Фондация Програма Достъп до Информация
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Когато административният орган е издал решение за достъп до информация, в което е посочен линк, на който информацията е публикувана, но това на практика не е направено, то е налице отказ за предоставяне на информация. С този извод състав на ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на секретаря на Столична община (СО) да предостави достъп до текстовете на издадените от СО общи административни актове (ОАА) в периода 01.05.2017 - 31.07.2017.   Информацията е поискана от Светлозар Алексиев (София) със заявление от 16.08.2017. С решение от 24.08.2017 секретарят на СО предоставил уж пълен достъп, като посочил, че исканата информация е публикувана на страницата на СО в рубриката "Решения на СОС". С възражение от 24.08.2017 заявителят уточнил, че желае да получи достъп до ОАА, издадени от СО, а не от СОС. С писмо от 01.09.2017 секретарят на СО уведомил заявителя, че исканата от него информация е публикувана на страницата на СО на тематичен принцип. В същото писмо секретаря посочил, че информацията не била налична в търсената от заявителя хронологично подредена форма. Алексиев подал жалба до съда срещу двата отговора на секретаря на СО. С Решение № 6708 от 15.11.2017 на АССГ решението на секретаря на СО за предоставяне на уж пълен достъп, както и последващото негово писмо, са отменени и преписката му е върната за ново произнасяне по заявлението. Съдът приема, че с решението си секретарят на СО е предоставил информация за ОАА на СОС, а не на тези, които са поискани от заявителя – ОАА на СО. С допълнителния си отговор (за който съдът също приема, че има характер на решение по ЗДОИ) исканата информация също не е предоставена на заявителя, а той е въведен в заблуждение, че тя се публикува, тъй като служебната проверка от страна на съда установява, че исканата информация не е публикувана на страницата на СО. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от секретаря на СО, а правният екип на ПДИ поема защитата на заявителя пред втората съдебна инстанция. В резултат, с Решение № 3924 от 18.03.2019 на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Съдиите споделят изводите на първата инстанция, че с решението си секретарят на СО е предоставил информация за ОАА на СОС, а не на тези, които са поискани от заявителя – ОАА на СО. С допълнителния си отговор (за който съдът също приема, че има характер на решение по ЗДОИ) исканата информация също не е предоставена на заявителя, а той е въведен в заблуждение, че тя се публикува, тъй като служебната проверка от страна на съда отново установява, че исканата информация не е публикувана на страницата на СО.

 

Решението е окончателно.

 

Отказът да бъде предоставена информация с мотив служебна тайна е незаконосъобразен, когато не са представени доказателства за класифициране на информацията по съответния ред и маркирането й с гриф за сигурност. С този мотив ВАС остави в сила решение на АССГ за отмяна на отказ на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да предостави информация по десет формулирани въпроса, касаещи проверки на единадесет лица, заемащи или заемали публични длъжности. Информацията е поискана от Росен Босев (в. „Капитал“) със заявление от 3 януари 2018, а отказът на КОНПИ бе с мотив, че информацията представлява служебна тайна по смисъла на чл. 16 от ЗОПДНПИ (отм.). В отказа бе посочено още, че предоставянето на исканата информация ще затрудни извършваните проверки и ще създаде възможност за разпореждане с имущество, което може да бъде признато за незаконно придобито. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред АССГ. Впоследствие част от жалбата е оттеглена, тъй като след преглед на представените по делото докладни записки, в които са обсъдени случаите на посочените в заявлението 11 лица, е констатирано, че част от исканата информация е предоставена. Делото продължи по отношение на информацията, която не е предоставена. В резултат, с Решение № 4405 от 28 юни 2018 АССГ отменя отказа и връща преписката на председателя на КОНПИ за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случаят органът нито е представил, нито се е позовал на списък на категориите информация, класифицирана като служебна тайна, в организационната единица КОНПИ. Не са представени доказателства, че е изпълнен реда за маркиране на класифицираната информация чрез поставянето на гриф за сигурност със съответните реквизити – ниво на класификация, дата на изтичане на срока на класификация и правното основание за класифициране. При това положение не е ясно по какви съображения задълженият субект е приел, че информацията предмет на заявлението по ЗДОИ, представлява защитена по закон информация (служебна тайна), срокът за защита, на която още не е изтекъл. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от КОНПИ. В резултат, с Решение № 3157 от 05.03.2019 на ВАС решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдиите споделят заключенията на първоинстанционния съд, че в процесния случай административният орган не е разграничил вида на търсената информация по всяко отделно искане от т. 1 до т. 10 в подаденото заявление за достъп, за да може да извърши законосъобразна преценка относно основанията за нейното предоставяне или съответно за постановяване на отказ. След като задължения субект е приел, че достъп до търсената информация следва да бъде отказан на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, същият е следвало да изложи съображения за всички релевантни факти, определящи търсената информация като класифицирана по чл. 25 или чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация. Отделно, магистратите посочват, че е недопустимо административният орган да сочи нови мотиви за издаване на отказа едва на етап съдебно производство. На последно място, магистратите отбелязват, че преписката следва да бъде върната на органа за ново мотивирано произнасяне, при което задълженият субект следва да изясни характера на исканата информация, нейния вид и да изложи конкретни мотиви по всеки пункт от заявлението.

