 адв. Кирил Терзийски, ПДИ |
Указанията на съда за предоставяне на достъп до обществена информация при отмяна на отказ да се предостави обществена информация с влязъл в сила съдебен акт са абсолютно задължителни. В подобни случаи последващ отказ винаги се явява незаконосъобразен като издаден в противоречия с влязъл в сила съдебен акт.
До този извод стигна състав на Административен съд – София град (АССГ) по трето дело на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ срещу отказ на изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) ЕАД да предостави информация за извършените плащания за извънредно производство на електроенергия („студен резерв“) към девет енергийни дружества.
Информацията е поискана със заявление от 31 август 2021 г. и касае следните търговски дружества: „Брикел“ ЕАД, ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, „Топлофикация – Перник“ ЕАД, ТЕЦ „Варна“ ЕАД, „Топлофикация – Русе“ ЕАД, ТЕЦ „Бобовдол“ ЕАД, „Топлофикация Плевен“ ЕАД, Топлофикация Сливен ЕАД и НЕК ЕАД. Само НЕК изразили съгласие за предоставяне на исканата информация след получено запитване по чл. 31 от ЗДОИ. Останалите дружества изразили несъгласие, поради което ЕСО ЕАД отказват предоставяне на исканата информация с мотив, че същата е поверителна по силата на Правилата за провеждане на тръжни процедури за закупуване на разполагаемост на резерви и т.н. и не може да бъде предоставена без съгласие на участниците в процедурите. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С Решение № 2242/05.04.2022 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на ЕСО ЕАД за ново произнасяне в 14-дневен срок с указания по тълкуване и прилагане на закона.
При второто произнасяне директорът на ЕСО ЕАД отново отказва да предостави достъп до исканата информация, защото тя имала характер на защитена тайна, предвидена със закон. Достъпът засягал интересите на трети лица, които изрично са отказали и не съществувал „надделяващ обществен интерес” по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ.С подкрепата на ПДИ и вторият отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 5034/22.07.2022 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на ЕСО ЕАД с указания за предоставяне на достъп до исканата информация. На първо място, съдът приема, че исканата информация е обществена, тъй като преносът и трансформирането на електрическа енергия е услуга от обществен интерес (чл. 86, ал. 2 от Закона за енергетиката). Съдът посочва, че търсената от заявителя информация е обществена такава по дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, и по-специално – от категорията на служебната обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ – информация, събирана и съхранявана от ЕСО ЕАД във връзка с изпълнение на законовите му задължения, която има пряко отношение към обществения живот в страната и която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект – а именно изпълнение на задълженията му по чл. 87, ал. 2 от Закона за енергетиката.
На второ място, съдът приема, че ЕСО ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като дружеството представлява публичноправна организация, защото е под контрола на възложител на обществени поръчки (принципал му е министърът на енергетиката) и повече от половината му управителни членове се избират от министъра. На трето място, съдът приема за неправилен извода на ответника, че исканата информация има характер на защитена тайна, предвидена в закон. Последно, съдът приема отказът за незаконосъобразен като отбелязва, че не са изложени мотиви за липса или наличие на надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, а наличието на надделяващ обществен интерес може да преодолее изразеното несъгласие от трети лица. Решението е окончателно.
При третото произнасяне директорът на ЕСО ЕАД отново отказва да предостави достъп до исканата информация, защото е налице изрично несъгласие на трети лица и липсва надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп. С подкрепата на ПДИ и третият отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 1534/09.03.2023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на ЕСО ЕАД за предоставяне на пълен достъп до исканата информация.
Съдът приема, че в настоящия случай ответникът по делото излага подробни съображения защо не следва да се даде исканата информация, включително изводи за липса на надделяващ обществен интерес и предоставянето й в предходен период, за което не представя доказателства. На практика оспореното решение за отказ е издадено изцяло в противоречие със задължителните указания, дадени от съда с влязло в сила Решение № 5034/22.07.2022 г. по а.д. № 4338/22 г. по описа на АССГ, което е окончателно по своя характер и не подлежи на оспорване. В същото кратко, точно и конкретно на ответника е дадено следното указание: „на заявителя трябва да бъде предоставена информацията, която се претендира“. Никъде в решението не се дават указания за повторна преценка за наличие на условия за предоставянето й, нито се диференцират лицата, на които да се предостави същата. Тези указания на съда са абсолютно задължителни за административния орган. Изложените мотиви в акта са изцяло ирелевантни, а отказът се явява незаконосъобразен, издаден в пълно противоречие с влязъл в сила съдебен акт.
По изложените съображения, жалбата срещу процесния акт е основателна, а същият е постановен в противоречие с материалния закон, което налага отмяната му и връщането на делото като административна преписка на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с горепосочените задължителни указания за прилагане на закона, като исканата информация по ЗДОИ бъде предоставена в 14-дневен срок по отношение на всички субекти, посочени в заявлението, за които същата не е предоставена. Решението е окончателно.
