 |
Информацията за сключените договори за дарения от Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ ЕАД в периода 2021 – 2023 г. е обществена и не просто подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ, но е налице надделяващ обществен интерес за осигуряване на достъп до нея.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Десислава Николова (в. „Капитал“) срещу отказ на директора на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов“ ЕАД.
Информация за даренията, получени от „Пирогов“, и разходването им в периода 2021-2023 г. е поискана със заявление от 23 август 2023 г. Исканата информацията е систематизирана в 10 точки. С решение от 28.08.2023 г. директорът на „Пирогов“ отказва с мотив, че исканата информация не е обществена, тъй като не дава възможност да се състави мнение за дейността на задължения субект. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 84/04.01.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 83 състав по а.д. № 9164/2023 г., съдия Цветелина Георгиева отменя отказа и връща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на спора между страните, по който дължи произнасяне и във връзка с който е разпределил доказателствената тежест между страните и ги е уведомил.
За да постанови обжалвания отказ за предоставяне на обществена информация, ответникът е посочил едно единствено основание – тя не представлява обществена такава. След това, в хода на делото, е изложил подробно становище, като е въвел и нови основания, които да обосноват вече постановения отказ. Със същите от ответника на практика се създава нова фактическа обстановка, различна от вече заявената от него, съобщената на жалбоподателя и подлежаща на съдебен контрол. Именно на съда е задължението да установи дали посоченото основание за отказ се доказва в съдебния спор или не, т.е. законосъобразно ли е произнасянето от ответника, върху когото именно лежи тежестта да мотивира акта си, в изпълнение на изричните и императивни изисквания на чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и лежи тежестта да докаже мотивите си. Срещу така съобщените мотиви от органа на заинтересованото лице, то е организирало защита си, като е преценило да потърси съдебна такава, поради което е недопустимо последващо въвеждане на нови основания от ответника, а заявените такива са извън предмет на делото и извън задължението на съда по чл. 168 от АПК да извърши служебно цялостна проверка на акта по всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК.
Така основаният спорен въпрос между страните е дали поисканата от жалбоподателя информация за сключените договори за дарения за процесния период е обществена такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.
Отговорът е положителен, тъй като е дадено еднозначно решение в съдебната практика, че понятието обществена информация е с по-широко значение и тя не се изчерпва единствено с предоставяните от лечебното заведение медицински услуги. Напротив, дейността му, както и на всяко друго лечебно заведение е свързана и с разходването от него на средства, с вземането на решения как, кога и колко от тези средства да бъдат разходени, а това е неразривно свързано и е част от създадената цялостната организация по дейността на лечебното заведение, респ. по качеството на предоставяната медицинска помощ. Казаното в най-голяма степен се отнася за УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като най-голямото в страната лечебно заведение за оказване на спешна помощ. Ето защо въпросът за това как функционира лечебното заведение в цялост и в частност как разходва наличните му средства е информация, която позволява на жалбоподателката да си състави собствено мнение за дейността на лечебното заведение, следователно представлява обществена информация.
На следващо място, за хипотезите на изискана от задължени субекти обществена информация, касаеща разходване на парични средства, е формирана трайна съдебна практика, която приема, че тази информация не само е обществена, но дори предоставянето й да засяга интересите на трети лица, изрично възразили за предоставянето й, то е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 във връзка с т. 5 от допълнителните на ЗДОИ.
На последно място, без съдът да дължи произнасяне, а единствено за пълнота на изложението, посочва, че ако отговорите на поисканата информация налагат ответникът да я обобщи или анализира, това само по себе си не означава, че му се вменява задължение да създава нова информация, в който смисъл той възразява.
Решението е окончателно.
***
Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави не съдържа забрана за предоставяне на достъп до копия от арбитражния решения на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Димитър Стоянов (сайт „Бърд“) срещу отказ на Министерство на финансите.
Със заявление от 26 юли 2023 г. е поискана информацията, съдържаща се в текста на арбитражно решение на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съм Световната банка (Центъра) и принадлежащото към него споразумение между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман по арбитражно дело между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман.
С решение от 18 август 2023 г. началника на кабинета на министъра на финансите отказва достъп. Мотивите са, че в случая е приложима разпоредба от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенцията), обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 110 от 2001 г. Конкретно се сочи чл. 48, ал. 4 от Конвенцията, според който Центърът не може да публикува арбитражното решение без съгласие на страните. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 526/19.01.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 9272/2024 г., съдия Полина Величкова отменя решението на началника на кабинета на министъра на финансите и връща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че неоснователно ответникът се позовава на чл. 48 от Конвенцията. Съгласно посочената разпоредба Центърът не може да публикува арбитражното решение без съгласието на страните. Поради това не е налице твърдяната конфиденциалност по отношение на решенията на арбитража, която да е намерила отражения в текстовете на Конвенцията. От анализа на посочения текст се установява, че в същия единствено се регламентира забрана на Центъра да публикува решения без съгласието на страните. Това обаче не означава, че достъп до решението не може да бъде предоставен по принцип. Напротив, не съществува каквато и да било забрана посоченото решение да бъде предоставено, особено ако е налице съгласие на страните по него.
В процесния случай жалбоподателят е поискал достъп до пълния текст на арбитражното решение на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка по арбитражно дело между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман, както и принадлежащото към него споразумение между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман. Заявителят обаче не е съобразил, че не всяка информация, съдържаща се исканите документи, би имала характер на обществена такава. Ето защо ответникът е следвало по реда на чл. 29 от ЗДОИ да поиска уточняване от жалбоподателя каква точно информация, съдържаща се исканите документи, търси. Едва след уточняване на конкретната обществена информация, достъп до която се иска от оспорващото лице, ответникът следва да извърши преценка дали търсената информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и ако е така, да съобрази дали са налице предпоставките на § 1, т. 6 от ЗДОИ, свързани с надделяващия обществен интерес. Ето защо и след уточняване на конкретната обществена информация, която се търси от заявителя, ответникът следва да съобрази до каква степен предоставянето на исканата информация по своето съдържание ще отговори на определението по § 1, т. 6 от ЗДОИ, съгласно чиято разпоредба надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.