Решението е окончателно.

 

Информацията относно класирането на общинските проекти по програма, финансирана със средства от Европейския съюз, е относима към обществения живот, касае разходването на публични средства и несъмнено има характер на обществена информация. С този мотив състав на ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) да предостави информация за класирането на общинските проекти по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата и селските райони“ от ПРСР 2014-2020“. Информацията бе поискана от Огнян Георгиев (в. „Капитал“) със заявление от 9 февруари 2017, а отказът на ДФЗ бе с мотив, че исканата информация не попада в законовата дефиниция за „обществена информация“. С Решение № 4529 от 05.07.2017 АССГ отмени отказа и върна преписката на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът прие, че поисканата със заявлението информация безспорно има характер на обществена информация и поради това, отказът, постановен само на това основание, е незаконосъобразен. Срещу решението на АССГ бе подадена касационна жалба от ДФЗ. В резултат, с Решение № 3431 от 11.03.2019 на ВАС решението на първата инстанция бе оставено в сила. Съдиите приемат за правилни изводите на първата инстанция, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като са налице и двата елемента от фактическия състав на нормата. Информацията за класирането на общинските проекти по програма, финансирана със средства от Европейския съюз е относима към обществения живот, касае разходването на публични средства и несъмнено има характер на обществена информация. Същата е свързана с актовете на ДФЗ като орган, натоварен със специални компетенции и достъпът до нея е свободен независимо от формата – официална или служебна по смисъла на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ. Налице е и вторият елемент от фактическия състав - предоставянето на информация ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект. Не може да се приеме твърдението на административния орган, че класирането само по себе си, не може да даде възможност за съставяне на мнение относно дейността на задължения субект, което е изразено в оспорения акт, поддържано е пред първоинстанционния съд, а понастоящем се поддържа и като касационно отменително основание за неправилно приложение на материалния закон. Класирането се извършва по нормативни правила, като от него могат да бъдат извлечени изводи за спазването на същите, на приложимите критерии за оценка, от анализа на класираните проекти и сравнението между тях могат да бъдат направени изводи за дейността на задължения субект по отношение изразходването на публичните средства. Правилно съдът е приел, че не е налице единственото посочено основание за отказ – липса на обществен характер на исканата информация.

Решението е окончателно.

 

Информацията за общински задължения към строителни фирми, прехвърлени към програма за изкупуване на Българската банка за развитие (ББР), не представлява нито „професионална“, нито „банкова“ тайна. С този мотив състав на ВАС остави в сила решение на АССГ за отмяна на отказ на ББР да предостави тази информация. Тя бе поискана от Десислава Лещарска (в. „Капитал“), а отказът на ББР бе с мотив, че информацията не е обществена, тъй като е свързана с финансов мениджмънт и представлява професионална тайна по чл. 63, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). С Решение № 4593 от 10.07.2017 АССГ отмени отказа на ББР по т. 2 - 6 от заявлението и изпрати преписката на ББР за предоставяне на достъп до исканата информация. Съдът приема, че информацията е обществена по ЗДОИ и би дала възможност за съставяне на мнение както за дейността на ББР, така и за тази на общините, които в случая са получатели на безвъзмездна финансова помощ по линия на ЕС. Съдът приема за неоснователни доводите за наличие на „професионална“

респективно „банкова“ тайна. В съдебното решение е посочено, че банкова тайна са факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. В случая, исканата информация не засяга подобни данни, нито е свързана с информацията, създавана за целите на банковия надзор.  Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от ББР. В резултат, с Решение № 4350 от 25.03.2019 на ВАС решението на първата инстанция  е оставено в сила. Съдиите приемат за правилни изводите на първата инстанция, че информацията за общински задължения към строителни фирми, прехвърлени към програма за изкупуване на ББР, не представлява нито „професионална“, нито „банкова“ тайна.

