Фондация Програма Достъп до Информация
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Кореспонденцията между Министерство на икономиката (МИ) и търговските дружества, в които то е принципал, относно това какви парични средства и в кои банки са депозирали държавните органи и държавните предприятия през 2009 и 2010 представлява обществена информация, която подлежи на предоставяне по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). До този извод стигна тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело на Зорница Маркова (в. „Капитал“) срещу отказ на МИ. Информацията бе поискана през лятото на 2016, а отказът на МИ бе с мотив, че същата не е обществена и ЗДОИ не е приложим за достъп до нея. Първоначално ВАС остави жалбата без разглеждане като просрочена и прекрати делото, но впоследствие това определение на ВАС бе отменено от петчленен състав на съда и делото бе върнато за продължаване на действията по него. При новото разглеждане от тричленен състав съдът се произнесе по съществото на правния спор. С Решение № 12927 от 24.10.2018 г. ВАС отмени отказа и върна преписката на министъра на икономиката за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдиите приемат, че без съмнение кореспонденцията на Министерство на финансите (МФ) и Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ)[1], а в последствие и тази на МИ с дружествата, в които последното е принципал и е по повод предоставяне на информация относно това какви парични средства и в кои банки са депозирали държавните органи и държавните предприятия към 31.09.2009 г. и съответно към 31.03.2010 г. е дейност по изпълнение на задълженията на администрацията в МИ, при което неправилно органът приема, че същата не е обществена информация, доколкото от характера ѝ следва, че тя притежава характера и белезите на служебна обществена информация. Решението подлежи на обжалване.

 

Несъгласието за предоставяне на информация от трето лице, което е страна по договор със задължен субект по ЗДОИ, не може да преодолее презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес по отношение на информацията, свързана с основните елементи на подобни договори. До този извод стигна състав на ВАС като втора инстанция по дело на „Господари на ефира“ срещу отказ на кмета на Благоевград да предостави информация за договор от 2012, сключен от община Благоевград, за предоставяне на общински имоти - петна, за поставяне на търговски обекти от веригата Lafka. Параметрите на исканата информация бяха за броя на предоставените петна, финансовите условия и конкретно начина на определяне на петната при сключване на договора и неговия срок. Информацията бе поискана в началото на 2016. Първоначално кметът удължи срока за произнасяне за търсене на съгласие на трето лице, а впоследствие с решение от февруари 2016 предостави частичен достъп, тъй като третото лице изрично е отказало предоставяне на договора в цялост. С решение от юни 2016 Административен съд – Благоевград отмени частичния отказ и задължи кмета на Благоевград да предостави договора в цялост като прие, че е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на тази информация. Решението на съда бе атакувано от кмета с касационна жалба до ВАС. С Решение № 10784 от 04.09.2018 ВАС остави в сила решението на първата инстанция. Съдиите приемат, че първоинстанционният съд правилно е приел, че аргументите на задължения субект, базирани на отказа на контрагента по договора, не оборват презумпцията на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, поради което не могат да бъдат противопоставени и да преодолеят обществения интерес. Съдът правилно се е позовал на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ, съгласно който не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, какъвто безспорно е кметът на община Благоевград. Решението на съда е окончателно. В края на септември кметът на Благоевград предостави на „Господари на ефира“ исканата информация в цялост.

 

Протоколът от проверка на място на строителен обект представлява обществена информация, която подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. До този извод стигна тричленен състав на ВАС, като втора инстанция, по дело на Димитър Христов (Сливен) срещу отказ на кмета на Община Сливен да предостави достъп до геодезическо заснемане и протокол от проверка на строителен обект. Информацията бе поискана в края на октомври 2016, а отказът на кмета на общината бе с мотив, че същата не е обществена по смисъла на ЗДОИ и по тази причина за достъп до нея са приложими Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Закона за устройство на територията (ЗУТ). С решение от март 2017 Административен съд – Сливен отмени отказа като прие, че исканата информация не само е обществена по ЗДОИ, но дори е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на същата. Според съда е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ, тъй като исканата информация досежно строеж, за който са налице съмнения за неговата законност, дава възможност да се повиши прозрачността и отчетността на общината в една чувствителна за обществото дейност - контрола на незаконното строителство. Решението на съда бе атакувано от кмета на общината с касационна жалба до ВАС. С Решение № 13272 от 31.10.2018  ВАС остави в сила решението на първата инстанция за отмяна на отказа. Върховните съдиите споделят изводите на първата инстанция, че геодезическото заснемане и протокола от проверката на място представляват обществена информация по ЗДОИ, тъй като са относими към обществения живот - законност на извършвано строителство и дават възможност на гражданина да си състави мнение за дейността на задължения субект - изпълнение на законовите му правомощия и дейност, във връзка със строителство и градоустройство. Решението на съда е окончателно.

