 адв. Кирил Терзийски, ПДИ |
Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев срещу отказ на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да предостави информация относно неподадените декларации от Слави Трифонов и още няколко публични фигури.
Със заявление от 23 юни 2022г. Николай Неделчев иска от КПКОНПИ информация, систематизирана в 7 точки, относно неподадената имотна декларация от Слави Трифонов и още няколко публични фигури:
1. Започнала ли е КПКОНПИ имуществена проверка?
2. Ако не, защо не?
3. Ако да, на какъв етап е проверката?
4. Ако да, в какъв срок се очаква да приключи проверката?
5. Ако вече е приключила, установила ли е КПКОНПИ несъответствие и ще пристъпи ли към внасяне на конфискационен иск в съда? С оглед медийната политика на Комисията и светкавичното огласяване от нея на предприети действия спрямо (например) зам.-министрите Христанов и Белев, каква е причината да не предоставяте на сайта си информация относно по-горе посочените лица?
6. Моля за копие от вътрешните правила, които регламентират медийната политика и политиката за публичност на Комисията. Ако няма такива, моля, посочете кой, как и на какво основание взема решенията в тази насока.
С Решение от 08.07.2022 г. КПКОНПИ отказва да предоставят информация по т. 1-5 с мотив, че тази информация представлява лични данни и разпространението й би затруднило текуща проверка.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 643/06.02.2023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е изпратена на КПКОНПИ за повторно разглеждане на заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че търсената от жалбоподателя информация попада в обхвата на служебната, тъй като тя е създадена по повод дейността на Комисията във връзка със задълженията на лицата, заемащи висши публични длъжности, да декларират своето имущество и интереси (чл. 35-39 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество). Съгласно чл. 40 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) Комисията публикува на официалната си интернет страница декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Жалбоподателят иска да си състави мнение относно дейността на Комисията по отношение на лицата, които не са подали декларация. Това означава Комисията да посочи какви действия са предприети срещу тези лица, издаден ли е акт, който да възлага извършване на имуществена проверка срещу тези лица, съответно издаден ли е акт, с който приключва проверката, издаден ли е акт за установяване на административно нарушение, издадено ли е наказателно постановление – това са актове, които поставят началото или слагат край на административно или административнонаказателно производство и имат самостоятелно значение.
Съдът посочва, че не са налице основанията за отказ по чл. 13 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), свързани с подготвителни документи, които нямат самостоятелен характер или с текущи преговори.
Съдът приема, че разпоредбите в ЗПКОНПИ, които задължават членовете на Комисията да пазят в тайна информацията, станала им известна при осъществяване на дейността им, не превръщат автоматично подобна информация в служебна тайна. По силата на чл. 26, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация „служебна тайна“ е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес. Алинеи 2 и 3 от същия член дават правомощия на ръководителя на съответната структура да определи списък на информациите, които представляват служебна тайна. По делото не са представени никакви доказателства за определяне на актовете и действията на Комисията, предприети в случаите на неподаване на декларации от задължените лица, като служебна тайна.
На последно място, съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че предоставянето на исканата информация би нарушило личните данни на трети лица. Имената на народните представители са публично известни и не попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на Общия регламент за защита на личните данни. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае.
Решението е окончателно.
***
Информацията за това дали Слави Трифонов е подал дължимата декларация по ЗПКОНПИ, извършената проверка по случая и предприетите мерки, не представлява защитени лични данни, а информация за изпълнението на законово вменено задължение от страна на КПКОНПИ.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на КПКОНПИ да предостави информация за резултатите от проверката и наложените санкции по случая с неподадената декларация от Слави Трифонов.
През месец август 2022 г. Доротея Дачкова подава заявление до КПКОНПИ, с което иска следната информация:
1. Кога за Станислав Т. Трифонов е възникнало задължение да декларира имуществото си пред КПКОНПИ? Колко пъти същият не е изпълнил задължението си по закон да подаде декларация за имущество. За всяко отделно недодаване на декларация ли КПКОНПИ извършва проверка за несъответствие?
2. Самият Трифонов обяви публично, че във връзка с недодаването е глобен от КПКОНПИ. В тази връзка – кога се е случило това и какъв е размерът на глобата, наложена на Трифонов? Събрана ли е въпросната глоба?
3. Потвърждавате ли, че Трифонов е проверен от КПКОНПИ и не са открити несъответствия между доходи и разходи? Има ли висящи процедури срещу Трифонов в КПКОНПИ?
С Решение № ДОИ-22#3/02.09.2022 г. КПКОНПИ отказват исканата информация с мотив, че представлява защитени лични данни и че предоставянето на подобна информация ще затрудни контролната дейност на КПКОНПИ и ще даде възможност за злоупотреба чрез разпореждане с имущество, което може да се окаже незаконно придобито.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 1165/23.02.2023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката върната на КПКОНПИ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът посочва, че поисканата от заявителя информация с процесното заявление касае обстоятелствата – дали от Слави Трифонов е подадена дължимата декларация в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност, извършена ли е проверка по нея от инспекторите в КПКОНПИ, установени ли са несъответствия и какви мерки са предприети в случай на установено несъответствие, което не е отстранено по предвидения в закона ред. Тази информация по естеството си представлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, от вида служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като пряко касае дейността на задължения субект. Достъпът до нея е свободен, според чл. 13 от ЗДОИ и се предоставя по реда на този закон. В случая ограничението по ал. 2 от посочената разпоредба е неприложимо, тъй като не се касае за информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите, която няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) – точка 1, нито пък касае мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – точка 2 на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.
Следва да се отчете и разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, постановяваща, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Такъв в случая е налице, доколкото посредством исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. В закона (§ 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ) е установена оборима презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата информация, като в тежест на административния орган – задължен субект по смисъла на чл. 3, е да докаже липсата на такъв във всеки конкретен случай. Мотиви за това в случая не се съдържат в оспореното решение. Посочени са законовите разпоредби, регламентиращи задължението на лицата по чл. 6 за подаване на съответните декларации, сроковете за това и правомощията на комисията. Доколкото декларациите по чл. 38 от ЗПКОНПИ са публични – чл. 40, ал. 2 от ЗПКОНПИ, както е публичен и списъкът на лицата, неизпълнили задължението за подаване на декларация в срок, то не може да намери приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, установяваща неприложимост на неговите разпоредби по отношение предоставянето на лични данни.
„Лични данни“, според дефиницията по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, е понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 – всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В случая такива не се търсят от заявителя, а се иска информация за изпълнението на законово вменено задължение от страна на задължения субект.
Решението е окончателно.
Съдебното решение е отразено от Доротея Дачкова в статия във в. „Сега“ от 1 март 2023 г. „КПКОНПИ е осъдена да каже дали е глобила Слави Трифонов“.