Фондация Програма Достъп до Информация
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Винаги е налице надделяващ обществен интерес по отношение на информацията за извършвани проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистрати.

До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС). През м. януари 2018 г. журналистката подава заявление до инспектората, с което иска достъп до акта от проверката по т.нар. случай „ЦУМ – гейт“, както и до материалите от проверката. Случай, който е свързан с проведена среща между главния прокурор, издател на вестник и бивш член на ръководството на Българската социалистическа партия (БСП). С решение от 12 февруари главният инспектор при ИВСС отказва достъп с мотив, че липсва съгласие на трети лица, засегнати от информацията - главният прокурор и Георги Гергов. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда. В резултат, с Решение № 4827/16.07.2018 г. на АССГ отказът е отменен и главният инспектор на ИВСС е задължен да предостави достъп до исканата информация. Съдът приема, че по отношение на информацията, която се получава, създава и съхранява по повод извършвани проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на магистратите, винаги е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, според който такъв интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция или злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти по закона. За да стигне до този извод съдът прави подробен анализ на условията, реда и основанията за извършване от ИВСС на проверки за накърняване престижа на съдебната власт или нарушаване независимостта на магистратите. Съдът посочва, че всяка проверка завършва с доклад, в който се отбелязват извършените действия по проверката, установените факти и обстоятелства. Докладът съдържа и становище относно липсата или наличието на достатъчно данни за нарушение. Този доклад се внася за обсъждане в ИВСС, който приема решение за прекратяване на проверката или за налагане на дисциплинарно наказание. В тази връзка съдът приема, че решението на ИВСС, с което приключва проверката, съдържа официална обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничаван. От друга страна, докладът, предхождащ крайният акт по проверката, както и събраните данни в хода на проверката, съдържат служебна обществена информация. Съдът обаче намира, че не са налице основание за отказ да се предостави и служебната обществена информация, съдържаща се в доклада въз основа, на който е прието решението за прекратяване на проверката, както и събраните данни, свързани с проверката, поради наличие на надделяващ обществен интерес. Такъв интерес е налице, защото предоставянето на исканата информация ще повиши прозрачността и отчетността както на ИВСС, така и на Прокуратурата на РБ. В края на мотивите си съдът отбелязва, че изричното несъгласие на трето лице, до което се отнася информацията, не е абсолютна и безусловна пречка за предоставяне на достъп. Подобно несъгласие следва да бъде мотивирано с наличие на защитен частен интерес, който би бил засегнат от предоставяне на търсената информация и който е противопоставим на заложения в закона обществен интерес, а в случая отказът на третото лице не съдържа каквито и да е мотиви. Колкото до изразеното от главния прокурор несъгласие за предоставяне на достъп до информацията от проверката, то съдът приема същото за ирелевантно, тъй като исканата информация засяга главният прокурор в качеството му на орган на съдебната власт, а не в лично качество. Решението подлежи на обжалване.

 

Заявлението за достъп до информация се счита за писмено и в случаите, когато е подадено по електронен път. В такъв случай не се изисква електронен подпис.

До този извод стигна състав на Административен съд – Благоевград по дело на изпълнителния директор на ПДИ - Гергана Жулева срещу отказ на кмета на Благоевград да предостави акта, уреждащ организацията и движението на документооборота в общината. Тази информация бе поискана в началото на 2016 г., в рамките на ежегодното проучване на ПДИ на интернет страниците на институциите. Отказът на кмета бе с мотив, че по реда на ЗДОИ не може да се искат копия от документи, поради което заявлението се явявало общо и неконкретизирано. В отказа бе посочено също, че заявлението не е подписано. С Решение № 1160 от 01.08.2016 на Административен съд – Благоевград отказът бе обявен за нищожен и преписката бе върната за ново произнасяне с указания. Съдът прие, че след като заявлението не е било подписано, то кметът е следвало да го остави без движение и да укаже на заявителя да отстрани недостатъците. Срещу решението на съда бе подадена касационна жалба. В резултат, с Решение № 5306 от 24.04.2018 на ВАС решението на първата инстанция бе отменено и делото бе върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. ВАС прие, че изводите на съда, че заявлението за достъп до обществена информация следва задължително да е подписано от подателя не намира опора в специалния и приложим в настоящото производство Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ). За да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ от заявителя, но подписът му не е сред въведените конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, при което липсата му не води до нередовно искане за обществена информация. В първоинстанционното решение обаче не бяха изложени мотиви по съществото на спора, поради което ВАС върна делото на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който да изложи мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения акт, установявайки налице ли са предпоставките по ЗДОИ за предоставяне на исканата информация.

 

При новото разглеждане на делото от друг съдебен състав на първа инстанция отказът на кмета на Благоевград е отменен и по същество. С Решение № 1230/03.07.2018 г. на АС Благоевград отказът е отменен и преписката е върната на кмета за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема за неоснователен изводът на административния орган, че заявлението за достъп до обществена информация следва задължително да е подписано от подателя, тъй като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. В процесния случай, заявлението е подадено именно по електронен път, което е една от възможните форми предвидени в закона, като с оглед посочената редакция на нормата, не е необходимо за това наличие дори и на притежаван електронен подпис. В този смисъл доводът за липса на подпис в оспореният отказ е несъстоятелен.

 

В решението е посочено още, неоснователно е прието от адм. орган, издал оспореното решение и, че не било ясно кой точно акт /като наименование/ се иска от заявителя. Основателни се явяват оплакванията в тази насока на оспорващия, че при липса на публичност в Община Благоевград на актовете относно регулирането на документооборота, няма как да се изисква от външни на администрацията лица, какъвто безспорно е фондацията – заявител, да знае и посочи с точно наименование актът, който желае да й се предостави. Подобна тежест не е възложена на заявителите, видно от съдържанието на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, където са уредени реквизитите за заявлението за достъп до информация по този закон. Недопустимо е да се предявяват от който и да е адм. орган, други изисквания за съдържанието на заявлението, освен изчерпателно посочените, още повече, и предвид наличието на нормативно установено задължение за създаването от страна на ответника на акт за регламентиране на посочения документооборот.

 

Мотивите на съдебното решение завършват с извод, че е неправилна интерпретацията на административния орган и за това, че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, тъй като материалният носител на информацията не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която се съдържа в него. В този смисъл достъпът до обществената информация е равносилен и на получаване на документа, в който се съдържа тази информация.

 

Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба от кмета на Благоевград.



© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.