адв. Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
адв. Кирил Терзийски, ПДИ

Мотивите на Прокуратурата за отказ от образуване на досъдебно производство представляват обществена информация, която подлежи на предоставяне по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

До този извод стигна Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на административния ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП).

 

На 12.10.2022 г. Николай Неделчев подал заявление до СГП във връзка с изнесена в публичното пространство информация, че СГП е отказала да образува досъдебно производство относно отпуснати от Българската банка за развитие (ББР) лоши кредити в особено големи размери, конкретно на АД „Роудуей Кънстракшън“ и „Интернешънъл Инвестмънт“ ЕАД. Със заявлението е поискана следната информация:

  1. Да бъде предоставено копие от постановлението на СГП, т.е. постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство.
  2. Да се посочи дали то е било предмет на инстанционен контрол – дали вече има произнасяне на Апелативна прокуратура? Ако да, да се предостави също така за копие от постановлението на Апелативната прокуратура, както и евентуално от Върховна касационна прокуратура (ВКП).
  3. Постановленията следва да бъдат предоставени, без заличаване на имената на наблюдаващите прокурори.

 

С Решение № 20561/18.10.2022 г. на административния ръководител на СГП исканата информация е отказана. От правна страна отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), според която материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Наред с това административният орган е приел, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Изложил е съображения, че за да има характер на обществена информация, същата следва да дава възможност на гражданите да си съставят, собствено мнение за дейността на задължения субект, обвързана с административните правомощия и дейност на Прокуратурата като част от държавния апарат, а не във връзка с функцията й на орган на съдебната власт.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

 

С Решение № 2114/31.03.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав по а.д. № 10366/2022 г., съдия Мария Бойкинова, отказът е отменен и административният ръководител на СГП е задължен да предостави достъп до исканата информация в 14-дневен срок.

 

Съдът не споделя извода на административния орган, че исканата информация не е обществена. За да е обществена информацията по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, следва информацията да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 са дадени легалните дефиниции на тези понятия.

 

В закона не се съдържа легално определение на понятието обществен живот, но предвид възприетия в обществото широк смисъл на това понятие – животът на обществото като група хора, следва да се приеме, че всяка информация, която е свързана с живота на обществото има характер на обществена информация, какъвто е и настоящият случай.

 

Забраната, въведена с разпоредбата на чл. 198 от НПК се прилага единствено при наличието на образувано досъдебно производство. В случая не се твърди от страните да е образувано досъдебно производство, а напротив – изрично е посочено, че се иска информация във връзка с изнесена в публичното пространство информация за отказ за образуване на досъдебно производство от страна на СГП. Отказ за образуване на досъдебно производство се постановява, когато не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление. Ето защо информацията относно мотивите да не се образува дадено досъдебно производство е от естество да формира мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява своите правомощия.

 

Решението е окончателно.

 

***

Информацията за посещението на главния прокурор в САЩ през март 2022 г. не само е обществена по смисъла на ЗДОИ, но е налице и надделяващ обществен интерес за предоставянето й.

 

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на заместник-главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП).

 

На 4 януари 2023 г. Николай Неделчев подал заявление до ВКП, с което поискал следната информация, свързана с това, че през март 2022 г. главният прокурор Иван Гешев е пътувал до САЩ във връзка с определена конференция, като пътуването е осъществено съвместно с бившия президент Росен Плевнелиев:

 

  1. По чия покана бе осъществено това пътуване и с каква цел? Под формата на командировка, или под друга форма? Каква точно?
  2. Поканата към Гешев в официално качество ли е била, или като към физическо лице?
  3. Изнасял ли е Гешев реч/сказка/друга изява на въпросната конференция по време на престоя си в САЩ? Ако да, моля, да бъде предоставен текстът на същата.
  4. На чии разноски бе осъществено пътуването на Гешев до САЩ?
  5. Каква бе общата сума за това пътуване, заплатена от бюджета на Прокуратурата на Република България (ПРБ) или от друг бюджет? Моля посочете сумата и в лева, и в долари.
  6. С кои точно официални (или частни) лица се е срещал И. Гешев в САЩ?
  7. Наличен ли е в Прокуратурата доклад от командировка, докладна записка (или друг подобен документ), който да дава какъвто и да било отчет за това пътуване? Ако да, моля, да предоставите копие.
  8. Моля, да предоставите заповедта за командироване (с която Гешев командирова Гешев, най-вероятно), друг подобен/аналогичен документ, както и пълната административна преписка, свързана с това пътуване – ако такава въобще е налична в прокуратурата.

 

С Решение с изх. № 23-ГП/18.01.2023 г. заместник-главният прокурор при ВКП Красимира Филипова отказала информацията с мотив, че същата не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а касае „разкази“ от медийното пространство.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

 

С Решение № 2948/02.05.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 1144/2023 г., съдия Миглена Николова, отказът е отменен и преписката върната на заместник-главния прокурор при ВКП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Мотивите на съдът за отмяна на отказа са, че формулираните в 8 точки въпроси представляват „обществена информация“ по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ (противно на становището на ответника), като от нея заявителят може да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект (ПРБ и в частност главния прокурор).

