Фондация Програма Достъп до Информация
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

На 30 юли 2019 Програма Достъп до Информация внесе становище до Конституционния съд по конституционно дело №4/2019 във връзка с искането на петдесет и пет народни представители от 44-то Народно събрание за произнасяне по съответствието на разпоредбата на чл.25з, ал.2 от Закона за защита на личните данни с Конституцията, както и с общопризнатите норми на международното право и международните договори, по които България е страна. На 18 юни 2019 КС допусна за разглеждане по същество на искането, като Програма Достъп до информация бе сред поканените организации да представят писмени становища по делото.

Становището на ПДИ: http://store.aip-bg.org/stanovishta/2019/Stanovishte_PDI_25-07-2019_final.pdf

 

„Електроенергийният системен оператор“ ЕАД (ЕСО) е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). До този извод стигна състав на Върховния административен съд (ВАС), като втора инстанция, по дело на Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“ срещу отказ на ЕСО. Със заявление от 26.01.2017 „За земята“ искат от ЕСО да им бъде предоставена информация за наложените неустойки през 2016 на енергийни дружества по договорите за продажба на студен резерв. С писмо от 01.02.2017 ЕСО уведомяват „За земята“, че не попадат сред задължените субекти по ЗДОИ, поради което исканата информация не може да бъде предоставена. „За земята“ обжалват отказа пред Административен съд София-град (АССГ). С Решение № 4100/19.06.2017 на АССГ отказът е отменен и преписката е изпратена на ЕСО за ново произнасяне по заявлението. Съдията приема, че ЕСО е задължен субект в качеството си на публичноправна организация, тъй като е под управленския контрол на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), който е възложител на обществени поръчки по ЗОП (§ 1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДОИ). Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от ЕСО, в която основният аргумент е, че БЕХ не е възложител на обществени поръчки по ЗОП, поради което ЕСО не представлява публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ. Правният екип на ПДИ поема защитата на „За земята“ пред втората съдебна инстанция. С Решение № 11137/17.07.2019 на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Съдиите отбелязват, че основният спор между страните по делото е дали „ЕСО“ ЕАД е задължен субект по ЗДОИ. Според съдиите, безспорно е установено, че „ЕСО“ ЕАД е образувано чрез преобразуването на „Националната електрическа компания“ ЕАД (НЕК), като част от дейността на последното е отделена и е образувано дружеството „ЕСО“ ЕАД. Едноличен собственик на капитала на ЕСО е БЕХ“ ЕАД - като последното е 100% собственост на държавата, чрез министъра на икономиката и енергетиката. Съгласно § 4 от ДР на ЗДОИ задължени по този закон са тези публично правни организации, които са юридически лица, чиито управителни и контролни органи се избират от възложители по чл. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), респективно са обект на управленски контрол от възложители по чл. 5 от ЗОП. В случая се касае за дъщерно дружество на „БЕХ“ ЕАД, който е възложител по ЗОП. Следователно изводът на АССГ, че ЕСО е 100% обект на управленски контрол от БЕХ, поради което се явява задължен по ЗДОИ субект, е правилен. Решението е окончателно.

 

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) дължи предоставяне на информация за средночасовите стойности за ФПЧ2,5 и ФПЧ10 от автоматичната измервателна станция (АИС) за мониторинг на качеството на въздуха „Хиподрума“ за определен период от време. Информацията е поискана от Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“ във връзка с калибриране на измервателен уред на „Грийнпийс“ България, поставен в близост до АИС „Хиподрума“. ИАОС предоставя частичен достъп до информация като отказва да предостави средночасовите стойности за ФПЧ10 и за ФПЧ2.5 от АИС „Хиподрума“. В отказа е посочено, че нормата за замърсяване на въздуха с ФПЧ е среднодневна, поради което исканите данни за средночасови стойности са недовършени, в процес на изготвяне са и представляват информация, която не е окончателна. Като основание за частичния отказ е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), според която достъп до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска информация, разкриването на която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 4600/03.07.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на ИАОС за предоставяне на исканата информация. Съдията посочва, че спорният по делото въпрос се свежда до това дали първичната информация под формата на почасови измервания, които още не са обработени и не са подведени под показателя за среднодневна норма, може да бъде предоставена. Общата разпоредба на ЗДОИ регламентира хипотезите, когато се допуска отказ – ако информацията е класифицирана или представлява защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Няма разпоредба, която да забранява или да ограничава достъпа до първична информация с оглед защитата на обществения интерес чрез избягване на възможността за погрешно интерпретиране на данните. Изложените от ИАОС доводи в тази връзка не намират опора в нормативната уредба. От друга страна, те са в противоречие с твърдението на ИАОС, че исканата първична информация се предоставя на обществото в реално време и е достъпна на сайта на агенцията. Оповестяването на първична информация по електронен път сочи, че тя е налична и се съхранява от ИАОС и следователно не съществува пречка тя да бъде предоставена и на жалбоподателя в посочения формат. Обстоятелството, че информацията е достъпна на официалния сайт на агенцията не освобождава ответника от задължението му да предостави исканата информация в посочения в заявлението машинно-четим формат, съответстващ на официалните отворени стандарти (електронни таблици .xls или .xlsx, csv) или друг четим формат. Съдията намира за неоснователен и другият довод за отказ на ИАОС като приема, за нелогично да се твърди, че предоставянето на данните от почасовите измервания биха могли да навредят на компонентите на околната среда. Решението на съда е окончателно. През юли исканата информация е предоставена.

