Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Партньорство за открито управление
Стефан Ангелов, ПДИ
Стефан Ангелов
Стефан Ангелов

На 31 октомври и 1 ноември в Лондон се състоя втората годишна конференция на международната инициатива Партньорство за открито управление (ПОУ). Първата среща бе в Бразилия преди малко повече от година (за повече информация - вж тук). След две години функциониране на Партньорство за открито управление успоредно с бързото разрастване на броя на присъединилите се – с Нова Зеландия и Сиера Леоне вече 62 държави – се очертават някои общи практики и проблеми, обсъдени на поредицата срещи в Лондон. Конференцията може да се окаже с ключово значение за насоките на развитие на инициативата в следващите две години, тъй като от последния протокол на срещата на управителния съвет в Лондон се разбра, че най-вероятно подобна световна конференция ще бъда организирана едва през 2015.

 

Както винаги участниците бяха представители на правителствата и на гражданското общество от различни държави. В следващите редове ще представим накратко някои по-интересни дискусии (за повече информация - вж тук и тук).

 

1. Първите доклади от независимите оценители пораждат размисъл върху ефекта от ПОУ (по Toby McIntosh  freedominfo.org)

 

Официалното обявяване на докладите на независимите оценители върху националните планове за действие на членките-основателки предоставя начални отговори на някои ключови въпроси относно експеримента ПОУ.

 

Създава ли се нещо различно?

Как се справя процесът на оценяване?

 

Първите осем доклада за оценка върху прилагането на плановете за действие на държавите-основателки (Бразилия, Индонезия, Мексико, Норвегия, Филипините, Южна Африка, Обединеното кралство, САЩ) бяха официално обявени на 1 ноември.

„Все още не е ясно дали  Независимият отчетен механизъм (НОМ) дава истинска сила на ПОУ”, каза на пленарното заседание Мо Ибрахим, основател на Celtel International и Фондация Мо Ибрахим. Той е и старши съветник към Независимия отчетен механизъм в ПОУ.

 

Франсис Мод, представител на правителството на Обединеното кралство, определи оценките като „от решаващо значение за доверието в цялото ПОУ”. „Целият смисъл от Независимия отчетен механизъм е, че ни се държи сметка”. Правителствата не могат просто да напишат сами оценките на своя труд. Независимият оценител е напълно прав, че процесът на консултации в Обединеното кралство се нуждае от подобрение и неговото послание довело до промени, добави г-н Мод.

 

Изпълнение на поетите ангажименти. Представените обобщени данни рисуват смесена картина. Осемте държави са се ангажирали да предприемат 175 мерки в първата година. От тях 79 са изпълнени. Съществен напредък е постигнат по 40. Ограничен напредък е отчетен по 42 мерки. Останалите осем са оттеглени, три не са започнати, две са неясни и за една липсва отговор.

Според експерти инициативата дава своя ефект, макар и непълен. За Уорън Крафчик, съпредседател на ПОУ, идващ от НПО сектора, основният принос за първите две години е развитието на диалога между гражданското общество и правителствата.

В същото време, в срещите на гражданските организации бе отчетено, че докладите на независимите оценители сериозно критикуват процеса на подготовка на националните планове за действие, често съгласявайки се с постоянните оплаквания на гражданското общество, че не му се осигурява достатъчно възможност за участие.

 

Основният проблем на оценяването според някои експерти е, че държавите, избрали лесни цели, ще получат по-високи оценки от тези, избрали амбициозни цели.


Някои оценители споделиха опита си. Често срещано наблюдение е, че известността на ПОУ е доста ниска сред неправителствените организации и представилите на правителствата. Една оценителка описа ролята си като „рекламен агент”, който по-скоро обяснявал какво е това ПОУ. Докладите на оценителите са получили значително медийно внимание в Южна Африка и Филипините, донякъде в Обединеното кралство, но много малко в другите страни. Оценките върху Южна Африка и Филипините са смятани за най-критични, но ниската видимост на докладите се отдава на други фактори, включващи липсата на подкрепа за тяхното оповестяване, както и за популяризирането на техните цели. Някои оценители споделиха, че тяхната работа е била затруднена от дезорганизираните правителства и неясните ангажименти. Друга много обсъждана тема бе въпросът за обхвата на оценяването и по-точно дали трябва да бъдат изследвани цели, които биха могли да бъдат, но не са били избрани от правителствата, или дали да се коментират в докладите ограниченията в общественото пространство.