 

Заявената информация е „служебна“ по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ (събира се, създава се и се съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации), като достъпът до нея по принцип е свободен (чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ), а ограниченията са само в хипотезите по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ обаче, дори тези ограничения по ал. 2 не следва да се прилагат, ако търсената информация е с преобладаващ обществен интерес. В случая е налице преобладаващ обществен интерес – съгласно дефиницията по § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ (цели се повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 – във връзка с разходването на публични средства от бюджета на ПРБ). Формулираните въпроси са достатъчно ясни, а заявената информация е създадена и се съхранява в ПРБ.

 

Решението е окончателно.

 

***

Информацията за месечно/годишно възнаграждение за длъжности от публичния сектор е обществена информация, която не попада под закрилата за защитени лични данни.

 

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Десислава Николова (в. „Капитал“) срещу отказ на директора на Университетската Многопрофилна Болница за Активно Лечение и Спешна Медицина (УМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов“ (Пирогов).

 

На 29 декември 2022 г. Десислава Николова подала заявление до Пирогов, с което поискала следната информация:

1. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори?

2. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, е участвал ректорът на Медицинския университет – Пловдив?

3. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул – ДМС, и без включен ДМС) през 2021 година и в момента в лечебното заведение на лекарите и

4. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен ДМС и без с включен ДМС) през 2021 година и в момента в лечебното заведение на медицинските сестри.

 

С Решение № РД-26-102/11.01.2023 г. директорът на Пирогов отговорил по т. 1, че членове на съвета на директорите не са участвали в такива дейности и отказал информацията по т. 2, 3 и 4 с мотиви, че не е обоснована в заявлението за достъп до информация необходимостта и законният интерес на заявителя, същият не може да си състави обективно мнение относно работата в лечебното заведение и че информацията има организационен характер и няма самостоятелно значение.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

 

С Решение № 2781/24.04.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 53 състав по а.д. № 1546/2023 г., съдия Стефан Станчев, отхвърля жалбата по т. 2 от заявлението, отменя отказа по т. 3 и 4 от заявлението и връща преписката за ново произнасяне по т. 3 и 4 с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдът потвърждава отказа по т. 2 като приема, че жалбоподателката не е изяснила каква е връзката между „Пирогов“ и Медицинския университет в Пловдив съответно не е ясно дали подобна информация изобщо съществува.

 

Съдът отменя отказа по т. 3 и 4 като приема, че търсената информация е за "най-високото и най-ниското годишно възнаграждение на лекарите и на медицинските сестри", но ответникът не се е занимал със спецификата на съдържанието на "най-високо", както и „най-ниско“ възнаграждение, а е изложил общо мотиви защо информацията за възнаграждението не е обществена по своя характер.

 

Възнаграждението, като престация за положения труд, се формира и съдържа различни елементи и това обстоятелства следва да бъде отчетено при преценка на основателността на искането за достъп до обществена информация. Върховният административен съд в практиката си многократно е постановявал, че информацията за месечно/годишно възнаграждение за длъжности от публичния сектор е обществена информация, която не попада под закрилата за защитени лични данни. Като стойностна величина размерът на годишното възнаграждение със/без включен ДМС е нормативно определено, същото е несъмнено свързано с обществения живот в страната, доколкото е свързано с оценката на труда и отговорностите по изпълнение на публичните функции на получаващите го лица, и съответно дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените субекти. Следователно, информацията притежава признаците от легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ за обществена информация. С оглед посочените специфики за получаване на достъп до информация относно годишното възнаграждение не е налице необходимост да се иска съгласие от лицата, чиито права според ответника може да се засегнат. На следващо място, годишното възнаграждение се определя като сбор от основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения за стаж, ранг, притежавана научна степен и др. Посочените допълнителни елементи са също нормативно предвидени, но доколкото те са свързани с конкретика относно сумарно разходвани средства за периода по заявлението, няма пречка исканата информация по т. 3 и 4 да бъде предоставена.

 

Освен това със заявлението за достъп не се иска посочване на възнаграждението на конкретно физическо лице. Следва да се посочи, че трудовите възнаграждения в структури, опериращи с бюджетни средства, безспорно са елемент от обществения живот на страната. Следователно в случая не се касае за лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно разходването на бюджетните средства.

 

Решението е окончателно.

 

 

==============================================  

 

 

 

 

Публикацията е по проект "Правна помощ по случаи за достъп до информация", изпълняван от Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от the German Marshall Fund of the Unted States (GMF). Мненията, изразени тук, не представят непременно възгледите на German Marshal Fund или техните партньори.

© 2023 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.