***
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна е търговско дружество, но същото изразходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК. Информацията за участието на лицата, управляващи дружеството, в тези дейности трябва да е достъпна, за да могат гражданите да си съставят собствено мнение относно изразходването на публичния ресурс.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Десислава Николова (в. „Капитал“) срещу отказ на университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Света Марина“ – Варна.
Със заявление от 9 ноември 2022 Десислава Николова (в. „Капитал“) иска от УМБАЛ „Света Марина“ – Варна да й бъде предоставен достъп до следната информация:
- В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори?
- В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, е участвал ректорът на Медицински университет – Варна?
- Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение, с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС през 2021 година и в момента в лечебното заведение на лекарите и
- Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен ДМС и без включен ДМС) през 2021 година и в момента в лечебното заведение на медицинските сестри.
Със Заповед № № Р-891/19.12.2022 година изпълнителният директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна е отказал да предостави информация по т. 1 и 2 от заявлението, тъй като същата представлява лични данни. Посочил е, че информацията по т. 3 и 4 от заявлението се съдържа в Годишните финансови отчети и доклади за дейността на дружеството, публикувани на интернет страницата на Агенцията за публичните предприятия и контрол, Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. С решението е предоставена информация за средната брутна заплата за месец ноември 2022 година на висшия медицински персонал, специалисти по здравни грижи и друг персонал. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 1532/09.03.2023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът намира, че поисканата със заявлението информация следва да се квалифицира като служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Дружеството изразходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК – аргумент от чл. 2, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване. Информацията за участието на лицата, управляващи дружеството, в тези дейности трябва да е достъпна, за да могат гражданите да си съставят собствено мнение, относно изразходването на публичния ресурс.
Участието на членовете на Съвета на директорите и ректора на Медицинския университет във Варна в медицинските дейности, предоставени от публичното учреждение, не може да се определи като информация, съдържаща лични данни по чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и Закона за защита на личните данни. Очевидно е, че участието на лицата в дейност от публичния сектор не е свързано с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт.
Що се отнася до искането за предоставяне на информация за най-високия и най-ниския размер на трудовите възнаграждения на лекарите и медицинските сестри, съдът също намира, че информацията не съдържа лични данни. Освен това със заявлението за достъп не се иска посочване на възнаграждението на конкретно физическо лице. Следва да се посочи, че трудовите възнаграждения в структури, опериращи с бюджетни средства, безспорно са елемент от обществения живот на страната. Следователно в случая не се касае за лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно разходването на бюджетните средства. Определянето на трудовите възнаграждения за посочените длъжности е част от дейността на публичното дружество.
В годишните финансови отчети не се съдържа информация за най-високия, респективно – най-ниския размер на трудовите възнаграждения в лечебното заведение. Съдържа се информация за разходите, които са направени за изплащане на трудови възнаграждения.
Предвид горното съдът намира, че обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, подлежи на отмяна. Административната преписка по заявлението следва да се върне на административния орган за предоставяне на исканата информация. Решението е окончателно.
***
Когато задължен по ЗДОИ субект изобщо не е направил проверка дали е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация, само този пропуск е достатъчен да обоснове незаконосъобразност на отказа.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Марта Георгиева (София) срещу отказ на Областна дирекция по безопасност на храните София-град (ОДБХ София-град).
На 14 октомври 2022 г. Марта Георгиева подала до ОДБХ София-град заявление за достъп до информация. В него са формулирани 12 въпроса, като въпроси 4, 6, 8, 10 и 12 представляват искане да се предостави достъп до самите документи, предмет на останалите въпроси, а именно – протоколите от проверките, извършени в периода 05.10.202-15.10.2022 г. от ОДБХ София-град в обектите, стопанисвани от общинско предприятие (ОП) „Екоравновесие“, издадените предписания, актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и наказателните постановления (НП) при тези проверки, както и протоколи и предписания при осъществения последващ контрол.
С писмо от 21.10.2022 г. ОДБХ София-град уведомява ОП „Екоравновесие“, чрез неговия директор, само за процесните точки от заявлението, като дава 7-дневен срок за депозиране на изрично несъгласие, съгласно чл. 31, ал. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. С отговор от същата дата (21.10.2022 г.) ОП „Екоравновесие“ уведомява ОДБХ София-град, че изрично отказва да се предостави достъп до информацията, защото тя засяга неговите интереси съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. ОДБХ София-град се произнася с Решение № 4/27.10.2022, като предоставя достъп до останалите точки от заявлението (т.е. отговаря на зададените въпроси), но отказва да предостави документите, визирани в отговорите. Отказът е обоснован с несъгласието на третото лице и е на основата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 1608/13.03.2023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на ОДБХ София-град за ново произнасяне по т. 4 (протоколи от проверки), 6 (предписания), 8 (АУАН), 10 (наказателни постановления) и 12 (протоколи + предписания) от заявлението със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че между страните не е спорно и ответникът не отрича, че търсената информация е обществена, като предоставянето й ще спомогне заявителката да си състави собствено мнение за работата на задължения субект, т.е. за осъществяваната от него контролна дейност. ОДБХ София-град е задължен субект по смисъла на ЗДОИ, като се представлява от директора си. Търсената информация не е защитена от закона (не е класифицирана, не е търговска тайна).
