 |
Отказите на третите лица не са достатъчно основание, за да се постанови отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като следва да се извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Светослав Иванов (София) срещу отказ на директора на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД.
Със заявление от м. юли 2024 Светослав Иванов иска от директора на „Майчин дом“ следната информация:
1. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, са участвали всеки един от членовете на Съвета на Директорите на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД, изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори през 2023 г. и през първите шест месеца на 2024 г.;
2. Какъв е размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2023 г. и към 17.07.2024 г. в лечебното заведение на лекарите;
3. Какъв е размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2023 г. и към 17.07.2024 г. в лечебното заведение на акушерките;
4. Какъв е размерът на най – високото и най – ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2023 г. и към 17.07.2024 г. в лечебното заведение на началниците на клиники?;
5. Какъв е размерът на най – високото и най – ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2023 г. и към 17.07.2024 г. в лечебното заведение на служителите от администрацията на болницата, включително на длъжностите Началник на отдел „Административно – правно обслужване“ и главен счетоводител?;
6. Колко са лицата, придобили право на пенсия, назначени на трудов договор в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД към дата 17.07.2024 г.? и
7. Колко от ръководителите на клиники и отделения в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД са придобили право на пенсия, съответно са пенсионери?
С Решение № РД-09-87/16.08.2024 г. директорът на „майчин дом“ предоставя информация по т. 6 от заявлението и отказва информацията по т. 1 с мотив, че представлява лични данни, а информацията по т. 2-5 и 7 с мотив, че не създава и съхранява подобна информация.
Срещу решението е подадена жалба до АССГ. ПДИ поема делото преди първото съдебно заседание.
С Решение № 4670/11.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав по а.д. № 8839/2024 г., съдия Мария Бойкинова отменя отказа по т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 и връща преписката за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че за да постанови отказ по т. 1 от заявлението задълженият субект по ЗДОИ е посочил, че поради наличието на лични данни информацията не може да се предостави. Видно от т. 1 на заявлението изисква се информация за клиничните пътеки, амбулаторните процедури, прегледите, консултациите или друг вид медицинска дейност, в които са участвали членовете на Съвета на Директорите на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, вкл. изпълнителния й директор и заместник изпълнителните директори, и дейност която е платена от НЗОК. Така формулирано искането по т. 1 от заявлението не изисква посочването на конкретните имена или други лични данни, а само посочване на длъжностите от ръководния състав на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД. Дори и да се приеме, че с исканата информация се засягат интересите на трети лица, следва да се има предвид, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ достъпът до исканата информация се предоставя дори и да се засягат интересите на третото лице и то изрично да е отказало предоставянето на обществената информация, когато е налице надделяващ обществен интерес. В случая в административната преписка се съдържат откази за предоставяне на исканата информация единствено от изпълнителния директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и д-р В. Дяволов, като за другите членове на съвета на директорите липсват доказателства в тази насока. Отказите на третите лица обаче не са достатъчно основание за да се постанови отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като следва да се извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес, който автоматично изключва правилото на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. С други думи с разпоредбата чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е предвидена възможността за отказ от представяне на обществена информация при наличие на засягане на интересите на третото лице и негов изричен отказ, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласието на третото лице, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на обществената информация. Съгласно § 1 т. 6 от ДР на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Анализът на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ налага извода, че в този случай задълженият субект следва да изложи съображения налице ли е законовото изключение съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Това е така, тъй като преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. В случая в оспорената т. 1 от решението липсва анализ относно наличието на надделяващ обществен интерес, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.
