ISSN 1313-6496

Отчетите на администрацията по ЗДОИ за 2022 г. Данни и въпроси

д-р Гергана Жулева

На 4.05.2023 г. с решение на Министерски съвет № 341 беше приет Доклада за Състоянието на администрацията за 2022 г.[1]

 

Вече 23 години тези доклади показват развитията в администрацията след реформите преди двадесет и няколко години.

 

Какво е състоянието на работата по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в системата на изпълнителната власт според отчетите на 585 административни структури?

 

Някои от данните могат да бъдат сравнени с резултатите от проучването на Програма достъп до информация (ПДИ) на задължителната за публикуване информация в страниците на органите на власт, което се прави всяка година от 2010 насам.[2] Макар нашето проучване да има за цел да очертае картината на активната прозрачност, а докладът на Министерския съвет (МС) да обхваща и административния капацитет и организацията на работата по ЗДОИ, постъпилите заявления и решенията по тях, то разглеждайки съвместно двата източника на данни, можем да обогатим картината на състоянието на прилагането на закона.   

 

Сравнявайки данните от миналата година с тези от 2022, няма промяна в тях относно административния капацитет по отношение на прилагането на ЗДОИ. Броят на администрациите, подаващи отчети към ИИСДА[3], и тези, които отчитат, че са работили по ЗДОИ, е почти равен през последните 13 години.

 

Звено/служител по ЗДОИ

 

Няма промяна и в отчетите за определяне на служител/звено, отговорен/ отговорно по ЗДОИ. Според доклада  институциите, които са определили такова звено/служител, са 557, за сравнение през 2021 г. това са направили 553.

 

Контактните данни за това звено трябва да са налични в интернет страницата на институцията в секция „Достъп до информация“. Проучването на ПДИ за 2023 г. показва, че тази информация е публикувана в 445 от 562 от  изследваните страници, въпреки ясните задължения по ЗДОИ. Разликата от 112 административни структури, които твърдят, че имат звено/служител, но не са публикували тази информация, не е малка.[4]

 

И тази година от определените звена по ЗДОИ преобладават правните отдели, деловодството, административно обслужване, човешки ресурси на административните структури. При по-внимателен анализ на вътрешните правила (ВП) за работа по ЗДОИ виждаме, че макар да е определено звено и служител от деловодството, например, за регистрация на заявленията, решенията по тях включват работа на различни отдели. За окончателното решение от голямо значение е позицията на правните отдели и ръководителя на административната структура.

 

 

Вътрешни правила по ЗДОИ

 

В доклада на МС се отчитат 568 администрации с Вътрешни правила за работа по ЗДОИ. Тук трябва да се отбележи, че тези ВП би трябвало, според изискванията на закона (чл. 15а, ал. 2), да бъдат публикувани в секция „Достъп до информация“ в интернет страницата на органа на власт.

 

Данните от проучването на Програма достъп до информация от 2023 г. показват, че това са направили 492 администрации.[5]

 

Отново наблюдаваме разминаване с 76 институции на отчетите на административните структури, обобщени в доклада на МС и изпълнението на задълженията по закона, според проучването на ПДИ.

Разяснителна информация

 

Подобно е разминаването на данните на задължителната за изготвяне и публикуване в секция „Достъп до информация“ в интернет страниците разяснителна информация за гражданите как да упражняват правото си на достъп до обществена информация (чл. 15, ал. 1, т. 11 и чл. 15а, ал. 2).

 

 

В доклада на МС данните показват, че 496 от 590 административни структури са разработили такава информация. Данните от проучването на ПДИ за 2023 г. обаче показват нещо различно. Тази информация, която е от значение за търсещите информация, е публикувана в секциите „Достъп до информация“ в 367 страници[6]. Отново над сто административни структури не са изпълнили това свое задължение по закон, макар да отчитат, че са изготвили тази информация.

 

Можем да предполагаме какви са причините. Може би част от административните структури смятат, че във ВП по ЗДОИ е представена разяснителната информация. Но ВП описват ангажиментите на звената, служителите и контрола на работа по ЗДОИ, както и информация относно заявленията. Разяснителната информация за гражданите трябва да бъде публикувана в открит текст в специалната секция, заедно с контактната информация за отговорното звено/служител.    

 

Както показват резултатите от проучването на ПДИ задължителната секция „Достъп до информация“ са създали 537 от 562, изследвани от нас институционални интернет страници.