Решението е окончателно.

 

Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за екстрадирането на 7 турски граждани в края на 2016. С този мотив състав на ВАС остави в сила решение на АССГ за отмяна на отказ на МВР да предостави тази информация. Информацията бе поискана от Александър Терзиев (в. „Капитал“) със заявление от края на 2016. Конкретно е поискана информация за:

1. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите в рамките на МВР;

2. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите на рамките на МВР и други държавни институции;

3. Заповеди и други административни актове;

4. Докладни записки от служители на МВР по темата.

С решение от 03.11.2016 министерството предоставя на заявителя копие от експресна стенограма от проведен парламентарен контрол по въпроса на 28.10.2016 и отказва достъп до конкретно поисканите документи с мотив, че не представляват обществена информация, тъй като не са свързани с дейността на МВР, а се отнасят изцяло до издаден индивидуален административен акт, който съдържа лични данни за определени физически лица. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 2226 от 04.04.2017 съдът отменя отказа и задължава министерството да предостави исканите документи. Съдът приема, че те представляват обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация, тъй като са създадени и съхранявани от задължения субект във връзка с осъществяване на правомощията му и предоставянето им ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на МВР по конкретния случай. Според съдебния състав в случая е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, а в отказа на министерството не са изложени мотиви, които да преодоляват законовата презумпция за наличие на такъв интерес. На последно място в решението на съда е посочено, че дори да не получи съгласие от трето засегнато лице, задълженият субект е длъжен да предостави частичен достъп до информация. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от МВР. В резултат, с Решение № 3248 от 06.03.2019  решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдиите приемат, че в случая е поискано предоставяне на информация относно предприетите от органите на МВР действия по случая с екстрадирането на седем турски граждани, а не лични данни на тези граждани. Доколкото тази информация засяга интересите на трети лица и не е налице тяхното изрично съгласие за предоставянето й, то може да се мисли за наличие на основание за отказ по чл. 37, ал. 1 , т. 2 от ЗДОИ, но в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, тъй като същата ще повиши прозрачността и отчетността на МВР по казуса. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Мотивите на съда завършват с извода, че ако не е налице надделяващ обществен интерес, административният орган следва да се аргументира, за да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т.5 ДР на ЗДОИ, като и в този случай търсената информация е дължима при спазване на правилото на чл. 31, ал. 4 във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, постановяващ, че при неполучаване на съгласие от третото лице в указания срок или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

Решението е окончателно.

 

Предоставянето на информация под формата на писмена справка е допустимо, когато в тази справка са систематизирани данни, налични за определения период в администрацията на съответния орган. С този мотив състав на АССГ отмени отказ на зам.-кмета и главния архитект на СО да предоставят информация за наложените и събрани глоби от СО през 2015 г. и два месеца от 2018 по Наредбата за рекламна дейност на СО. Информацията е поискана от Светлозар Алексиев (София) със заявление от август 2018, а отказът на СО бе с мотив, че информацията не е налична във вида, в който е поискана, а администрацията нямала задължение да я създаден по повод конкретно искане. Отказът е обжалван от заявителя пред АССГ, а правният екип на ПДИ поема защитата му по делото. В резултат, с Решение № 1336 от 01.03.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на зам.-кмета и на гл. архитект за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдията приема, че търсената информация безспорно представлява служебна обществена информация по смисъла на ЗДОИ. В случая не се цели предоставянето на информация, съдържаща се в актове документи на СО, а изготвянето на справка с обобщителен характер. Според съда предоставянето на информация под формата на писмена справка е допустимо, когато в тази справка са систематизирани данни, налични за определения период в администрацията на съответния орган.

Решението подлежи на обжалване.

 