 

Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация, свързана със застрояване в защитена местност „Колокита“. До този извод стигна АССГ по дело на Венцислав Давидофф (София) срещу отказ на кмета на община Созопол да предостави достъп до всички строителни книжа, свързани с издаденото разрешение за строеж в защитената местност. Отказът на кмета е с мотив, че исканата информация засяга интересите на трето лице (фирмата-титуляр на издадените строителни книжа), изрично отказало предоставяне на информацията. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение 4256/21.06.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е изпратена на кмета на Созопол за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдията приема, че отказът с мотив изрично изразено несъгласие от трето лице е незаконосъобразен. От една страна, изричният отказ на третото лице не обуславя автоматично отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. От друга страна, нормата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице в изброените хипотези по т. „а“ до „е“. Тази презумпция обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следва да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. В оспорения отказ липсва анализ и обосновка дали в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. В заключение съдията отбелязва, че при новото си произнасяне органът следва да мотивира преценката си за наличието на надделяващ обществен интерес, като съобрази представените от жалбоподателя доказателства за специфичния режим на застрояване в защитена местност „Колокита“ и засиленото обществено внимание върху разрешаването на строителство в защитени местности. Решението е окончателно. През юли исканата информация е предоставена.

 

Информацията за извинените отсъствия на народните представители от различните парламентарни групи в 44-то Народно събрание (НС) не попада в обхвата на ограничението на правото на достъп до информация, свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение. До този извод стигна АССГ по дело на Лъчезар Лисицов (парламентарен репортер във Flagman.bg) срещу отказ на главния секретар на НС да предостави достъп до преписките, свързани с извинени отсъствия на депутатите. Отказът е с мотив, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите на власт и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл.13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 4642/03.07.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е изпратена на главния секретар на НС за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдията приема, че заявлението не съдържа описание на исканата информация, а общо е посочено, че се иска предоставяне на преписки, свързани с извинени отсъствия на народни представители. Поради това на заявителя е следвало да бъдат дадени указания по чл. 29 от ЗДОИ да прецизира предмета на търсената информация, като посочи конкретно за кои народни представители и за кои периоди иска да получи информация за „оправданите“ им отсъствия. Отделно, съдията в мотивите на решението прави подробен анализ на правната уредба, свързана с отсъствията на народните представители и стига до извод, че отсъствията от задължително участие в пленарни заседания и в работата на комисиите, подкомисиите и групите, се делят на „оправдани“ и „неоправдани“. Съдията отбелязва, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) няма установен ред, по който определен орган или длъжностно лице приема едно или друго решение спрямо всяко конкретно отсъствие. Въпреки горното, съдът приема за незаконосъобразен изводът на административния орган, че исканата информация няма самостоятелно значение, тъй като е свързана с подготовка на актовете на НС. Според съдията търсената информация се събира и съхранява по повод дейността на НС като цяло и във връзка с дейността на всеки народен представител поотделно и не са налице основанията за ограничаването й, изчерпателно установени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. В заключение съдията отбелязва, че наличието на информация при какви условия отсъствието на определен депутат от дадено заседание (пленарно или на комисия) се възприема като „оправдано“ и за него не се прилагат удръжките, предвидени във Финансовите правила по бюджета на НС, и в кои случаи отсъствието е „неоправдано“, действително ще даде възможност на заявителя да си създаде мнение за работата на лицата, компетентни да извършват тази преценка, включително прилагат ли се еднакви и обективни критерии. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Информацията за получените възнаграждения от изпълнителния директор и от артистичния директор на общинската Фондация „Пловдив 2019“ не представлява защитени лични данни. До този извод стигна състав на Административен съд – Пловдив по дело на Искра Койчева (координатор на ПДИ и журналист в Дарик радио) и Гергана Драганова (plovdiv-press.bg) срещу отказ на главния секретар на община Пловдив. Със заявление от март журналистките искат да им бъде предоставен достъп до информация, свързана с изплащаните възнаграждения и бонуси във Фондация „Пловдив 2019“ (т. 1 – 5 от заявлението), както и информация за сумите, получени от рекламодатели (т. 6 от заявлението). С решение от април секретарят на община Пловдив предоставя достъп до информацията по т. 2 до 6 от заявлението и отказва информацията по т. 1 от заявлението – за размера на брутните и нетните месечни възнаграждения на изпълнителния директор и на артистичния директор на „Пловдив 2019“. Мотивът за отказ е, че информацията за точния размер на възнагражденията на конкретни лица – служители на фондацията, получавани за изпълнение на заеманата от тях длъжност, представлява лични данни и не попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда. С Решение № 1643/24.07.2019 на Административен съд – Пловдив отказът е отменен и секретарят на община Пловдив е задължен да предостави информация за възнагражденията на изпълнителния директор и на артистичния директор на „Пловдив 2019“. Съдията приема, че информацията за получените възнаграждения не представлява защитени лични данни. Независимо от това, дори и да се приеме, че все пак в случая става дума и за лични данни, е налице изключението за надделяващ обществен интерес, тъй като чрез исканата информация се цели изграждане на преценка за разходването на публични по своя характер средства, т. е. повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, съгласно § 1, т. 6 от ЗДОИ, съдържащ легалната дефиниция на надделяващ обществен интерес. Освен всичко друго не е търсено и съгласие от т.нар. „трети лица“ за предоставяне на частите от исканата информация, която ги засяга, според твърдението на задължения орган. В случая лицата очевидно са и съгласни /освен, че не са питани/, тъй като сами са изнесли в интернет пространството исканата информация /неофициално/, което обаче не влияе на допустимостта на жалбите, съответно не освобождава органа от задължението му да предостави поисканата информация по официален ред, както е поискана. Решението е окончателно.