Съдът не споделя и извода в обжалваното решение, че информацията от т. 2 до т. 5 от заявлението, касаеща най-високото и най–ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул ДМС и без включен ДМС) на лекарите, акушерите, началниците на клиники, служителите от администрацията, включително началник отдел „Административно – правно обслужване“ и главен счетоводител през 2023 г. и към 17.07.2024 г. не е налична в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, тъй като не се обработва и съхранява във вида и по критерия, съгласно които се изисква със заявлението. Принципно вярно е възражението на ответника, че така поисканата информация по т. 2 до т. 5 от заявлението, изисква от задължения субект да извърши допълнителни действия и справки за да отговори на въпросите, но това само по себе си не е законово основание за отказ за предоставяне на обществена информация, още повече че органът на основание чл. 30, ал. 1 ЗДОИ е удължил срока за предоставяне на информацията именно с необходимостта от изготвяне на съответните справки от компетентните за това отдели „ФСО“ и „АПО“. Действително информацията за най-високото и най-ниско годишно възнаграждение на ръководния състав и персонала на лечебното заведение може да не се съхранява по този критерий и в този вид, но след като в месечните ведомости за работните заплати се съдържа необходимата информация за размера на месечните трудовите възнаграждения, справка за годишния им размер може да се направи без това особено да затрудни компетентния отдел „ФСО“. Следователно исканата информация във връзка с трудовите или служебни правоотношения при и по повод на заемани длъжности в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, макар и съхранявана в друг вид, съществува при ответника, поради което няма пречка същата да бъде предоставена като справка за всяка една от длъжностите, дори и за по-кратък срок, в случай че не може на годишна база. Този извод кореспондира и със становището на оперативния счетоводител, в което изрично се посочва, че във ведомостите за работните заплати се съдържа информация за основните работни заплати, определени със сключения трудов договор, извънреден труд, работа на официални празници и други, както и пера с незадължителен характер като допълнително трудово възнаграждение. С оглед на така изложените мотиви според настоящия съдебен състав няма пречка информацията за трудовите възнаграждения да се предостави на заявителя във вида и за периода, в който разполага задълженият субект, така че да може заявителят да си направи извод за работата на задължения субект, каквато е целта на закона.
По т. 7 от заявлението - колко от ръководителите на клиники и отделения в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД са придобили право на пенсия, съответно са пенсионери? съдът намира, че търсената информация също е налична и се съхранявана от задължения субект, доколкото задълженият субект е предоставил подобна информация по т. 6 от заявлението, с която също се иска информация за работещите пенсионери в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД. С оглед горното няма пречка да се предостави такава информация и относно ръководния състав на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.
На последно място съдът приема, че не е налице твърдяното от ответника наличие на злоупотреба с право от страна на заявителя с аргумент, че същият и неговата съпруга са подали общо 5 броя заявления за достъп до обществена информация до СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД със сходни въпроси. Основните принципи при осъществяване на правото на достъп на обществена информация съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДОИ са: откритост, достоверност и пълнота на информацията, осигуряване на еднакви условия за достъп до обществената информация, осигуряване на законност при тресенето и получаването на информация, защита на правото на информация, защита на личните данни и гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Правото на гражданите за търсене и получаване на информация по ЗДОИ по никакъв начин не е ограничено в преценката им кога, колко пъти и при какви обстоятелства да упражнят това свое право, като сезират задължените субекти по ЗДОИ. Правото на достъп до обществена информация трябва да бъде упражнено добросъвестно и с цел постигане на предвидените в закона цели, а не с цел накърняване на права или законни интереси на други лица - аргумент от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията и чл. 6, ал. 1 ЗДОИ. Подаването на жалба срещу индивидуални административни актове, каквито са отказите по чл. 37 ЗДОИ за предоставяне на обществена информация, и с които се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на заявителите, е право, което поначало и по принцип е правомерно процесуално действие, тъй като е насочено в защита на гарантирани права. Това право обаче също да трябва да бъде упражнено добросъвестно, като не се изключва възможността както от злоупотреба с това право, така и с възникнало в резултат на него упражняване на съдопроизводствено действие. С разпоредбата на чл. 3 ГПК е въведено задължение за участващите в съдебните производства и техните представители да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, именно като защита от злоупотребата с право. В случая с подаването на заявление за достъп до обществена информация се слага началото на едно административно производство по чл. 24 АПК, поради което същото не може да се определи като злоупотреба с право. Такава злоупотреба с право би имало ако целта на заявленията за достъп до обществена информация е да се образуват съдебни производства с цел увреждане на интересите на ответника, като се претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение, какъвто не е настоящия случай. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, с която законодателят изрично е предвидил при решаване от съда на въпроса относно разноските да се взима предвид наличието на злоупотреба с право. С други думи законодателят не е ограничил със ЗДОИ броя на подадените заявления за достъп до обществена информация от гражданите, а само е предвидил в случай на установена и доказана злоупотреба с право при упражняване на съответните им процесуални права в съдебните производства, да не им се присъждат сторените от тях съдебни разноски. По настоящето дело не се претендират разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, както и няма данни по делото такива да са поискани и по другите съдебни производства, посочени от процесуалния представител на ответника, поради което не може да се приеме, че с подадената жалба срещу процесното решение се цели увреждане на ответника.