 

Кевин Дъниън, бившият шотландски информационен комисар, изготвил оценката на британския план каза, че една от стъписващите изненади била, че е трудно да бъдат открити архитектите на плана, които от своя страна били изненадани, че някой идва да изготви последващ доклад. Бразилският оценител Лаура Вайсбиш също сподели, че било „трудно да се възстанови процеса” на изготвяне на плана. Южноафриканският оценител Ралф Матекга, чийто доклад критикува правителството за това, че не е ангажирало достатъчно обществеността в развитието на плана за действие, посочи като последствие факта, че много малко НПО са имали някаква представа, а информираността в администрацията също е била доста ограничена. В Мексико създаденият в бързината план залага на количеството (37 мерки), а не на качеството, подчертава Паулина Гутиерез. „Да се документират резултатите е предизвикателство - едно нещо е това, което са написали, друго е какво са направили и трето е какво са отчели пред ПОУ”, допълва оценителката.

Анализите и обсъжданията бяха съсредоточени и по отделни теми, заложени в ядрото на инициативата и националните планове за действие.

 

2. Първи дискусии около работна група по достъп до информация


Процесът по създаване на работни групи в рамките на инициативата в пет тематични области – достъп до информация, отворени данни, законодателна откритост, прозрачност на индустрията на полезните изкопаеми – започна преди конференцията, но в Лондон той намери по-завършен образ. Целта на петте групи е чрез сътрудничество между правителствени и неправителствени експерти в дадена област да се подпомага създаването и прилагането на по-амбициозни мерки в националните планове за действие (за повече информация - вж тук).

 

Работната група по достъп до информация, чийто член Програма Достъп до Информация е от самото начало, бе сформирана официално на 31 октомври на конференцията в Лондон (вж тук). Обсъдено е създаването на подгрупи, които да отговарят на стадиите на процеса в инициативата, както е обсъден и план за цялостното функциониране на работната група. Нуждата от създаването на тази работна група бе подчертана от Лора Нюман от Картър Център, участвала в изграждането на плана за работната група, която отбеляза, че националните планове за действие, писани от правителствата, са „доста слаби”, когато става дума за достъп до информация (за повече информация - вж тук).

 

По-нататък Нюман добави, че работната група би следвало да търси взаимодействие с друга работна група от ПОУ – тази по отворените данни. Двете общности „трябва да намерят начин да надграждат действията си”.

Подобни идеи бяха споделени и на среща на 31 октомври между застъпници от двете общности (вж тук). Канадският блогър и активист за отворени данни Дейвид Ийвс призова за сътрудничество. Според него течението на отворените данни, свързано с новите технологии, се стреми към по-дълбока цел – да се сдобие с контрола върху правителствените данни на ранен етап, вместо да се изчаква определена процедура. Въпреки че Ийвс се съгласява с определението, че общността на отворените данни е слаба откъм предлагани политики и изобщо в отношението си към държавните политики, той отдава това на неопитността на неговите членове, което пък не означавало, че те са безразлични. Към застъпниците за достъп до информация канадецът се обърна с „Имаме много общи интереси” и „въпросът е как да изградим мощ заедно”.

 

Аруна Рой, активист за достъп до информация в Индия, даде пример с родината си, където законодателството за достъп до информация е най-вече породено от бедността и отчаянието. Дори сега с наличието на повече технологии, те все пак не са достъпни за най-бедните, които все още нямат достъп до правителствените данни. „Не трябва да отдаваме прекалено значение на технологиите в контекста на днешния свят”, добави тя. Рой вижда сближаване между двете общности в създаването на по-добри правителствени информационни системи.