 

Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за цените на откупените творби в последните 10 г. от Софийската градска художествена галерия (СГХГ). До този извод стигна състав на Административен съд – Пловдив по дело на Мария Каравланова (Пловдив) срещу отказ на директора на СГХГ. Отказът на СГХГ е с множество аргументи, сред които, че информацията представлявала лични данни; че не е обществена; че засяга интересите на трети  лица, които изрично са отказали предоставянето й и не е налице надделяващ обществен интерес; че представлявала защитена от закон тайна; че СГХГ не разполагала с исканата информация във вида, в който същата се изисквала. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда. С Решение № 1480/04.07.2019 на Административен съд – Пловдив отказът е отменен и преписката е върната на директора на СГХГ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдията приема, че случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, са два: когато тя съдържа лични данни на лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Във втората хипотеза, по чл. 17 от ЗДОИ обаче се изисква конкретно установяване че информацията представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци и още - да се посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците (арг. от чл. 17, ал. 3 във вр с ал. 2 от ЗДОИ), което в случая не е направено от директора на СГХГ. В оспорения акт декларативно е посочено, че е налице нелоялна конкуренция между търговци, без конкретна и ясна аргументация относно обстоятелствата, които водят до това. От друга страна следва да се посочи, че законът сам предвижда изключение от този общ принцип / чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ/: задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.

Съдът приема, че така определената от заявлението информация попада в приложното поле на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ - когато сведенията и данните са свързани със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. С посочените норми законодателят е създал оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, също както и на факта на засягане интересите на трето лице, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. Тоест, за да се приложи хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати негови интереси, съотнесени към обществения интерес от достъп до тази информация. Последното и при условията на посочената по-горе презумпция поставя в тежест на задължения по ЗДОИ субект да обоснове с конкретни факти засягането на интереси на трети лица и отсъствието на надделяващ обществен интерес, което в случая не е направено от директора на СГХГ. В оспорения акт, в разрез с процесуалните правила относно разпределяне на доказателствената тежест, декларативно е посочено, че предоставянето на информацията би засегнало интересите на трети лица – страни по сключените договори със СГХГ и не са налице предвидените хипотези на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. В отказа липсва конкретна и ясна аргументация, какви конкретно интереси на третото лице, противопоставими на обществения интерес, би засегнало предоставянето на информацията, съответно защо търсената информация не попада в обхвата на хипотезата на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. Нещо повече, в разрез с процесуалните изисквания в административния акт дори не е посочено кои са конкретно третите лица, които не са предоставили съгласие за предоставянето на исканата информация, чиито интереси биха били засегнати, съответно какъв е техния брой, нито за кои произведения е налице изрично несъгласие. Решението е окончателно.

 

 

 



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.