 

Информацията за състава и свършеното от работната група, която подготвя промени в Закона за здравето (ЗЗ) с цел подобряване контрола по спазване забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места представлява служебна обществена информация, която има самостоятелно значение и следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. До този извод стигна тричленен състав на ВАС по дело на Сдружение „България без дим“ срещу отказ на главния секретар на Министерство на здравеопазването (МЗ). Информацията бе поискана в края на 2016, а отказът на главния секретар бе с мотив, че същата е свързана с оперативна подготовка и няма самостоятелно значение. С решение от март 2017 АССГ отмени отказа като прие, че информацията за структурата, състава и свършеното от работната група има самостоятелно значение, тъй като предоставянето на тази информация ще помогне да бъде формирано мнение относно представителството на различните структури в работната група – публичноправни и частноправни, респективно за резултатността от дейността й. Решението на съда бе атакувано от главния секретар на министерството с касационна жалба до ВАС. С Решение №11625 от 02.10.2018 ВАС остави в сила решението на първата инстанция. Съдиите приемат за правилни изводите на първата инстанция, че исканата информация представлява служебна обществена информация, която има самостоятелно значение, поради което отказът на основание подготвителна информация с несамостоятелно значение по чл. 13, ал. 2, т.1 от ЗДОИ е неоснователен. Съдът приема и че административният орган задължително е следвало да извърши преценка за липса или наличие на надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация. Решението е окончателно.

 

Отказът да бъде предоставена информация с мотив служебна тайна е незаконосъобразен в случаите, когато срокът за защита на служебната тайна е изтекъл към момента на подаване на заявлението. До този извод стигна Административен съд София-град (АССГ) по дело на Юлиан Христов (OFFnews) срещу отказ на началника на Националната служба за охрана (НСО) да предостави информация за мотивите и основанията за назначаване на охрана на Лютви Местан през октомври 2013. Информацията бе поискана в началото на 2016, а отказът на началника на НСО бе с мотив „служебна тайна“. Първоначално АССГ потвърди отказа в тази му част, но впоследствие ВАС отмени решението на АССГ в частта за потвърждаване на отказа и върна делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С Решение № 6171 от 26.10.2018 АССГ отмени отказа и върна преписката на началника на НСО за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че действително решението за назначаване на охрана на Местан от 24.10.2013 е било законосъобразно засекретено като служебна тайна, но отказът да бъде предоставен достъп до него е незаконосъобразен, тъй като срокът за защита на служебната тайна (6 месеца) е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението. Решението подлежи на обжалване.

 

Административен съд Ямбол отмени за втори път отказ на секретаря на общината да предостави копие от конструктивно обследване на паметника на културата– „Безистена“. Информацията бе поискана от общинския съветник Мариета Сивкова в средата на 2016, а отказът на секретаря на общината бе с мотив подготвителна информация, която е свързана с оперативната дейност на общината и няма самостоятелно значение. С решение от ноември 2016 на Административен съд - Ямбол отказът на секретаря на общината бе отменен и преписката му бе върната за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът прие, че обследването има напълно самостоятелно значение, възложено е от общината и е заплатено със средства от общинския бюджет. В мотивите на съдебното решение бе отбелязано, че въпросният безистен е паметник на културата с национално значение. Предвид статута му на културна ценност, информацията за неговото физическо състояние, отразена във въпросното конструктивно обследване, е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и се дължи на основание чл. 12, ал. 3 от закона на всяко лице, което иска да си състави собствено мнение за състоянието на този имот. Отделно от това, по делото няма спор, че  изготвянето на това обследване е възложено от общината и е заплатено със средства от общинския бюджет. Като се има предвид, че една от целите на ЗДОИ е повишаването на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона, то исканата информация е следвало да бъде предоставена. Секретарят на община Ямбол обжалва решението на първата инстанция пред ВАС. С решение от май 2018 на ВАС решението на първата инстанция бе оставено в сила. Съдът прие за неоснователно основното възражение в касационната жалба, с което се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съгласно цитираната разпоредба е допустимо да бъде ограничен свободният достъп до обществена информация, която е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че търсената информация е обществена и има самостоятелно значение. По делото не е доказано, че информацията представлява част от административна процедура или е/ще бъде използвана за издаване на административен акт, респективно вземане на управленско решение. Решението на съда е окончателно.

 

През май 2018 бе подадено искане за изпълнение на съдебно решение, с което секретарят на община Ямбол бе поканен да се произнесе отново по заявлението съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила съдебно решение, за вида на исканата информация и нейната дължимост. С решение  от 06.06.2018 секретарят на община Ямбол отново отказа исканата информация. Мотивите - исканият документ не е със самостоятелно значение и не е послужил за издаване на последващ акт от общинската администрация. В отказа е посочено още, че съгласно утвърдената от кмета на общината номенклатура на делата образувани от дейността на община Ямбол със срокове за съхранение, посоченото конструктивно обследване попада под определението на документ с временно-оперативно и текущо значение, за съхранението на който е определен кратък срок за запазване, а това обосновава липса на ангажимент от страна на общината да съхранява конструктивното обследване. Впоследствие представителят на общината по делото прави твърдение, че конструктивното обследване  е било унищожено в края на 2017. С Решение № 159 от 21.09.2018  Административен съд Ямбол отново отмени отказа на секретаря на общината. Съдът констатира, че мотивите на решението са неясни, неконкретни и не обосновават изричен отказ по ЗДОИ. Съдът отбелязва, че с отмяна на първоначалния отказ обективиран в отказа от 04.08.2016 и връщане на преписката за ново произнасяне, административното производство по заявлението не е приключило. В този смисъл от момента на депозиране на жалбата срещу постановения първоначален отказ е налице висящо административно производство по заявлението, поради което няма законово основание конструктивното обследване за „Безистена“ да бъде унищожено в края на 2017, тъй като решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на Административен съд Ямбол от 18.11.2016 е от 23.05.2018. Освен че няма законово основание за унищожаване на цитирания документ, следва да се посочи, че твърдяната липса на съхранение на документа в оспорения в настоящото производство отказ по никакъв начин не е доказана. Това влече незаконосъобразност на оспорения и в настоящото съдебно производство отказ. В заключение съдът констатира немотивираност и съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на процесното решение и обосновава правния си извод, че същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Решението подлежи на обжалване.

