно жалбоподателят обжалва частично отговора по тази точка (доколкото препратката все пак дава информация за действащите членове). Препратката по т. 3 към нормативни актове и към ТР в никакъв случай не дава отговор на конкретния въпрос (за последните 10 години, година по година, и към 30.06.2023 г. какво е било средното възнаграждение на членовете на Съвета на директорите на БЕХ). От ППЗПП може да се установи само механизма на формиране на възнаграждението и неговата горна граница, но не и средния му размер (този довод е относим и за членовете на ОК). Средният размер на възнаграждението не може да бъде извлечен лесно и достоверно от страна на заявител (не и без специализирани счетоводни познания) и от съдържанието на публикуваните годишни финансови отчети (ГФО) на дружеството за последните 10 години. Всъщност не е сигурно, че дори специализирани познания биха дали възможност да се определи средния размер (година по година) за последните 10 години – само по публично достъпните данни от публикуваните ГФО на дружеството. Препратката по т. 4 не дава никаква информация, доколкото изобщо не са посочени номер и дата на протокола на министъра на енергетиката, с който е одобрен статут на ОК на „БЕХ“ ЕАД. Няма достатъчно данни, за да бъде идентифициран еднозначно документа, респективно препратката обективно е лишена от съдържание.
Съдът намира частичният отказ по т. 2 и отказите по т. 3 и т. 4 за материално незаконосъобразни, за противоречащи на целта на ЗДОИ, както и за постановени в нарушение на формата (доколкото диспозитивът „предоставям“ противоречи на съдържанието на решението).
Преписката следва да се върне на ответника за ново произнасяне по същество по обжалваните т. 2-4 от заявлението, като при новото произнасяне има предвид приетото от него самия в обжалваното решение – че е задължен субект, че информацията е обществена и за членовете на ОК, че е налице надделяващ обществен интерес и че няма основания за отказ от предоставяне по смисъла на ЗДОИ.
Решението е окончателно.
***
Единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим.
До този извод стигна състав на Административен съд - Хасково по дело на Илия Пашов (Симеоновград) срещу мълчалив отказ на кмета на Община Симеоновград.
На 18 август 2023 година Илия Пашов подал заявление за достъп до информация до кмета на Община Симеоновград, с което поискал информация за всички сключени от общината граждански договори за 2022 г., поименно, за каква дейност и на каква стойност са. До изтичане на 14-дневния срок за отговор не получил такъв.
С подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ е обжалване пред Административен съд - Хасково.
С Решение № 925/27.11.2023 г. на Административен съд - Хасково, III състав по а.д. № 1103/2023 г., съдия Пенка Костова, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на кмета на Симеоновград за изрично произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета на ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомят писмено заявителя за своето решение. Следователно единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Неспазването на формата, в която следва да се произнесе задължения субект, е достатъчно основание за отмяната на оспорения акт. Задължените субекти по ЗДОИ са длъжни винаги да се произнесат по подадените до тях заявления, включително да искат уточнения и прецизиране на същите, ако считат, че са нередовно направени (чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ), съответно – да мотивират отказа при преценка на основания за това. В случая акт не е постановен и производството по подаденото заявление по ЗДОИ не е прекратено. При липсата на волеизявление за оставяне на заявлението без разглеждане, се дължи произнасяне по същество, а непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК.
При отправено заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи произнасяне с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2, вр. с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая липсва произнасяне по заявлението, което бездействие представлява мълчалив отказ по смисъла на 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание следва да бъде отменен.
Решението е окончателно.