 

Според Тоби Мендел, директор на канадската НПО Център за право и демокрация, вероятно не е изненадващо, че двете общности не са намерили общ език в началото. Има доза истина в това, че общността на застъпниците за достъп до информация не дооценява потенциала на новите технологии. Той добави, че доста правителства в ПОУ са се съсредоточили „много силно върху забавните въпроси на отворените данни, а не върху трудните въпроси на правото на достъп до информация”. Мендел счита правото на достъп до информация като задължителна гаранция за отворените данни. „Ако искате да отидете отвъд това, което правителството желае да ви даде, трябва да се осланяте на правото на достъп до информация”. Според него, ако двете общности си взаимодействат, могат да създадат много по-голям натиск върху правителствата. И двете общности имат много неща да научат едни от други. От отворените данни започват да усещат нуждата от по-добра правна основа. Застъпниците на правото на достъп до информация могат да предложат опит в застъпничеството и умения в областите на правото и държавните политики. „Добрата новина е, че вече сме много по-малко разделени, отколкото бяхме” заключи Тоби Мендел.

 

3. ПОУ завършва конференцията с нови ангажименти и цели (по Toby McIntosh  freedominfo.org)

 

Тридесет и седем държави-членки на ПОУ представиха „чисто нови ангажименти” в Лондон. Списъкът бе обявен накрая на конференцията. Заключителното пленарно заседание също включи размисли от лидерите на ПОУ и деклариране на техните цели. Представители на индонезийското правителство, което скоро ще поеме водещото съпредседателство на инициативата, обявиха създаването на награди за открито управление, като темата на първите награди е „обществено участие”.

Над 1800 делегата участваха в двудневната конференция, включително и 450 представляващи правителствата, по официални данни.


Допълнителни ангажименти. Тъй като ръководителите на ПОУ изразиха притеснения, че на някои национални планове за действие им липсва „амбиция”, държавите-членки бяха помолени да поемат допълнителен ангажимент на конференцията. Танзанийското правителство в първия ден от срещата обеща да бъде приет закон за свобода на информацията. Грузия съобщи, че ще подсили закона си за достъп до информация чрез създаване на информационен комисар. Обединеното кралство заслужи похвалите на присъстващите граждански организации, след като премиерът Дейвид Камерън обяви плановете да бъде създаден централен обществен регистър на корпоративната собственост. Няколко страни смятат да се присъединят към Хартата за отворени данни на Г-8. Други застанаха зад усилията за по-голяма прозрачност на разходването на публични финанси. Мексико смята да изгради портал за подпомагане на общностите, засегнати от бури.

Някои от допълнителните ангажименти може и да не успяват да предадат цялата си сложност в един ред, но пък други не изглежда да я допълват особено. Монголия и Испания са обещали да довършат националните си планове за действие, които се изискват от всички членки. Други обещават да подпишат Хартата за отворени данни на Г-8. Очакват се и други ангажименти да бъдат поети (вж тук).


Лидерите гледат в бъдещето. Кунторо Мангкусуброто, представител на индонезийския президент, заяви на заключителното пленарно заседание, че се надява да се повиши качеството на плановете за действие и да се улесни споделянето на успешни идеи. „Вече имаме сравнително богат опит. Истинското предизвикателство сега е как споделяме това, как го популяризираме”.

 

Ракеш Раджани, ръководител на Twaweza East Africa в Тунис и следващ съпредседател на ПОУ от гражданските организации, каза, че иска да се съсредоточи върху качеството на участието, качеството на създаденото в инициативата и значението му за живота на хората. „Това не е пикник”, каза Раджани, наблягайки на това, че процесът изисква правителствата и гражданското общество да работят заедно. Според него правителствата не са монолитни, гражданските организации трябва да се научат да правят компромиси и да разбират сътрудничеството, но и да поддържат натиска над правителствата. Раджани посъветва участниците в ПОУ да се вслушват в скептиците. Процесът на оценяване на националните планове за действие е сред най-мощните аспекти на ПОУ и трябва да бъде усъвършенстван, каза Раджани.

 

Сунита Каимал, нов съпредседател от гражданското общество и заместник директор на Revenue Watch, смята, че Независимия отчетен механизъм има нужда от „зъби”. Тя изрази загриженост, че някои правителства „затварят пространството на гражданското общество” и че ПОУ „няма механизми да се справи с това”. Опитът в Управителния съвет да бъде създадена специална група за действие по този въпрос се оказа неуспешен. Каимал отбеляза възможността да се завишат критериите за членство в това отношение.



© 2013 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.