Решението е окончателно.
***
Липсата на ясни и конкретни мотиви относно наличието на надделяващ обществен интерес в решения за отказ да бъде предоставена информация, представлява самостоятелно основание за отмяна на отказа.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на д-р Елена Георгиева (София) срещу отказ на управителите на „Майчин дом – Медицински център“ ЕООД.
Със заявление м. юли 2024 г. д-р Георгиева иска от управителите на „Майчин дом – Медицински център“ следната информация за изплатени възнаграждения и приходи от определени дейност:
1. За периода от 01.01.2023 до 31.12.2023 какъв е размерът на изплатените възнаграждения по сключени граждански договори за предоставяне на медицинска документация?;
2. За периода от 01.01.202 до 22.07.2024 какъв е размерът на изплатените възнаграждения по сключени граждански договори за предоставяне на медицинска документация?;
3. За периода от 01.01.2023 до 31.12.2023 каква е най- високата стойност на заплатени възнаграждения по сключен граждански договор за консултантски медицински услуги, съответно каква е най-ниската стойност по сключен граждански договор за консултантски медицински услуги?;
4. За периода от 01.01.2024 до 22.07.2024 каква е най- високата стойност на заплатени възнаграждения по сключен граждански договор за консултантски медицински услуги, съответно каква е най-ниската стойност по сключен граждански договор за консултантски медицински услуги?;
5. Въз основа на какво правно основание и от кого са назначени управителите на „Майчин дом – Медицински център“ ЕООД, като се иска посочване на акта, номер, срок на действие и страни по същия;
6. Какъв е общият размер на приходите от заплатени медицински дейности, предоставяни от М. дом-Медицински център“ ЕООД 01.01.2023 до 31.12.2023;
7. Какъв е общият размер на приходите от заплатени медицински дейности, предоставяни от М. дом-Медицински център“ ЕООД 01.01.2024 до 22.07.2024;
8. Колко са извършените първични прегледи за периода 01.01.2023 - 31.12.2023;
9. Какъв е размерът на получените приходи от извършени първични прегледи за периода от 01.01.2023 - 31.12.2023;
10. Колко са извършените първични прегледи за периода 01.01.2024 - 22.07.2024;
11. Какъв е размерът на получените приходи от извършените първични прегледи за периода 01.01.2024 - 22.07.2024;
12. Колко са извършените вторични прегледи за периода 01.01.2023 - 31.12. 2023;
13. Какъв е размерът на получените приходи от извършени вторични прегледи от 01.01.2023 до 31.12.2023;
14. Колко са извършените вторични прегледи от 01.01.2024 до 22.07.2024;
15. Какъв е размерът на получените приходи от извършени вторични прегледи за периода 01.01.2024 до 22.07.2024;
16. Колко са извършените гинекологични прегледи +УЗД за периода 01.01.2023 до 31.12.2023;
17. Какъв е размерът на приходите, получени от извършени гинекологични прегледи +УЗД за периода 01.01.2023 - 31.12.2023;
18. Колко са извършените гинекологични прегледи +УЗД за периода 01.01.2024 до 22.07.2024 и
19. Какъв е размерът на приходите, получени от извършени гинекологични прегледи + УЗД за периода от 01.01.2024 до 22.07.2024;
С Решение № 98/19.08.2024 г. на управителите на „Майчин дом – Медицински център“ ЕООД е предоставена поисканата информация по т. 1, т. 2 до т. 5; т. 8, т. 10, т. 12 и т. 14 от заявлението. С т. 2 от Решението е отказано предоставяне на достъп по т. 3 и т. 4, т. 9, т. 11, т. 13, т. 15 до т. 19 от заявлението. Мотивите, изложени в тази част на решението са, че липсва такава информация, създадена и съхранявана в ответника.