Отказът да бъде предоставена информация с мотив липса на съгласие от трето засегнато лице е незаконосъобразен, когато административният орган не е провел процедура за търсене на съгласие на това трето лице. С този мотив състав на АССГ отмени отказ на Националната агенция за приходите (НАП) да предостави информация за два конкретни ревизионни акта, съставени на „Лукойл Нефтохим Бургас“ ЕАД. Информацията е поискана от партия „Движение Да България“ със заявление от юни 2018, а отказът на НАП бе с мотив, че в ревизионните актове се съдържат лични данни, както и данъчна и осигурителна информация, за чието разкриване е налице специален ред по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 1349 от 05.03.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на НАП за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая не са налице „лични данни“ по смисъла на чл. 2, ал. 5 във връзка с § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, тъй като защита на личните данни касае физическите лица, а не търговските дружества. Ревизионният акт представлява индивидуален административен акт по чл. 118 от ДОПК. Следователно това са актове, издадени от административния орган в кръга на неговите законови правомощия, и като такива представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ /даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти/ и по-конкретно информация от категорията официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ /съдържа се в издадените от органа актове в изпълнение на правомощията му/. Съдът посочва, че ревизионните актове съдържат данъчна и осигурителна информация, а в чл. 74, ал. 3 от ДОПК лимитивно и императивно са посочени органите, които имат достъп до тази информация по силата на закона. Съществува обаче и разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК, според която данъчна и осигурителна информация може да се предоставя и с писмено съгласие на лицето, за което се отнася, без лимитиране на евентуалните получатели на тази информация. Следователно НАП е следвало да потърси съгласие на дружеството, което е адресат на двата ревизионни акта на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като процедира по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ /което не е сторено в административното производство/. Следователно обжалваното решение за отказ е процесуално незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение – не е процедирано по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ – не е поискано съгласието на лицето. Нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато, има вероятност актът да е с друго съдържание, различно от обжалваното.

Решението подлежи на обжалване.

 

Защитата на личните данни не може да бъде основание за отказ, когато заявителят изрично е посочил, че желае исканата информация да му бъде предоставена със заличени лични данни. С този мотив състав на АССГ отмени отказ на началника на Регионално управление на образованието (РУО) – София-град да предостави информация, свързана с надплановия прием на ученици в Софийската математическа гимназия  (СМГ) за учебната 2018/ 2019. Информацията бе поискана от Александра Маркарян (OFFNews) със заявление от 15.11.2019, а отказът на началника на РУО – София град бе с мотив, че информацията е свързана със защитени лични данни, както и с оперативна подготовка на актовете на РУО - София-град и няма самостоятелно значение. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 1398 от 05.03.2019  на АССГ отказът е отменен и началникът на РУО – София град е задължен да предостави достъп до исканата информация за всички молби с изложени аргументи, факти и обстоятелства за надпланов прием в СМГ през учебната 2018/ 2019. В мотивите на решението си съдът прави анализ на възможните документи, които удостоверяват причина за надпланов прием на ученици според Вътрешните правила за условията и реда за преместване на ученици и стига до извод, че действително голяма част съдържат лични данни. В случая обаче това обстоятелство не е основание предоставянето на документите да бъде отказано, тъй като, както е отбелязано в заявлението, документите са поискани със заличаване на съдържащите се в тях лични данни. Следователно, предоставянето на исканите документи е било дължимо след заличаване на съдържащите се в тях имена, адреси, посочени заболявания и др. подобни и по начин, от който да може да се установи конкретната причина за преместване на ученик над утвърдения прием, тъй като именно тази причина е обстоятелството, обосноваващо обществения интерес в случая. Другата хипотеза, разглеждана в мотивите на оспорения акт – уредената в чл.13, ал.2 ЗДОИ служебна информация, свързана с оперативната подготовка на актовете, по аналогични съображения също не е основание за отказ в случая. Наред с това, по силата на чл.13, ал.4 ЗДОИ, ограничението за достъп до такава информация е изрично изключено при надделяващ обществен интерес. Последният е дефиниран в т.6 от § 1 на ДР на ЗДОИ и обстоятелствата по делото налагат еднозначен извод, че такъв в случая е налице.

Решението е окончателно.

Инвестиционният проект за реконструкция на уличната мрежа на бул. „Народни будители“ във Варна представлява обществена информация, която не попада в обхвата на защита на авторското право. С този мотив състав на Административен съд – Варна отмени отказ на секретаря на община Варна да предостави тази информация. Тя е поискана от Александър Лиманов (Варна) със заявление от ноември 2018, а отказът на секретаря на общината е с мотив, че исканата информация е обект на авторското право и няма характера на обществена информация, поради което процедурата за предоставянето й по реда на ЗДОИ е неприложима. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Варна. В резултат, с Решение № 666 от 01.04.2019 на Административен съд – Варна отказът е отменен и преписката е върната на секретаря на общината за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че доколкото със заявлението е поискано представяне на инвестиционен проект, а съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) инвестиционният проект за даден строеж е неразделна част от разрешението за строеж, то безспорно същият съдържа официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, достъпът до която на основание чл. 12, ал. 3 от ЗДОИ е свободен и се осъществява именно по реда на ЗДОИ. Исканата от оспорващия информация несъмнено е свързана с обществения живот, отнася се до въпрос от обществен интерес и ако бъде предоставена, заявителят би могъл да си състави мнение относно дейността на Община Варна във връзка с реконструкцията на уличната мрежа на бул.“Народни будители“.