Заявления, заявители и търсена информация

 

През 2022 г. в административните структури на изпълнителната власт са постъпили с 1,246 по-малко заявления в сравнение с 2021 г., а именно 12,924. Запазва се тенденцията от 2019 г. насам за увеличаване броя на заявленията, подадени по електронен път, включително чрез използването на Платформата за достъп до обществена информация, поддържана от администрацията на МС.[7]

 

 

По отношение на групите заявители, съотношението  не се променя. За 2022 г. отново най-много заявления са подадени от граждани, на второ място са подадените от НПО, на трето място са заявленията от фирми.

 

Обяснимо е, че най-голям брой заявления са подадени от граждани, поради факта, че заявителите не са длъжни да посочват професия, принадлежност към фирми, НПО-та и медии. Тези, които са подали заявления от името на медия, фирма и НПО, попадат в статистиката. 

 

Каква информация  търсят гражданите?

 

В първите почти десет години от прилагането на закона заявителите търсеха предимно информация, за да упражняват други свои права. Последните години са свързани с търсене на информация, за да се упражнява граждански контрол на работата на органите на власт – отчетността на институцията, контролната дейност на институцията, изразходване на публични средства, предотвратяване на нередности и корупция. Темите на търсене от страна на заявителите би трябвало да са ориентир за управляващите какво трябва да се публикува и представя за обсъждане. Това е важен инструмент за повишаване на доверието в управлението.     

 

 

Решенията  на администрацията

По отношение на решенията по заявленията отново има разминаване в отчитаните данни. Според доклада решенията по постъпилите заявления са 12,377. 333 заявления са оставени без разглеждане поради административни несъответствия. Остава неясно какво се е случило  с оставащите 214 заявления до 14, 924.

 

Сред решенията по заявленията преобладават тези за пълен достъп до исканата информация, отказите съставляват 3,9% от решенията.

 

Прави впечатление големият брой решения за препращане на заявлението – 1042, както и липса на търсената информация. При условие, че все по-вече информация се публикува в интернет страниците на институциите и би трябвало търсещите да се ориентират в по-голяма степен за информацията, която се създава и съхранява от институцията, и съответно този брой да намалява.  

 

В доклада са представени също така и основанията за отказ по 488 заявления. Отново най-значителната част от тези откази са в неясната категория „други“. Не е ясно какво се крие зад тези „Други“ и можем само да спекулираме, че от тенденциите които наблюдаваме от случаите, попадащи при нас за правен съвет, под „други“ много често администрацията се опитва да отказва информация или като обявява търсената информация за необществена, или като се позовава на формални основания или на такива, които отдавна не са спорни от гледна точка на съдебната практика, а именно:

• не е ясно каква точно информация се търси;
• заявлението не е подписано;
• законът дава право на достъп до информация, а не до документи;
• при искане на справка се обявява информацията за несъществуваща.

На второ място, са основанията, че „достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало ..., освен в случаите на надделяващ обществен интерес” (чл. 37, ал. 1, т. 2).

 

Основания за отказ и надделяващ обществен интерес

Друг проблем за статистиката относно решенията по заявленията е свързан със случаите, в които е правен баланс на защитени права и интереси и надделяващ обществен интерес. В доклада се отчитат 250 такива. Законът задължава администрацията да прави този баланс  по отношение на 4 основания за отказ, които на основата на данните от доклада са 200. Само по отношение на класифицираната информация балансът е направен от законодателя и не се прави от администрацията. 

 

Очевидно, че освен цифрите за статистика, в отчетите е добре да се прави и анализ на случаите, в които е правен баланс на права и интереси и надделяващ обществен интерес. Това, че има повече такива случаи,  заслужава положителна оценка, но администрацията трябва да бъде подпомогната в този процес от обучения и познаване на съдебната практика.

 

В много от решенията на съда този баланс се прави.  

Жалби и решения на съда

 

Много добра практика е представянето в доклада на данните, представени от отчетите на администрацията относно жалбите срещу решения по заявленията и отказите, както и решенията на съда по тези жалби. 

 

Ако през 2020 и 2021 г. преобладаваха жалбите срещу решения, през 2022 година отново преобладават жалбите срещу решения за отказ на административния орган.

 

И през 2022 г. сред решенията на съда по ЗДОИ преобладават тези, които отменят изцяло решението на административния орган.

 

Причините са повтарящи се опити да се игнорира стабилна съдебна практика, да се твърди, че информацията, която създават и съхраняват, не е обществена, и други, които ни връщат към непредвидените в закона основания за отказ.

 

 

 

 

 

==============================================  

 

 

 

 

Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от      Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".