Частичният отказ е обжалван пред АССГ. ПДИ поема делото преди първото съдебно заседание.
С Решение № 4441/10.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав по а.д. № 8904/2024 г., съдия Калина Пецова отменя отказа и връща преписката за ново произнасяне по т. 3, т. 4, т. 9, т. 11, т. 13 и от т. 15 до т. 19 от заявлението.
Съдът счита и че поисканата със заявлението информация представлява служебна информация, тъй като се създава именно по повод дейността на медицинския център - лечение на пациенти.
Следва да бъде отчетена и липсата на мотиви, доколкото наличните такива, позоваващи се на липса на информация по различни въпроси, може да се приравни на липса на такива. Едва в хода на производството, процесуалният представител на ответника заяви, че в счетоводния отдел на медицинския център не се съхранява информацията по начина, по който е поискана като статистика. Т. 16 и т. 18 обаче касаят извършване като брой извършени прегледи за посочени периоди. Т. 3 и т. 4 от заявлението касаят разход от страна на задължения субект по граждански договори, с каквато информация със сигурност същият разполага. Задължението на ответника да създаде и съхранява информация, свързана с направени от него разходи за възлагане на консултантски услуги произтича от задължението му за водене на финансови книжа за нуждите на данъчното облагане. Нормата на чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК) вменява задължение на субектите да съхраняват документите за разплащане на разходи за осъществен труд, в това число – ведомости, счетоводни регистри и финансови отчети. В случая се касае за лечебно заведение с капитал – собственост на публична организация със собственик Държавата, поради което безспорно е налице задължение за всякаква финансова отчетност, вкл. исканите данни. Съдът намира, че за да се води законосъобразно счетоводство, „Майчин дом – Медицински център“ ЕООД в качеството му на работодател следва да разполага с информация дали да практикуващите при него лекари полагат труд по основен или допълнителен трудов договор, или по граждански такъв. Следователно, данни за разплащания към лицата по сключени граждански договори за налични.
С т. 9, т. 11, т. 13 и т .15 от заявлението е поискана информация за приходите от извършени първични и вторични прегледи по периоди. Касае се за данни от основната дейност на медицинския център и приходите, които се получават от нея.
По отношение на заявлението в точки 16 до 19: поискано е да бъде предоставена информация за броя на гинекологичните прегледи +УЗД и приходи от тях по периоди. Аналогични са изводите на съда и по този въпрос, доколкото гинекологичните прегледи са част от основната дейност на центъра, като е налице нормативно задължение за създаване и съхраняване на информация както за извършените прегледи, така и за приходите от тях. Така направените искания са аналогични на заявените в т. 10, т. 12 и т. 14 от заявлението, за което е предоставена информация. Буди недоумение по какъв критерий е налице създадена информация по цитираните точки, а липсва такава по процесните.
С оглед изложеното, съдът не споделя становището на ответника, че исканата информация не е създавана и не се съхранява при него. Видно от съдържанието на отказаните точки по заявлението на лицето, тази информация касае извършвани от медицинския център възмездни медицински услуги.
По посочените точки от заявлението жалбоподателката е поискала конкретна справка за конкретен период. Не е необходимо поисканата информация да се изследва и анализира. Необходимо е единствено да се предостави, а за спазване на изискванията на данъчното, трудовото и осигурителното законодателство подобна информация задължително се създава. Видно от представения одитен доклад, за който съдът споделя тезата на ответника, че е неотносим най-малкото, защото е изготвен за различен период, е видно обаче, че медицинският център е одитиран от Министерство на здравеопазването именно с оглед собствеността на капитала му, както и че подлежи на проверки от множество институции, извън данъчните органи, а именно – НЗОК, РЗИ, ИА „Медицински надзор“, Дирекция „Инспекция по труда“ и пр. С оглед това, така поисканата информация следва да се изготвя и съхранява при ответника за нуждите на отчетността както на медицинските услуги, така и на приходите и разходите на лечебното заведение.