По отношение на авторското право съдът посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. В случая направеното искане от оспорващия за предоставяне на достъп не се отнася до посочените произведения в нормата от ЗАПСП, на която се позовава ответникът, и които законодателят определя като закриляни обекти. Искането не се отнася до архитектурния проект във връзка със строителството на бул.“Народни будители“, нито до ПУП-ПРЗ или ПУП-ПУР, които представляват устройствени планове. Същото не касае и произведения като карти, схеми, планове и други, които се отнасят до архитектурата и териториалното устройство. Допълнително следва да се има предвид и това, че съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора със същия, изпълнителят прехвърля на възложителя всички права на интелектуална собственост върху проучванията, чертежите и други материали, като по силата на тази клауза не може да бъде ограничено по никакъв начин правото на възложителя да използва цитираните документи. В тази връзка следва да се отчете и разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗАПСП, съгласно която с прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.

Решението подлежи на обжалване.

 

Административен съд София-област (АССО) глоби кмета на Божурище за неизпълнение на съдебно решение. В началото на 2019 влиза в сила решение на АСОО за отмяна на отказ на кмета на Божурище да предостави информация за приходите и разходите на общината по водените от нея съдебни дела в определен период от време. Тъй като кметът на общината не се произнася отново по заявлението в изпълнение на задължителния диспозитив на влязлото в сила решение на АССО, то с подкрепата на ПДИ е подадена молба до съда за налагане на глоба на кмета. По молбата за налагане на глоба за неизпълнение на съдебно решение е образувано а.д. № 114/2019 г. на АССО, IV състав. С Разпореждане № 163/29.01.2019 съдията е дал възможност на кмета на Божурище да даде обяснения по случая. Едва след получаване на това разпореждане на съда кметът е издал заповед № РД-52/22.02.2019, с която е разрешил достъп до обществена информация по заявлението на Методиев. Съдът не се е занимавал с въпроса дали информацията е предоставена на Методиев в пълен обем и в поисканата форма, а е приел, че е налице изпълнение на съдебното решение, но след срока за отговор по чл. 28 от ЗДОИ, поради което са налице основания за налагане на глоба на кмета на Божурище и съответно с Разпореждане № 512/21.03.2019 г. на АССО, IV състав е наложена глоба в размер на 200 лв. Разпореждането на съда подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба. Засега на страницата на ВАС няма данни кметът на Божурище да е обжалвал.

 

АССГ отхвърли искане на юрисконсулт от община Варна за налагане на по-тежка санкция на Сдружение за оптимизиране на правосъдието (СОПА) за нарушение на личните данни на юрисконсулта чрез публикуване на сайта на сдружението на пълномощно, с което секретарят на общината я упълномощава да се явява по дела, в което пълномощно е видно ЕГН-то й. С Решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) от 02.10.2018 жалбата е намерена за основателна по отношение на СОПА и на сдружението са дадени указания да заличи от интернет страницата си личните данни на жалбоподателката. Решението на КЗЛД е обжалвано от юрисконсулта на община Варна пред АССГ, като в жалбата е отправено искане за налагане на по-тежка санкция на СОПА. Правният екип на ПДИ поема защита на СОПА по делото. В резултат, с Решение № 1272 от 27.02.2019 на АССГ жалбата срещу решението на КЗЛД е отхвърлена. Съдът приема, че действително с публикуването на пълномощното, с което секретарят на община Варна упълномощава конкретен служител да осъществява процесуално представителство пред съда, СОПА са извършили незаконосъобразно обработване на защитени лични данни. Спорният по делото въпрос е за приложената от КЗЛД санкционна мярка, а именно отправеното официално предупреждение към СОПА да заличи в 3-дневен срок от интернет страницата си информацията, свързана с личните данни на юрисконсулта. Съдът отбелязва, че КЗЛД разполага с оперативна самостоятелност като в съответствие с предоставените й функции преценява кое от корективните си правомощия по Регламента за защита на личните данни да упражни. Административното наказание „глоба“ или „имуществена санкция“, предвидено в регламента, има санкционен характер и се прилага в допълнение към другите мерки по Регламента или вместо тях. В конкретния случай съдът намира, че с приложената коригираща мярка – заличаване на информацията, свързана с личните данни на жалбоподателката, от интернет страницата на сдружението, ще бъде постигната преследваната цел – възстановяване спазването на нормативно установените правила във връзка с обработването на лични данни.
Решението подлежи на обжалване.

 

 

© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.