Съдът намира, че отказаната информация се създава от задължен субект – ОДБХ София-град, като част от нея е „официална“ по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, т.е. представлява актове на органа (НП и предписания), а друга част е „служебна“ по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, т.е. се създава от органа по повод официалната (актовете) и при осъществяване дейността на органа (протоколи от проверки и АУАН). Достъпът до „служебна“ информация, т.е. до протоколите от проверките (първоначални и последващи) и до съставените АУАН, по принцип е свободен (чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ), като ограничението може да е само на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ (ответникът не твърди наличието на нито една от двете хипотези на ал. 2). Достъпът до „официална“ информация в случая е по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗДОИ, т.е. също е свободен – без никакви разписани нормативно възможни ограничения. Следователно за цялата отказана информация (официална и служебна) в случая достъпът е бил свободен.
Ответникът обосновава отказа си с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ – достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В случая ответникът изобщо не е направил проверка дали е налице надделяващ обществен интерес и само този пропуск е достатъчен до обоснове незаконосъобразност на отказа.
Мотивите на съда завършват с извода, че не са налице каквито и да е законови предпоставки за постановяване на отказа, като той следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за ново произнасяне, при което – без да иска съгласие от никого – да предостави отказаната обществена информация в срока по ЗДОИ. Решението е окончателно.
***
Копието от заповедта на зам.-главният прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП), с която се дават указания на всички прокурори да изпращат обвинителните си актове за съгласуване във ВКП, е обществена информация, която следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на ВКП.
На 3 януари 2023 г. Неделчев подал заявление до ВКП, в което е посочил, че в публичното пространство се е появила информация относно заповед на заместник-главния прокурор, с която е разпоредено на всички прокурори в България да изпращат своите обвинителни актове за предварително съгласуване във ВКП. За потвърждение на изложеното, в заявлението е приложена екранна снимка от съобщение, изпратено от ВКП със съдържание: „Колеги, моля изпращайте актовете си за проверка на мейла на В.С.!“. Предвид това заявителят е поискал да му бъде предоставено по имейл копие от въпросната заповед на заместник-главния прокурор или разпореждане, или друг вътрешноведомствен акт, по отношение на който е посочил, че не може да знае точното му наименование, който дава такава инструкция на 1500 български прокурори.
С Писмо №5/2023 – ГП/17.01.2023 г. заместник-главният прокурор при ВКП уведомява заявителя, че в настоящия случай ЗДОИ е неприложим. Изложени са мотиви, че поисканата със заявлението информация се основава на „екранни снимки“ от предполагаеми чатове с неизвестен произход, включени като част от съдържанието на заявлението. Счита, че информацията се иска именно в тази връзка, като от изложеното в заявлението следва извод, че същата не може да се приеме като обществена по смисъла на ЗДОИ, защото не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от същия закон – целта на предоставянето на информацията да е лицата да могат да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 1878/23.03.3023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указания за предоставяне на достъп до исканата информация.
Противно на изложеното в отказа, съдът приема, че от съдържанието на заявлението става ясно, че заявителят иска да знае дали от заместник-главния прокурор е издадена заповед, разпореждане или друг вътрешноведомствен акт, с който да е разпоредено на прокурорите да изпращат актовете си за проверка на мейла на прокурор от ВКП. Приложената в заявлението екранна снимка само обосновава предположенията на заявителя, че има издаден такъв акт. Предвид това се стига до извода, че ответникът неправилно и в несъответствие с изразената воля на заявителя е определил предмета на търсената информация, вследствие на което неправилно и с посочените от него мотиви не е предоставил достъп до същата.
В настоящия случай съдът намира, че поисканата информация отговаря на законовото определение за обществена информация, тъй като с получаването й заявителят ще си създаде мнение относно дейността на задължения субект, с оглед на което обществото може да си направи обоснован извод как работи Прокуратурата на Република България (ПРБ) и дали актовете на прокурорите, преди постановяването им, се изпращат за предварителна проверка във ВКП.
Квалифицирането на исканата информация като обществена е достатъчно основание за възникване на задължението на ответника, при спазване на принципите, прогласени в нормата на чл. 6 от ЗДОИ, да осигури достъп на заявителя до нея. Противно на изложеното в оспорения отказ, търсената обществена информация отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Предвид изложеното и след като информацията е обществена, създава се и се съхранява при задължения субект и доколкото в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация, следва изводът, че за ответника е възникнало задължение да я предостави на заявителя, в случай, че същата е създадена. Като е отказал достъп до исканата информация по съображенията, изложени в процесното писмо, ответникът е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. В процесния случай не е било налице основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация на посочените от ответника основания. Заявлението отговаря на изискванията на ЗДОИ, безспорно е, че ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, а поисканата информация е обществена и подлежи на предоставяне от страна на ответника, който, ако такава е създадена, я съхранява. Следователно ответникът не е следвало да отказва на посочените основания исканата от оспорващия информация, а е следвало да предостави достъп до същата, в случай, че такава е създадена и не са налице някои от предпоставките за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Решението е окончателно.