Съдът приема още, че ответникът не е съобразил разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, според която достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
В оспореното решение няма никакви аргументи относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ, касаещ приложението на чл. 13, ал.4 ЗДОИ, при съществуването на който се предоставя исканата обществена информация. Преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. Съгласно § 1 т. 6 ДР ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. До доказване на противното, обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респ. липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по § 1 т. 6 от ДР на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ.
Във връзка с изложеното в писмените бележки на процесуалния представител на ответника за злоупотреба с право, съдът намира, че следва да посочи: Не е невъзможна застъпената теза, че заявителят има интерес към поисканата информация, поради наличие на бивши трудови правоотношения с ответника. Установява се от представените доказателства /неотносими за спора/, че действително лицето е заемало длъжност „Началник на клиника по анестезиология и интензивни грижи“, но е налице прекратяване на правоотношението. Последното обаче не променя характера на търсената информация, а именно - обществена служебна такава. Поради това, тя подлежи на предоставяне по посочения начин – чрез предоставяне на наличните при ответника данни, без допълнително анализиране и преструктуриране. Дали и защо са необходими тези данни на лицето не следва да бъде разглеждано в това производство, тъй като заявителят, като всеки друг гражданин, има право на достъп до тях. Терминът „злоупотреба с право“, въведен с ДВ бр. 83 от 2023 г. в ЗДОИ визира реализиране на права с цел присъждане на разноски, каквито в настоящото производство не се претендират, освен заплатената държавна такса от 10 лева. Друг вид злоупотреба, ако се претендира такава, не може да бъде предмет на производството, когато се установява, както е в процесния случай, че се търси обществена информация.
След като „Майчин дом – Медицински център“ ЕООД е задължен субект по ЗДОИ и исканата информация е обществена и не са налице предпоставки за ограничаване достъпа до последната, ответниците дължат предоставянето ѝ.
Административният орган следва да даде отговори на поисканата в т. 3, т. 4, т. 9, т. 11, т. 13, т. 15 до т. 19 от заявлението от заявлението информация.
Решението е окончателно.
***
Достъпът до обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Марта Георгиева (СОС) срещу отказ на зам.-кмета на Столична община (СО).
Със заявление от м. август 2024 Марта Георгиева иска от СО да й бъде предоставена информация, описана в 10 точки, за две заловени безстопанствени кучета в София през февруари и март.
Зам.-кметът на СО отказва достъп до исканата информация с мотиви, изложени в становище на ОП „Екоравновесие“, според което исканата информация за лицата участвали в залавянето на кучетата представлява лични данни, а информацията за третирането на заловените кучета представлява ветеринарномедицинска информация, която не е обществена по смисъла на ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 4000/06.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 33 състав по а.д. № 9338/2024 г., съдия Галин Несторов отменя отказа и връща преписката на зам.-кмета на СО за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че в конкретния случай, исканата информация по заявлението следва да се квалифицира като обществена. Действително, съобразно изложените в заявлението съображения, посредством нейното предоставяне се цели създаване възможност да се състави мнение относно дейността на задължения субект, във връзка с дейността на СО в областта на ветеринарно-медицинската дейност, свързана със залавяне и третиране на конкретно посочени животни – кучета. В случая безспорно е налице обществен интерес от предоставянето й.
Изложените мотиви за отказ в процесното решение са неоснователни и недостатъчни, за да обосноват процесния отказ.