 

Когато задължен субект по ЗДОИ, отправи уведомление за уточняване на предмета на искането за информация до заявителя и получи такова, то той е длъжен да се произнесе по заявлението по същество като предостави достъп или откаже. С този мотив Административен съд - Плевен отмени мълчалив отказ на кмета на община Червен бряг да предостави на Христо Гешов (Червен бряг) информация за разходите на общината за мобилни и интернет услуги, брой закупени мобилни апарати и устройства, и разходите за командировки. Информацията бе поискана през юни 2016. След като кметът не се поизнася по заявлението е подадена жалба срещу мълчалив отказ. След подаване на жалбата кметът на общината отправя на заявителя уведомление за уточняване на предмета на исканата информация, но след като получава такова отново не се произнася по заявлението. С Решение № 645 от 26.10.2018  Административен съд Плевен отменя мълчалия отказ и връща преписката на кмета за произнасяне по заявлението с изричен акт. Съдът приема, че от разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ може да се направи извод че единствената регламентирана от закона възможност на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Ето защо мълчалив отказ в конкретния случай е незаконосъобразен. Решението подлежи на обжалване.

 

Информацията за плащанията, извършени от бюджета на Община Севлиево към столична PR агенция е обществена по смисъла на ЗДОИ, налична е в общината и следва да бъде предоставена при поискване. До този извод стигна Административен съд Габрово по дело на Емилия Димитрова (координатор на ПДИ за област Габрово и главен редактор на електронното издание sevlievo-online.com) срещу отказ на секретаря на община Севлиево да предостави информация за взаимоотношенията и плащанията между общината и PRBulgaria – столична агенция, от чието име медиите в региона получават прессъобщения. Информацията бе поискана в края на април 2018, а отказът на секретаря на общината бе с неясни и противоречиви мотиви сред които, че администрацията няма задължение да отговаря на въпроси, че информацията засяга трето лице и че информацията за плащанията към въпросната агенция се съдържала в годишните финансови отчети на общината (твърдение, което не е вярно и бе категорично опровергано от счетоводна експертиза, допусната по делото). С Решение № 167 от 31.10.2018 Административен съд Габрово отменя отказа и връща преписката на секретаря на община Севлиево за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че исканата информация е обществена и е налична в общината, а засягането на интересите на трето лице не може да бъде основание за отказ, тъй като е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес по § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, която не е оборена от секретаря на общината. Решението подлежи на обжалване.

 

В случаите, когато заявлението е подадено по електронен път, същото се счита за писмено без да се изисква електронен подпис. До този извод стигна АССГ по дело на Генка Шикерова (Нова ТВ) срещу отказ на директора на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). На 18.07.2018 Генка Шикерова подава заявление до БАБХ, с което търси информация, свързана с работата на инсталациите за изгаряне на трупове на животни (т.нар. екарисажи). С уведомление от 25.07.2018 главният секретар на БАБХ иска от заявителката да потвърди със собственоръчен или електронен подпис подаденото заявление. С уточнение от 2.08.2018 журналистката уведомява главния секретар на БАБХ, че според ЗДОИ заявлението се счита за писмено, когато е подадено по електронен път и в тези случаи не се изисква електронен подпис. Със следващо уведомление от 3.08.2018 главният секретар иска заявителката да потвърди със собственоръчен или електронен подпис подаденото уточнение. Журналистката не изпълнява това указание и в резултат, с решение от 10.08.2018, изпълнителният директор на БАБХ оставя заявлението без разглеждане и прекратява административното производство. Срещу отказа да бъде разгледано заявлението е подадена жалба, която съдът разглежда в закрито заседание по реда на чл. 197 и сл. от АПК. С Определение № 6353 от 11.10.2018 АССГ отменя решението на изп. директор на БАБХ за оставяне на заявлението без разглеждане и му връща преписката за разглеждане по същество. Съдът приема, че в случаите, когато заявлението е подадено по електронен път, същото се счита за писмено без да се изисква електронен подпис. Определението не подлежи на обжалване.



[1] В хода на делото МИЕ бе преструктурирано в две отделни министерства – Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката.



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.