Според Народното събрание това е несериозно

Стефан Ангелов, ПДИ
Стефан Ангелов
Стефан Ангелов

Всичко започна през април 2014, когато Петко Циков от Общество.бг подава заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Народното събрание (НС) с искане за копие от базата данни на неговата интернет страница. Петко е (х)активист от организацията Общество.бг – „независими създатели на електронни инструменти за бърза и удобна връзка държава – гражданин”. Целта им е „пълна отвореност, приятна достъпност и комфорт в гражданската активност”. В този дух, с помощта на новите технологии, Петко иска да извлече информацията от интернет страницата на парламента и да създаде нова интернет страница, която да представя тази информация по по-лесен за ползване, интерактивен и увлекателен начин. Например, Петко иска да достига до стенограмите с обсъжданията по законопроекти по-лесно от сега, т.е. без да му се налага да цъкне ок. 10 пъти с мишката и то, ако знае как точно да стигне до търсената стенограма. Петко иска и лесно и бързо да вижда обсъжданията в предишни парламенти, които сега са „заровени” и практически ненамираеми в архива на парламента. Петко иска да може да обвърже изказванията с депутатите и начина им на гласуване в комисиите и пленарна зала, преди и сега. Петко иска да може лесно да сравни какво се е обсъждало по един закон в предишен парламент и какво се обсъжда сега, ако, да кажем, законът минава за нови поправки. А, законите са често изменяни. Петко иска да види какво е казал даден депутат по даден законопроект и как е гласувал. Петко иска да види как е гласувал и какво е казвал същият депутат и преди – в предишните парламенти…

 

Всъщност Петко иска всеки да може да види тези и други факти от страницата на НС, но с едно – две цъквания с мишката, а не с часове ровене. Петко казва, че той и Общество.бг могат да направят това да се случи, ако имат на разположение информацията, така както е подредена в базата данни на сайта на НС. Петко знае, че има право на достъп до тази информация и че има право повторно да използва тази информация. Затова Петко иска копие от тази база данни.

Но

 

Петко явно много иска


Петко не знае как е изградена базата данни на интернет страницата на парламента. Това никой, освен ИТ специалистите на парламента, не го знае. Може да е много лесно информацията от базата данни, която не е защитена тайна, да бъде извлечена и копирана, може и да е много трудно. Петко се надява, че ако наистина искането му е много трудноизпълнимо, в приложение на добрите практики, от НС ще се свържат с него и ще опитат заедно да намерят приемливо решение и за Петко, и за администрацията на НС.

Но Петко явно много се надява.

На заявлението от април 2014 Народното събрание не отговоря. С помощта на ПДИ Петко подава жалба.

Противозаконно! Мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Така реши Административен съд – София град [1] и задължи главния секретар на НС отново да разгледа заявлението на Петко и да се произнесе изрично, тоест писмено.

Петко се надява, че този път ще получи информация.

Но

 

Петко явно много се надява


Според главния секретар на НС мотивите на Петко „звучат несериозно“[2].

Несериозно!?

Откога подобни оценки се използват в официалните отговори към гражданите, в индивидуалните административни актове, Петко не знае.

И ние не знаем.

Главният секретар смята, че Петко искал „дублирането на сайта на Народното събрание и изземване на част от функциите му“ и заради това искането му „не може да бъде определено като искане за повторно използване на информация“ по ЗДОИ. Как Петко би могъл да „изземе функции“ не знаем. Но, за да може Петко да използва повторно някаква информация, то някой трябва да я „дублира“ и да му даде копието от нея. Освен това главният секретар явно не е разбрал, че според законодателството за достъп до информация и за повторно използване на информация от обществения сектор[3], мотивите на заявителя нямат никакво значение за дължимостта на информацията. Петко има право на достъп до информация и има право да използва повторно тази информация за каквото иска.

Сериозно.

Но главният секретар на органа на законодателната власт в Република България има и други мотиви. Според него в случая трябвало да се приложи Закона за авторското право и сродните му права, защото имало една европейска директива[4], която защитава базите данни. Идеята е, че Народното събрание било „поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването и използването на съдържанието на тази база данни“, затова като носител на особеното право на производителя на базата данни, не е задължено да предоставя информацията. Народното събрание, ще рече, има правата върху речите, обсъжданията, проектозаконите и законите, че и Конституцията... и имената, и снимките на народните представители... и т.н., публикувани на страницата му. Само дано не е публикувало и чужди закони или конституции, или международни договори... Интересно също така с чии пари е извършило НС „инвестицията“? Всяка информация ли, която държавен орган е публикувал в интернет, е защитена от неговото „особено sui generis право“? Не! Нито НС, нито който и да е друг орган, може да използва този аргумент, за да не предостави информация. Така пише в една друга европейска директива[5] и в Закона за достъп до обществена информация. Сериозно.

Тази последната директива – за повторното използване (употреба) на информация – главният секретар на НС също цитира, но грешно („член 4”, вместо „съображение 4”, не че има голямо значение). Явно не му е любима.

Накрая главният секретар на НС твърди, че „експортът на базата данни би бил голяма и сложна задача, свързана със съответна преработка на информация и усилия, по-големи от обичайните“. Това обаче никой, освен ИТ специалистите на парламента, не го знае. И ние не знаем дали това твърдение е сериозно.

 

А

 

Петко има право да знае


Петко има право на информация.

Петко има право на информация за организацията и дейността на законодателя си.

И се надява, че, ако наистина искането му е много трудноизпълнимо, в приложение на добрите практики, от НС ще се свържат с него и ще опитат заедно да намерят приемливо решение и за Петко, и за администрацията на НС.

С помощта на ПДИ Петко пак обжалва.

И отново се надява.

 

Общество.бг направиха и поддържат безплатно и безкористно https://opendata.government.bg/, но за нашия разказ и Закона това не е важно, защото Петко е човек и гражданин като другите, като нас.

 



[1] Решение 7832 от 15.12.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 24 с-в, по административно дело 5592/2014 г.

[2]Писмо с номер ПГ – 4194 – П – 69 от 23.12.2014 г.>

[3] ЗДОИ и Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

[4] Директива 96/9 ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 за правна закрила на базите данни.

[5] Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

 

© 2015 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.