Мотивите на административния орган, доразвити и в съдебно заседание, относно наличието на лични данни по отношение на част от информацията следва да се споделят единствено по отношение на т. 4 от заявлението, в което се иска предоставяне на имената на служителите, извършили конкретното залавяне на бездомни кучета. За тази информация следва да се спази разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, според която: „Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес“. Т.е., за да се постанови отказ от достъп до обществена информация в тази хипотеза, следва достъпът да засяга интересите на третото лице, да е налице изричен негов отказ за предоставяне на исканата обществена информация и да липсва надделяващ обществен интерес. Първите два юридически факта следва да са налице кумулативно, за да се постанови отказа като тяхното действие се проявява само, когато не е налице третият юридически факт – да не е налице надделяващ обществен интерес. Административният орган по тази точка следва да изложи съображения в посока, че информацията засяга интересите на трето лице, като прецени дали е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето й. Достъпът до исканата информация не може да се ограничава, на основание чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, при наличие на надделяващ общ. интерес.
В настоящия случай се иска предоставяне на информация, която се намира в изготвени и налични в общинско дружество документи. Става въпрос за служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, като на основание чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗДОИ достъпът до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, е свободен. Гореизложеното води до извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, тъй като не е предоставена исканата обществена информация при липса на годно правно основание за това.
Фактическите и правни основания са задължителни елементи от съдържанието на индивидуалния административен акт и имат пряко отношение за защита на засегнатите права и интереси. При липса на изложени относими правни основания съдът намира актовете за незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени, а административната преписка върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, във връзка с необходимостта от предоставяне на исканата информация по посочения в заявлението начин с изключение на т. 4 от заявлението, по която следва да се изложат съответни мотиви и да се прецени дали са налице съответни основания от предоставянето й.
Решението е окончателно.
***
Информацията за размера на възнагражденията, получени от лица, заемащи публични длъжности, не може да бъде скрита за обществото.
До този извод стигна състав на АССГ по второ дело на Мирела Веселинова (сп. „Правен свят“) срещу отказ на председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Със заявление от 29 март 2024 г. Мирела Веселинова иска да й бъде предоставена следната информация:
1. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПКОНПИ /поотделно/ до влизане в сила на законовите промени, разделили комисията на две отделни юридически липа? Какво е основанието, на което те са определяни?;
2. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) /поотделно/ след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?;
3. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат? и
4. Налице ли е дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в две комисии или не?
В законоустановеният 14-дневен срок за отговор не е получен такъв, поради което с подкрепата на ПДИ е обжалван мълчалив отказ.
С Решение № 13787/02.08.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 4872/2024 г., съдия Красимира Милачкова отменя мълчаливия отказ и връща преписката на КПК за изрично произнасяне по заявлението. Съдът приема, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен. Единствената призната от закона възможност за процедиране е задълженият субект да постанови изричен акт в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Решението е окончателно.
При изричното си произнасяне по заявлението, с решение от 28 август 2024, председателят на КПК създава привидност за предоставяне на исканата информация, но всъщност достъп е отказан.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 5605/18.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 9305/2024 г., съдия Антоанета Аргирова оставя жалбата без разглеждане в частта по т. 4 от заявлението, отменя отказа по т. 1 - 3 от заявлението и връща преписката на председателя на КПК за ново произнасяне по т. 1 – 3 от заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Относно информацията по т. 4 от заявлението съдът приема, че жалбата е недопустима в тази част, тъй като с обжалваното решение тази информация е предоставена като е отговорено, че за изпълнение на функциите си председателят и членовете на КПК/ КОНПИ получават едно възнаграждение, следователно няма дублиране на заплати.
Относно информацията по т. 1 и 2 от заявлението съдът приема за неоснователно препращането на заявлението от КПК на КОНПИ, тъй като към момента на подаване на заявлението, а и досега, функциите на председател на КПК и КОНПИ се изпълняват от председателя на несъществуваща вече КПКОНПИ.
Съдът посочва, че исканата в случая обществена информация е свързана с размера на получаваните брутни възнаграждения от председателя на КПКОНПИ, сега КПК и КОНПИ, и от техните членове. Тя разкрива белезите на служебна обществена информация. Настоящият съдебен състав споделя категоричното убеждение, че възнаграждението на лицата, заемащи публични длъжности не може да е скрито от обществото. Това е стандарт, освен всичко друго, свързан с прозрачността при изразходването на публични средства, от една страна, а от друга исканата информация позволява да се прецени ефикасността и ефективността при функционирането на публичните органи и повишава отчетността им пред обществото.
Следователно, административният орган дължи предоставянето на поисканата с т. 1 - 3 от заявлението информация на заявителката.
Решението е окончателно.
***
Постановлението за прекратяване на наказателно производство е акт на прокурора, а не материал по разследването и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за следствената тайна.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП).
На 8 юли 2024 Николай Неделчев подава заявление до Народното събрание (НС), с което иска следната информация:
1. Пълен списък /разбит по комисии/ на сигналите, които са изпратени от временните парламентарни комисии до Прокуратурата относно извършени престъпления от общ характер в периода 01.01.2021 г. - 18.07.2024 г. Моля да бъде включено и словесно описание на сигнала, както и изх. № на същия;
2. Съответните номера на прокурорски преписки /по описа на СГП или други Прокуратури/ по образуваните там производства по така подадените сигнали и
3. Съответните прокурорски актове, които са изпратени в НС във връзка със сигналите.
С решение от 19 юли 2024 г. главният секретар на НС предоставя информация по т. 1 от заявлението и посочва, че информацията по т. 2 и 3 от заявлението не се съхранява в НС. Неделчев обжалва отговора на гл. секретар на НС в частта по т. 2 и 3 от заявлението пред АССГ.
С Решение № 23372/13.11.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав по а.д. № 7936/2024 г., съдия Калина Пецова отменя отказа като приема, че след като НС не разполага с исканата информация, то е следвало не да отказва, а да препрати заявлението в тази му част на органа, който разполага с информацията.
След връщане на преписката в НС, с писмо от края на м. ноември от НС препращат заявлението на ВКП за произнасяне по т. 2 и 3 от заявлението.
С решение от 6 декември 2024 г. зам.-главният прокурор отказва достъп с мотив, че номерата на образуваните досъдебни производства и прокурорски не представляват обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а актовете на прокуратурата попадат в обхвата на следствената тайна и достъп до тях се осъществява по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Отказът е обжалван пред АССГ. ПДИ поема делото преди първото съдебно заседание.
С Решение № 5138/14.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав по а.д. № 12841/2024 г., съдия Десислава Корнезова отменя отказа и връща преписката на ВКП за предоставяне на исканата информация в 14-дневен срок.
Относно номерата на досъдебни производства и прокурорски преписки съдът посочва, че видно е от интернет страницата на Прокуратурата на Република България в раздел „Провери преписка“ е предоставена на гражданите възможност да извършват справки по номера на преписката или по регистрационния номер на жалбата/сигнала. Следователно, след като ответникът е преценил, че с оглед по-голяма публичност и отчетност, всеки гражданин, чрез номера на преписката или входящия номер на сигнала може да проследи движението им, не е налице пречка тази информация да бъде предоставена. Жалбоподателят е поискал информация, която се отнася до номера на преписките, които са били образувани вследствие на препратените сигнали от Народното събрание в периода 01.01.2021 - 18.07.2024 г. Деловодната система изисква прокурорската преписка да има и съответен регистрационен номер, като посочването на този номер несъмнено е административна дейност на задължения субект, а не дейност по разследване на престъпление по реда на НПК.
Съдът приема за незаконосъобразен и противоречащ на смисъла и на целта на закона изводът на ответника, че достъпът до исканата информация, съдържаща се в постановленията, които са издадени по образуваните преписки е ограничен от закона - чл. 198, ал. 1 НПК. Съгласно тази разпоредба, материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В следващото изречение на нормата е наложена изрична забрана за разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Тези ограничения и забрани обаче, не се отнасят до актовете на органите на досъдебното производство, сред които е прокурорът, който се произнася с постановленията. Постановлението с което се прекратява наказателното производство, съгласно чл. 243 НПК, е акт на прокурора, а не материали по разследването и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за разгласяване, установено в чл. 198, ал. 1 от НПК.
Решението е окончателно.